|
|
|
ИДЕИ/МНЕНИЯ
|
Свободен, но в окови — „клопката на Джава“
|
|
|
|
|
|
от Калоян Доганов(5-09-2006)
рейтинг (23)
[ добре ]
[ зле ]
Вариант за отпечатване
Ако програмата ви е свободен софтуер, то тя по същество е етична.
Съществува обаче една клопка, за която трябва да бъдете нащрек.
Въпреки че сама по себе си е свободна, програмата ви може да бъде
ограничена от несвободния софтуер, от който зависи. Тъй като този
проблем днес е най-ярко изразен при програмите на Джава, наричаме го
„клопката на Джава“.
Една програма е свободен софтуер, ако потребителите ѝ притежават
определени съществени свободи. Грубо казано, те са: свободата да
изпълняват програмата, свободата да изучават и променят изходния
код, свободата да разпространяват изходния и двоичния код, и
свободата да публикуват подобрени
версии. (Вижте
http://www.gnu.org/philosophy/free-sw.html.) Дали дадена
програма е свободен софтуер зависи изцяло от волята, заложена в
лиценза ѝ.
Дали обаче програмата може да бъде използвана в Свободния свят, дали
може да бъде използвана от хора, които са решени да живеят в
свобода, е по-сложен въпрос. Това не се определя само от лиценза на
програмата, понеже нито една програма не работи в изолация. Всяка
програма зависи от други програми. Например, ако дадена програма
има нужда да бъде компилирана или интерпретирана, то тя зависи от
компилатор или интерпретатор. Ако е компилирана до байткод, то тя
зависи от интерпретатор на байткод. Освен това, за да бъде
изпълнявана, програмата се нуждае и от библиотеки. Също така
програмата би могла да извиква други самостоятелни програми, които
се изпълняват като отделни процеси. Всички тези програми са
зависимости. Зависимостите може да са необходими, за да бъде изобщо
изпълнена програмата, но може и да са нужни само за да функционират
някои нейни възможности. Така или иначе, цялата програма или част
от нея не може да работи без зависимостите.
Ако някои от зависимостите на програмата са несвободни, то това
означава, че цялата програма или част от нея не може да бъде
изпълнена върху напълно свободна система — тя е безполезна в
Свободния свят. Разбира се, ние можем да разпространяваме
програмата и да притежаваме нейни копия върху машините си, но от
това няма голяма полза, щом не можем да я изпълняваме. Тази
програма е свободен софтуер, но на практика е окована от своите
несвободни зависимости.
Този проблем може да възникне с всеки вид софтуер, на какъвто и да
е език за програмиране. Например, една свободна програма, която се
изпълнява само върху Майкрософт Уиндоус, е очевидно безполезна в
Свободния свят. Но софтуерът, който се изпълнява върху GNU/Линукс
също може да бъде безполезен, ако зависи от друг несвободен софтуер.
В миналото, Мотиф (преди да имаме ЛесТиф) и библиотеката „Кю ти“
(преди разработчиците ѝ да я направят свободен софтуер) бяха
основните причини за този проблем. Повечето видеокарти с тримерно
ускорение работят пълнофункционално само с несвободни драйвери,
което също води до този проблем. Но днес основният източник на
проблема е Джава, защото хората, които пишат свободен софтуер, често
чувстват, че Джава е секси. Заслепени от привличането си към езика,
те пренебрегват въпроса със зависимостите и така попадат в „клопката
на Джава“.
Реализацията на Джава от „Сън“ е несвободна. Тази от „Блекдаун“
също е несвободна, тя е адаптация на собственическия код на „Сън“.
Стандартните библиотеки на Джава също са несвободни. Ние
разполагаме със свободни реализации на Джава, като например
компилатора на GNU за Джава (GCJ) и GNU Класпат (GNU Classpath), но
те все още не поддържат напълно всички възможности. Все още
наваксваме.
Ако разработвате програма на Джава върху платформата на Джава от
„Сън“, съществува опасност да използвате възможности, специфични
само за „Сън“, без дори да забележите. След време, когато откриете
това, може да са минали месеци, а пренаписването на тези части от
програмата може да отнеме още месеци. Бихте могли да кажете: „Това
е твърде много работа, за да се започне отначало.“ В този момент
програмата ви ще е попаднала в „клопката на Джава“. Програмата ви ще
е безполезна в Свободния свят.
Сигурният начин да избегнете „клопката на Джава“ е да разполагате само
със свободна реализация на Джава върху системата си. Тогава, ако
използвате възможност на Джава или библиотека, която свободния
софтуер все още не поддържа, ще откриете това незабавно и ще можете
веднага да пренапишете кода си.
„Сън“ продължава да разработва допълнителни „стандартни“ библиотеки
на Джава и почти всички те са несвободни. В много случаи, дори
спецификацията на библиотеката представлява търговска тайна, а
последният лиценз на „Сън“ за тези спецификации забранява издаването
на непълни реализации на спецификацията. (Вижте например
http://jcp.org/aboutJava/communityprocess/JSPA2.pdf и
http://jcp.org/aboutJava/communityprocess/final/jsr129/j2me_pb-1_0-fr-spec-license.html).
За щастие, този лиценз на спецификацията позволява издаването на
нейна реализация като свободен софтуер. Така на трети лица,
получили библиотеката, им е разрешено да я променят и не са
задължени да се придържат към спецификацията. Но изискването води
до забрана на използването на съвместен модел на разработка при
произвеждането на свободна реализация. Използването на такъв модел
би довело до публикуване на незавършени версии, което не е разрешено
на тези, които са чели спецификацията.
В зората на Движението за свободен софтуер беше невъзможно да се
избегнат зависимостите от несвободни програми. Преди да имаме
компилатора на GNU за Си, всяка програма на Си (свободна или не)
зависеше от несвободен компилатор за Си. Преди да имаме
библиотеката на GNU за Си, всяка програма зависеше от несвободна
библиотека за Си. Преди да имаме Линукс, първото свободно ядро,
всяка програма зависеше от несвободно ядро. Преди да имаме Bash,
всеки скрипт на обвивката трябваше да бъде интерпретиран от
несвободна обвивка. Бе неизбежно първите ни програми да бъдат
обременени от тези зависимости, но ние приехме това, понеже
последващото отърваване на тези програми бе част от нашия план.
Нашата голяма цел — самостоятелна операционна система GNU
— включваше свободни заместители на всички тези зависимости.
Ако постигнехме целта си, тогава всички програми биха били отървани.
Така и стана — със системата GNU/Линукс вече можем да
изпълняваме тези програми върху свободни платформи.
Ситуацията днес е различна. Сега разполагаме с мощни свободни
операционни системи и много свободни средства за програмиране.
Каквато и задача да захванете, можете да я извършите върху свободна
платформа — няма нужда да приемате несвободна зависимост, даже
дори временно. Днес основната причина, поради която хората попадат в
клопката е, че не мислят за нея. Най-лесното решение на проблема е
да се обясни на хората да не попадат в клопката.
За да предпазите кода си от „клопката на Джава“, инсталирайте свободна
среда за разработване на Джава и я използвайте. По-общо казано,
какъвто и език да използвате, отваряйте си очите на четири и
проверявайте дали са свободни програмите, от които зависи кода ви.
Най-лесният начин да проверите дали дадена програма е свободна е да
погледнете за нея в Указателя на свободен софтуер
(http://www.fsf.org/directory).
Ако програмата не е в указателя, можете да сверите лиценза (или
лицензите) ѝ спрямо списъка от лицензи за свободен софтуер
(http://www.gnu.org/licenses/license-list.html).
Опитваме се да отървем програмите на Джава, които са хванати в
капана. Така че, ако харесвате езика Джава, каним ви да помогнете
при разработването на GNU Класпат. Също би било полезно
изпробването на програмите ви с компилатора GCJ и GNU Класпат и
докладването на всякакви проблеми, на които сте се натъкнали при
вече реализираните класове. Все пак, завършването на GNU Класпат ще
отнеме време — ако постоянно продължават да се добавят
несвободни библиотеки, може винаги да ни липсват последните от тях.
Така че, моля ви, не оковавайте свободния си софтуер. Днес, когато
пишете свободна приложна програма, пишете я така, че от самото
начало да се изпълнява върху свободни средства.
Автор: Ричард Столман — 12 април 2004 г.
Превод: Калоян Доганов
Авторски права © 2004 Ричард Столман
Дословното копиране и разпространение на цялата статия са позволени за всеки тип носител без нужда от заплащането на такси, стига тази бележка да бъде запазена.
<< Любопитният инцидент със „Сън“ в късна доба | XMMS - нов облик >>
|
|
|
|
|
добре деее От: growchie <growchie< at >yahoo __точка__ com> На: 5-09-2006@18:58 GMT+2 Оценка: 1/Неутраленвече и глухите зарбраха, че джавата ще става опън сорс... какво още лаят... ааа то от далечната 2004 година е
[Отговори на този коментар]
не мога да си редактирам коментара От: growchie <growchie __@__ yahoo< dot >com> На: 5-09-2006@19:04 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален"зарбраха" да се чете "разбраха"
"2004 година е" да се чете "2004 година"
оправете формата най-накрая!
[Отговори на този коментар]
Глупости на търкалета :) От: Invincible На: 5-09-2006@19:12 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленКакви са тези глупости - "несвободна джава", "клопката на джавата" дъра бъра. Незнам за 2004 но в момемента SUN са много яка компания - вярно е, че софтуера им е затворен но е вярно и че много от продуктите може да си ги изтеглиш безплатно и да ги ползваш за каквито си искаш цели. За джавата няма никаква проблеми с 2-3 кликания на мишката да си инсталираш JRE, JSE или JEE.
[Отговори на този коментар]
Към: Глупости на търкалета :) От: v_badev <v_badev__at__mail[ точка ]bg> На: 6-09-2006@8:02 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленТи май бъркаш инсталацията с две-три кликания със свободата на софтуера. Според тази дефиниция и Microsoft правят само свободен софтуер и те също са "много яка компания" :))
А относно освобождаването на Java - това ще го повярвам когато го видя и им прочета внимателно лиценза. Все пак Open source лиценза на SUN CCDL е специално създаден за да е несъвместим с GPL. По-вероятно ми се струва GNU Classpath да измести JRE отколкото SUN да пуснат Java като свободен софтуер.
[Отговори на този коментар]
Към: Към: Глупости на търкалета :) От: Валери <oubless__at__bitex__dot__bg> На: 23-09-2006@20:45 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленА аз не мога да схвана идеята - защо на софтуер който се разпространява безплатно и подлежи на постоянни подобрения трябва да се прави копие с отворен код?! Съжелявам, но не споделям този фанатизъм, против съм да плащам на Microsoft или Sun, но при условие че да си сложиш виртуална машина и дори средата за разработка е безплатно ( да лиценза не е GPL ) не смятам за нужно да се лишавам от оптимизациите и подобренията на версията на Sun.
[Отговори на този коментар]
Столман сънува От: abstractone На: 5-09-2006@19:28 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСтолман в усилието си да дефинира свободата изпада в крайности, с които печели всеки ден повече анти-фенове. Човека си няма идея от реалността, няма идея, че има фирми и организации, които залагат на качеството и съвместимостта като първи приоритет. Сън не е спрял никого да си напише собствена виртуална машина, напротив - насърчава всеки (който може). Който не може, нека ползва Сънската имплементация - тя е оптимизирана, мислена, тествана и сътворена с огромни инвестиции в research и инженерен труд, безплатна за комерсиални и некомерсиални приложения, с ПУБЛИЧНО ДОСТЪПЕН код с цел обучение и разпространение на know-how. Не мога да се сетя за друга технология, която има такова значение и е толкова либерална от към разпространение.
Преди време пак бях писал като отговор на нечии коментар какво е всъщност положението на фронта "Java Opensource". IBM (сори, айбиемци, но фирмата, за която работите е лицемер номер едно на ИТ пазара), Оракъл, РедХат и куп други фирми създадоха натиска за отваряне на кода, и докато тези фирми имат заслуги в отворения код (без Оракъл), натиска няма нищо общо с ползата от свободата на отворения код. Тези фирми са на Java пазара от години, и единственото, което им липсва като съставка към рецептата "Пълен Enterprise Java Stack" е именно кадърна Java VM. Интересното е че всяка една от тези фирми (без редхат) имат собствена некъдърна имплементация. Простото илогично решение е: "Не можем да си напишем къдърна VM, дай да лайкаме и да настроим мнението, че Java трябва да е с отворен код". Сън са напълно в правото си да са внимателни какво правят, защото вече си имаха проблеми с Микрософт. По принцип, има резон Java е с отворен код, но начина по който това се натяга е очевадно неповлиян от духа на отворения код.
Ще се радвам да видя Java с лиценз за отворен код, който защитава самата технология, а не сънищата на Столман и ГПЛ фанатиците.
[Отговори на този коментар]
Към: Столман сънува От: alabal На: 6-09-2006@8:39 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленПодобни неща на "Столман сънува" се чуваха и когато предупреждаваше за системата за разработка на Линукс ядрото. Там паднаха кепенците, след което за известно време се обърка разработката и се наложи създаване на свободен вариант.
Така, че изобщо не става дума за сънища.
[Отговори на този коментар] Към: Столман сънува От: Калоян <kaloian[ точка ]dimitrov (a) gmail[ точка ]com> На: 6-09-2006@9:19 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленМного си прав. Фанатици колкото искаш. И аз се опитвах да убедя хората, че свободния софтуер е хубаво нещо, ама не на всяка цена :).
Ако някой се интересува може да прочете какво мисля за дискиминацията на не-свободния софтуер тук: http://shamanhfel.blog.bg/viewpost.php?...
Редактиран на: 6-09-2006@9:20
[Отговори на този коментар]
Към: Към: Столман сънува От: Italianeca <retromail< at >yahoo__dot__com> На: 6-09-2006@9:28 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленПрочетох внимателно твоето мнение Проблема обаче е видим с просто око (само един пример):
Skype
Не става въпрос за дискриминация а за принципи. Защото мачкат ли те веднъж ще те мачкат цял живот.
Поздрави
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Столман сънува От: growchie <growchie __@__ yahoo__dot__com> На: 6-09-2006@11:08 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленВ случая, всеки може да ни напише Джава имплементация, никой не може да си напише Скайп клиент. Така, че не си прав на 100%.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Към: Столман сънува От: Italianeca <retromail< at >yahoo< dot >com> На: 6-09-2006@14:58 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНапълно същото е. Java и Skype предлагат безплатни услуги.
Java - Голямо API за лесно програмиране
Skype - Безплатно говорене през интернет
И двете са лидер в своя сектор поради това че са новатори (едни от първите да предложат тази услуга). Вярно че всеки може да напише Java но не всеки разполага с ресурса на Sun от разработчици. Както и всеки може да направи клиент за говорене през интернет но хората продължават да ползват Skype защото вече то се е наложило (огромен % от хората го ползват за мое най-голямо съжаление) като стандарт в интернет комуникацията.
Поздрави
[Отговори на този коментар] Към: Към: Столман сънува От: v_badev <v_badev (a) mail__dot__bg> На: 6-09-2006@18:16 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален"Не дискриминирайте софтуера!", "Не на дискриминацията на несвободният софтуер!" :))
Пич страхотен си, статията наистина ми харесва. Само дето си писал пълни глупости. Явно не схващаш едно много важно предимство на свободният софтуер - това че не те прави зависим от някоя голяма компания която има интерес единствено да те прави все по-зависим от нейният софтуер. Тук не става дума за Microsoft а за всички големи и малки компании предлагащи не свободен софтуер. Забележи свободен, а не с отворен код. Както отбеляза abstractone и Java е с отворен код но това съвсем не я прави свободна.
П.П.
Докато сме на темата аз дискриминирам кремвиршите Леки.
Знам че съществуват, по-евтини са от тези които си купувам обикновенно, но аз целенасочено не ги купувам. Подозирам че това ме прави страшно лош човек и вероятно след няколко години ще трябва да ходя на психоаналитик за да ми помогне да се оттърва от вината. Също така осъзнавам че Женевската конвенция за правата на човека забранява дискриминацията и че България я е подписала, така че се надявам да не ме издадеш на полицията или да не започне да ме съди някоя неправителствена организация за защита на правата на кремвиршите.
Редактиран на: 6-09-2006@18:26
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Столман сънува От: Калоян <kaloian __точка__ dimitrov __@__ gmail __точка__ com> На: 6-09-2006@18:54 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСтрува ми се, че забравяш, че не само големите корпорации пишат не-свободен софтуер.
Но не това искам да кажа. Не съм против свободния софтуер, даже много го харесвам, но и не-свбодния софтуер си има предимства, поне понякога :).
А примера с кренвишите, който даваш не е особено сполучлив. Тук явно говорим за качество, т.е. сравняваш продуктите по тяхното качство и по-тяхната цена. Вземаш си по-добрият.
Не е така с Java. След като тя не е свободна (не знам защо ами Java ми се струва в женски род ;) ), значи ще позлвам свободните алтернативи, въпреки по-ниското качество и въпреки сравнимата цена (без пари и в двата случая). Границата между свободата на избор и дискриминацията е мног тънка, но тя винаги е била такава. Ще ти дам пример: Ако кажа, че не искам за мен да работят цигани това дискриминация ли е? Ами ако не кажа такова нещо и все пак не вземам цигани? Кое от двете е дискриминация? Ако питаш разни хора ще ти кажат разни неща. За някой и двета са, за други само второто, а за трети и двете не са (тия им викаме расисти :) ).
Въпросът е да се замислим! Отговорът ще дойде с времето!
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Към: Към: Столман сънува От: abstractone На: 7-09-2006@9:38 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНе точно, ако Skype имаше публично достъпен протокол на комуникация, тогава сравнението би било горе-долу вярно. За съжаление, големия проблем в Skype е ревниво пазения протокол, именно с цел заключване на потребителите. Това е малко като .док файл формата на Микрософот. При Java това далеч не е така поради отворените стандарти и community-то което дискутира тези стандарти. Практически от софтуерните технологии, които Сън развива почти не остава нещо, което да не е с отворена спецификация. Ако Skype си отвори протокола и позволи на трети клиенти да се свързват с мрежата й, тогава ситуацията би била далеч по-различна. Но както по-рано беше дискутирано, Skype няма абсолютно никаква изгода да го прави, има си отворени протоколи за VoIP и отварянето на техния не би донесло нищо повече от дисперсия в мрежата и услугите им. Друг модел на ала-Скайп услуга с отворен протокол на комуникация е GizmoPproject, или Jingle разширенията на Google за XMPP. За мен Java модела е балансиран модел, където свободата на имплементиращия *стандарта* не е ограничена.
Скоро Java ще е отворена и от към код (за модификация и напасване и каквото и да било), но предполагам лицензът ще е доста дефиниращ от към изисквания за придържане към спецификацията, за което ми се струва Sun ще трябва да направят крачка, подобна на тази на Microsoft и да стандартизират технологията. Нека припомня, че още в началото имаха такива намерения, но опасенията от поредния неспазван стандард и случката с нахалството на Microsoft ги принудиха да се отдръпнат от такова решение. Да се надяваме, че идващите събития около Java ще са единствено в полза на технологията.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Към: Столман сънува От: v_badev <v_badev (a) mail __точка__ bg> На: 7-09-2006@11:19 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНапротив, примера с кремвиршите е много удачен. Според мен Имплементацията на SUN е с по-лошо качество от Gnu CLASSPATH и GCJ понеже като имам проблем с нея не мога да намеря причната за него сам. А дори и да го открия в нарушение на лицензното им споразумение забраняващо reverce engenering-а не мога да го отстраня сам и съм зависим от SUN. Разбира се това не мога да го кажа на клиентите които искат нещата просто да работят в момента, а не да чакат някоя компания да си поправи проблемите.
Примера е удачен и в друго отношение - поне някой би трябвало да се замисли след него дали нежеланието за мен да работят цигани е еквивалентно на нежеланието ми да ползвам безплатен затворен софтуер.
Да не говорим за това колко шпионски софтуер има сред freeware програмите.
[Отговори на този коментар]
Към: Столман сънува От: Gergana На: 6-09-2006@20:49 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленAmi vseki moje da si govori kakvoto si iska za sanishtata na Stallman. Da, natrapchivo e negovoto mnenie, no vse pak toi ne e kazal, che drugi licenzi ne mogat da sqshtestvuvat. Toi dava savet na tezi koito iskat programite im da sa svobodni za polzvane ot drugite hora. Nikoi ne e prinuden da go sledva - koito iska moje da ne obrashta vnimanie na tova. I choveka oshte otbelizva, che izmejdu fenovete na java tarsiat pomoshnici za razrabotvaneto na GNU tool-a. Da, ne mu e mnogo otvoreno pisanieto, no i na nego ne mu e vse edno dali horata shte pishat pod GPL ili pod nesvobodni licenzi. Toi ima pozicia i ne vijdam zashto se zasiagate ot tova. Koito iska moje da si pishe sas sobstven licenz. Znam pone edin primer za sobstven licenz kadeto avtora prosto se brani s nego. Ami ima pravo da se brani choveka. Ima dori pravo, ako reshi che tova e v negov ushtarb, na nikogo da ne dava programata koiato e napisal.
Az kato user sam dovolna ako triabva da cheta kolkoto se moje po-malko licenzi i te da ne me ogranichavat. Ne znam kolko mi e tarpenieto - kolko licenza na programi deto izpolzvam bih izchela, no se radvam, che ne sa mnogo. Osven tova sam dovolna ot tova che imam pravo da polzvam taka narechenia "svoboden softuer". Za men e vajno softuera koito izpolzvam da e otvoren i bih predpochela kato imam problemi s neshto, kato pitam proizvolen chovek koito moje da me svetne kak stava naistina edinstvenata prechka da ne moga da se spravia s problema da e, che me marzi da procheta/razbera kak/zashto/koga bachka neshto. E, tova poslednoto se osiguriava naprimer ot GPL licenza.
Az izopshto ne tvqrdia che tova e nai-savarshenia licenz. Koito iska moje da izmisli i predloji po-savarshen. Prosto tozi na GPL varshi rabota. Naprimer te iskaha da praviat nova versia na GPL licenza (ne znam dokade stigna tazi rabota). Ami niakoi ot programite, vkluchitelno i iadroto si ostanaha sas starata versia na GPL. Linus si kaza: ne vijdam zashto da minavam na nova versia: starata si varshi dobra rabota.
Za men ako moje otvoren kod + vsichki koito moje da mi pomognat za eventualni problemi da polzvat softuer koito da ne gi ogranichava po nikakav nachin :). Sashto i ako az iskam da razvivam neshto ako moje da niamam prechki ot vida: "specifikaciite sa taina". Dostatachno mi e trudno da izpolzvam (razvivam) efektivno neshto, koeto ne go poznavam za da triabva da se boria s prechki ot vida "specifikaciite sa taina". Izopshto vseki koito si e zatvoril koda v edin moment idva v situacia v koiato kazva: ako si umoren i iskash da si legnesh, ela i nie shte ti razvarjem obuvkite i shte ti izmiem krakata. Ne e taka, che da pozvam izcialo svoboden softuer, no tozi koito pozvam sam dovolna ot nego zasega. Dokato go pozvam niama da go pluia Stallman - da e jiv i zdrav choveka - izpolzvam niakoi negovi programi.
[Отговори на този коментар]
Към: Към: Столман сънува От: Калоян <kaloian __точка__ dimitrov__at__gmail __точка__ com> На: 8-09-2006@19:06 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленПравичката да си призная трудно го прочетох тоя пост на латиница, но си струваше. Нещата които се казват в него са определено верни.
Според мен Столман има един проблем и това е фанатизма. Неговите идеи са твърде близо до някой от идеите на комунизма или поне така ми се струва на мен. И човека не се замисля, за това какво ще стане после, но не след година или две а след 20-30.
Другият пробелем, този път на всички нас, е че освен крайното мнение на Столман и другото крайно мение на компаниите произвеждащи не-свободен софтуер, липсват всякакви други гласове заемащи по-умерени позиции. А нали знаете, че крайностите не са добре за никого?
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Столман сънува От: dino <asa __@__ spnet __точка__ net> На: 1-10-2006@9:38 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленГрешиш тотално. Именно благодарение на крайното мнение на Столман и FSF движения като OSI се считат за компромис между крайностите. Ако не беше той, тук щяхме да се възмущаваме от фанатизна на почитателите Open Source и да се чудим за какво по дяволите дигат толкова шум, след като има такива прекрасни лицензи като Freeware.
Щастлив съм, че съществуват хора като RMS, защото именно те ми позволяват да съществувам като най-обикновен грешник. И мисля че всеки, който ползва свободен софтуер, пък било и в съчетание с несвободни програми трябва да се моли и след година, и след, а и след 20-30 да има такива "фанатици".
Съжалявам, но не искам да ме обявяват нито за пророк, нито за обществен враг. Така че винаги ще подкрепям според силите си RMS, дори да не живея в съответствие с убежденията му.
[Отговори на този коментар]
VMs От: George Danchev <danchev (a) spnet< dot >net> На: 6-09-2006@19:35 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленКато си говорите за виртуални машини не забравяйте, че и други са такива, като Perl, Python, Ruby и др. Между другото Сънската Java VM си остава бъгава дори и на нейната "домашна платформа" Solaris. Сега не ми разправйте за двавски аплети и емдебнати истории, че много смех пада.
Господина който недискримира несвободен софтуер, мога го светна, че аз лично дискириминирам такъв поради липса на една важна функционалност - 4 freemdos & public review worldwide (освен ползвателя). Много късмет ти пожелявам да придобиеш подобна функционалност е проприетарни (и не дай боже патентовани) бъркочи.
[Отговори на този коментар]
Към: VMs От: Калоян <kaloian< dot >dimitrov< at >gmail< dot >com> На: 7-09-2006@6:33 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленОтново не съм рзбран правилно. Ако ти липсва функционалност, това си е критерий за избор.
А ако си забелязъл тук се говори за свбодни програми, ползващи не-свободне софтуер. Дадените от теб примери са за свободни "виртуални" машини.
[Отговори на този коментар]
Към: Към: VMs От: growchie <growchie< at >yahoo __точка__ com> На: 7-09-2006@8:43 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленАбе не е хубаво да се изпада в крайности. И моното не е цвете за мирисане и джарата не е ама какво на С/С++ ли да пишем до края на дните си. Ужасно е. Джавата ЩЕ стане ФОСС, а това дали Дебиан или Столман ще възприемат лиценза малко ме валнува. Всеки си има право на избор. Стига джава имплементацията която възприемат да не чупи стандарта аз нямам проблеми с каквото и да е. Ама ако ще превръщат джавата в батак като със С по добре да си стои затворена.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: VMs От: v_badev <v_badev (a) mail[ точка ]bg> На: 7-09-2006@11:27 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНали осъзнаваш че за да не се "чупи стандарта" е достатъчно да стане истински стандарт като .NET ( http://www.mono-project.com/ECMA ). Само че SUN не искат такова нещо. Те искат да си го контролират и да си го променят както на тях им изнася. За това и се съмнявам че Java ще стане някога свободен софтуер.
П.П.
C и C++ са стандартизирани отдавна. Точно поради това е възможно някои програми да работят на буквално всяка операционна система.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Към: VMs От: growchie <growchie< at >yahoo[ точка ]com> На: 7-09-2006@12:11 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленРазбирам те напълно.
#include <stdio.h>
void func(int i) {
printf("%s\n", __FUNCTION__);
}
int main() {
__int8 i8 = 100;
func(i8);
}
Ето точно за тези весели моменти говоря. Просто ти давам пример, може и да не е най-удачния. А колкото до СЪН те може и да фарилат (финансовите им резултати са ужасни), така че джавата да стане без значение.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Към: Към: VMs От: v_badev <v_badev __@__ mail__dot__bg> На: 7-09-2006@18:36 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленТози пример използвва нестандартни типове данни (__int8) поддържани само от C компилатора на Microsoft. Което признавам наистина е забавно, още повече по начина по който се използва. Но все пак това си е проблем само на един C компилатор, който и без това не блести с добра поддръжка на C стандарта.
Предполагам в Java е невъзможно да се пише лош код и там такива неща няма?
Редактиран на: 7-09-2006@18:37
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Към: Към: Към: VMs От: growchie <growchie __@__ yahoo__dot__com> На: 7-09-2006@19:01 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленТам е въпроса. една програма която е наблъсната с подобни неща (да речем от IDE-то) може ли да се нарича С програма или не. За С е прието да може. За Java която е мислена да елиминира този проблем не.
Разгледай филмчето за RSA конференцията (признавам дълго е около час). Там Скот МакНийли споменава на няколко пъти, че Джава ще бъде FOSS технология. Имаше и едно доста дълго интервю по СНН пак с него. И там говори постоянно за отворен код и как това ще е бъдещето на компанията.
И като се замислиш или ще станат като Новел или ще последват SGI в гроба...
[Отговори на този коментар]
Столман? От: gat3way На: 6-09-2006@20:07 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленФанатик...и почва да става вреден с фанатизма си. ГПЛ3 и прочее глупости, дори Линус Торвалдс си му каза да си ги завре тия глупости некъде... Тоя остана ли нещо срещу което да не се бори? Мисля че прекалява вече..
Клопката на джава? Искам да знам какво ще се промени ако имаме оупънсорс джава виртуална машина от Сън? Тя ли е единствената джава ВМ? Да нямат монопол нещо върху технологията? Айде глупости..радвайте се че имат ВМ-ини на толкова много платформи. Това е къде по-важно..
[Отговори на този коментар] лек offtopic От: growchie <growchie __@__ yahoo[ точка ]com> На: 7-09-2006@13:55 GMT+2 Оценка: 1/Неутраленhttp://video.google.com/videoplay?docid...
Споменава се Джава, Опън сорс както и овцата Доли и Франкенщайн:). Ако това наистина е политиката на СЪН мога само да я приветствам. За това смятам, че статията е остаряла.
[Отговори на този коментар] apache harmony От: Konstantin Spirov <kosio __@__ spirov[ точка ]com> На: 7-09-2006@14:15 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленОще един опит да се създаде свободна Джава, но с apache лиценз. В началото използваше gnu classpath като библиотека, но решиха да я пренапишат заради съвместимостта на лицензите (естествено част от разработчиците на classpath са дарили отново кода си). За разлика от classpath като правило вмъкват на по-големи интервали по-големи парчета код, обикновено дарени от големи фирми като IBM, HP и т.н.
Лично аз съм скептичен към подобни проекти, защото смятам, че Java Community Process работи добре, но през следващите 2 години ще си проличи. В момента classpath е доста добър, harmony е по-назад, но темповете, с които напредва са впечатляващи. Интересна ще ми бъде и виртуалната им машина.
http://incubator.apache.org/harmony/
[Отговори на този коментар] Да попитам От: Dobri <dobromir (a) zahariev< dot >com> На: 15-09-2006@12:47 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленТака изказани идеите ми звучат все едно не може да има софтуер с отворен код компилиран за Windows? Все пак този софтуер ще изисква платформа която не е отворена => пак има нещо като капан - уж сме отворени, ама за да тръгнем ползваме платформа и библиотеки които са затворени и без тях не можем да тръгнем и да работим.
От там пък излиза въпроса - какви са тогава Firefox и OpenOffice които се компилират за Windows? Те не са ли софтуер с отворен код? Или ако са компилирани за Linux само тогава са?
Аз лично си мисля че "Отворен Код" означава начин на мислене, а не разделение от всико което не е отворено. Крайните изказвания като това на Столман че биоса на лаптопа му не бил с отворен код и това го правило unhappy - ми звучат налудничаво.
Ще дам пример за проект с отворен код - сядам и написвам макрос за Word за Windows който ошрифтява телефони указатели от типа "име..телефон". Публикувам го като проект с отворен код и други които се занимават с ошрифтяване взимат написаното от мен и го обогатяват с възможности да ошрифтява и адреси, градове, факсове и т.н. Някои които не могат пък да програмират сядат и изпробват дали макроса работи и ако има грешки ги публикуват а програмистите ги отсртаняваме. В крайна сметка резулатата е Макрос написан на език който работи само на платформа Windows и само на офис приложение Word. Идеята на отворения код и на начина на мислене на хората е сработил и заданието е постигнало резултата който се очаква - споделено знание в дадена област - нали все пак това е в основата на философията на "Отворения код".
Поздрави
[Отговори на този коментар]
|
|
|
|
|
|
|
|