АВТОРСКОТО
ПРАВО – АЛЮЗИИ, АНАЛОГИИ, АНТИНОМИИ
Александър
Сергеев
18
януари 2002 || Библиотека
на ЛинуксЦентър
Публикувано
за първи път в списание "Мир
Internet", №
12 2001
Ние
сме свикнали да възприемаме авторското
право като нещо подразбиращо се само
по себе си. На въпроса за неговото
предназначение неизбежно се отговаря:
„Това е начин авторите да изкарат
насъщния си“. Сериозен аргумент. Още
повече, че е единственият сериозен
аргумент в съвременната концепция за
авторското право.
Александър Сергеев
ДАТА
НА РАЖДАНЕ – НЕИЗВЕСТНА
Според
историческите мерки, авторското право
се е появило съвсем наскоро. Но перипетиите
на неговото възникване са трудно
различими в мъглата на времето. В
учебниците и монографиите този въпрос
е засегнат изключително повърхностно,
отбелязвайки основните етапи на засилване
на защитата на авторското право. За
сметка на това, те не спират да подчертават
неговото значение за развитието на
културата, демокрацията и свободата.
Откъснати от историята, тези аргументи
звучат особено убедително, не напразно
именно развитите демократични държави
повече от другите настояват за засилване
на законодателството в областта на
авторското право.
Толкова
по-неочакван се оказва факта, че раждането
на авторското право е неразривно свързано
с появата на цензурата и деленето на
културното наследство на античност и
средни векове. В Европа всичко започва
през 1557 с издадения от кралица Мери I
закон, който давал на печатарите
монополното право да издават отново
вече отпечатана от тях книга (без значение
дали е нова или отдавна известна) при
условие, че тя е била одобрена от
официалната цензура. А какво е това, ако
не авторско право? Наистина, авторите
остават малко встрани, затова като първи
закон, отнасящ се до авторските права
обикновено разглеждат влезлият в сила
през 1771 г. закон на кралица Ана, в който
вече авторите са споменати, макар че по
същество и в него се регулират само
правата за преиздаване на книгите.
В Русия,
първият документ, регулиращ авторските
права („Положение на правата на
съчинителите“) се появява през 1828 г.
едновременно с въвеждането на новия
Цензурен устав.
По този
начин авторското право първоначално е
възникнало за осигуряване на държавен
контрол върху печатното слово и
регулирането на издателския монопол,
а не за осигуряване благополучието на
авторите на произведения.
В
ИМЕТО НА МИРА И ПРОГРЕСА
И така,
появата на авторското право е предизвикана
от нуждите на издателският бизнес и
цензурата. В средните векове нямаше да
са необходими никакви допълнителни
обяснения, но в либерална Европа е
необходимо друга, по-възвишена обосновка.
И то не закъсня да се появи от дълбините
на теорията за прогреса.
Съгласно
тази концепция, държавата дава на
авторите изключителни права върху
използването на собствените им
произведения с цел да стимулира
творчеството, насочено към развитие на
културата, науката и техниката.
Облагодетелстваните от държавния
протекционизъм автори са могли да
продава своите особени права на
издателите, за които тази схема също е
много удобна – достатъчно е да купят
правата от автора, за да получат цялата
мощ на държавната защита.
За
известно
време, авторското право наистина е
подпомагало развитието на културата,
доколкото е поддържало дейността на
издателите – посредници между авторите
и публиката. Но с появата на Internet, рязко
намаляващ разходите за публикация,
необходимостта от посредници бързо
намалява. Днес, набралото сила авторско
право вече не подпомага, а пречи на
развитието и разпространението на
културата, тъй като блокира творческото
използване на публикуваните произведения
и ограничава кръга на хората, имащи
достъп до тях.
ВСЕКИ
ЗА СЕБЕ СИ, САМО БОГ ЗА ВСИЧКИ
Развитието
на съвременната култура настоятелно
изисква радикално съкращаване на срока
и обема на защита на авторското право.
Но международните авторско-правни
организации упорито приемат точно
противоположни решения.
Например,
световната организация за интелектуална
собственост (WIPO)
смята за свое голямо постижение
увеличаването на срока за защита на
авторските права от 50 на 70 години след
смъртта на автора. Което ни кара са
попитаме: а трябва ли ви това? А между
другото, съответното изменение на
националното законодателство е
задължително условие за приемане на
Русия в Световната търговска организация
(WTO).
Експертите
на WIPO се кълнат, че увеличаването на
срока е в интерес на авторите. Вероятно
те смятат, че издателствата ще плащат
по-скъпо купувайки авторски права с
увеличен срок на защита.
А може би се надяват, че шансът да
поработят не само за благото на децата
и на внуците си, но и за правнуците си
ще вдъхнови авторите за създаване на
нови шедьоври ... Не знам [господа автори,
кажете вашето мнение, адреса за писма
е на края на статията]. А това, че ние с
вас ще трябва да плащаме отчисления на
собствениците на авторски права още
допълнителни двадесет години, е съвсем
сигурно.
Но не е
прието да се пита публиката за нейното
отношение към промените в законодателството
отнасящо се до авторското право.
Дискусиите за него винаги се водят от
представители на държавата, крупни
компании и авторски общества. Интересите
на обществеността не се представят от
никого – тя просто не се смята за страна
в тези отношения. В съвременния свят
няма механизми за лобиране на интересите
на потребителите на авторска продукция.
ЗА
ВКУСОВЕ НЕ СЕ СПОРИ
Интереси и
права на потребителите ... Това е достатъчно
широко понятие. То включва в себе си
определени изисквания към качеството
на стоката и условията за нейната
подмяна, връщане и гаранционно обслужване.
Не ви ли е хрумвало, прочитайки съобщението
„this
program has performed an illegal operation and will be shut
down“,
да поискате замяна на бракуваната
програма с нова или да се обърнете към
най-близкия сервиз на компанията
Microsoft?
За
съжаление,
няма да се случи нищо. Програмите – това
са авторски произведения. Авторите
предварително свалят от себе си всякаква
отговорност за качеството на продукта
(четете лицензите). А грешките в програмата
не са дефекти, а особености на авторовото
самоизразяване. Нали не връщате книгата
в книжарницата, ако не ви хареса нейния
сюжет? За вкусове, както се казва, не се
спори.
Кажете
дали
ще се съгласите да купите фирмена битова
техника – магнетофон, телевизор, перална
машина с условие „as is“, все едно купувате
програма? А нали по своята цена, легалните
програми са напълно сравними с битовата
техника, а и тяхното предназначение е
сходно – повишаване на производителността
на труда у нивото на комфорт. Но ето че
закона за правата на потребителя на
програми се заобикаля по крива линия,
името на която е – закон за авторското
право.
ПРАВОТО
ДА ЧЕТЕШ
Между
другото, това далеч не е единствения
пример за това, как авторското право е
електронната епоха ограничава недопустимо
правата на гражданите. Прочетете какво
пише на своя сайт, посветен на
популяризацията на авторското право,
английският юрист Едуард Бароу
– „Копирането означава възпроизвеждане
на работата в произволна материална
форма и включва съхраняването на работата
във всякаква среда с използване на
електронни средства. Понятието „копиране“
включва в себе си създаването на временни
нетрайни копия, а също така и копия,
възникващи като страничен резултат от
друго използване на работата.
Което
означава, че съгласно британското
законодателство, копието се създава в
момента, когато компютърната програма
или файл се зареждат в паметта. По този
начин е невъзможно цифровизираните
материали да се четат без копиране,
което от своя страна означава, че
авторското право налага ограничения и
върху тяхното четене“.
И ето,
както
се казва, че пристигнахме. Електронни
книги вече съществуват и за всяка
операция с тях трябва да получим (тоест
да купим) разрешение. Например, ако сте
купили електронна книга в работата си,
това още не означава, че имате право да
я четете у дома си или докато пътувате.
Това, което можете да правите с хартиените
книги, не се разпростира върху електронните.
Нови технологии – нови ограничения.
Разбиране трябва. А с неразбраните,
които намират начини да заобиколят
ограничението за копиране, ще се заеме
ФБР. С едни такива то вече се занимава.
Така, че
ситуацията, описана в известното есе
на Ричард Столман „Правото
да четеш“
изобщо не е далеч от реалността, както
може да ни изглежда. Бъдещето вече е
дошло. Ножът е опрял до кокала.
СЛЕД
ПРОЧИТАНЕ ДА СЕ ИЗГОРИ
В близкото
бъдеще може да ни забранят не само
самостоятелно да създаваме, но и да
съхраняваме копия на защитена с авторско
право информация. Всъщност, защо ви е
необходимо да съхранявате при вас копие
на електронна книга? Вие можете във
всеки един момент да я получите по
широколентов интернет
канал от сайта на издателя. Да, разбира
се, че за това ще се наложи да платите.
Но така е справедливо – по-често използваш
– повече плащаш.
Вие си
мислете, че това е някаква шега? Нищо
подобно! Компанията Rosetta
Books вече е разработила технология за
самоунищожаваща се електронна книга.
Книгата изчислява колко време е била
отворена на екрана на компютъра и след
изтичането на 10 часа четене се блокира.
Представете си само какви разговори
биха се водили на масата по време на
вечеря: „Синко, нали не си забравил
да затвориш електронните си книги?“ -
„Олеле, забравил съм ги! Ей сега се
връщам...“, „Скъпа, не можеш ли да четеш
по-бързо? Иначе няма да успея след теб
...“, „Татко, купи ми отново този учебник,
че не успях да разбера всичко миналия
път“.
ЗАВРЪЩАНЕТО
НА ГРАМОФОНА
Не ви ли
се
струва, че можете да си купувате по-често
не само книги, но и дисковете с любимата
ви музика? Помните ли добрите стари
времена, когато да чуят новата грамофонна
плоча се събираше цялото семейство, че
даже се канеха и приятели. То е разбираемо
– след десетина или малко повече
прослушвания звука вече не беше същия.
Знаете ли
с каква носталгия си спомнят за тези
времена звукозаписните компании? Преди
десет години те самите разгласиха по
цял свят достойнствата на цифровия
звук, като за едно от най-големите
предимства се посочваше почти
неограничената дълготрайност на
носителите. А сега самите те не се радват
на това. А знаете, че когато бизнеса не
се радва на нещо, той винаги намира изход
от създалото се положение.
Намери се
изход и сега. Кой е казал, че лазерния
диск не трябва да бъде нетраен? Компанията
SpectraDisc
Corporation е
разработила DVD дискове, записът върху
който след първото прослушване постепенно
започва да деградира.
Така, че ще се наложи редовно да си
купуваме дисковете с любимата музика.
Нали няма да започнете да ги копирате,
както правят пиратите.
Ето така
се
получава грамофона на XXI век.
ПОЛИГОН
Между
другото
– за DVD. Тази технология служи за полигон
за изглаждане на новите ограничителни
механизми на авторското право. Нека
започнем с това, че самото име „DVD“ е
регистрирана търговска марка. Да се
произвежда продукция с тази марка може
само в съответствие със спецификацията,
разработена от международния консорциум
DVD Forum. Всичко
изглежда много добре – така няма да има
проблеми със стандартизирането и
съвместимостта.
Но не би.
В
спецификацията на DVD има условие, съгласно
което целият свят е разделен на седем
зони, като дисковете и DVD устройствата,
произведени за различни зони трябва да
бъдат несъвместими един с друг. Нещо
повече, във всяка зона трябва да се
продават само такива дискове и DVD
устройства, които са предназначени за
тази зона. Така, че ако подарите на своя
американски приятел български DVD диск,
те просто няма да успеят да го възпроизведат,
поне не в рамките на закона. А за да имате
възможност да слушате колекция дискове
от различни страни на света, ще трябва
да пътувате до седем различни страни и
да си купите седем различни DVD устройства.
Разбира
се,
хората си купуват универсални DVD
устройства, произведени извън лицензния
контрол. Ето че за натрапва въпросът –
в името на каква висока цел са въведени
тези ограничения и едно голямо мнозинство
от хора са поставени извън закона? Всичко
е много просто – такава система позволява
на производителите на дискове
да водят в различните райони на света
независима маркетингова политика,
увеличавайки своите приходи.
Както е
известно, един от ефективните методи
за тоталитарен
контрол е създаването на такива закони,
че по-голямата част от гражданите да
бъдат техни нарушители. Да се притискат
въобще не е задължително – достатъчно
е да се лишат от възможността да използват
правата си.
А
ОСТАНАЛИЯТ СВЯТ НЕКА ДА СТОИ ЗАД БОДЛИВА
ТЕЛ
Ето още
един
пример на битката за авторското право
на полигона на DVD. В идеалният случай,
стандарта не трябва да позволява
копирането на цифрова информация от
DVD дисковете, тъй като вие сте платили
не за копие на информацията, а само за
възможността за нейното възпроизвеждане.
Ако трябва да я копирате – моля,
заповядайте, но през аналоговия канал
със загуба на качество. Тази политика
предизвика мълчаливо недоволство, но
противопоставянето на нея беше трудно
– технологията DVD е защитена с търговска
марка и патенти, а съдържанието на
дискове – с авторско право...
И ето, че
изведнъж стана ясно, че в спецификацията
има дупка и в резултат на нея се появява
малка програма (DeCSS),
позволяваща през тази дупка да се изтегли
от DVD диска изходната цифрова информация.
Тази програма предизвика огромен
скандал. Поиска се забрана за
разпространението на програмата. И го
забраниха! Каква, по дяволите, свобода
на словото, когато става дума за милиарди
долари! Особена комичност на ситуацията
придаваше факта, че програмата е съвсем
малка по размер. Като призив за защита
на свободата за информация започнаха
да изобразяват
върху тениски нейният изходен код.
Съвсем
наскоро американски съд беше принуден
все пак да се съгласи с довода, че кодът
на програмата е само набор от символи
и Първата поправка към американската
конституция гарантира свободата на
неговото разпространение. Но само тази
победа е недостатъчна. Новите стандарти
ще се разработват по-добре, а в законите
могат да се въведат допълнителни забрани.
Разбира се, това няма да бъде евтино, но
подобни инвестиции се възвръщат доста
добре. Освен това, те могат да бъдат
включени в себестойността на продукцията,
като по този начин потребителите сами
ще купят бодливата тел. Между другото,
един месец по-късно, решението на този
излишно либерален съд беше отменено от
апелативната инстанция. Разпространението
на програмата DeCSS отново е забранено.
КАК
ЮРИСТИТЕ СПАСИХА INTERNET
Но защо
само
за DVD говорим и то така тъжно. Примери
за това, че класическото авторско право
е несъвместимо със свободата на словото
и със съвременните технологии има много.
Ето още един пример, но този път по-весел.
Знаете ли
върху какъв проблем си блъскаха главите
през последните няколко години експертите
на WIPO? Над проблема за възпроизвеждане
на транзитните пакети. Всички знаят, че
информацията в Internet се предава на пакети
от сървър към сървър. Приемайки пакета,
сървърът го записва в паметта си и след
това го предава на следващия сървър. В
резултатна няколко такива стъпки (на
жаргон те се наричат хопове) пакета бива
доставен до получателя му. Всичко
изглежда много просто, нали? Но сега си
представете (какъв ужас!), че предаваната
информация е защитена с авторско право.
По време на нейното предаване, тя
многократно се възпроизвежда в паметта
на транзитните сървъри, като при това
технологията, върху която е изграден
Internet не позволява предсказването на
възлите, през които ще мине маршрута на
пакетите. А кой е дал разрешение за това?
Получи се
така, че извън закона се оказа целият
Internet. От гледната точка на европейските
юристи, този факт е сериозен проблем.
Но експертите са за това – да решават
проблеми. При щателното изследване на
Бернската
конвенция, основа на основите в
защитата на авторското право, се изясни,
че тя позволява да се направи изключение
от защитата на правата на авторите в
случай, когато възпроизвеждането:
се допуска
само при особени условия;
не поставя
под въпрос нормалната експлоатация
на произведението;
не
причинява съществени загуби на авторите.
На тези
основания, експертите на WIPO одобриха
Европейската директива, позволяваща
„създаването без съгласието на
авторите на временни нетрайни копия на
произведенията им,
съвършено необходими за тяхното
циркулиране в Internet, ако тези копия не
носят в себе си самостоятелно икономическо
значение“. След като направиха това,
юристите заявиха, че са вкарали Internet в
рамките на закона и доволно потриха
ръце. Нали ако не беше техният подвиг,
щеше да се наложи да спрем Internet като
технология, несъвместима с авторското
право.
КРАЙ
НА КУЛТУРАТА И ЦИВИЛИЗАЦИЯТА
Тези
юристи-експерти се оказаха изключително
наивни. Позволиха предаването на пакети
и се успокоиха. Нали ако поискаме, със
силата на авторското право целия ваш
Internet ще изпратим в каменната ера.
Да вземем
като пример технологията на кеширането.
На всички е известно, че не всяко обръщение
към някой web сървър, нека бъде на Microsoft,
води до реално пренасяне на информация
от задокеанския сървър. Най-често, вие
не сте първият проявил интерес към тази
информация и програмното осигуряване
на интернет доставчика
вместо да натоварва каналите за външна
връзка, просто ви изпраща
копие на поисканата страница на Microsoft,
което съхранява на собствения си твърд
диск. А сега кажете, по силата на какво
право, тази страница се намира там?
Друг
пример
са търсещите машини. Те сканират
страниците в Internet, препарират ги и ги
съхраняват в своите бази данни. Като
резултат, на основата на милиони авторски
страници се създава огромно уникално
производно произведение – база данни
за търсене, достъпа до която започва да
се продава. А според действащото
законодателство, с авторите на
произведения, използвани при построяването
на тази база данни трябва да бъде сключен
писмен договор, нищо друго.
По никакъв
начин не може да съберем в прокрустовото
ложе на Бернската конвенция подобно
нагло издевателство с авторските права.
Копията на произведенията в кеша на
прокси сървъра не може да наречем
временни или нетрайни, тъй като популярните
страници могат да живеят там практически
постоянно. Не може да се твърди, че тези
копия са абсолютно необходими. Кеширането
се използва единствено за повишаване
на производителността – без него нещата
пак ще работят, но малко по-бавно. Същото
се отнася и за търсещите системи – без
тях пак може да намерим търсената
страница, макар и по по-сложен начин.
И накрая – за икономическият ефект. За
сметка на кеширането, доставчиците на
Internet икономисват десетки проценти
външен трафик, а търсещите системи
живеят от продажбата на реклами върху
своите сайтове. Излиза, че най-важните
технологии на Internet са в крещящо
противоречие с авторското право.
Представете
си, че изискванията на закона за авторското
право започнат да се изпълняват
с необратимостта на физически закон. В
следващият миг ще настъпи пълен крах
на икономиката, културата и цивилизацията.
Даже и някъде по света да се намерят
удивителни острови на идеална законност,
те ще бъдат абсолютно изолирани един
от друг. Те ще понесат тежки загуби и
вътре в тях, тъй като никой не може да
гарантира, че легално придобитите
програми, книги и машини са създадени
без нито едно нарушение на авторското
право.
КРИЗА
НА МАЩАБИТЕ
Тази
страшна
картина в стила на старите научно-популярни
книги
нагледно показва принципната несъвместимост
между авторското право и новите
технологии.
Авторът
става безсилен сам да се разпорежда със
своите изключителни права. Мащабите на
тези права, разпространяващи се върху
цялата планета, върху милиарди хора и
в продължение на десетки години, просто
не са съизмерими нито с личността, нито
с произведенията на повечето автори.
Тези гении, чиято личност не се губи на
този фон, няма да пропаднат и без жалките
държавни подаяния под формата на
изключителни авторски права. Останалите
са принудени колкото може по-бързо да
продават своите изключителни права на
големите издателски компании, чиито
армии от юристи все още са способни да
извлекат от тези права някаква печалба.
Тези
компании
имат нужда от стабилен приток на нови
материали. Обединявайки се, те започват
да диктуват монополни цени и условия,
както на пазара на авторски произведения,
така и на пазара на продажба на продукция
с авторски права. Създава се един
конвейер, който създава индустриални
количества „авторски“ продукт на
желана цена. Авторството става сфера
на висококвалифицирани услуги, стоящи
в една редица с работата на лекарите,
юристите, консултантите. Повечето
подобни автори работят на твърди тарифни
ставки, понякога и на фиксирана заплата,
а техните авторски права веднага
преминават към издателските компании.
Ясно е, че
при такава система не може да се говори
за никаква свобода на творчество. Именно
тази система, продукт на идеологията
на авторското право, лежи в основата на
съвременната масова култура. Това е
огромен бизнес, създал се около системата
на държавния протекционизъм и да се
защитава тази система, апелирайки към
правата на авторите и на издателите, е
възможно не повече, отколкото да се
защитава феодалната система, като се
апелира към правата на родовата
аристокрация.
И все пак,
юристите продължават трескаво да търсят
начини за спасяване на авторското право.
Един от начините е използването на
автоматизирани системи за управление
на информацията за авторските права.
Но това води до тоталитарен контрол над
всяка извършвана информационна операция.
Иначе не е възможно да се убедим в
спазването на авторските права. Надали
обществото ще се съгласи да жертва до
такава степен своите права в името на
издателите и авторите.
Друг начин
е засилването на организациите за
колективно управление на авторските
права. По този начин е възможно, макар
и минимално, намаляване на обема на
транзакционните удръжки за обслужване
на масива от авторски права, но той води
до създаване на гигантски супермонопол,
на който ще бъде позволено да говори от
името на всички автори, даже и тези,
които не са му давали това право.
Трети
начин
е въвеждането на драконовски закони с
непосилни наказания за нарушаване на
авторско право с цел сплашване на всички
потенциални нарушители. Абсурдността
на този начин е толкова очевидна, че
може да не се коментира ...
НАТУРАЛНА
ИКОНОМИКА И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ
Концепцията
за авторското право възниква по време,
когато доминира натуралната икономика.
И духът на авторското право е духът на
тази икономика. Авторът се възприема
като диво дърво, на което зреят плодовете
на културата. И всеки плод е вещ, която
може да се купи и използва.
Днешният
свят вече не се побира в тази примитивна
схема. Авторите творят в непрекъснато
и понякога неосъзнато взаимодействие
един с друг. Създаваните произведения
често нямат отчетливи граници, те не
представляват обекти. Опитите да се
поставят новите отношения в предишната
схема вече се задъхват в необозримостта
на юридическите формалности.
Съвсем
скоро
бъдещето ще постави абсолютно неразрешими
въпроси. Кога ще изтече срока за защита
на авторските права на операционната
система Windows 98? Кой ще следи за спазването
на вечните неимуществени авторски
права, колко ще струва това и кой ще
плаща за това? На кого принадлежат
авторските права, създадени като
страничен резултат от дейността на
неформална група от хора? Може ли да се
обучи изкуствен интелект, нека предположим,
че това е невронна мрежа, с материали с
авторски права? Притежава ли авторски
права човек, творящ чрез поставяне на
задачи пред така обучен изкуствен
интелект? А ако в така създаденото
произведение някой познае следи от
своето творчество, подсказани от
компютърния съавтор, това плагиатство
ли е или не?
Продуктивно
работещите автори просто нямат време
да се занимават с подобна юридическа
казуистика и печелене на пари от даденото
им подаяние от държавата под формата
на изключителни права. Вместо това, те
създават нови идеи, пишат нови текстове,
встъпват в зашеметяващи,
а понякога и рисковани алианси един с
друг. Намирайки се в симбиоза с
обкръжаващата ги културна среда, те хем
я използват, хем я възпроизвеждат.
Контакта с такива истински, а не конвейерни
автори винаги поражда чувство на
автентичност. А това е непосредственото
взаимодействие с културата. И в това е
отговорът на проклетия главен въпрос
на авторското право – как авторът да
спечели за парчето хляб? Винаги ще има
търсене на настоящи, автентични носители
на култура от страна на доставчиците
на достъп до културната среда. И сега,
в епохата на Internet, на тях повече не им
са нужни посредници.
Информационното
общество излиза от фазата на линейно
развитие, когато е възможно ясно да се
разграничи едно произведение от друго.
В морето от информация не трябва да
отделяме едната капка от другата. В
бъдещето не може да влезем
с такъв товар, какъвто е авторското
право.
Разбира
се,
това не означава, че трябва незабавно
да отменим отживялото себе си авторско
право. Това би се превърнало в социална
катастрофа за множество хора. Но вече
е дошло времето да осъзнаем посоката
на развитие и да започнем да я следваме.
Без
съмнение,
отмяната или отслабването на защитата
на авторското право ще промени характера
на нашата култура. Но трябва ли да се
страхуваме от това?
Избирайки
сега дали ще застанем зад или срещу
авторското право, ние избираме движение
към бъдещето или към миналото, движение
към изкуствения интелект или към
натуралната икономика.
Александър
Сергеев, algen@yandex.ru
PS.
От 1 януари 2002 г. се разрешава
възпроизвеждането на статията „Авторско
право: аналогии, алюзии, антиномии“ в
други средства за масова информация и
в Internet при спазване на следните
условия:
Запазване
на пълнотата на текста (включително и
допълнението);
Поставяне
на препратката „Публикувано в списание
„Мир Internet“ (www.iworld.ru);
Уведомяване
на автора с електронна поща за мястото
на публикацията.
ДОПЪЛНЕНИЕ
КЪМ СТАТИЯТА "АВТОРСКО
ПРАВО ..."
Авторското
право и робовладелческият
строй
При
обсъждането
на авторското право, често се говори за
морал и етика, че авторът има естествено
право върху своето произведение. Тук
незабелязано се подменят понятия.
Юристите знаят, че изключителните права
възникват в авторите по силата на приети
закони. А ето, че моралистите се опитват
да ни убедят, че законите за авторското
право възникват от това, че автора
първоначално има изключително право.
(А право той има, разбира се, защото иначе
няма да има с какво да се изхранва).
Подобна
аргументация може да предизвика само
усмивка. Моралът и етиката са относителни
неща. В различните култури, по различно
историческо време, те са различни. В
първобитното общество, победеният враг
е трябвало да бъде убит (а при възможност
– и изяден). Но постепенно културата се
развивала, морала и етиката са се
променяли и убийството на пленниците
е започнало да се смята за неетично и
най-вече – за неизгодно. Къде по-етично
и изгодно е да ги направим роби.
Така, че
робовладелството изобщо не е било
неморално в древна Гърция. Тогава то е
било адекватна форма на социално
устройство. И в Америка отначало то също
не е било неморално. И в Русия, крепостното
право, когато възниква,
не е било в конфликт с морала и етиката.
Така е било дотогава,
С
авторските
права е същата история. Някога (не толкова
отдавна) него въобще го нямаше – труда
на писаря се ценеше повече от труда на
автора. Книгопечатането породи съвсем
нови отношения и се появи нуждата от
регламентиране на тиражирането на
произведенията. Концепцията се формулираше
в продължение на няколко века и се оформи
през по-миналия век в Бернската конвенция
за авторските права.
Но ето че
изтече още един век, появиха се
нови технологични инструменти, а
заедно с тях много силно
се промени и културата – появиха се
всякакви постмодернизми с деконструктивизми.
Цялото това ново стопанство – и техниката,
и културата, категорично не се побират
в старите рамки.
Но
авторите
питат: как ще изкарваме прехраната си,
ако се откажем от (части) нашите естествени
авторски права?
На тях им пригласят издателите-надзиратели:
кой ще осигури качеството на информацията,
ако не сме ние?
Но ние
няма
да отидем толкова далеч напред. Времето
на информационната етична революция
все още не е дошло. Новата етика (и
съответстващата и бизнес схема) все още
се формират. На много въпроси просто
още няма отговор. А и тези отговори,
които ги има, понякога ми се струват
по-малко удачни, отколкото отговорите,
които дава традиционното авторско
право. Но това е напълно естествено.
Новото никога не се появява наготово.
Нека вземем например хелиоцентричната
система на Коперник – отначало тя
предсказваше много по-лошо движението
на планетите, отколкото геоцентричната
система на Птолемей. И чак след повече
от сто години, с труда на Тихо Брахе и
Йохан Кеплер тя става по-точна. Така
трябва да стане и с алтернативните на
авторското право идеи.
Авторското
право и морското пиратство
Отдавна
един въпрос не ме оставяше на мира: защо
злостните нарушители на авторското
право се наричат именно пирати? Защо не
разбойници, не мошеници, не грабители?
И ето, че съвсем наскоро успях да разбера
това загадъчно обстоятелство и бързам
да споделя своето откритие.
Разцвета
на морското пиратство е по време на
великите географски открития. Разбира
се, пиратство е имало и преди, и след
тях, но никога повече то не е играло
толкова голяма роля в историята на
цивилизацията, никога не е било толкова
романизирано, никога не е имало такъв
морален тил. Даже кралете са търсели
сътрудничество с пиратите, издавайки
им лицензи за грабителство срещу обещание
да не закачат техните кораби и да делят
плячката.
Как се е
стигнало до подобна ситуация? Осъзнавайки
цялото значение на задморските територии,
европейските монарси се хвърлят да
разширяват своите владения. Но желаещите
да тръгнат на далечно, изпълнено с
опасности пътешествие не са били много.
Тогава капитаните на изследователските
експедиции получили правото да бъдат
наместници на своите монарси в
новооткритите земи. Възможността да
станат фактически глава на държава,
макар и колония е била достойно
възнаграждение за риска, и най-отчаяните
хора излизали в открито море.
Новооткритата
земя се е присъждала на капитана – автор
на откритието, заради самия факт на
откриването и по закон действително се
е признавала за негова собственост.
Това не ви ли прилича на авторското
право? Но почакайте, това е само началото.
Както и в случая с авторските права,
тежестта на защитата на изключителните
му права се е възлагала на капитана-автор.
Не се е налагало да се разчита особено
на кралския военен флот. А опасностите
не са били малко. Една – от страна на
местното население, друга – от страна
на конкурентните държави, трета – от
страна на пратите. Между
другото, различаването на вторите от
третите понякога не е било лесно.
Тези,
които
са имали късмет, са създавали богати
колонии със силен флот, а неудачниците,
свикнали на свободен живот, попълвали
армията на пиратите и при определени
случаи са можели да разчитат на
покровителство от страна на един или
друг монарх. По този начин пиратството
става особен начин на реакция към
спонтанното обогатяване чрез присвояване
на ничия земя от страна на малцина
избраници.
Държавите
използвали механизма на присвояване
на земи заради разширяването на своите
владения. Но в очите на обществото това
се оправдавало със стремежа към познание,
мъжеството на първооткривателите и
нуждата от достойното им възнаграждение.
Сега също
се усвояват нови територии, но този път
в сферата на информационното пространство.
Авторът, създаващ ново произведение,
открива нова земя в това огромно
пространство и по закон го присвоява
за себе си. Все още ни се струва, че това
пространство е безгранично, но това е
илюзия. На отсечка от един сантиметър
има безкрайно множество от точки, но
ако поставите сто точки с молив, те ще
се слеят в една плътна линия...
Великите
географски открития, съвместно с
практиката за присвояване на откритите
земи доведоха до геноцид на местното
население, разцвет на морското пиратство
и колониално разпределение на света,
от последствията на които и досега не
сме успели напълно да се избавим.
Авторското
право е практика на завладяване на ничия
земя в информационното пространство.
И последствията от него ще бъдат
аналогични. Нали на хората не е присъщо
да се учат от историческия опит.
Авторското
право и ловът на вещици
Помолихме
Анатолий Левенчук от „Московский
Либертариум“ да напише няколко
страници за авторското право. Ето какво
ни отговори той:
„Аз
отдавна
не съм запален от идеята за края на
авторското право – просто пасивно
констатирам неизбежността на тази
смърт, при това смърт в конвулсии и със
скандали, разбити съдби и разпилени
състояния, под акомпанимента на юристите,
вкарващи все повече хора в затвора.
Това много прилича на залеза на лова на
вещици – вещици се изгарят в цялата
страна и само някои хора са непредпазливи
и говорят, че всичко това са глупости и
не е правилно да се прави. Така и сега –
раздават глоби и затвор за нищо, и само
някои хора казват, че всичко това са
глупости и не е правилно да се прави.
Така, че и да сложим чертата на тази
двойка, на нечие сърце ще лежи пепелта
на изгорените от този огън. А в мен има
само тъга и никаква активност“
Как да
се
изхранват авторите?
Идеологията
на авторското право вече е дълбоко
коренена в съзнанието на хората. Идеята
за отказ от имуществени авторски права
или тяхното рязко съкращаване предизвиква
протест – как тогава ще се изхранват
авторите?
В такъв
случай възниква ответния въпрос: а ако
я нямаше защитата на авторското право,
дали всички автори щяха да спрат да
творят? Да, занаятчиите, които правят
всепоглъщащата масова култура (директен
продукт, между другото, на авторското
право) е възможно да останат без работа.
Много ли ще загубим от това? А Шекспир,
Мелвил, Платонов, Бродски
дали щяха да спрат да пишат без авторско
право? Или без него нямаше да могат да
се изхранват?
А ето още
един довод за тези, които се съмняват –
погледнете дали са много учените, които
се възползват от имуществените авторски
права върху своите статии – основния
продукт на тяхната дейност? Оказва се,
че повечето от тях сами плащат за своите
публикации, тъй като в много западни
научни списания стандартната тарифа
за една страница е около 40-50$.
Защо те не
прекратяват своята творческа дейност?
Какво ядат? Съществуват научни организации
и проекти, както държавни, така и частни;
има икономически договори и изследвания;
има университети, в които може да се
преподава, губейки сравнително малко
време срещу прилично заплащане. Всичко
това дава напълно реална свобода за
творчество.
Какво
да
прочетем
Не трябва
да се мисли, че критичното отношение
към авторското право е защита на
пиратството или борба с частната
собственост в името на светлото
комунистическо бъдеще. То не е защита
и на самобитните интереси на Русия
(която, между другото, няма особена полза
от признаването на международната
система за защита на авторското право).
Напротив, в критиката на авторското
право ние изоставаме далеч от западните
колеги. Сериозни критични статии на
руски колеги по тази тема има изключително
малко.
Затова от чужди източници може да
съставим цяла библиография. Ето само
няколко сериозни материала, които могат
да бъдат намерени в Internet:
Питер
Яши,
„За ефекта на автора: съвременното
авторско право и колективното
творчество“
http://nlo.magazine.ru/philosoph/inostr/22.html.
Тази
статия съдържа обширен анализ на
американската съдебна практика. Превод
на руски език е публикуван в списанието
"Новое литературное обозрение",
№ 48,
2001;
Christopher
D. Hunter, „Copyright and
Culture“
http://www.asc.upenn.edu/usr/chunter/copyright_and_culture.html.
Сред
намерените източници в мрежата, тази
статия съдържа най-пълен анализ на
историята на възникване на авторското
право, както и описание на ролята на
авторското право в развитието на
културата. Съдържа и обширна
библиография;
Jessica
Litman, „Digital
copyright“
http://www.digital-copyright.com/
Издадена
през 2001 г. (в момента може да се купи на
http://www.amazon.com/),
изцяло посветена на критичен анализ
на авторското право в ерата на Internet и
цифровите технологии
Запознанството
с тези публикации ще позволи да се
отнасяме по-разумно към риториката на
защитниците на идеологията на авторското
право и ще ни помогне да отделяме
стойностните аргументи от изтънчената
демагогия.
©
2005 преводът е сглобен от Николай
Ангелов