|
от Zerg(21-02-2005)
рейтинг (4)
[ добре ]
[ зле ]
Вариант за отпечатване Сергей А. Середа, специално за ZDnet
7 фев, 2005, 8:24
Превод от руски Zerg
ПО – програмно осигуряване (бел. прев.)
Последните няколко години «компютърната» общественост с трепет в душата следи сводките за «хода на боевете» против патентоването на «компютърните изобретения» в единна Европа. Схватката протича между обществените организации, които защитават свободата на творчеството, и корпорациите, които защитават своите доходи. Разбираемо е, че борбата с монополистите е правдиво, но в нашия несправедлив свят «не бързия има успех в надбягването, не храбрия – в битката и не мъдрия – хляб, не разумния – богатство», а затова си струва да помислим за времето, когато (ако) патентоването в области на ПО стане сурова реалност.
Първо, е нужно да кажем, че да се патентова «компютърно изобретение» може и сега. Това е възможно както в Евросъюза, така и в Русия и СНГ. За получаване на патент е необходимо само да се докаже на патентните експерти, че решение има технически характер и не се свежда само до компютърна програма или алгоритъм. Така че къде е проблема? Проблема в това, че да докажеш това не толкова просто, пък и общоприет подход към експертизата на подобни патентни заявки няма. Затова патентоването на «решения, свързани с компютърно програмно осигуряване» днес напомня на лотария: ще ми провърви – няма да ми провърви. А нали в патентната заявка е необходимо да се разкрие същността на изобретението. Разбира се, такива условия не устройват притежателите «патентни портфейли» – на тях им е нужна определеност и съвсем не им трябват финансови рискове. Освен това, очевидно е, че далече не всички големи играчи на световния пазар на ПО са във възторг от набиращото обороти движение за «свободен софтуер»/«отворен изходен код». Печалния пример с иска на SCO против разработчиците на GNU/Linux даде да се разбере, че патентното преследване е нелош способ за противодействие на «раковият тумор». Затова корпорациите прибягват към традиционния механизъм за защита на своите интереси – лобирането. В дадения случай – патентоване на решения в областта на ПО.
И така. Какво да се прави, ако «акулите на капитализма» успеят?
Преди всичко да пробваме да разберем, какво ще е лошо, ако оригиналните решения, реализирани в компютърните програми, ще се патентоват? Първо, вече ще е невъзможно да се «преписват» комерсиални програми със силите на ентусиасти, създавайки техни «свободни» аналози. Авторското право не може да попречи на това, патентите – могат. Второ, решения реализирани в «свободни»/«отворени програми», трябва да се защитават от възможен захват и патентоване от любители на бързата печалба от патентни искове. И трето, при създаване и издаване на произволна «свободна»/«отворена» програма ще се изисква «съблюдаване на патентна чистота». Естествено, че подобни перспективи не радва много разработчиците на ‘open source’.
Да се опитаме сега да намерим ответните мерки, прилагането на които ще помогне поне да се снижи заплахата от страна на патентите на «компютърни изобретения».
Общо казано, първата и последната от описаните проблеми имат една и съща природа. Патентованите решения няма да могат да се използват без да се получи (и заплати) лицензия. В противен случай – патентен иск. Съществуват две решения на проблема: заобикаляне на патента и кръстосано лицензиране. Отчитайки днешните настроения в лагера на «свободното»/«отвореното» ПО, ще се използва първата възможност. Заобикалянето на патента, както не е трудно да се досетим, се заключва в създаване на алтернативно решение, даващо същия резултат, но не съвпадащо с патентованото . Такъв подход се явява традиционен и ще работи в областта на компютърните програми не по лошо от обикновено. Освен това, може да се осланяме на «непридерчивия» характер на патентодържателите и да се разпространява ПО, без да се обръща внимание на патента. Ако възникнат претенции – просто да се прекрати разпространението на програмния продукт на територията на действие на патентите. Обаче, този способ е свързан със съществен риск, понеже собственика на патента може да поиска възмездяване на понесените загуби.
Поддържането на «патентна чистота» – е достатъчно сложна задача, даже за сериозни фирми и даже в традиционни за патентоване области. А при патентоване на «компютърни изобретения» тази задача става практически неразрешима със съществуващите средства. Нали патентите действат само на определена територия (обикновено тя е очертана от държавната граница), при това на всяка от тези територии патентите са различни. Отчитайки това, че днес всяка компютърна програма, попадайки в Интернет, е достъпна от целия свят, разпространяването на ПО става не само «ходене по минно поле», а и «ходене по минно поле със завързани очи». Автора на програмното средство просто не е в състояние да предскаже предварително, какви локални патенти може да наруши неговия продукт.
Обаче в това положение ще се окажат всички производители на компютърни програми. И, най-вероятно, «най-зле» ще е при комерсиалните производители, тъй като винаги е по просто да подадеш иск против юридическо лице, отколкото против несъсредоточено «общност от разработчици» или даже «общности на потребители». Съвършено очевидно е, че прехода към патентоване в областта на ПО, ще наложи създаването на механизми за автоматизирано патентно търсене в зоните на юрисдикция на различните патентни ведомства. Без тях съществуващата схема на мрежово разпространение на ПО просто ще загуби работоспособността си – вероятността за съдебно преследване за нарушаване на патенти ще бъде много висока. А значи въпроса за глобално патентно търсене трябва да се реши във всеки случай. И обществото на «свободни»/«отворени» програми ще е тук наравно с производителите на комерсиално ПО.
За да се защитят «свободните»/«отворените» програми от патентоване на заложените в тях решения, е достатъчно да се публикуват техните описания. Такава публикация ще позволи да се внесат решенията на общността ‘open source’ на «ниво техника», което ще ги направи непатентоспособни в целия свят. Освен това, описанието на принципа на действие на «свободните»/«отворените» програми, т.е., фактически, наличието на програмна документация, ще подобри качеството им, устойчивостта и безопасността, а следователно, и тяхната популярност.
Т.е., авторите и потребителите на «свободни»/«отворени» програми могат да се избавят от възможно патентно преследване чрез: а) съблюдаване на патентна чистота и б) описание на принципа на действие на тези програми.
От друга страна, такава стратегия се явява пасивна. Но обществото ‘open source’ напълно може да предприеме участие в процеса на патентоване на «компютърни изобретения». FSF, например, може формулира условия, при които тя ще регистрира и поддържа патенти на участниците на общността. Едно от условията може да е предаването на право за безплатно използване на патентованото решение на цялата общност (например, като предостави на фонда лиценза). При това в общността ще се появи важна допълнителна възможност – да осъществява кръстосано лицензиране с производителите на комерсиално ПО и даже да подава против тях патентни искове. Освен това е възможна и продажба на лицензи на комерсиални производители на ПО с отчисления към авторите на изобретението. Това ще позволи да се събират средства за регистрация на нови патенти и поддържането на съществуващите. А растящия «портфейл от патенти» ще даде на общността възможност по-силно да влияе върху монополистите на пазара за програмно осигуряване.
Какъв извод можем да направим? При перхода към патентоване на «компютърни изобретения» на общността ‘open source’ ще и бъде тежко, но активната позиция в този процес би позволила значително да се «смекчи удара» – ‘si vis pacem, para bellum’.
За автора: Сергей Александрович Середа — аспирант на Московския държавен университет по икономика, статистика и информатика (МЭСИ) в катедра Математическо обезпечаване и технологии на програмирането; автор на 30 публикации; съучредител на движението за защита на правата на потребителите на програмно осигуряване; редактор на интернет-сайта на движението «ПОтребитель».
Оригинал
<< Защо са "лоши" софтуерните патенти | Софтуерът трябва да бъде почти безплатен, а не ... >>
|
|