от Zvezdichko(18-02-2009)

рейтинг (25)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Винаги съм обичал да тествам нови дистрибуции – занимание, необичайно за много хора в днешно време, когато думата „Убунту“ почти се явява синоним за „Линукс“ сред начинаещите потребители. Не ме разбирайте погрешно – не пиша тази статия с цел да засегна нечии интереси и предпочитания – аз също използвам предимно „Убунту“ през последните 3-4 години, най-вече понеже обичам да експериментирам с последните версии на любимите ми софтуерни приложения, а „Убунту“, освен че пленява хората с внедряването на най-новото в софтуерния свят, обещава и предлага нови стабилни (леко под въпрос?!) версии на всеки шест месеца.
От друга страна „Дебиан“ е бащата на „Убунту“ и е една от най-стабилните и добри дистрибуции, съществуващи днес. Причината, поради която губи популярност е, че нови стабилни версии се появяват след години, а те от своя страна не включват най-новия софтуер, особено когато се касае за десктоп средите и офисните приложения. Много хора живеят с този факт и го преглъщат, като използват софтуер от „testing“, „unstable“, „experimental“ хранилищата. Самият аз изтраях със стабилното „Лени“ по-малко от половин ден и веднага добавих горепосочените хранилища във файла за източници (sources.list), след което незабавно ъпгрейднах, понеже не желаех да се разделя с любимия си кътинг-едж (cutting edge) софтуер. Други потребители обаче се отблъскват от това и се отказват от „Дебиан“.
И така, да започваме.

Инсталация

Винаги безспорен плюс за „Дебиан“ е била възможността да се инсталира операционната система на огромен брой различни компютърни архитектури – Алфа, Спарк, ПауърПиСи и прочие. Доколкото съм запознат, това е ЕДИНСТВЕНАТА дистрибуция, която предлага такъв голям брой поддържани хардуерни архитектури. Възможностите за инсталация също са много. Първата възможност е да свалите т.нар. Netinst image file, при него се изисква интернет връзка, за да може да се инсталира основната система. Втората възможност, на която ми се спря погледа, е да се „изтегли по-голям CD/DVD image file“. Да не забравяме възможностите да си поръчате дискове, или да си купите компютър с инсталиран „Дебиан“. Или пък атрактивната възможност да инсталирате от независимия уебсайт http://goodbye-microsoft.com/ , до която и аз прибягнах един път преди време, когато нямахме свободни CD-та. В конкретния случай аз се спрях на втората възможност – да се изтегли по-голям CD image file. Интересното е, че един диск дава възможност да се инсталира една функционална система с десктоп среда по подразбиране GNOME, уеб браузър и офисни приложения. Затова без да се колебая, дръпнах посочения ми от уебсайта ( http://www.debian.org/CD/http-ftp/ ) първи диск, изпекох диска с помощта на приложението k3b, рестартирах и хопса! Инсталацията на „Дебиан“ започна.
Ако преди сте работили с „Убунту“, вероятно знаете, че там имате възможност да си свалите инсталационно „Десктоп CD“, с което да инсталирате операционната система по графичен път. Или пък да си свалите т.нар. „Алтернативно CD“, където ще можете да инсталирате „Убунту“ с по-прост инсталатор. Инсталацията на „Дебиан“ по подразбиране е аналогична на „Алтернативната инсталация“ на „Убунту“. Прочее, това е така, защото „Алтернативната инсталация“ използва стандартен „Дебиан“ инсталатор :)
„Дебиан“ обаче предлага и графичен инсталатор. И тук ще ви издам една тайна – през целия живот съм ненавиждал графичните инсталатори. Защото са ми създавали ей такива проблеми. Дори при „Убунту“ си спомням, че един път инсталаторът просто забиваше още на първата стъпка, заради което изхвърлих диска и си изпекох нов „Алтернативен“. За Gentoo да не говорим – там GTK+ инсталаторът просто отказваше да работи. Без колебание приложих същата стратегия и при „Дебиан“ и веднага продължих инсталацията по подразбиране (стандартен инсталатор) и с опциите, които ми се предлагат.
Image Hosted by ImageShack.us
Така изглежда новият "Дебиан" веднага след инсталацията
Инсталацията на „Дебиан“ при мен вървеше безпроблемно. В първата част вие си избирате типа на клавиатурата, настройвате мрежата, след което разделяте диска и задавате места на монтиране на дяловете. След което форматирате и започвате да инсталирате основната система. Някъде по-късно по време на инсталацията ще ви се предложи да настроите огледалото и да издърпате някои от най-новите пакети през интернет. Следва инсталирането на основната система. Последната стъпка, която ще ви се наложи да направите, е да инсталирате програмата за начално зареждане „Grub“. Разпознаването на останалите системи на компютъра (Windows) при мен мина безпроблемно. Накрая получих съобщението, че инсталацията приключи успешно и рестартирах компютъра.

Десктоп и графични приложения

Ако всичко приключи успешно, както при мен, след инсталацията ще бъдете посрещнати от десктоп средата GNOME. За разлика от „Убунту“ обаче, тя е максимално семпла и не затормозява зрението с абсурдна цветова комбинация. Това е плюс за „Дебиан“ - всеки има възможност по-късно да си настрои десктоп средата по свои собствени нужди. Разбира се, дори в този си вид, той е напълно функционален. Версията на GNOME е също малко по-стара - GNOME 2.22.2, а не последната, публикувана от проекта – GNOME 2.24.1.
Image Hosted by ImageShack.us
Десктопът GNOME с OpenOffice
Ако желаете, вие ще имате възможност да инсталирате и KDE, но екипът също залага на старата версия – KDE 3.5.10, а не KDE 4.2. Ако си спомняте преди години, ситуацията с „Дебиан 3.0 Ууди“ беше същата – заложено бе на KDE 2.2, а не на 3.0. „Дебиан“ идва също така и с XFCE и леката LXDE. Старите версии на десктоп средите не са болка за умиране. Вие винаги имате възможност да инсталирате и най-новите версии, но за да го направите, ще трябва да добавите източниците за „unstable“ и „experimental“. Разбира се, ако държите на сигурността, препоръчително е да не го правите. Засега при мен KDE 4.2 се държи доста стабилно, въпреки че вмомента се намира в „experimental“.
„Дебиан“ идва с множество интернет приложения. Ако обаче мигрирате от нечия друга дистрибуция, ще забележите нещо, което ще ви накара да ахнете. Тук причината е отново в свободолюбивостта при дистрибуцията (виж тук: http://people.debian.org/~bap/dfsg-faq.html ). Поради проблеми с лицензирането на логотата на Mozilla, които не са съвместими с DFSG, браузърът за интернет не се казва Mozilla Firefox, a Iceweasel. Това не бива да ви притеснява – софтуерът на практика си е един и същ.
Другото нещо, което ми се наби в очите, е, че „Дебиан“ не идва с инсталиран Flash plugin на Adobe (разбира се, него можете да инсталирате по-късно без проблем). Flash plugin-ът, който идва по подразбиране с дистрибуцията, е swfdec. Според моята субективна преценка този свободен плъгин отстъпва по качество на плъгина на Adobe и това си личи, когато започнете да гледате клипове от Youtube или Vbox7. В „Дебиан“ подочух и за проблеми при инсталирането на комерсиални драйвери, макар че при мен никакви проблеми от този тип не се проявиха. „Дебиан“ идва с множество допълнителни пакети, сред които срещам известните имена Pidgin (Инстант менисджър), Ekiga (интернет телефония), Rhythmbox (музикален плеър), Totem (видео плеър).
Image Hosted by ImageShack.us
Flash plugin-ът, който идва по подразбиране в "Дебиан". Забележка: KDE 4.2 е инсталирано допълнително, след добавянето на "experimental" хранилищата.
Офис пакетът, който идва в „Дебиан“ (Лени) е OpenOffice 2.4.1. И тук разработчиците на „Дебиан“ предпочитат да залагат на сигурно – последната версия на OpenOffice е 3.0.1. Същото може да се каже и за популярния графичен пакет – GIMP, който при „Лени“ е 2.4.7, в сравнение с последната съществуваща – 2.6.

Сървърни приложения

„Дебиан“ винаги е била предпочитана операционна система за сървър – стабилна, в същото време предлага богат набор от сървърни приложения. Първото нещо, което веднага се забелязва още при анонса на „Лени“ е Apache 2.2.9 – една от последните версии (последната в момента на писането на статията е 2.2.11), а не 1.x. Това без съмнение е голяма крачка напред. В „Дебиан“ идват също така добре познатите ни MySQL 5.0.51 и PostgreSQL 8.3.6, Perl и PHP 5-ца (браво!). Все още не съм използвал системата в качеството си на сървър (поради простата причина, че използвам платен хостинг за собствените си сайтове).

Заключителни впечатления

Удобна и стабилна – това са двете най-добри думи, които мога да кажа за „Дебиан ГНУ/Линукс 5.0“ - „Лени“. Оценяването ми за софтуерен продукт винаги ми е било трудната част от ревюто, защото (1.) никой не ми плаща за това, съответно, (2.) нямам много опит в ревюирането, правя го рядко, когато проявявам интерес към даден продукт. Затова ще си измисля свои собствени категории за оценяване. Оценяването ще извърша по десетобалната система и ще е напълно субективно:
1.Лекота на инсталиране и конфигуриране на хардуера: 10/10 – независимо от много други ревюиращи, които се оплакват при инсталирането и конфигурирането, напр. когато става въпрос за драйвери на Nvidia, на моя хардуер всичко протече напълно безпроблемно.
2.Десктоп и графични приложения: 7/10 – три минуса от мен, понеже акцентът е върху стабилността, а не върху използването на най-най последните версии на десктоп средите и куп други програми.
3.Сървърни приложения: 9/10 – Страхотен набор на пакети, истински напредък.
4.Включване и поддръжка на несвободен софтуер: 5/10 – Нито един софтуер (или документация), който не отговаря на DFSG, няма да бъде включен в „Дебиан“. Предполагам, че за тази оценка остро ще ме разкритикувате, но намирам въпросната политика за твърде, твърде консервативна.
Общи впечатления (не е средноаритметична оценка): 9/10 – дистрибуцията е несъмнено много добра.
Препоръчва ли се за начинаещи потребители: Хмммм, с много големи уговорки. Някои настройки и инсталиране на нов софтуер (като преминаване към „testing“, „unstable“, инсталиране на KDE 4.2) няма как да минат без команден режим.
Препоръчва ли се за напреднали: ДА, без колебание!

Ревюиращ: Светослав Александров


<< | >>