« Отговор #82 -: Dec 05, 2012, 13:17 »
Отново се налага да си отворя емакса и да попиша.
В тая тема непрекъснато се повтарят неща вече написани, но ще се връщаме към тях отново и отново.
ОПЛ има две страни. Едната му страна, много добре изяснява ББ — това е икономическа стратегия, една много успешна такава. И много стара. Пише я на парламента ни. Слабите заедно са силни.
От друга страна е пряко свързана със свободата и любовта. Гейт ще продължава да казва, че не дава свобода. А Столман ще продължава да поправя такива като него, че единствената свобода, която не дава, е свободата да ограничиш свободата на някой друг. И затова този договор се нарича свободолюбив, а не свободен.
Което ме подсеща за любовта. Без любов, няма споделяне. Споделянето е пряка функция на любовта.
Написаното дотук показва, защо няма нищо комунистическо в ОПЛ. Той се ражда в свободна икономика, за да я обслужва, не е възможен при централно командване и планиране. Освен това е въплатен с идея за свобода и любов, неща напълно отсъстващи във всякакъв теоретичен комунизъм. Единствената допирна точка е в солидарността, доколкото обаче солидарността е основната черта на всякакъв вид общество.
Без солидарност човечеството е просто невъзможно.
И както си говоря тук едни работи за солидарност и любов, се намират едни хора, говорещи, че всичко е пари. Това е противообществена идея. Идеята, че всичко е материално и няма никакви духовни измерения е идеята, която ни връща обратно на клона.
Ето и една от причините социализма и комунизма да останат вечно неспособни на живо проявление. Затъвайки в материализъм, те ни връщат назад в еволюцията, от преди словото, защото словото е първото проявление на идеализъм, то е метод за разпространение на идеи, а идеите са нематериални.
За моя радост в личен план, откривам, че обществото все още не е затънало в материализъм чак толкова непоправимо, за което косвено доказателство е, че все още можем да пишем и говорим, сиреч да общуваме.
Но си имам много по-конкретно и лично доказателство. С моята съпруга се запознах като студент, единственото, което можех да ѝ купувам бяха едни шоколадови бонбончета по 10 ст., което за мен в ония времена си беше много, защото за тия пари можех да си купя две наливни цигари. Но дори отивайки по-напред в годините, многократно се е случвало тя мен да издържа, а не аз нея и въпреки това да не крои никакви планове да ме напусне.
Интересно е, че в темата се намесиха кибуците. Кибуците са прадядото на комунизма. А пък самите кибуци са проекция на ранните еврейски християнски общества. По-късно (не много, до края на първи век) християнството ще е заличено в светите земи, но начина на живот ще си остане.
Самото християнство все още няма да е залязло и ще се пренесе заедно с общините си в римската империя. Там известно време ще бъдат преследвани, но истинската война срещу християнството ще се осъществи едва няколко века по-късно с раждането на религиите. Войната срещу християнството ще продължи още десет века и ще бъде спечелена едва в навечерието на индустриализацията.
От тези християнски общини ще тръгне колективистинчата идея, като материално проявление на християнството. Но пък предлагайки едно и също с християнството, но предлагайки го на земята, комунизма ще поеме курс към пълно материално превъзходство и отричане на всичко духовно. Което очевидно го прави най-чиста проява на сатанизъм.
Любопитно е да се наблюдава, че в комунизма е останало някакво проявление на вяра, пък и било то изопаченото разбиране, че материята може да властва. Не е логично да се мисли, че нещо преходно, каквото е материята може да се постави над нещо непреходно, каквото е духът, но пък комунистите не се отличават с особен разум. Вярата пък е нещо отсъстващо от ОПЛ.
Когато казват, че комунизма е държавен капитализъм, имат предвид точно ретроградното материалистическо залитане. Но пък капитализма никога не се е стремял да се превръща в идеология и изобщо да напуска икономическите отношения. Все пак компенсация на капитализма за материалистичната му същност е идеята за свобода. А и капитализма няма какъв друг освен материален да бъде, защото икономиката е нещо материално.
Бот споменава за обединение около каси и маси. Това не е никак лоша идея. Обединяването около някаква идея е далеч по-трудно, от обединяването около алкохол, който алкохол обаче отприщва свобода и нови идеи. Всъщност всяко обединение е по-добро от разединение, особено, ако намерението е да се постигне някаква цел.
Шошо казва: човек е опънато въже между комунизма и фашизма. Доколкото едното е крайно ляво, а другото крайно дясно да би могло да се разглежда по този начин, но за човека на двадесети век. Човека на двадесет и първи век не е изправен пред подобни крайности. На него единственото, което му се предлага са десните консервативни идеи, кой знае защо наречени либерианство.
Днешният човек няма такава шизофренична задача, каквато е имал неговият дядо. Днешният път е избран и не му се налага да прави никакви избори, поне докато и тази идеология не се издъни. А че ще се издъни е ясно, защото отново е бездуховна, но по-важното е, че 2/3 от света не я приемат, а като не я приемат, ние европейците все пак трябва да отстъпим.
И поправка. Eclipse, OpenOffice, Mozilla, Xen, KVM не са проекти на апашката фондация. Вярно, че ОО.о вече стана, дори излезе от инкубатора, но все още нищо в него не се свързва с апашите, това е предстоящо развитие.
Там някъде, където излезе seX and Porno излезе и КДЕ3 нещо си. КДЕ3 винаги е бил всичко, което Хвани Пътя, никога не успя да стане. Та не е като да не сме предлагали повече на потребителите, още в онзи момент.
Дидко казва: Не е задължително да е фашист или комунист, но определено е задължително да не е "див капиталист" и меркантилен тип.
Това не е възможно. Фашистите са капиталисти и то най-чистите възможни. А фашистите и комунистите заедно са меркантилни, но в различна полза.
Нака във всяка версия на ОПЛ участват много адвокати. Ебен Моглен например е оксфордски професор. Ако в изготвянето на ОПЛ не бяха участвали прависти, той нямаше да има правна стойност, защото нямаше да съдържа правният език. Но дори да можеше да мине в съд, определено щеше да е надупчен от пролуки, нещо което не се наблюдава.
ББ това, че някой трябва да каже на шивачката, какво се търси на пазара, не е точно така. Някой трябва да каже на шивачката, какво предлагане мисли да създаде. Разликата е малка, но съществена и определяща, как работи всеки пазар.
Идеята, че ядрото Линукс е било разработено още отначало за пари не е истина. Първият договор, под който се е предоставяло то, дори е забранявал изрично продажбата. Едва по-късно става ОПЛ и то заради ГНУ. Ядрото само по себе си не е особено полезно без поне една командна обвивка най-малкото.
И като сме започнали списъка, кой какво е създал, този списък не започва с Линукс. Той даже не започва с ГНУ, но ГНУ е първият ОПЛ. А ГНУ не е започнато нито за пари, нито като изследователски проект. Създателя му дори напуска изследователската организация, в която е работил, за да създаде ГНУ.
Тук обаче идва един интересен и често забравян момент. Факта, че още от самото начало Р.М.С. търси и намира начини да печели пари от ГНУ, показва, че ОПЛ не е комунизъм. Никъде нито в теорията, нито в практиката, нито в историята на ОПЛ има някъде нещо преплетено с комунизъм.
Ако изобщо нещо може да бъде сравнено с комунизъм, това е затвореният модел, където централно се решава, планира и изпълнява. Разглеждането на ППО като монопол е противопазарно и идеологически/практически препокриващо се с комунизма. Свойство на свободният пазар е да избутва монополи и отстъплението в днешно време на собственическото, монополно виждане е показателно, колко неприемливо е то за пазара.
Което ме подсеща, че човека, за който говори Гейт беше изхвърлен от проекта в момента, когато разкара IA-64. Също така бе уволнен и Синофски. От друга страна, въпреки това Дебиан не може да разклони Москвич Осмак и да си го ползва, но виж GlibC има няколко разклонения, които не се интересуват от това дори да не бе махнат от проекта. Монопол няма.
Никой в ОПЛ не може и не забранява по какъвто начин искаш да разпространяваш нещо, което е твое. Единствено се ограничава да спреш свободно разпространение на нещо, което се разпространява свободно и ти е дадено, а не си го създал сам.
Никой няма никакъв проблем със свободни проекти, стига да не прави техни производни. За всеки свободен проект има поне десет не свободни, ако нишата е много непривлекателна, иначе стига и до едно към хиляда и повече при по-привлекателните ниши. Никой не може да каже в такъв случай — ама аз съм принуден да съм свободен. Не можеш да бъдеш принуден да си свободен, винаги може да си останеш не свободен, ако желаеш. Показателно е, че 99,999999% от потребителите са в някаква степен не свободни, което в общия случай е почти напълно.
Разбира се, ако идеята на някой е да краде, за да печели, аз няма как да се съглася с това и да го подкрепя. В ОПЛ няма заложени идеи за безстопанственост, точно обратното. ОПЛ е възникнал от авторско-правното законодателство и държи най-вече на авторството да е напълно ясно чие е и докъде се разпростира, като дори има клаузи забраняващи лицензиране под ОПЛ на нещо с неустановено авторство, а също така забранява разпространение на ППО под ОПЛ на местата по света, където не се прилага авторско-правно законодателство или то е в конфликт със западният модел.
БСД като свободна ОС съществува преди съчетанието ГНУ/Линукс, но това не е от значение, кое кога се е създало за популярността му днес. Когато Столман създава ГНУ, той не е имал никакво намерение неговата ОС да използва само ГНУ, нито да се ползва само ОПЛ. Щом Тех е наличен например и е свободен, няма защо да се хаби време и усилие да се пренаписва. И все пак повечето изброено е за ГНУ/Линукс като сървър, а не настолна ОС.
В отговор на Митака, промяната към Вайлънд е просто поредната крачка на РХ да овладее всички технологии в свой ръце. Пренаписването е, за да Х11 да стане зависим от dbus. Повечето код обаче не е пипан. Добавеното е колкото dbus да стане неизбежен. Войната срещу XFree86 беше по същите подбуди, РХ да определя бъдещето развитие, а не независима група. Промяната в лиценза тогава беше единствено да се иска отбелязване на принос, нещо което присъства в почти всички лицензи, включително разглежданият тук БСД.
Автор
Тема: GNU/GPL - "комунизъм" или неразбрана идея? (Прочетена 13329 пъти)
Sep 22, 2007, 00:13
