Това, а и други неща някои хора се опитват да пробутат във всяка една държава в Европа. Това, което всъщност се прави, е да се отнеме изцяло възпитателната роля на родителите при децата. Те просто ще го хранят и обличат. Ако много знаят, държавата е готова и това да прави за доброто на дечицата. Има едно нещо, което се случва при всяко дете. То сляпо вярва на родителите си. До определен момент. Но този момент е важен за целия по-нататъшен живот на човека. Не случайно се говори за първите седем години. Това е период, през който се изграждат модели на поведение, реакции и мислене, които остават за цял живот. И когато родителя не дъзпитава детето си, а го прави една институция, детето ще вярва сляпо и в нея. Причината е проста. Непознатото, което понякога плаши. А възрастните са така уверени нали. Носят спокойствие.

Тази поквара, която се налага, в бъдещите години на детето ще е като Отче наш, занего. В крайна сметка ще израстне човек изцяло подвластен на хедонизма, а такъв човек можеш да го водиш за носа, както магарето, като му тикнеш морков пред муцуната. То и самия човек тогава, няма да се различава много от магаре.
И ето! Имате едно послушно и сервилно общество.