ПРЕОСМИСЛЯЙКИ
DMCA
„Rethinking
the DMCA“, ZDNet News
Чарлз
Купър (Charles
Cooper),
8
април, 2005 г., 18:26 h.
Много
време мина от 1998 г., когато беше приет
Digital
Millennium Copyright Act,
превърнал се в един от най-лошите закони
в историята на информационните технологии.
Сега
нито едно разумно същество от Силициевата
долина не може да си обясни, защо Конгресът
преди да гласува този закон, не пожела
да обмисли по-добре последствията от
него. Този закон стана причина за безброй
безпричинни процеси и се превърна в
средство за подтискане свободата на
речта.
Предполагам,
че да очакваме поява на нещо принципно
по-добро е напълно излишно.
Във
Вашингтон знаят кой пълни касите и
когато на Капитолийския хълм се приемат
важни решения, силата на корпоративните
интереси винаги наделява.
Конгресът
се подведе по желанието на индустрията
и изпълни нейните искания по отношение
на авторските права, създавайки един
изключително едностранчив документ.
Като направиха незаконно заобикалянето
на технология, използвана за защита на
цифровото съдържание, законодателите
се погрижиха за своите основни избиратели,
но създадоха повод за безпокойство в
други.
Без
ясно очертани граници и някакво що-годе
значително количество прецеденти, лесно
можеше да се предскаже настъпилият
грозен конфликт между общественият
интерес и парите. И сега призракът на
DMCA, като призрака
на Марли1,
се надига за да задуши духа на свободата,
когато става въпрос за изследвания в
областта на криптографията и компютърната
сигурност.
Ето
няколко от най-известните скандали през
последните пет години:
2001
Професорът
от Принстънският университет Едуард
Фелтън получава писмо
от Американската асоциация на
звукозаписната индустрия (RIAA) с призив
да не публикува статия, в която се
анализират слабите страни на технологията
за защита на цифрова музика. (Впоследствие
асоциацията отстъпва);
2002
Компанията
Adobe
System Incorporated с
помощта на американските власти заведе
съдебно дело срещу московската компания
ElcomSoft за създаването на програма,
използваща пролуките в защитата на
формата на електронните книги на Adobe.
Съдебното дело завърши
с оправдателна присъда
– съдебните заседатели постановиха,
че ElcomSoft не е имала намерение да нарушава
закона, въпреки, че признава, че тяхната
програма е нелегална.
2002
Американската
компания Hewlett-Packard изпраща уведомление
за привличане към съд на компанията
Secure Network Operations, след като изследователи
от последната публикуват детайли за
уязвимостта на операционната система
HP Tru64. Впоследствие Hewlett-Packard се отказват
от иска, но намекът вече е направен –
още една (грешна) стъпка и ще насъскаме
всички кучета след вас;
2003
Апотеоз
на прилагането на DMCA става случаят,
когато производител на устройства за
отваряне на гаражни врати заявява, че
конкурентният му продукт нарушава
закона за авторските права. По-късно
федералният съд не уважава този иск2.
Не
знам дали някой е целял това, когато
законът е бил приеман, но DMCA се превърна
за създателите на софтуер и в удобно
юридическо средство, с което може да се
вдигне шум всеки път, когато според тях
тяхната интелектуална собственост се
окаже под заплаха.
През
миналата година, британски изследовател
си навлече гнева на компанията Sybase след
като откри уязвимости в техния софтуер.
Компанията за сигурност Next
Generation Security Software беше готова да публикува
данните за тях. Но адвокатите на Sybase
дадоха
да се разбере,
че това ще бъде разглеждано като нарушение
на лицензното споразумение с крайния
клиент3.
Издаването4
се забави с една седмица, през която
двете страни успяха да се споразумеят
по проблема.
Изпълнителният
директор на Sybase, Джон Чен сподели, че
компанията никога не би стигнала до
използването на DMCA като юридическа
тояга. “Благодарение на тях, моят
продукт стана по-добър”
- каза той. Чен твърди, че на Sybase просто
и е било необходимо по-дълго време, за
да информира своите клиенти за издаването
на кръпката. „Аз исках нашите
клиенти да обновят версията на продукта,
а след това ако те искаха публикация,
аз напълно ще я подкрепя“.
В края на седмицата Sybase смени курса и
реши
да не подава иск в съда.
Този
случай приключи добре, но скоро Sybase или
някоя друга компания пак ще попадне в
аналогична ситуация и този път няма да
може (или няма да поиска) да направи
компромис. Факт е, че сезонът за лов на
търсачи на уязвимости е открит и DMCA
служи като юридически еквивалент на
стрелбата с картеч.
Проблемът
е в това, че тези хора се преследват за
изпълнението на своите служебни
задължения. Сега вече не става дума за
публикуване на информация за уязвимостта
против волята на издателя на софтуера
– вече е риск да попаднеш в затвора.
Досега
съдиите тълкуваха предоставяните им
аргументи, свързани с DMCA в полза на
защитата. Но веригата от победи все
някога ще се скъса. В близкото бъдеще,
на изследователите на софтуерния код
може да се наложи да решават дали са
готови да пострадат в името на свободата
на словото.
Превод
от руски: Николай
Ангелов
Редакция: Пейо
Попов
София, 17 април
2005
Преводът се разпространява при
условията на
Creative
Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 2.0.