|
|
|
ИДЕИ/МНЕНИЯ
|
Правото да четеш
|
|
|
|
|
|
от Александър Шопов(20-09-2006)
рейтинг (6)
[ добре ]
[ зле ]
Вариант за отпечатване Правото да четеш
от: Ричард Столман
превод: Александър Шопов
Съдържание
Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой от 1997
г. на списанието Communications of the ACM (том 40,
брой 2).
(от „Пътят към Тихо1“ — сборник статии за
причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна
през 2096 г.)
За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц
го помоли да ѝ услужи с компютъра си. Нейният се бе счупил и ако не
заемеше друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра. Нямаше
никой друг освен Дан, който тя да се осмели да помоли за това.
Това постави Дан пред голяма дилема. Той трябваше да ѝ помогне, но
ако ѝ дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му. Да оставим
настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите значеше, че
можеха да те вкарат в затвора за дълги години — самата идея да ѝ
услужи отначало го шокира. Както на всички други и на него му бяха
повтаряли още от началното училище, че да споделяш книги е нещо
отвратително и лошо — нещо, което само пиратите правят.
Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АПС — Агенцията за протекции
на софтуера. В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има
датчик, който докладва на Учреждението за централно лицензиране от
кого, кога и къде е била четена. (От Учреждението използваха тази
информация, за да хващат пиратите, които четат, но и също така
извличаха данни за личните интереси на хората и ги продаваха на
търговците). Следващия път като влезеше в мрежата, Централното
лицензиране щеше да разбере, а той — като собственик на компютъра,
щеше да получи най-тежкото наказание, че не е направил всичко по
силите си да предотврати престъплението.
Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше да чете от книгите му. Тя
можеше просто да иска компютъра, за да си напише проекта. Дан обаче
знаеше, че тя идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше
да си плати училищните такси, да не говорим за вноските за четене. Да
чете от неговите книги може би беше единствения начин да завърши. Той
много добре разбираше положението ѝ — на него му се бе наложило да
вземе кредит, за да може да плати за всички научни статии, които
четеше. (10% от таксите за тях отиваха за изследователите, които
пишеха статиите. Понеже Дан също се стремеше към академична кариера,
той се надяваше неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани
и така евентуално да съумее да изплати заема си.)
По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
отиде в библиотека и да чете статии от научни журнали и даже книги,
без да му се налага да плаща. Имало е независими учени, които са чели
хиляди страници, без да им се е налагало да имат държавни субсидии.
Но през 90-те години на 20 век както търговските, така и нестопанските
издатели на журнали започнаха да изискват такси за достъп до
изданията. През 2047 г. библиотеките, които предоставят свободен,
публичен достъп до научната литература се бяха превърнали в далечен
спомен.
Естествено имаше начини да заобиколиш АПС и Централното лицензиране,
но те бяха незаконни. Дан имаше състудент в лекциите по програмиране
— Франк Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за
изчистване на грешки — дебъгер и го използваше да изключва кода за
следене на авторските права, когато четеше. Той беше казал на
прекалено много приятели за това и един от тях го предаде на АПС за
награда (студентите, които са затънали в дългове, лесно се изкушават
да станат предатели). През 2047 г. Франк бе в затвора не заради
пиратско четене, а заради притежанието на дебъгер.
По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
притежава инструменти за изчистване на грешки. Дори е имало такива
свободни инструменти, които са били достъпни на CD или за изтегляне по
мрежата. Някои от обикновените потребители били започнали да ги
използват, за да деактивират кода за наблюдение на авторски права и
най-накрая един съдия решил, че това на практика била основната им
употреба. Това означавало, че дебъгерите били незаконни, а
разработчиците им били пратени в затвора.
Програмистите продължавали да се нуждаят от инструменти за изчистване
на грешки, което било в реда на нещата, но производителите на дебъгери
през 2047 г. разпространявали ограничен брой копия, всяко с
идентификационен номер и то само на официално лицензираните и
официално заклети програмисти. Дебъгерът, който използваха в часовете
на Дан, бе поставен зад специална защитна стена, за да бъде използван
единствено и само за упражненията в университета.
Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира
модифицирано ядро на операционната си система. Един ден Дан щеше да
узнае за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни
системи, които са съществували в началото на века. Но те не само бяха
незаконни — както дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да
инсталираш такава операционна система на компютъра си, ако не знаеш
неговата най-важна парола. А нито ФБР, нито „Майкрософт“ щяха да ти я
дадат.
Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса, но той не
можеше и да ѝ откаже, защото я обичаше. Всяка възможност да говори с
нея го изпълваше с наслада. А това, че тя се реши да го помоли за
помощ — това значеше, че и тя го обича.
Дан реши проблема като направи нещо още по-немислимо — той ѝ даде
компютъра си и ѝ каза своята парола. По този начин, дори Лиса да му
четеше от книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че
всъщност ги чете той. Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да
научи автоматично за това. Единственият начин да узнаят беше, ако
Лиса докладва за него.
Естествено, ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса
паролата си, това щеше да е краят и за двамата като студенти —
независимо за какво тя използваше паролата му. Училищната политика
беше, че всяко пречене на средствата за наблюдение на студентите бе
основание за дисциплинарни мерки. Нямаше значение дали си направил
нещо лошо — нарушението всъщност беше, че затрудняваш администраторите
да те наблюдават. Те просто приемаха, че в такъв случай човек се
занимава с нещо забранено и нямаше нужда да разбират какво точно
е.
Обикновено студентите не бяха изключвани за това, поне не
директно. Вместо това им отказваха достъп до училищните компютърни
системи, а тогава учащите неизменно се проваляха по всички
предмети.
По-късно Дан щеше да научи, че тази политика в университетите се е
появила чак през 80-те години на 20 век, когато студентите са ползвали
много често компютрите. Преди това университетите са се отнасяли
различно към дисциплината на учащите и са наказвали само действията,
които са били вредни, а не просто тези, които предизвикват
съмнение.
Лиса не докладва Дан на АПС. Неговото решение да ѝ помогне доведе до
брака им. То ги накара да преосмислят и да се усъмнят в това, което
бяха ги учили за пиратството като деца. Двамата започнаха да четат за
историята на авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху
копирането2 и
дори първоначалната Конституция на САЩ3. Те се преместиха на Луна, където откриха
и други хора, които се мъчеха да се отскубнат от дългата ръка на АПС.
Когато през 2062 г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право да четеш
скоро се превърна в една от основните му цели.
Тази бележка бе обновена през 2002 г.
Правото да четеш е битка, която се води днес4. Въпреки, че може да отнеме 50 години, за
да потъне днешният начин на живот в забвение, повечето от описаните
по-горе действия и закони вече са предложени. Много от тях вече са
приети и реално действат в САЩ и други страни. През 1998 г. Законът за
авторските права в цифровото хилядолетие (Digital Millenium Copyright
Act — DMCA) установи законовата рамка в САЩ за ограничаването на
четенето и даването назаем на книгите в електронен вид (както и на
други данни). Европейският съюз въведе подобни ограничения с
директива през 2001 г.
Доскоро имаше едно изключение — идеята, че ФБР и „Майкрософт“ ще
държат най-важните пароли на персоналните компютри и няма да ви ги
дават, не бе предложена до 2002 г. Това бива наричано „доверено
ползване на компютри“5 (trusted computing) или „palladium“.
През 2001 г. сенатор Хулингс, който е спонсориран от компанията
„Дисни“, предложи закон, наречен SSSCA, който изисква всеки нов
компютър да е снабден с инфраструктура, която да предотвратява
копирането и която да не може да бъде заобиколена от потребителите.
Това показва една дълготрайна тенденция — започвайки още с чипа
Clipper6 и други
подобни предложения за предоставяне на ключовете на американското
правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който
дава възможност на трети лица неприсъствено да контролират хората,
които всъщност използват компютърните системи. Законът SSSCA е
преименуван на CBDTPA (можете да мислите за него като закона „Consume
But Don't Try Programming Act“ — Законът „Консумирай, но не се пробвай
да програмираш“).
През 2001 г. САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна
търговия (Free Trade Area of the Americas — FTAA), за да налагат
същите правила във всички държави от западното полукълбо. FTAA е едно
от т. нар. споразумения за „свободна търговия“, което всъщност е
създадено, за да даде на бизнеса по-голям контрол над демократичните
правителства. Налагането на закони като DMCA е типично в този дух.
Фондацията за електронни граници
(Electronic Frontier Foundation) моли хората да обяснят на другите
правителства защо те трябва да се противопоставят на този план.
АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер. Тя е изместена в
полицейската си роля от Съюза на издателите на бизнес софтуер
(Business Software Alliance — BSA). Днес те не са официално
полицейско подразделение, но неофициално действат като такова.
Като използват методи, които напомнят за някогашния Съветски съюз, те
насърчават хората да предават колегите и приятелите си. Кампания на
BSA, целяща да всее страх и проведена в Аржентина през 2001 г.,
отправяше завоалирни заплахи, че хората, които споделят софтуер, ще
бъдат изнасилвани в затворите7.
Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици
на Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да
наблюдава всички потребители. Повечето доставчици се предават, когато
бъдат заплашени, защото не могат да си позволят да се защитават в
съда. (Atlanta Journal-Constitution, 1 октомври 96, D3.) Поне един
доставчик — Community ConneXion в Оуклънд, Калифорния отказа да се
поддаде на исканията и е бил съден. По-късно АПС преустанови делото,
но получи закона DMCA, който им даваше властта, която искаха.
Описаната по-горе политика за сигурност на университета не е
измислена. Например, компютър в един от университетите в района край
Чикаго отпечатва следното съобщение, когато се свързвате (кавичките
присъстват и в оригинала):
„Тази система трябва да се използва само от упълномощени
потребители. Действията на хора, които използват този компютър без
необходимото упълномощаване или с надвишаване на упълномощаването си,
ще бъдат наблюдавани и записвани от персонала на системата. В течение
на наблюдението на потребители, които използват системата неправилно,
или по време на поддръжка на системата действията и на упълномощените
потребители могат да бъдат наблюдавани. Всеки, който използва
системата, изрично се съгласява с такова наблюдение и е информиран, че
ако това наблюдение открие улики за възможна незаконна дейност или
нарушаване на правилата на Университета, персоналът, обслужващ
системата, може да предостави данните от наблюденията на
администрацията на Университета и/или правоприлагащите органи.“
Това е интересен подход към Четвъртата поправка на Конституцията на
САЩ8: притискай
повечето хора предварително да се откажат от правата си по нея.
- Бялата книга на администрацията: Екип за информационната
инфраструктура, интелектуалната собственост и националната
информационна инфраструктура: Доклад на работната група за
правата на интелектуална собственост (1995).
- Обяснение
на бялата книга: разграбването на авторските права, Памела
Самуелсън, сп. Wired, януари 1996
- Продадено,
Джеймс Бойл, в. „Ню Йорк Таймс“, 31 март 1996
- Обществени данни или частни данни, в. „Вашингтон пост“, 4 ноември
1996. След като от вестника решиха да таксуват потребителите,
които искат да четат статии по Интернет, махнахме хипервръзката
към този източник.
- Обединение за обществено
достояние9 — организация, която се
противопоставя и се опитва да намали прекомерното увеличаване
на властта на авторското право и патентите.
В авторовата
бележка се разказва за борбата за правото да четеш, както и
електронното наблюдение. Борбата започва сега, а ето и връзки към две
статии, за технологии, които се разработват в момента, за да ви
отнемат правото да четете.
- Електронното
публикуване: Статия за разпространението на книгите в
електронен формат и проблемите с авторските права, които засягат
правото да се чете копие.
- Книги
в компютрите: Софтуер за контрола кой може да чете
книги и документи на един персонален компютър.
Бележки на преводача:
- 1 Тихо: голям кратер на
Луната.
- 2 Такива ограничения
имаше и в България преди 1989 г. — достъпът до копирните машини се
контролираше.
- 3 В Конституцията на САЩ
се казва, че за да насърчи развитието на науката и полезните
изкуства, Конгресът на САЩ може да въвежда за ограничено време
изключителни права върху произведения и открития (раздел 8).
Идеята на Столман е, че конституцията на САЩ по това време вече е
изцяло променена.
- 4 Тази битка се води и в
България. През 2006 г. КК „Труд“ атакува българските Интернет
библиотеки, които съдържат произведения на български класици
като Елин Пелин. Една от първите библиотеки, които пострадват е
тази на слепите потребители: bezmonitor.com. Библиотекарят е бил
повикан в НСБОП за предупреждаване.
- 5 В днешно време авторът
на есето, Ричард Столман, използва термина „предателско ползване
на компютри“ (treacherous computing). Причината за това е, че
между притежателя/ползващия компютъра и самата машина няма
доверие. Компютърът не се доверява на собственика си и не
изпълнява команда зададена от него -— например „Копирай този
файл“, а ползващият машината няма начин да се довери на
системата, че тя ще изпълни неговата команда -— всъщност тя го
предава. За повече информация вижте статията „Можете ли да имате доверие
на компютъра си?“.
- 6 Clipper: чип, който
трябваше да се използва в устройствата за шифроване на глас.
Част от дизайна му е предаването на ключа за шифроване на
държавни агенции в САЩ, за да могат да подслушват
разговорите.
- 7 В България една от
кампаниите на BSA бе придружена с реклами: „Използването на
нелицензиран софтуер върви в комплект с този хардуер“. Хардуерът
представляваше комплект белезници.
- 8 Четвъртата поправка на
конституцията на САЩ защитава срещу претърсвания, арести и
задържане на имущество без изрично съдебно разпореждане или
основателна причина да се предполага извършването на
престъпление.
- 9 Обществено достояние
(public domain) са творбите, чийто срок на покритие от авторски
права е изтекъл. Такива са и творбите, чиито автори изрично са
се отказали от авторските си права.
<< Дефиниция на понятието „свободен софтуер“ | Любопитният инцидент със „Сън“ в късна доба >>
|
|
|
|
|
мда От: growchie <growchie__at__yahoo< dot >com> На: 20-09-2006@15:59 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленИнтересна фикция. Много ми напомня описанието в религиозната литература на ада. Явно и целта е същата... не знам започвам сериозно да се притеснявам ГНУ движението да не го избие на фанатизъм.
п.с. Като гледам и Столман харесва Артър Кларк. Късмет, че не са оставили на него да пише Одисеите
[Отговори на този коментар]
невъзможно? От: Gergana На: 20-09-2006@22:46 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленАз пьк не мога да разбера какво имаш против Сталлман. Това е есе, не документален филм. Освен това някой от нещата (а може би и много от нещата) дето ги описва съществуват. Има научни статий дето ако не си член на не знам си коя организация не можеш да ги четеш. За твое сведение има и такива, който са платени. Ей така - преди една година бяха безплатни на мрежата, но вече са с пари (става въпрос за математика, същата статия отпреди една година цъкаш сега 40 евро и си я имаш). И от кой ги взимат тези пари - от студентите. Познавам един колега, дето е точно в това положение - трябва да пише бакалавърска работа и му трябва точно такава статия.
Аз не бих подценявала силата на парите. Поставянето на подслушващ софтуер не е никак трудно (за Виндовс може и да е направено, а и за линух съвсем лесно се прави - даже не ти трябва кой знае какъв специалист). Само някои "сериозен" (разбирай с пари) да има интерес и няма никакъв проблем да не стане.
А, и между другото, за подслушването нямам представа как е (било) в БГ, но немците казват, че службата за сигурност на бившото ФРГ е била много по-добра (не само технически) от съответната на ГДР. И още нещо: имам един познат в БГ, който работи в полицията. Той ми каза, че ако му дойде на гости чужденец, трябва да прави рапорт за това. Така че има много неща дето може да не ги виждаме, но те си съществуват. Сегашната американска администация е вече осъдена от щат-ски съд заради незаконно подслушване (била нарушила не знам си коя част от конституцията на САЩ).
Дали Сталлман е фантазьор или не ... да речем че не е ясно, но въпроса, който поставя не е забутан. И аз лично като го чета ми идва въпроса: "Аз как бих реагирала в такава ситуация?". Според теб не би могло да се случи такова нещо? Достатъчно е да се каже, че има страни, където в 99 процента от случаите не можеш да учиш в университет ако не си богат (да речем, че един процент е за хората, на който природата им е дала повече отколкото на масата други хора). Хубаво, ще кажем: да, имаме нелегален софтуер в БГ - много важно - навсякъде го има. Според мен не е без значение дали ползваш нелегален софтуер или не. Не знам за вашето мнение, но нормалното нещо е, че един закон има практически подкрепата на данакоплатеца. И обикновено има поне един заинтересован този закон да се спазва, абе какви ги приказвам - законите трябва да се спазват "почти винаги", цялата официална власт седи на топа, когато законите не се спазват. Изобщо не е без начение дали софтуера е нелегален или не. И ако дойде време, когато от спазването на лицензите ще се изкарват повече пари отколкото от войни и всякакви други простотий, не се съмнявам, че ще има кой да преследва закононарушителите.
А, и още нещо - не виждам нищо лошо, дори и да е преувеличил - какво от това. Прочети го, разбери го, ако ти е прекалено ексцентрично, си установи твойта позиция. Това е, аз съм сигурна, че Сталлман не би искал това да се случи - затова ги е написал такива - да са будни хората. И това си има своя добър ефект, поне при мен (макар че хич не съм сигурна, дали мога да си браня интересите и дали няма да съм един от хората, които да позволят да се случи нещо такова; както са ми абсолютно безинтересни там безбройните закони, даже нямам желание да изчета някакъв лиценз ако е по-дълъг от 2-3 страници).
[Отговори на този коментар]
Към: невъзможно? От: growchie <growchie__at__yahoo[ точка ]com> На: 21-09-2006@21:02 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленЛитература се намира. Просто трябва да знаеш как да си поискаш ;). Столман не го долюбвам поради ред изказвания които направи в една поредица от интервюта. Не ми допада и начина как поклонниците му (нямам в предвид теб) са готови да убият всеки, защитаващ теза различна от неговата или иронизиращ го за някоя негова фикция.
[Отговори на този коментар] Към: Към: невъзможно? От: Gergana На: 21-09-2006@23:50 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален> Литература се намира. Просто трябва да знаеш как да
> си поискаш ;).
Абе хубаво е да знаеш как стават нещата, понякога наистина просто трябва да знаеш метода. Но съм на мнение, че науката е достатъчно важно и трудно нещо, че да не ти трябват много хитри похвати за да си поискаш литература. И не знам как е с другите области, но специално за математика в БГ, книги/списания излезли след 1990 масово липсват. То, разбира се, има някаква причина за това и ето аз ще ти дам един пример. Питах един професор (когато още бях в БГ) дали има там 2 книги. Той човека каза, че ги няма, но сина му ще си идва от Америка за кратка ваканция и може да ги донесе (те там имат достъп). Така че, ето виж като си поискаш каква процедура се задейства. Това са възможностите на професор (макар че сигурно има и други, е избрал тази). Абе направо да ти кажа, има мнооого случаи, когато не можеш да намериш търсената от теб литература, дори тук, където можеш да я поръчаш (пак плащаш, но цената е студенска, всъщност почти символична).
> Столман не го долюбвам поради ред изказвания които
> направи в една поредица от интервюта.
Не го познавам що за характер е. Моето отношение към него намерих в един коментар на fla към статията " Любопитният инцидент със „Сън“ в късна доба". Да, и аз го намирам на моменти агресивен, но виж другата страна - те не са ли агресивни? Не, те изобщо не са агресивни, те просто не те зачитат за нещо повече от източник на доходи - това е бизнеса. И не че имам нещо против да съществуват такива фирми, ама определено имам против те да ми правят законите (както е в САЩ). Хич не са слаби, напротив, много са силни, и колкото и да силни пак се събират заедно за да станат още по-силни, виж:
http://www.cl.cam.ac.uk/~rja14/tcpa-faq...
На мен ми се иска да вярвам, че няма да има проблеми за обменяне на файлове между линух и Виндовс (или които и да е две операционни системи ), и ако има някакъв проблем, то човек, без да има нужда да прочете дори един ред лицензи, при желание и инициативност от негова страна, да може да седне и (може би учейки, питайки) сам да го направи, без това да го свързва с някакви тайни. Понеже това са само фантазии, бих дала една по-реалистична версия: може да има тайни, ама не такива, които ще те принудят да използваш нещо, което не ти харесва. Ама да ти кажа, почти съм сигурна, че и това са фантазии.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: невъзможно? От: growchie <growchie< at >yahoo __точка__ com> На: 22-09-2006@6:55 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленЩе ти разсея илюзиите. Науката винаги е била скъпа. Това с "безплатните статии" никога не го е имало и е било по-скоро изключение. В случая мога да те посъветвам да пишеш директно до автора (заедно с научния ти ръководител) и да му се поразревеш и да го помолиш да ти прати или копие или някакви "насоки по проблема". Ако е западен ще отговори, ама ако е от източния блок може и да се направи на важен. Кажи му че искате да го цитирате за статия. Това може и да помогне. Друго иди в библиотеката на университета в който учиш и търси сборник с научни трудове от конференциите му. всеки вуз в БГ си прави нещо като дни на науката всяка година. търси подобни статии и ако е чак толкова велика тази статия може да са я цитирали някъде. ( виж дори достъпът до университетските библиотеки се заплаща :) )
[Отговори на този коментар]
Към: мда От: wtf На: 21-09-2006@10:00 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленМдаа, човече като гледам този и други твои коментари, забелязвам че четенето за теб е процес на сканиране, който новините и пропагандата на мас-медийте превръщат в неприятно изграден индивид, с ултра-компетентен задник по всички въпроси и невероятна мъдрост и философска дълбочина на изказа...
"фикция", "фанатизъм", "религия".... все неща които явно често срещаш напоследък в новини и писания, но не намираш способности да разбереш, затова редиш една безкрайна "главоломка"
И вместо компетентно да подхвърляш какво харесва или не харесва Столман, и какви наклонности има в писането, напъни се и може да откриеш, _прочетеш_ (а не да сканираш) както книги на А. Кларк, така и на Робърт Хайнлайн - може да се досетиш тогава, ч
[Отговори на този коментар]
Към: Към: мда От: growchie <growchie< at >yahoo __точка__ com> На: 21-09-2006@20:52 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНяма как да харесвам човек който е завявил, че "не свободният софтуер няма право да съществува" и "ако нещо не може да се направи със свободен софтуер, то това означава, че не трябда да се прави" и куп други глупости изръсени в една серия интервюта, които разбира се преводачите пропуснаха да публикуват тук. За "сканирането" (не разбирам с какво те обидих колкова, че да ме нападаш лично.) не съм толкова малоумен колкото ме мислиш и може да се окаже, че съм чел доста повече негови неща от теб и мнението ми не се гради само на едно есенце.
Просто Столман по душа е комунист и антиглобалист (въпреки че отчита равенството) и не може да проумее, че пазара има свойството да се саморегурила и тези прототии са невъзможни само защото хората ще спрат да ги купуват защото са недостъпни.
От друга страна ми се иска да вярвам, че прави тези наистина крайни изказваниа и пише тези "апокалиптични" есета не защото кой знае колко вярва, че това ще се случи колкото да се опита да изтръгне от летаргията западното консуматорско общество. За това и оприличих есето на някое библейско описание на апокалипсиса. Лошото е, че има хора които вземат всичко буквално и го копират без да се замислят и за другата гледна точка.
Колкото до "фанатирзма" отвори някой тълковен речник, разбери смисълът на тази дума, прочети си помията с която ме заля без да съм те нападал лично и сам ще си отговориш на някои неща. Не си първия който така реагира няма и да си последния. Трябва да разберете, че използването на ирония и името на Столман в едно изречение не означава непременно, че пишещият е олигофрен без капка мозък и назобан с пропаганда.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: мда От: Gergana На: 22-09-2006@1:52 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален> Няма как да харесвам човек който е завявил, че "не
> свободният софтуер няма право да съществува" и "ако > нещо не може да се направи със свободен софтуер, то
> това означава, че не трябда да се прави" и куп други
> глупости изръсени в една серия интервюта, които
> разбира се преводачите пропуснаха да публикуват тук.
Ако не го харесваш, означава ли това, че той не може да измисли нищо смислено? Няма ли да вземеш смислената позиция само защото той вече я е "заел"? Аз бих обръщала внимание на смислените неща които казва.
> Просто Столман по душа е комунист и антиглобалист
> (въпреки че отчита равенството) и не може да
> проумее, че пазара има свойството да се саморегурила
> и тези прототии са невъзможни само защото хората ще
> спрат да ги купуват защото са недостъпни.
Корпорациите ще искат да печелят пари, предполагаш, че ще ни оставят нелегални системи само защото сме бедни? Ако получат нещо в замяна може би да, но иначе???
Или може би имаш предвид, че линух-а ще си съществува за бедните? Бастилията на Микрософт, поне в БГ, се застабилява - кой може да му каже копче на този министър - той подписва договори с която си ръка иска?
Във всички случаи Микрософт ще положи усулия да владее там, където има пари. Може би най-важната им програма е офис - защото цялата документация, на правителства и фирми минава през офиса. Ако можеха, първо биха направили така, че да не могат документите да се четат и обработват от не-микрософт-ски софтуер. И работят в тази посока, де. Не за друго, ами защото не е чак толкова сложно в сегашното положение да се избяга от Микрософт.
Бедния народец не ги интересува - трудно се взима от него. Виж, от правителството по-лесно - те гражданите нали си плащат послушно данъците - ще стане. От обикновените българи в БГ какво - освен за евтина работна ръка за какво друго да ги използват (с извинение, ако съм обидила някого, не е нарочно). Та така, те ще държат на позиции, където могат да взимат пари и да контролират. А контрола им трябва, за да могат да печелят повече пари и власт. Логично е да изкат да въведат онзи чип - ще си застабилят позициите, властта винаги има пари, пък който иска нека се мъчи да им разбива ключовете. Всъщност последното мисля, че и в БГ е нелегално: на една система, дори да имаш криптографския хеш, нямаш право да се опитваш да го разбиваш.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Към: мда От: growchie <growchie __@__ yahoo __точка__ com> На: 22-09-2006@6:41 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленВъобще не става въпрос за това. Въобще не става въпрос за линукс и Майкрософт, както и Столман никога не е настоявал принципите му да се възприемнат само в сферата на високите технологии, а доста по-обширно.
Случаят майкрософт е ясен. Те са монопол и убиват конкуренцията което от своя страна убива и самата икономика. Излизат на яве двете течения за справяне с проблема - крайно пазарния възприет от САЩ да чакат до последния момент (на дали някой би си позволил втори срив на борсите като през 2000 заради монополно положение на някой от играчите) и Европейския който е доста по-социален и за това започнаха с антитръстови дела до дупка толкова рано и толкова ефективно. Монополът на M$ е вреден за пазара в дългосрочен план, вреден е и за самите тях.
В случая се говори за DRM. Като се говори и проповядва срещу това добре е да се помни, че gnupg например се основава на същите тези технологии с които и епъл си заключват песнюшките. Ама дори и те не бяха колкова смели, че да пуснат продукт който може да възпроизвежда САМО DRM съдържание. Не забравяй, че болшинството от тези продукти се правят в страни с доста различна ценностна система (може би и за добро). Така ще стане и с blueray/hd-dvd плейърите и устройствата и винаги ще може да се пуска некриптирано съдържание. Точно поради тази причина не възприемам на 100% това което пише в есето.
Колкото до БГ то ние не сме "бяла държава" в европейския смисъл на думата, така че тук действа закона на шуробаджанащината, а не закона на разума.
[Отговори на този коментар]
horor .. От: samyil <samyil< at >metincom[ точка ]net> На: 20-09-2006@16:46 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленМалко страшничко звучи, още повече, че има и верни неща ..
например:
"Тази битка се води и в България. През 2006 г. КК „Труд“ атакува българските Интернет библиотеки, които съдържат произведения на български класици като Елин Пелин. Една от първите библиотеки, които пострадват е тази на слепите потребители: bezmonitor.com. Библиотекарят е бил повикан в НСБОП за предупреждаване."
Как може някои да има авторски права над Елин Пелин ... питам сериозно ??
Кои БГ "патриот" от парламента вкара този закон ??
[Отговори на този коментар]
Еми, може От: fla На: 20-09-2006@18:11 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален
Всичко може. Специално за Елин Пелин ли? Лесна работа! Решила някоя фирма да продава български творби. Ама как?... Обажда се на депутата Х - трябват и правата за произведение Z. Депутата размисля и... Създават се права, продава права и готово - вече нямаме свободен достъп до Елин Пелин.
Кой мисли, че това е фанатизъм, очевидно знае малко за корпорациите. ...
[Отговори на този коментар]
Към: Еми, може От: samyil <samyil (a) metincom[ точка ]net> На: 20-09-2006@20:03 GMT+2 Оценка: 1/Неутраленразбрах схемата с депутата .. :(
В две теми по нагоре писах не, че не съм съгласен а,че не виждам смисъл във внедряването на БГ термини с цел избягване на жаргона копвам и пеиствам по простата причина, че е загубена кауза .. (според мен де) .. (това според мен наистина няма да ме направи по голям Българин)
Но тази тема наистина е гореща .. историите ги знаем (обикновенно се вдига бая шум).. то не бе арена, торенти, порно с деца и т. н.
Но то излиза, че аджеба Левски и Ботев и на тех некои ще и вземе правата ??
Е тука вече напира национализма в мен .. :(
[Отговори на този коментар] Към: Еми, може От: edmon На: 20-09-2006@20:12 GMT+2 Оценка: 1/Неутраленабе тогава аз мое ли да се обадя на моя депутатин и да му кажа че тва не ме кефи и да се тарси начин тоя закон да се мане и вообще това да се спре.
Нали всички вестници имат рубрика за особенно мнение изпрате им го тва.
или да зема аз да го изпратя.
[Отговори на този коментар]
Pazete "dyadoto"... От: HEAT <heatblazer< at >hotmail __точка__ bg> На: 20-09-2006@19:40 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален Sami si pravete izvodi i si pazete starite PC-ta koito sa izcyalo izchisteni ot chipove i kodiraniya...A ne e zle i da imame i po-stari linux versii zashtoto ne se znae do koga svobodniya software shte e "moralen"...
[Отговори на този коментар] мдаа От: GaBOSS <gaboss< at >hotmail__dot__com> На: 20-09-2006@22:40 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленТочно за Елин Пелин сте в грешка, приятели, правата са откупени от наследниците му, може и да не знаете но има човека внуци. А за другите класици, които нямат наследници правата се държат от Министерството на Културата.(до 70 години след смъртта на автора). Така е записано в Закона за Авторското право, и точно от там са заплатени правата за електронно разпространение.
Ик ТРУД твърдят още че притежават правата от Преводачите на Винету и другите книги на Карл Май.
И много още.
Друго е да си Тошо Тошев, бивш агент на 6-то
Изобщо не е утопична статията. Поразровете се из интернета български и ще разберете
[Отговори на този коментар]
Към: мдаа От: v_badev <v_badev< at >mail[ точка ]bg> На: 21-09-2006@8:00 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленВсъщност министерството на културата не само държи правата, но и търгува с тях. Труд така са си купили правата за издаване на Ангел Каралийчев от същото министерство.
[Отговори на този коментар]
Така ще е От: Anton Tenev <antonfx< at >yahoo[ точка ]com> На: 21-09-2006@9:44 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСтолман за съжаление ще се окаже прав.
Преди 10-тина години бях на хижа и хижарина ни викаше:
"Вие в града скоро и водата и въздуха ще си купувате!"
Тогава много се смяхме,а сега всеки път като мъкна туба с питейна вода си спомням за човека и си мисля за въздуха. Аз съм от Стара Загора и сигурно ще стане така, че и въздух ще си купувам. Ако не аз то децата ми със сигурност.
За мен Столман ми напомня хижаря (и не само на външен вид - по големите бради). И както ни изглежда фантастично днес така ще го имаме като реалност утре. И за нашите деца това ще е даденост.
[Отговори на този коментар]
всъщност От: Gergana На: 21-09-2006@12:58 GMT+2 Оценка: 1/Неутралентова вече, в някаква примитивна форма, точно за софтуера, който нашето правителство е купило, е действителност. Вижте въпрос 21 от:
http://www.cl.cam.ac.uk/~rja14/tcpa-faq...
остава да си купим хардуера и става реалност.
[Отговори на този коментар]
бааааси От: off На: 21-09-2006@21:58 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСтолман и последователите му са нещо като проповедници на религия, която няма нужда от проповядване. Изобщо - загуба на време и енергия...
[Отговори на този коментар] премислете пак. От: Mihail На: 22-09-2006@10:39 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленМоето мнение относно изказванията по адрес на Столман "а и за който и да е" е, че трябва да бъдат добре премисляни преди да се правят публично. Имайте в предвид, че Столман е автор на GPL и дори само за това заслужава уважение. Добре е оценката ни за хората да не се гради върху публикации, които са зависими от моментни състояния, а върху делата им (те показват най-добре същноста на човека).
А що се отнася до критиката по повод направени изказвания, човек трябва да е наясно с контекста, в който е направено изказването и малко или много да познава ценностите на човека, чието изказване е решил да критикува. И въпреки това съм сигурен, че никои не говори по енерция и всеки има много солидни доводи за да каже каквото и да е.
Колкото до Столман, всеки ден научавам нещо ново за него и колкото и противоречиви статии и изказвания да чета съм на мнение, че Ричард Столман е достоен за уважение човек, а също и много важна част от FSF (Free Software Fundation).
[Отговори на този коментар]
Към: премислете пак. От: abstractone На: 22-09-2006@13:36 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНе мисля, че има от тук постващите някой, който да не уважава Столман. Но и не виждам защо хората да не си изразяват мнението по въпроси, които Столман сам поставя. Колкото положителните реакции имат смисъл, толкова и отрицателните, въпреки че разгледани като контролен цикъл, именно отрицателните са тези внсящи баланс в една система.
[Отговори на този коментар]
Към: Към: премислете пак. От: mu_to На: 23-09-2006@12:29 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленЗащото, човек, който не е с тях е срещу тях. Аз лично не мога да я разбера тази масова психоза.
Да - свободният софтуер е нещо много хубаво и това, че толкова много хора по света започват все повече да го използват също е много хубаво.
За огромно мое съжаление както във всяко друго обществено явление има и крайности. В света на комерсиалния софтуер проявлението на тези крайности са компании като Microsoft, а в света на свободния софтуер - Столман и най-фанатичните му последователи. За мен - лично, и двете крайности са еднакво плашещи.
Вярно е, че Столман е направил адски много в миналото - има огромни заслуги към развитието на софтуера като цяло (Иронията е, че положението с Microsoft е същото). По-важното, обаче, е какво прави Столман сега???
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: премислете пак. От: Gergana На: 23-09-2006@16:08 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален> По-важното, обаче, е какво прави Столман сега???
Яде, спи, ... , ... и пише статии като например тази :))).
[Отговори на този коментар]
Към: Към: Към: Към: невъзможно? От: Gergana На: 23-09-2006@14:40 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален> Това с "безплатните статии" никога не го е имало и е
> било по-скоро изключение.
Има такова нещо:
http://arxiv.org/
Но на който му се продава трябва да е минимум поизменена от евентуална версиа на този сайт.
> Друго иди в библиотеката на университета в който
> учиш и търси сборник с научни трудове от
> конференциите му.
Няма нужда човек да е ходил на конференции за да е
написал полезна статия.
> всеки вуз в БГ си прави нещо
> като дни на науката всяка година.
Ми аз съм изкарал 5 години в СУ-то и не съм разбрала за такъв ден по математика. Тука има ден на математиката - идват ученици - играят игри и ядат сладкиши на този ден - общо взето е реклама за университета.
[Отговори на този коментар]
Към: Към: Към: Към: Към: невъзможно? От: growchie <growchie (a) yahoo[ точка ]com> На: 25-09-2006@7:10 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален>Има такова нещо:
Всяко правило си има изключение :)
>Няма нужда човек да е ходил на конференции >за да е написал полезна статия.
Изнасяне на конференция, публикация в списание с импакт фактор (тогава трябва и рецензия) или монография (за професурите). Това e, иначе не се брои за научен труд.
>Ми аз съм изкарал 5 години в СУ-то и не съм >разбрала за такъв ден по математика.
И аз не знаех за моя университет докато не станах докторант. Питай преподавателите за това. "Дни на науката" го разбирай като вътрешна конференция за вуза.
[Отговори на този коментар]
Към: Към: Към: Към: Към: Към: невъзможно? От: Gergana На: 25-09-2006@18:30 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален> >Има такова нещо:
> Всяко правило си има изключение :)
Това специално има много изключения - на много много сайтове на математици в Америка ще намериш литература. Но има и такива като например С. Ланг, които са написали много книги, но на сайтовете им няма нищо, защото книгите им се получават само срещу пари.
> >Няма нужда човек да е ходил на конференции >за да е
> написал полезна статия.
> Изнасяне на конференция, публикация в списание с
> импакт фактор (тогава трябва и рецензия) или
> монография (за професурите). Това e, иначе не се
> брои за научен труд.
Това не е отговор на това, което съм написала. Пак ти
казвам изобщо не е нужно да си изнасял конференция за
да си написал нещо полезно. Още по-малко е нужно да си
изнасял много конференции или пък още по-далечното - да са издали сборник с твоите конференции.
> И аз не знаех за моя университет докато не станах
> докторант. Питай преподавателите за това. "Дни на
> науката" го разбирай като вътрешна конференция за
> вуза.
В интерес на истината не съм питала, но не очаквам кой
знае какъв отговор - моя дипломен ръководител сам се
чудеше откъде да се снабди с книгите, които му трябваха. Освен това познавам един доцент, който даваше
понякога и по 100 долара за някоа книга. Така, че
може при теб да има нещо такова, но не и СУ-то -
Факултет по Математика и Информатика. Да, интересно
къде си докторант.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Към: Към: Към: Към: невъзмо От: growchie <growchie< at >yahoo __точка__ com> На: 26-09-2006@21:05 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленРусенски Университет
[Отговори на този коментар]
Благодарности за превода От: Златко Костадинов <zearendil__at__bulgaria__dot__com> На: 26-09-2006@12:09 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленЕдин страничен въпрос - как така искате свобода за знанието и пак се кефите на капитализма?
[Отговори на този коментар]
|
|
|
|
|
|
|
|