от morbid_viper(12-11-2009)

рейтинг (23)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Добре дошли в чудния свят на Линукс. Ако сте новодошъл и още гледате всичко шарено и странно, което не прилича много на това, с което сте свикнали, може да приемете тази статия като един вид ръководство или съвет от добър приятел. Ако вече имате зад гърба си доста навъртени часове в конзолата и човъркането на всевъзможните настройки на любимата операционна среда, то това ще бъде едно представяне на една дистрибуция, в която някои неща стават по-лесно, отколкото си представяте. За заклетите привърженици на SUSE това ще е просто поредното изявление, което ще ги убеди че са хванали правилния влак.
Нека започнем с някои встъпителни обяснения, като например какво е дистрибуция, защо има толкова различни дистрибуции и как да изберем тази, която би ни пасвала най-добре?
Линукс дистрибуцията най-общо може да се обясни като подбор от софтуер, събран и пакетиран като един продукт от един човек, група хора, общност или дори някоя компания. Причината да има такова разнообразие е желанието на много хора да направят операционна система по свое желание, която да е подходяща за нуждите им. За едни е по-важно системата да е стабилна, други предпочитат да използват последните новости в софтуера, а трети са готови да жертват известна функционалност за да повишат сигурността. Свободата да могат да го направят е едно от най-важните неща в случая.
Съществуват различни дистрибуции, които са създадени за различни цели. Някои са по-универсални, други по-тясно специализирани, но цялото това разнообразие е всъщност един океан, в който е трудно да си намериш най-удобната такава. Най-известните дистрибуции са т.нар. „универсалните“, които могат да се инсталират на голямо разнообразие от компютри – от мобилни до сървъри. Обикновено включват голямо набор от пакети, като на потребителите са необходими само част от тях за да посрещнат ежедневните си нужди. Такива дистрибуции са например Debian, RedHat/Fedora, Slackware, Mandriva и, разбира се, SUSE.
В следващите абзаци ще се опитам да обясня защо ползвам SUSE и защо не съм преминал на друга дистрибуция вече повече от 10 години. Нещо повече, в края на 2002 година реших да се захвана с превода на специфичните за SUSE инструменти за инсталиране и настройка – YaST2, SaX2, Kinternet и други. Така SUSE Linux след версия 8.2 „заговори“ и на български.
Първо накратко историята. Компанията е създадена през 1992 година, а първият й продукт излиза през 1994 година. До 2004 година фирмата е частна и има персонал от близо 400 човека, които се занимават с развойна дейност както на самата дистрибуция, така и на много отделни свободни проекти като ядрото Линукс, KDE и reiserfs. Впоследствие SUSE AG е закупена от Novell Inc. и става част от голямото семейство на червения гигант. Досега Novell са се доказали като добър стопанин на свободни проекти и радетели за продължаване развитието на свободния софтуер. Novell добавиха по-добра поддръжка, като стъпиха на дългогодишния си опит; дадоха възможност за предпазване от съдебни производства; спонсорираха проекта openSUSE и го отвориха за общността; създадоха програми за обучение и сертифициране. Сред настоящите линукс продукти, които излизат от Novell са SUSE Linux Enterprise Server, Open Enterprise Server и SUSE Linux Enterprise Desktop. Основната цел на openSUSE е да бъде основата, върху която да се изградят останалите продукти на Novell, свързани със SUSE. Това е мястото, където общността допринася с идеи и дори с доброволен програмистки, преводачески и прочее труд.
Друг услуги, подпомагани от Novell и достъпни за цялата общност са Build Service и SuseStudio. Първото е среда за изграждане и публикуване на пакети с готова инфраструктура и всякакви помощни средства. Всякакви пакети от всякакви хора вече достигат до все повече потребители не само за продуктите от семейството на SUSE, но и на други популярни дистрибуции.
SuseStudio е нова услуга и представлява портал за изграждане на готови дистрибуции, базирани на SUSE. Крайният продукт е образ, който може да се изпече върху CD/DVD, да се запише върху USB памет или твърд диск, дори да бъде образ за употреба от виртуални и паравиртуални машини като VirtualBox, VMWare и XEN. Едно от уникалните неща е, че готовият образ може да се изпробва още на сайта като се пусне във виртуална машина, видима през браузъра и така да се отстранят някои проблеми преди да се премине към свалянето върху локалната машина.
Има няколко неща, които правят SUSE Linux толкова добра дистрибуция. Ще започна със съвместимостта с голямата част от съвременния хардуер. Още при самото инсталиране повечето, ако не всички, компоненти са откриват и настройват автоматично. Самият процес на инсталация е доста опростен и лесен, дори за „новобранците“ в света на Линукс. Има готови подбори със софтуер; автоматично се предлага да се разделят, оразмерят и форматират твърдите дискове; автоматично се настройват и периферни и мултимедийни устройства.
SUSE Linux е съвместим с LSB (Linux Standart Base), което позволява на производителите на софтуерни решения да имат основа, на която да стъпят при създаването на продуктите си. Съществува известен проблем, породен от многообразието на различните дистрибуции – всяка може да има различни   пътища и имена на системни файлове и библиотеки, както и да има или няма дадени приложения. LSB улеснява създаването на приложения  и отваря по-широко вратите към по-бързото възприемане на Линукс от страна на бизнеса.  Като част от LSB е и поддръжката на пакетната система RPM (Redhat Package Management). Тя позволява лесно и удобно управление на пакетите, от които е изградена дистрибуцията. Това включва инсталиране, премахване, обновяване, удостоверяване и други. RPM се използва в много от съвременните дистрибуции и се е наложила като бизнес стандарт.
Едно от уникалните черти на SUSE Linux е YaST – един от най-добрите инструменти, с които съм работил. Той предоставя интегрирана инсталация на системата, управление на пакети, хардуер, настройки и услуги. Този инструмент е достатъчно мощен дори за някои съвсем фини настройки. Изключително удобен е за хората, които от скоро работят с Линукс. Предоставя графични интерфейси с QT или GTK, дори през уеб, както и конзолен „квази-графичен“ с ncurses. Някои от модулите на YaST могат да се използват и командния ред. За системните администратори, управляващи по-голям брой машини той е незаменим помощник – това е моят личен опит.
SUSE Linux има на въоръжение огромно количество пакети за всякакви нужди. От системни услуги, като уеб и пощенски сървъри, през офис приложенията и се стигне до мултимедийните програми за композиране и обработка на музика. Добавянето на допълнителни хранилища с пакети е изключително просто и така липсващите приложения могат да бъдат инсталирани. Естествено, не са забравени и работните среди и приложенията за ежедневните ни занимания. С инсталирането на KDE и/или GNOME ще установите, че в SUSE са се погрижили те да изглеждат много добре и да са настроени по доста удобен начин.
Едва ли някой ще възрази срещу мнението, че сигурността е едно от най-важните качества на една операционна система. Това е и един от аспектите, които са най-силно застъпени в Линукс дистрибуциите. Естествено за сериозен продукт като SUSE Linux сигурността да е още по-важна. Както писах по-горе, това е една от най-често използваните дистрибуции в бизнеса. Сигурността на много нива е важно условие за един софтуер. На мрежово ниво това е защитната стена, на системно са AppArmor или selinux, а на приложно – затварянето на приложение в chroot среда. SUSE Linux може да се инсталира от YaST и във виртуална машина, което допълнително да повиши сигурността. Обновяването на пакетите се извършва от YaST Online Update, а поправките в сигурността на пакетите са налични в доста кратък срок след откриването на проблема.
Друга отличителна черта на SUSE Linux е, че в дистрибуцията много, много рядко се слагат пакети, които не са счетени за достатъчно стабилни – например, последни версии с добавена функционалност. Чрез пускането на предварителни версии на openSUSE общностт


<< Ревю на QNAP TS-219P | Ползата от употребата на свободен софтуер в образованието >>