Проблема е по-различен. И преди и сега се случва едно нещо, което не виждам, как може да се пребори, след като се случва при всички видове управление.
Да приемем, че управниците са добронамерени и загрижени за общото благо

Само да приемем. Стигне ли до положение да се наложи да се взимат трудни и непопулярни решения, това се прави тихичко и скрито, ако е възможно. Какво остава, ако тези управници нямат доверието на обществото! Тогава всичко се гласува тайно и приетите решения се засекретяват, нищо, че не са свързани по никакъв начин със сигурността на въпросната държавица.
Всички, които са на власт ги е страх от едно. Да не разберат хората, как се упражнява тази власт и как работи самата машинария. Защото, разберат ли хората за всички глупави решения взети с голяма доза неувереност, какво всъщност се прави, ще бутнат цялата прогнила система за една нощ. Никой, който е на такава позиция не иска да се разбере, колко некомпетентен и неспособен е всъщност. Поради тази причина е измислена и цялата бюрокрация и поради тази причина се документира всичко.
Некомпетентния и неспособния ще го разпознаете по едно нещо моментално. Когато нещата се объркат, той започва да вади документи ( които преди това с много собствени или чужди усилия е попълнил ) и да назначава комисии, за да оправдае по някакъв начин грешката. Докато от друга страна човека, който може да взима работещи решения, дори те да доведат до нежеляни резултати, веднага предприема действия за да поправи грешката.
Аз лично, затова нямам доверие на нещото, наречено Демокрация, защото то е единствено начин, който позволява на хората на власт, да не поемат отговорност за действията си. Какво става, когато грешката е със сериозни последствия. Лидера на партията го отнася и си отива и политическата му кариера е до там. Но да сте чули, да са си подали оставката всички депутати, благодарение на които е приет непопулярен закон? Няма и да чуете. Зад паравана на едно мнозинство, можеш да правиш, каквото си поискаш, защото оставаш анонимен. Ти си просто глас, който се отчита, ако ще и война да си предизвикал с това. Затова и гласуването е анонимно. Броят се само гласовете, но не и кой, за какво решение е дал гласа си. Това води до възпитаване на тотално чувство на безотговорност във всички такива системи на управление. В една ясно организирана ѝерархична структура това го няма. Ако си шефа и кажеш на някого, вземи десет човека и свършете тази работа, веднага е ясно, кой е отговорен да се свърши работата и кой евентуално ще го отнесе. Този, който си посочил. И за да не стане това, той ще си напрегне сивото, ще организира хората, ще организира логистика, ще направи план, ще помисли за всичко, за което може да се сети, за да се свърши работата. А иначе какво? Не може да се търси групова отговорност. Дори по закон е така. Това те освобожава да гласуваш, както ти скимне, та ако ще и хвърляйки монета. Да ли да гласувам или не?! Ези или тура. Няма значение. За каквото и да е, дори няма да се сетят за теб.
Защо някой, който няма например икономичесто образование, а познанията му са в съвсем друга област, гласува по определен начин, когато се засягат финанси и икономика? Как може той да прецени последствията от един закон, който дори да го прочете - а понякога това са трицифрено число страници - няма как да разбере, за какво точно се отнася? Ами няма как. Дори да вземе пари, с които да си назначи експерти, те да прочета и да се опитат да му обяснят, могат ли да го направят за една седмица, при положение, че те са учили за това години? Не, не могат. А това дори не се прави. Та, този пич/ ( тази мома ) просто гласува така, както гласуват неговите съпартийци. Като безмозъчен аватомат. На практика, от него няма никаква полза освен като бройка.
По начало, тази система е безсмислена и вредна дори само поради тези причини. Стане ли белята, не можеш да посочиш, кой е виновен. Не знаеш, накъде да погледнеш. А посочиш ли го, той ще каже "вие ме избрахте, вие сте виновни".
Та поради тази причина, няма значение комунизъм ли е, социализъм, демокрация и прочее. Просто не вършат работа.