Ако говорим за българина като цяло, може да се направи аналогия между развитието на българското обшество като го сравним с развитието на дадено човешко същество.
В този смисъл аз виждам българското общество като един тийнейджър (около петнадесетата си година), който е поставен във постоянно променяща се среда и в период на изграждане на характера си. И понеже се чувства неуверен в собствените си възможности, често прибягва до груб език или с една дума - простотия. Въпросът е накъде ще тръгне този младеж? Дали ще разбере, че трябва да работи сериозно за да развие естествените си дарби, което ще го превърне в един уравновесен мъж или простотията ще го погълне изцяло!
Моето мнение е, че има положително развитие в мисленето на хората и ако започнем от сега да си възпитаваме правилно децата до 20 -25 години образът на българина ще е съвем друг.
Така, че аз съм оптимист!

'>