|
|
|
ИДЕИ/МНЕНИЯ
|
Свободният софтуер в България и "Майкрософт"
|
|
|
|
|
|
от Вени Марковски(9-07-2004)
рейтинг (-73)
[ добре ]
[ зле ]
Вариант за отпечатване
Тази статия е превод на статия в монтреал-ската LUG. Преводът е направен от "Интернет общество - България" и е предоставен на сайта от Вени Марковски
От Канада атакуват сделките на "Майкрософт" в България
Човек би помислил, че Източна Европа е благоприятна среда за разпространение на Linux и свободен софтуер. Разумът подсказва, че в региони с добре-образовани, но с ограничени икономически възможности граждани, Linux ще е привлекателна възможност. Човек би предположил, че по-добър, по-надежден код и по-ниските цени биха довели до широкото му разпространение, но се оказва, че това не е достатъчно и свободният софтуер среща трудности в тези региони.
Част 1
Преди повече от десетилетие станахме свидетели на серия от странни явления при разпадането на Съветския Съюз и последвалия лавинообразен крах на Източно-Европейските комунистически правителства. В резултат на промените много от бившите комунистически страни се оказаха в икономически колапс. Високо ниво на безработица, периоди на хиперинфлация, западаща инфраструктура, ширеща се корупция, ниско заплащане, и т.н. в дългия списък с проблеми. Състоянието на някои от тези страни се подобрява, но в много малко от тях жизненият стандард се доближава до този в западните страни. Запасът от западна валута е оскъден и малцина могат да си позволят оригинални продукти. Въпреки това, свободният софтуер е далеч по-рядко явление отколкото се предполага.
Ако вникнем по-дълбоко, ще открием някои от причините за това:
Малко граждани имат компютри
Свободният софтуер е значително явление. Въпреки че източно-европейците като цяло са добре образовани (комунистите поне ценяха това) и нивото им на грамотност значително превъзхожда това в Северна Америка, много от тях не притежават компютри. За повечето компютърът е лукс и свободният софтуер е далеч от техните проблеми.
Интернет не е широко разпространен
Свободният софтуер е получил широко разпространение благодарение на Интернет. Но Източна Европа изостава с няколко години в използването на Интернет. Малцинството от хората, които имат ISP обикновено изполват dial-up; широколентов достъпът все още е изключително рядко явление. Това означава, че възможностите за сваляне на продукти като Linux, OpenOffice или дори Mozilla са ограничени.
Оскъдна е законовата защита на интелектуалната собственост
Едва от скоро властите започнаха да създават закони, или да прилагат съществуващите закони в областта на интелектуалната собственост. В повечето случаи това се дължи на натиска на западните страни. Вероятно на този проблем се обръща повече внимание, тъй като страните от Източна Европа са в процес на присъединяване към Европейския Икономически Съюз.
Дори сега може лесно да се снабдите с копие на Windows, MS Office, Photoshop за малко повече от цената на празно CD. Гражданите нямат стимул да плащат за оригинален софтуер, както и да ползват свободен софтуер.
Налице е цяла култура на безсилие
След десетилетия контрол на комунистическия режим много хора са твърдо убедени, че отделният човек няма силата да променя нещата, че няма смисъл и да се опитва. В действителност мнозина основателно се опасяват, че това е дори опасно. По-голамата част не виждат в избраните органи на властта свои представители, тъй като в повечето случаи те се оказват бивши комунистически чиновниция, често свързани с криминално проявени лица, и които понякога поддържат властта си като предоставят влиянието си на тези, които могат да си го позволят финансово. Да се заема радикална позиция все още е доста рисковано. Най-голям приоритет е осигуряването на собственото благополучие, а това се постига, като се избягват конфликти с представителите на властта.
Microsoft не бездействa
Падането на комунизма отваря възможности за много западни компании, работещи в цял свят. Не се налага да търсите дълго McDonalds във Варшава. И Microsoft изключително бързо изгради мрежата си и разви контакти на най-високо ниво в Източна Европа, като понякога е подкрепян и от американските държавни агенции.
Една от целите им е правителствената сфера, където сключването на сделка ще им осигури внедряването на лицензиран софтуер. Предимството за държавата е признанието, че съблюдава изискванията на Световната организация за интелекуална собственост (СОИС, WIPO) за защита на интелектуалната собственост, което е предпоставка за приемането й в ЕС. По тази причина някои правителства побързаха да се снабдят с лицензи на Microsoft.
Превид тези факти, разбираемо е защо поддръжниците на новия свободен софтуер в тези страни срещат значителни трудности. Тяхното мнение и готовност за оказване на помощ не намират отзвук. Щом правителствата им са на страната на Microsoft, никой не би се осмелил да мъти водата. Някои дори се страхуват за живота си и предпочитат анонимността пред откритата конфронтация. Те са в толкова незначителна позиция, че дори и местните медии не им обръщат никакво внимание. Заслужава да разгледаме един действителен случай.
Българският пример
България изглежда идеален кандидат за GNU/Linux и свободен софтуер. Страната е с население 7-8 млн. жители. Износът на страната не е достатъчен да осигури достатъчно валута за внос. Но населението е добре образовано, владеещо различни езици, с добри технически умения. Много от старите компютри не могат да работят с последната версия на Windows, но работят с Linux, GNU и вероятно олекотения window manager. Много доставчици поддържат българска версия на продуктите и кирилица. Създадена е отлична дистрибуция на български, базирана на Debian – tilix. Въпреки това само неколцина представители на опозицията са възприели свободния софтуер.
Оказва се, че Microsoft е действал много активно, като е изпреварил действията на тези, които предвиждат широкото разпространение на свободния софтуер. И го е постигнал като си е осигурил влияние, което използва на най-високо ниво.
Преди няколко месеца министърът на държавната администрация Димитър Калчев закупи 30,000 лиценза от Microsoft. Лицензите са базирани на Open Subscription License 6.1 (OSL). Въпреки това, те са закупени в рамките на програма, която не предвижда отстъпки за обем за повече от 250 PC-та. Освен това тези лицензи могат да бъдат използвани само 3 години, след което трябва да бъдат закупени нови лицензи. Преди около 6 месеца той закупи още 10,000 лиценза.
Любопитното е, че в държавната администрация само около 16,000 компютри могат да работят под WindowsXP, като на сравнително голям процент от тях той буквално ще пълзи. За поне 4,000 от тях се говори, че имат лицензи за XP. Източници твърдят, че Калчев е знаел за това преди да закупи допълнителните 40,000 лиценза.
Срокът на тези лицензи ще изтече, вероятно преди да е излязъл Longhorn, което означава, че следващият голям upgrade не е включен. Така на Microsoft се предоставя възможността отново да продаде комплект лицензи след няколко години. Трябва също да отбележим, че в крайна сметка разходите се поемат от българските данъкоплатци. Техните въпроси заслужават отговори.
Теодор Милев, изпълнителен директор на Microsoft България, е високопоставен член на българския Ротари клуб, а Калчев е високопоставен член на българските масони. И двете организации са част от силовите структури в България. Оправдано е да се запитаме какво е предложил Милев в замяна на вниманието на Калчев.
Човек би се зачудил дали други властимащи ще завидят на положението на Калчев. Министър-председател е Симеон, или Симеон Сакскобургготски, детето-цар на България до отстраняването му от комунистите след Втората световна война. Симеон е отраснал в изгнание и получил западно образование. Завърнал се в България след падането на комунизма и станал министър-председател. Симеон, който не споделя вижданията на Калчев, поиска оставката му. С един телефонен разговор Калчев успя да отклони молбата му.
Човек би се запитал, защо Калчев, бивш член на Българската социалистическа партия, има силата да отхвърля искане на Министър-председателя. Може би е чисто съвпадение, че той фаворизира Microsoft и се противопоставя на използването на свободен софтуер.
При всяко повдигане на въпроса за използване на свободен софтуер с отворен код в държавната администрация, Калчев избягва темата. Българска компания предложи свободен софтуер с отворен код при пълна поддръжка на много ниска цена, но Калчев възложи на служителите си да отхвърлят предложението в един отрицателен доклад. Той е достатъчно умен, за да не подкрепя Microsoft открито, по-скоро би казал: “Разбира се, ще обсъдим всички възможности и ще ги преценим при равни условия.” Дали това се дължи на страх, неувереност и колебание или мотивите са съвсем други? При всички случаи местните поддръжници на свободния софтуер нямат равни възможности за изява.
От така изложеното се вижда, че свободният софтуер трябва да има по-добра от настоящата си позиция в Източна Европа. В продължението на този материал ще разгледаме друг пример в Македония.
Oригиналният текст може да прочетете от
тук.
<< WINDOWS И LINUX – ПАРАДОКСИ ПРИ ИНСТАЛАЦИЯТА | Повече за патентите и патентното право >>
|
|
|
|
|
Коментар от: Петър ps (a) mail __точка__ bg |
Дата: 22-07-2004 |
[ Други коментари] |
---->
Иначе, благодаря за критиката. Съвсем сериозно. Ако я няма, всеки ще пише каквото му дойде на акъла, и тогава форумите тук ще се обърнат на електронната конкуренция на вестник "Шок", и подобни.
<----
Точно за това става дума. Според мен въпросната статия е комбинация от непроверени „факти”, wishful thinking и логически несвързани „доказателства”. Хубаво, всеки има право да пише каквото иска – за останалите остава да изберат каквото им харесва от написаното. Също така съм склонен да мисля, че намерението на статията е да повдигне важни въпроси по добронамерен начин. Но просто не го прави. Мен лично ме подразни това, че статията се превърна в повод за поредния спор Линукс-Уиндоус. Както и претенциите статията да се третира като абсолютната истина, само защото е писана от канадец.
Най-вече ме дразни автоматичното поставяне на знак за еквивалентност между Линукс и свободен софтуер. Точно на вас едва ли е необходимо да обяснявам, че не е така. Макар че, г-н Гачев, явно и вие се подвеждате – KDE/Koffice/Open Office и т.н. НЕ СА Линукс. Повечето от тези програми, ако не и всички, вървят на всеки *nix, а немалка част и на омразния на много хора в този форум Windows.
Също така, през повечето време авторът на статията не говори за лицензи, FOSS и т.н. – просто твърди, че „Много от старите компютри не могат да работят с последната версия на Windows, но работят с Linux, GNU и вероятно олекотения window manager”. Няма да се заяждам за това дали компютър може да работи с GNU (което е лиценз, а не софтуер, може да е и неточност при превода). Но по какъв начин фактът, че един стар компютър не може да работи добре с последния Windows, прави Линукс по-добър? Същия компютър няма да работи добре и с Линукс + последните версии на еквивалентните на Windows window manager-и като KDE/Gnome. И най-вече какво общо има това с това дали става дума за платен или безплатен софтуер, със отворен или затворен код???
Да не говорим пък за времето на поява на Win’95 и достатъчно user-friendly Linux дистрибуции. Имам доста неприятни спомени от RedHat 4 и все още съм склонен да твърдя, че исторически погледнато (1) Windows програмите практически винаги са водели по отношение на предлагани на потребителя възможности и (2) лекотата на инсталиране, вкл. разумна поддръжка на кирилица и български правопис, никога не е била на страната на Линукс. Понеже беше споменато сравнение Wordpad vs. Koffice – надявам се говориш за версията на Koffice от 1995 година? Ако изобщо е имало такава?
Трябва да се вземе предвид и това, което се твърди в статията – при липсата на интернет до преди няколко години беше много по-лесно да намериш диск с последните версии на Windows софтуер (дори преди да излязат официално), отколкото коя да е дистрибуция на Линукс. В много голяма степен това се отнася и за достъпа до информация за двете ОС, дори и за човек, който свободно работи с английски език.
Колкото до въпросния министър Калчев – вече казах, че не съм от бранша, не го познавам, и не знам как стоят нещата от личен опит. Склонен съм да мисля, че е точно така, както е описано в статията - виждал съм как се дават лицензи за ХР на училище, където преобладаващата бройка компютри са Правец 16, а единствения най-добър компютър е K6-2 300Mhz/128MB RAM... Но не е там работата. Това, че един канадец от местната им LUG е повторил в статията си това, което е чул от някой българин за далаверите на Калчев, съвсем не оправдава отношението „вижте сега, щом канадците го пишат, значи е вярно!!!”. Първо, защото става дума за информация от трета, четвърта или пета ръка, а не за нова информация по въпроса. Второ, защото въпросният човек съвсем очевидно е пристрастен.
В заключение, всеки е свободен да направи личния си избор какъв софтуер да използва. В повечето случаи става дума за компромис между реалната използваемост на софтуера (предлаганите възможности и каква част от тях наистина ти трябват) и цената (вкл. риска от посещения на НСБОП и подобни). Но въпросният избор трябва да почива на достатъчна степен на информираност, а тази статия не е добър пример за безпристрастно отношение. Най-малкото не прави чест на стотиците хора, които хвърлят труда си в създаването на софтуер и след това го предлагат безплатно...
PS: Това, че вносът ни отдавна превишава значително износа, е съвсем вярно. Но, както казах, това не значи, че няма пари за внос. Има куп други начини за финансиране на вноса, не само с износ. Нека не навлизаме в подробности, все пак това е форум за Линукс, не за икономика на платежния баланс. Само за сравнение – САЩ са в същото положение (вносът превишава износа), но никой не се е оплакал, че им липсват пари, нали?
|
<< за твърденията и фактите (продължение) | Към Qwegaz >> |
|
|
|
|
|
|
|
|