от morbid_viper(11-11-2003)

рейтинг (-71)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Проблеми при навлизането на Open Source продукти в България.
Реалности и насоки за развитие.
                                             Ноември 2003 г.
          Велислав Върбанов <varbanov[AT]abstractica[DOT]com>
          Борислав Митев <morbid_viper[AT]mail[DOT]bg>

Целта на тази статия е да се направи опит за очертаване на проблемите, свързани с използването на Open Source решения в България, както и да се дадат насоки и предложения за преодоляването им.  Надяваме се, че тя ще спомогне за започването на дебат и реални действия.

Все по-широкото навлизане на Open Source приложенията в държавния сектор на страните по света е неоспорим факт. На фона на това, обаче, в България се наблюдава точно обратната тенденция. Правителството ни сключва сделки за доста солидни суми пари, които ако бяха похарчени по по-разумен начин, сигурно щяха да се окажат в полза за българската IT индустрия. Като изключим съмнителните финансови интереси на определен министър, като основна причина за изпусната възможност може да се отчете недобрата осведоменост на “компетентните” органи и обществото като цяло. Но преди да се тръгне да се критикува решението на дадена институция трябва да се направи трезва оценка на ситуацията, в която се намира Open Source общността в България.  
Макар в Интернет българската Open Source общност да е добре предста­вена, традиционните медии рядко обръщат внимание  
дори пренебрегват проблемите на IT обществото. Въпреки редовните обяви в Интернет за форуми от различно естество, те не представляват интерес за обществеността като цяло и проблемите, които се обсъждат в тях, не напускат заседателните зали. Решението за пропиляването на няколко милиона за лицензи на Microsoft беше успешно оправдано пред обществеността като липса на реална алтернатива и куп други подобни изказвания. Това решение беше обявено пост фактум и е изпипано така, че да заобикаля закона за държавните поръчки. Почти всички инвестиционни решения на това правителство бяха атакувани в съда, но не се намери кой да оспори това. Подобна е ситуацията и с т.нар. “електронно” правителство и ред други проекти в IT сектора, а и не само там.
При обективна оценка на настоящата ситуация, обаче, не е ясно кои са българските фирми, които биха излезли с Linux или
друга Open Source оферта в евентуален търг. Освен това няма информация кои са т.нар. Linux фирми и какво се разбира под "Linux" фирми - това истински Open Source фирми ли са, или са “конвенционални” такива, пишещи и за Linux. Следователно следва да си за­дадем въпроса защо моделът, приложен от баварската администрация не се състоя, а може би не би могъл да се състои, у нас. Като изключим някои су­бективни фактори, като съмнителните интереси на определен министър, истината е, че:

1. В България няма комерсиална българска дистрибуция, която да поеме отговорността за локализирането, като например RedHat или SuSE.  
2. В България няма Open Source фирми, които да предлагат безплатно софтуера си и да печелят от поддръжка и обучение. А дори и да има, те не правят необходимото, за да знае обществото за тях.  
3. Linux все още има нужда от допълнителна настройка, за да изпълнява пълно­ценно функциите си, а няма комерсиален бизнес зад гърба си, който да пое­ме отговорността (в България).

Българската Open Source общност трябва да направи доста стъпки, кои­то да доведат до популяризирането на идеите на свободния софтуер. Ето ня­кои пропуски и евентуални идеи в тази насока:

1. Липсва определена медийна политика за популяризирането на Open Source като идеология, цели и възможности. Това трябва да се прави със всички средства, а не само на страниците на
специализираните издания/сайтове. Но също така не трябва и да се създават и необосновани очаквания у масо­вия потребител. Една такава политика трябва да бъде добре премерена и насочена.  
2. Няма също така и стратегия за сериозно навлизане в ДА: Както е известно, ако държавната администрация работи с технологии, свързани с определен доставчик и/или продукт, се налага, за да работиш с нея, и ти да го използ­ваш. Как да се "превземе" администрацията – отдолу нагоре или обратно. Става дума за стратегия на приемане на Open Source решения в държавната администрация, което ще доведе до независимост от един комерсиален доставчик или да се правят постъпки за използването на  Open Source реше­ния в местната администрация. Общините, както знаем, са доста ограниче­ни от бюджета и по-лесно биха приели едни алтернативни решения за техните IT проблеми. Тук не говорим само за заменянето на десктоп опера­ционната система и офис пакети, а за изграждането на местните електронни портали  и сървъри с Open Source решения.
3. Един форум или просто сайт, на който да се излагат българските Open Source проекти, ще бъде много полезен за хората, които търсят такива реше­ния за техния бизнес. Такъв форум може бъде и един вид барометър и витри­на на българската Open Source индустрия, когато я има. Трябва да има и съответната политика за запознаването на обикновените, в смисъл не-Open Source потребители, със съществуването на такъв форум, както повечето хора знаят, че Dir.bg, например, е български е-портал.

Това са само идеи, които могат да бъдат доизгладени на мероприятия като OpenFest или на специализирани места в Интернет. Изобщо, когато няма ясна и известна организация на нещата, просто т.нар. Decision-Taker хора няма да вземат на сериозно такива алтернативни решения. Хората в бизнеса са свикнали да дават парите си за неща, в които са сигурни. Така се дават пари на Microsoft, защото е ясно, че зад техните продукти стои добре позната компа­ния, която от години убеждава, че са най-добри. Очевидно техния маркетинг е доста печеливш!

Определено при сегашната обстановка в България е трудно въобще Open Source проект да кандидатства за държавна поръчка. Българските фирми пишат главно по схема outsourceing или по старата и добре позната ко­мерсиална схема. Пазарът в страната ограничен и малко се разбира истинс­кия бизнес модел на Open Source фирмите. Ясно е, че без промяна в климата в страната, не е възможно фирмите да се ориентират към Linux разработки. Все още по-печелившо е да се пишат native програми за Windows, отколкото за Linux, по простата причина, че се предполага, че хората използват операционните системи  на Microsoft.
Въпросът е какво може да се направи. Според мен беше извършено пре­дателство към родния ни IT бизнес. Нашата държава не се грижи наистина за развитието на бизнеса, още повече за IT бизнеса, въпреки че постоянно се чува за доклади и изказвания на чужди представители и наблюдатели за по­добряването на бизнес климата в страната.  
Все пак прави ли държавата достатъчно и изобщо постъпва ли пра­вилно?  
Първо, трябва да се спрем върху ролята на държавата. В годините на ре­цесия държавните поръчки играят основна роля
съживяването на даден отра­съл. Принципът е следният: държавата има пари (България има пари, все пак доста леко дадохме доста от тях на Microsoft), държавата има и нужди. Държава­та поръчва на местни фирми да удовлетворят нуждите й (а не изнася данъците ни зад граница, както много често става тук). Сумата, която беше похарчена, е достатъчна за една инвестиция в Open Source общността и за “подмамване” на традиционните фирми за преориентиране към отворен код с такава поръчка.  
Подробен анализ е в компетенциите на експерт икономист.
Какъв би бил обаче ефекта за бизнеса от технологична гледна точка? Можеше да се създаде ядро от фирми, които да могат да си
позволят да излизат с Open Source проекти както на българския, така и на международния пазар. Естествено, най-големият клиент ще е държавата, което би осигурило за известен период съществуването на достатъчно работни места, както в държавната адми­нистрация, така и в “свободния” бизнес. България щеше да натрупа ценен опит в разработването и усвояването на Open Source проекти от среден и голям ма­щаб. Според някои оценки, това е една от причините Германия и други прави­телства да се обърнат към Linux, не защото е съвършен, а напротив, защото има много работа по него, което би държало леко позападналите им IT фирми след последната икономическа криза.
Важно е да се обърне внимание, че този преглед не засяга техноло­гичната страна на въпроса. Дискусията коя система е по-добра не е от такова значение в сравнение ползите за икономиката, ако се възприеме курс на внедряване на продукти с отворен код.
Като заключение, важно е да се отбележат задачите, стоящи пред “Open Source” общността:

1.Създаването на истинска IT политика (алтернативна програма за такава), която да бъде предоставена на заинтересованите лица (очевидно е обаче, че без сериозен икономически анализ тези предложения няма да имат стой­ност). Изготвянето на такъв трябва да е сред приоритетите.
2.Популяризирането на икономическия ефект от Open Source модела сред ме­диите и сформирането на гражданска позиция по въпроса.

Това са неотложните мерки които трябва да се предприемат, за да се спре или поне да се създаде обществена нетърпимост към необоснованите разходи в тази сфера. Освен това общините са също звена, които може на местно ниво да приложат този модел. Но дали това ще стане реалност зависи от се­риозните намерения на цялата общност като цяло.


<< Open Source - ще успеем ли ? | Стяга ли ви шапката? >>