 |
от morbid_viper(14-09-2006)
рейтинг (34)
[  добре ]
[  зле ]
 Вариант за отпечатване
Случвало ли ви се е да се обърнете към сервитьорката с
думите: „Един пържен боб, напачнат с две кюфтенца“, или да
обяснявате на баба си, че блузата, която ви е купила е
„тотали депрекейтед“ и „съкс отвсякъде“. Не? Тогава може би
няма нужда да четете по-нататък тази статия. За останалите –
нека това да бъде просто един или поне още един повод за
размисъл относно добре ли говорим български език и защо
трябва да го правим.
Ще започна отзад напред. Защо трябва да говорим правилно
български език и изобщо кое е „правилен“ език?
Най-лесно е да се каже, че „правилният“ език е книжовният.
Погледнато така ще бъде доста тесногръдо и би лишило езика от
развитие. Защото точно новите думи и изкази обогатяват езика,
а носителите на новите неща сме всички ние. Когато тези
новости добият достатъчно гражданственост те неимоверно ще
бъдат включени в „правилния книжовен език“. По този път са
извървели всички думи от гръцки и латински произход. След
това езикът ни се е обогатил с турски, руски, френски и много
немски думи. С по-широкото използване на английския език в
световен мащаб неминуемо е включването и на такива термини и
изкази.
Естествено, трябва да има граница, в противен случай просто
ще започнем да говорим, примерно, на английски. Ключовата
дума в горния абзац всъщност е „нов“. Именно новите думи
обогатяват езика, а не заменянето на вече съществуващи.
Разбира се, има изключения, които само потвърждават
правилото.
Съществуват различни групи от обществото, които употребяват
различни чуждоезични думи. Например юристите използват доста
думи с латински произход, които по исторически причини са
навлезли в българския език. Инженерите използват много немски
и руски термини, тъй като голяма чест от тяхната литература
е превеждана от тези езици. Особен случай са политиците,
които използват най-разнообразен набор от изкази, най-често
без да знаят какво точно означават. И това е за да може
болшинството от хората да си кажат - „брей, колко учен
човек – какви неща знае...“. Още повече, че всички идват от
различни сфери на живота и едно такова говорене ги приобщава
и създава що-годе единна класа.
По-нататък в текста ще се спра на друга група хора – това сме
хората, забъркани в компютърните науки. Програмисти, системни
администратори, уеб дизайнери и игратели.
Самата дума „компютър“ не е българска и означава
механизъм/апарат, който изчислява, смята, брои. В старите
книги можете да видите, че като термин се е употребявало
„(персонална) изчислителна машина“. Сметало или сметачница
също не се е наложило. В момента едва ли някой, който не е
живял в онези времена ще свърже изчислителната машина с
компютъра. Абстрактно погледнато вече не се правят само
изчисления, а се доста по-разнообразна работа – слуша се
музика, обработват се изображения и текст, и какво ли още
не... Погледнато на по-ниско ниво компютърът не прави нещо
повече от изчисления.
Всъщност борбата, която водя от известно време, е не против
използването на думи като „компютър“, а такива като „кликам“,
„принтирам“, „селектирам“, „по дефолт“, „резолюция“,
„сейввам“ и още много, много други.
Може би ще изникне въпросът каква е разликата между
„компютър“ и „сейввам“? Първото е дума, която навлязла като
термин, за който в нашия език не сме имали смислово
еднозначна дума. По-лесно е било да използваме чуждата.
„Сметалото“ и „изчислителната машина“ означават същото, но
смислово са леко различни. За „сейввам“ не стои така
въпросът. В българския език имаме не една, а няколко думи,
които означават същото и са смислово равнозначни, например
„запазвам“ и „съхранявам“. Това езиковедите наричат
калкиране.
Има и друг нюанс в чуждиците. Някои от тях са навлезли
отдавна в българския език и им е отреден определен смисъл. В
по-съвременни времена същата дума навлиза отново, но с друг
смисъл. Такъв пример е „резолюцията“. Думата се е наложила
като текст, който представлява решение или разрешение за
извършването на нещо (най-общо казано). В компютрите „screen
resolution“ има съвсем друг смисъл и на български е прието да
се превежда като „разделителна способност“. Може да ви се
струва дълго, но затова пък имате и свободата да я съкратите,
но с дума, която би говорила на слушащата ви страна доста
повече, особено ако няма познания в компютърните термини.
Защо не „разделителност“.
Ако ви е трудно да си представите живота и ежедневното
говорене без чуждици ще ви кажа, че е въпрос на свикване. С
търпение и не чак толкова усилие нещата стават и полека-лека
си идват на местата. Това го казвам от личен опит.
Аз съм започнал като програмист и всички „дебъгвахме“,
„билдвахме“, „мърджвахме“, „дифвахме“, „грепвахме“ и още
много, много, много подобни. След това попаднах за шест
месеца в Института за български език при БАН и изведнъж
всички около мен говореха на български. Не само, че не ме
разбираха, поне в началото, но и имаше доста присмех. Това
преобърна нещо в мен и аз реших, че не желая да изглеждам
глупав и необразован, свикнал да използва програмистки
лафове, които не струваха нищо извън програмистката среда.
Видях, че не е нито модно, нито е „cool“. Наложих си да
използвам български думи, за нещата които може. По това време
започнах и да превеждам софтуер и вече 5 години се грижа да
има SUSE Linux на български.
За тези, които биха желали да опитат ще дам няколко съвета и
малък речник с думи, които можете да замените в ежедневната
си реч:
кликам – щраквам, цъкам;
принтирам – разпечатвам;
сейввам – запазвам, записвам, съхранявам;
пействам – вмъквам, поставям, прилепям;
фонт – шрифт (въпреки, че е от немски се е наложило
първо);
билдвам – изграждам;
по дефолт – по подразбиране;
резолюция – разделителна способност или
разделителност;
геймър – защо не „игрател“? „играч“ има друг смисъл;
рутер – маршрутизатор;
сърчвам/файндам – търся и намирам;
мейквам – правя, изграждам;
партишън – дял;
пач – кръпка, поправка;
рипеървам – поправям;
ъпдейдвам – обновявам;
ъпгрейдвам – подновявам;
килвам – убивам;
перънт процес – родителски процес;
чайлд процес – дъщерен процес;
форквам – раздвоявам;
джойнвам – събирам;
филвам – запълвам;
събмитвам – изпращам;
комитвам – извършвам;
бекграунд – фон;
уолпейпър – тапет;
десктоп – работен плот;
даунлоудвам/ъплоудвам – свалям и качвам;
сиидвам – разпространявам;
тракър – следач;
тулбар – лента с инструменти;
клипборд – системен буфер;
юзър – потребител;
чеквам – проверявам, пробвам;
инсъртвам/адвам/делитвам – вмъквам/добавям/изтривам;
фиксвам – поправям;
мейл – поща, писмо, изпращам писмо;
дигитален – цифров;
модифайвам – променям;
зуум (ин/аут) – приближаване/отдалечаване;
... и така нататък. Има много думи. Много от тях можете да
видите преведени в софтуера на български. Съществуват и
речници. Естествено, че винаги ще има думи, които им е
„писано“ да обогатят езика ни, защото нямаме еквивалентни за
тях: „дебъгвам“, „компилирам“, „интерфейс“ и т.н.
Ако някои от думите на български ви се струват странни,
смешни или не на място, това е защото не ви се е случвало да
ги чувате по-често така. С течение на времето ще се убедите.
Не може една българска дума да не е в съзвучие с останалата
част на български текст.
И от мен да знаете – никой няма да ви гледа странно или с
насмешка ако пишете и говорите правилно и разбираемо за
всички. За обратното, обаче, не съм толкова убеден!
Тук идва и ред да отбележа, че писането на български език е
много по-четливо, когато е написано на кирилица.
„Техническите проблеми“ са най-често извинение, неоснователно
при това. Писането на „методиевица“ е обидно грозно и
сериозно уврежда зрението и настроението на четящия. Надявам
се е ясно.
Представеното по-горе изложение е мое лично мнение и,
естествено, не мога да го налагам. Все пак това е провокация
и, надявам се, плод за размисъл. Нека езиковедите да ми
простят и по-добре поправят, ако съм допуснал грешки от тяхна
гледна точка.
Авторските права принадлежат на:
Борислав Митев - morbid_viper@mail.bg
Версия: 1.0, септември 2006 г.
Цитиране, копиране и разпространение на целия материал или
части от него е разрешено на всякакъв носител, ако е запазена
тази последна бележка.
<< Линукс университетски центрове за обучение | XMMS - нов облик >>
|
|
