от Никола Антонов(30-10-2002)

рейтинг (46)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Материалът е представен на “Симпозиума за свободен софтуер”, 22 октомври 2002 г. в Токио

Lameter Christoph, Debian GNU/Linux: The Past, the Present and the Future

http://telemetrybox.org/tokyo/

Превод от английски: Н. Антонов, nikola@linux-bg.org

1. Въведение

Debian/GNU Linux е най-голямата Linux-дистрибуция. Въпреки това тя не е много известна, може би защото няма комерсиален характер. Това е некомерсиална организация, изградена изцяло на доброволни начала, за която не съществува комерсиална реклама. Debian има бюджет между 10 и 30 хил. долара годишно. Никой не печели от продажбата на Debian. Всички пакети с изходен код, както и бинарните, могат да бъдат изтеглени безплатно от интернет. CD-записвачката и бързата интернет-връзка е всичко, което е необходимо, за да правите и разпространявате CD с Debian. Само с връзка към интернет вие можете да изтеглите Debian и да го инсталирате, без никакви предварителни условия.

Понастоящем Debian съдържа повече от 9000 софтуерни пакета. Debian 3.0, наречен още “woody” (дървен, дървесен или горист), работи на 11 различни архитектури. Тъй като Intel-архитектурата е най-често използваната, повечето хора познават Debian само за нея. Debian обаче работи както на IBM-мейнфрейм машини (S/390), така и на Palm-компютри. Debian е най-гъвкавата дистрибуция. Силата й идва именно от стремежа да бъде наистина “свободна” софтуерна дистрибуция. Ние приемаме, че смисълът на “free” е като в думата “freedom” (свобода), а не като в израза “free beer” (безплатна бира). Свободата се съдържа във възможността да модифицираш, допълваш и променяш софтуера според собствените си нужди. По този начин дистрибуцията си спечели огромен брой сътрудници. Debian разполага с около 1000 разработчици по документи и неизвестен брой доброволци, разпространяващи я по най-различни начини. Ръководството за свободен софтуер на Debian (The Debian Free Software Guidelines) съдържа предписания за това на какви критерии трябва да отговаря софтуерът, включен в дистрибуцията:



  1. Да не се налагат ограничения за разпространението на софтуера.

  2. Включването на изходния код е задължително и разпространението му не трябва да се ограничава.

  3. Разрешава се модифицирането на софтуера и разпространението на модификациите.

  4. Да не налага дискриминация: Лицензът на софтуера не може да налага ограничения за ползването му от определени лица или групи.

В повечето случаи софтуерът на проекта Debian е защитен с GPL - GNU Public License.

Debian е основната движеща сила в много области от света на отворения код. Немалка част от други дистрибуции използват копия на софтуер, който първоначално се разработва от Debian GNU/Linux. Управлението на пакетната система (dpkg и apt) е известно като най-усъвършенстваното в света на отворения код, а възможността за надграждане и стабилността на Debian GNU/Linux са легендарни. Множество термини в областта на отворения код също са произлезли от дискусиите на проекта Debian. Инициативата на отворения код (The Open Source Initiative), която определя дали лицензите отговарят на дефиницията за отворен код (The Open Source Definition), бе основана също от членове на проекта Debian.



2. Миналото

Debian е основан по инициатива на Фондацията за свободен софтуер (Free Software Foundation). Историята разказва, че Ричард Столмън се е обезпокоил от възникването на комерсиалните Linux-дистрибуции (SLS, Slackware, Red Hat) и е искал да бъде сигурен, че отново може да се възкреси напълно свободната Linux-дистрибуция. Той предложил на няколко души да разработят дистрибуция, която ще носи духа на Движението за свободен софтуер и в която софтуерът ще бъде достъпен чрез лиценза на Фондацията. На обявата се отзовал Ian Murdock, който започнал да разработва дистрибуция. Нарекъл я Deb-Ian - от името на неговата съпруга Deborah и Ian. Така е измислено и името Debian.

Голяма група от сътрудници, събрани около Ian, се захванала да му помага в разработването на новата дистрибуция. След известно време той напуснал проекта. Групата от сътрудници обаче продължила да го развива и проектът постепенно прераснал в това, което днес е Debian.



2.1. Историята на Debian в дати и цифри

Преглед на версиите на Debian


Версия

Год.

Пакети

Екип

Архитектури

Основни етапи

0.93R6

1995

250

60

2

Първи порт за m68k-архитектура

1.1 (Buzz)

1996

474

90

2

ELF и Linux-ядро 2.0. Увеличава се броят на разработчиците.

1.2 (Rex)

1996

848

120

2


1.3 (Bo)

1997

974

200

2


2.0 (hamm)

1998

1500

400

2

GLIBC

2.1 (slink)

1999

2250

410

4

Поддръжка на Alpha/SPARC-архитектури. Добавен е инструментът apt. Продължава отново работата върху ядрото Hurd.

2.2 (potato)

2000

3900

450

6

Поддръжка на Power PC/Arm-архитектури.

3.0 (woody)

2002

9000

1000

11

Debconf. Поддържат се още архитектури (S/390 IBM Mainframe).



Надявам се, че не сте изненадани от тези цифри. Имената на версиите на Debian са избрани от филма Toy Story. Наследник на Ian Murdock става Bruce Perence. Той е работил за компанията Pixar, която е направила въпросния филм.

Версията 0.93R6 е издадена от Ian Murdock и затова няма специално име. Buzz е първото издание с ядро 2.0 - първото осъществяване на типичното Linux-ядро. От този момент нататък форматът на изпълнимите файлове вече е ELF, което означава по-добра способност за използването на споделени библиотеки (shared libraries).

С Rex Debian удвоява броя на пакетите, значително нараства броят на разработчиците. Bo продължава в тази посока. С Hamm новата C-библиотека налага въвеждането на значителни промени в голяма част от софтуера. Броят на разработчиците нараства неимоверно и това създава необходимост проектът да бъде организиран по официален път чрез основаването на стройна некомерсиална организация. Написани са официални документи и са формализирани общите процедури по оформянето на пакетите в Debian. Първият инструмент за управление на пакетите е разработен, именно за да подпомогне по-лесното им организиране, което създава условията за бързото нарастване на броя им в дистрибуцията. Някои от най-ранните подобни инструменти (deb-make, alien, deb-sums и др.) са написани от мен по онова време.

Slink е допълнен с apt на Jason Gunthorpe, който значително опрости управлението на зависимостите в пакетите на Debian и автоматизира целия процес на изтеглянето и инсталирането на софтуера. Стана възможно да инсталираш програми само с една проста команда. Apt се грижи за всички зависимости или конфликти и променя другите пакети по такъв начин, че инсталацията да става възможна без намесата на потребителя. Това беше зашеметяващ скок в развитието на проекта. Apt засега е най-усъвършенстваният инструмент за управление на пакети.

Преминахме във фазата, в която трябваше да подобрим качеството на разработчиците, включващи се към проекта, и временно замразихме приемането на нови доброволци. Това е и причината за забавянето на увеличаването на броя на разработчиците през следващите години. Процесът беше наложителен, за да се уверим, че самоличността на разработчиците не е анонимна и че те са запознати с изискванията и политиката на проекта, преди да получат достъп до сървърите на Debian. Спонсорите бяха включвани в проекта като новопостъпили.

Potato продължи да увеличава броя на софтуерните пакети. Автоматизацията на процеса по добавянето на нови архитектури разшири поддръжката на множество хардуерни платформи. Специално разработен софтуер и демони се грижеха за автоматичното създаване на бинарни файлове за други поддържани архитектури.

Настоящото издание е Woody. То бе пуснато само преди няколко месеца. Новата система за включването на разработчици в проекта проработи и броят на доброволците се удвои. Броят на софтуерните пакети се утрои. Грижата за качеството наложи излизането на Woody да се забави с няколко месеца. Това затрудни разработването на софтуера за всички архитектури, които Debian поддържа. Проектът стана огромен и инерцията, която набрахме, го направи труден за управление.

Броят на софтуерните пакети в Woody е достатъчно красноречиво доказателство за това, че Debian е най-голямата дистрибуция засега. Няма друга Linux-дистрибуция, която да поддържа толкова много хардуерни платформи. Debian расте и расте. Тук виждате графика на нарастването на броя пакети и архитектури от първото официално издание на Debian (0.93R6) до днес:






Следващата графика показва нарастването на броя на разработчиците. Вижда се периодът 1998 - 2000 г., когато не бяхме в състояние да включваме нови доброволци.




Следва



<< Историята на Linux | GNU операционната система и движението за отворен код [3] >>