от NoSoftwarePatents.com(6-04-2005)

рейтинг (-47)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Знаейки, че това, което искат е в разрез с обществения интерес, защитниците на софтуерните патенти крият своите истински намерения. Една от целите на тази страница е да разобличи техните лъжи и да създаде прозрачност.

Най-голямата лъжа е, че никой не си признава, че стои зад софтуерните патенти. Как може да се създаде плодотворен и честен дебат, ако всеки твърди, че е против софтуерните патенти? Не вярвайте никому. Може да чуете от много компании, политици и правителства, че са против софтуерните патенти. Това обаче не означава нищо. Всички те говорят така. Шансовете, казаното от тях да е истина, са около 50 на 50. Тази страница Ви казва кой наистина стои на Ваша страна и ако имате каквито и да е въпроси, питайте! Но не взимайте думите на някой за истина без потвърждение от нас.

Не е въпрос на здрав разум и преценка да разберете кой лъже и кой не. Проблемът е, че има доста специализирана терминология, като по-голямата част от нея е специално скалъпена от патентната система, за да се създава объркване. Те могат да Ви кажат многобройни неща и винаги прибягват до непознати дефиниции на определени думи, които обикновено са доста странни. Нужно е време, за да се запознаете със съответната терминология и именно поради това не трябва да вярвате на никой човек или организация, че са против софтуерните патенти, освен ако тази страница не потвърди, че те наистина са на наша страна.

„Половин истина е цяла лъжа.”
Поговорка

Разбира се, политиците имат правото да не споделят нашето мнение. Както и да е, най-малкото, което те ни дължат, е да говорят истината, а това означава, че половината истина не е достатъчна. Ако има политически партии, които искат да са в услуга на лобистите на големите компании, то те могат и да го направят. В условията на демокрация те могат да направят това, ако тяхната мотивация е да задоволят интересите на най-големите си спонсори. Ако това обаче е начина, по който те взимат решението си, тогава те не заслужават нашите гласове. Давайки на защитниците на патентите това, което искат и лъжейки всички нас, много политици се опитват да вземат всичко от всекиго: даренията на нашите опоненти плюс нашите гласове. Тази страница е част от кампания, имаща за цел да допринесе за това политиците да бъдат принудени да избират внимателно.

1. „Майката” на всички лъжи

„Майката на всички лъжи” е фактът, че никой не си признава, че иска приемането на софтуерните патенти. Така че не можем да имаме доверие на никого. Според някои Европейското Патентно Бюро не е издало нито един софтуерен патент — само около 30,000 такива.

Ще ви бъде доста трудно да намерите човек, който открито признава, че иска софтуерни патенти в Европа. Всички отричат. Всички казват “не, не, не, ние не искаме да направим софтуера патентируем”. Те знаят, че американският опит със софтуерните патенти е изключително негативен. Така, че патентната система въведе изкуствен термин: “компютърно реализирани изобретения”. Те твърдят, че софтуерните патенти и компютърно реализираните изобретения са различни неща. От практическа гледна точка, тези термини често са синоними.

“Компютърно реализирани изобретения” е подвеждащ термин, защото звучи като истинско техническо изобретение, като компютърно контролирани спирачки за кола, например. Реалността е такава, че дори концепцията за “progress bar” на компютърен екран е била класифицирана от Европейското Патентно Бюро като “компютърно реализирано изобретение”. Как са направили това? Преценили са, че чрез “progress bar”-а се използва по-ефикасно ограниченото място на компютърния екран. Чрез класифицирането на компютърния монитор като техническо устройство, “progress bar”-а изведнъж се превръща в техническо изобретение, свързано с монитора, също като изобретението, което оптимизира яркостта на монитора с течни кристали.

„Няма американци в Багдад.”
Мухамед Саид ал-Сахаф, министър на информацията в Ирак

В целия дебат за софтуерните патенти в Европейския Съюз, става дума за това дали да се дефинира ясно кое е “техническо” изобретение и кое не е или не. Онези, които искат приемането на софтуерни патенти не казват какво искат. Всичко, което правят е да пречат и да се противопоставят на всяко решение, което би осигурило яснота в патентното законодателство. Те не искат ясно изразено законодателство за софтуерните патенти. Вместо това пробутват законодателство със стратегически поставени вратички, които отварят вратите за софтуерните патенти и правят 30000 съществуващи софтуерни патента в Европейското Патентно Бюро наложими.

Така че внимавайте, когато някой ви каже, че всичко, което иска е “техническите” изобретения да се патентоват. Това го казват всички. Ключовият въпрос е дали се борят за абсолютно “импрегнирано” законодателство, което не оставя съмнение, че “progress bar”-ът не е техническо изобретение.

2. Патентите насърчават иновациите

Патентите постоянно са сравнявани с иновациите. Още по-лошо — увеличаването на бройката патенти държани от организация, страна или регион се тълкува като увеличаване на иновациите.

Такова грешно сравнение не би могло да свърши работа в повечето области. Ако правителството каже, че икономиката процъфтява, защото току-що е взето решение да се отпечата нова емисия банкноти, хората моментално биха разбрали, че това е грешно и че инфлацията е крайно негативна. Ако правителството каже, че ще разширява пътната мрежа, хората биха искали да узнаят какво ще е увеличението на дължината на допълнителните пътища и не биха били доволни от рязкото увеличение на броя на забранителните знаци. В крайна сметка, по-голям брой такива знаци при малко или много същата пътна мрежа е лоша новина, а не добра. Освен това, повечето забранителни знаци не значат по-добро състояние на пътищата. Същото е и с патентите.

Количественото мислене (”колкото повече, толкова по-добре”) е напълно грешна линия на поведение спрямо иновациите. Kогато става въпрос за патенти, по-малко означава повече. Както едно правителство може лесно да отпечата още пари, така и не се изисква много усилия, за да се стигне до инфлация при патентите. Най-лесния начин да се получат повече патенти е да се занижат изискванията за патентоване. Точно това се случва в почти целия свят през последните години. На практика патентоването е добило такива размери, че ако съществува равенство между патенти и иновации, тогава щяхме да имаме процъфтяващи икономики навсякъде. Както знаем, за съжаление, това не е така.

Някои биха сметнали, че по-стриктни режими за защитаване на патентите биха осигурили дори по-голям стимул за иновации. Това обаче е погрешен извод. Ярък пример за това са софтуерните патенти, които на пръв поглед изглеждат като логичното разрастване на патентите за класически технологии. Но създаването на софтуер коренно се различава от създаването на машини.
Изследване на Дойче Банк

Една от най-ужасните грешки е да се сравняват компании, страни или региони по броя патенти. Ако една компания регистрира по-малко патенти за дадена година спрямо предишната, или по-малко от най-близкия си конкурент, тогава висшето ръководство, акционерите и анализаторите моментално започват да се притесняват. Ако страна или регион няма увеличение в броя на дадените (или за които кандидатства) патенти за дадена година, тогава правителството трябва да се оневинява само пред себе си. Това е точно този начин на мислене, поради който патентните бюра и ревизорите, които работят за тях, биват притискани да отпускат колкото се може повече патенти. Под този натиск те занижават критериите и малко по малко разширяват обхвата на патентоваемостта до сфери, които не подлежат на патентоване, особено софтуера.

Решенията за даване на какъвто и да е патент трябва да бъдат вземани изключително внимателно и след сериозно обсъждане/обмисляне. Както добрият лекар внимателно преценява всички аргументи за и против хирургическа намеса, патентните бюра трябва да знаят, че всеки патент намалява възможността за конкуренция на пазара и намалява възможностите на много други (особено малки) компании. Всеки патент е, образно казано, ампутация.

Безотговорно е да се дават прекомерно голям брой патенти и дори да се говори за растеж в контекста на патентите. Ако правителството иска да докаже, че икономическата му политика работи, тогава трябва да увеличава Брутният Вътрешен Продукт и да намалява безработицата. Растежът на броя патенти е лишен от смисъл, тъй като всяка маймуна би могла да получи патент, ако стандартите са достатъчно занижени.

Всъщност патентният режим спира иновациите в някои области. Ако вие (като лице или компания) сте похарчили много пари и време за разработката на даден продукт, вие трябва да имате сигурността, че ще можете да продавате продукта си, когато бъде завършен. При патентната система никога не можете да знаете дали някой вече не е регистрирал дадената концепция или дали няма да я регистрира, докато разработвате продукта си. Ако това се случи, вие ще сте похарчили всичките тези пари и време без да можете да продадете продукта, само защото някой друг ви е изпреварил с патента. Това прави инвестициите в иновации по-непривлекателни.

Интересно е, че същите, които описват патентите като индикатор за иновациите и конкурентността, не се притесняват от сделки с кръстосани лицензи. Германското правителство хвали икономиката си като “иновативния шампион на Европа” заради големия си брой заявки за патенти. Обаче никой не изрази опасения относно Siemens (които държат повече патенти от всеки друг в Европа), когато обявиха кръстосаното лицензиране, според което Microsoft може да ползва всички патенти на Siemens и обратно. Ако патентите наистина бяха жизненоважни за иновациите и конкуренцията, както някои се опитват да ни убедят, тогава те ще трябва да станат и да опяват трансфера на най-голямото съкровище на инвестициите в Германия към голяма компания от САЩ.

3. Патентите защитават софтуера

Много от големите корпорации твърдят, че са имали нужда от патенти, иначе техните софтуерни разработки не биха били защитени. Това изложение е невярно, тъй като съществуват и други форми за защита.

Преди всичко софтуерът е защитен от законите за авторското право. Това е така, както за програмите за персонални компютри, така и за всякакъв друг софтуер, който е вграден в технически устройства, например в томографа. Компания, която твърди, че няма законова защита за софтуера без патенти, изрича опашата лъжа. Ако твърдението е, че няма достатъчна защита, то това е също не е вярно, тъй като най-големите софтуерни компании до една са се превърнали в такива именно благодарение на авторското право.

Запазването на изходния код в тайна е друга форма на защита, поради сложността на една голяма програма. Не съществува задължение да се публикува изходният код на софтуера. Някои го правят доброволно, но тези разработчици на софтуер с отворен код са така или иначе против патентите. Без изходния код е изключително трудно и времеемко да се разбере вътрешната структура на дадена компютърна програма от когото и да е. За да се анализира една програма без изходния й код са необходими същите умения, ако не и по-развити, отколкото да се напише отначало програма с подобна функционалност. Така че няма никакъв икономически смисъл да се краде чужд код в такива случаи.

„Преобладаващото желание на софтуерните разработчици е да бъдат защитени от патентите, отколкото трудът им да бъде защитен чрез патенти.”
Кристиан Корнелсен, FFII

Софтуерът е допълнително защитен и от законите за търговските марки. Една иновативна компания печели от постиженията си, като подобрява своята репутация и идентичността на марката си. Това и позволява винаги да диктува по-високи цени от тези, които впоследствие имитират идеите й. Въпреки, че това не е заместител на защитата, която осигуряват законите за авторското право, то трябва да бъде споменато.

Докато законите за авторските права са доказани при софтуера, патентното право е икономически недоказано. Няма съмнение, че софтуерната индустрия стана изключително иновативна и печеливша на базата на законите за авторското право. Обаче все още икономическите изследвания не дават никакви последователни доказателства, че обществото и икономиката ще спечелят от патентното право. Както при повечето случаи, има някои печалбари, които ще се възползват от патентната система, но повечето икономисти са много скептични относно ползите за обществеността.

Хората, които твърдят, че софтуерът има нужда от защита с патенти, са обикновено хората, които правят пари от патенти. Някои големи корпорации се ръководят от “патентоманияци”, но в много други организации единствено “Патентния отдел” придава особено значение на нуждата от софтуерни патенти. Те твърдят, че няма достатъчна защита чрез авторски права, защото това означава край или много по-малка възможност за собствената им реализация.

Софтуерните разработчици искат да бъдат защитени от патентите, а не чрез патентите. Огромна част от софтуерните разработчици искат патентната система да бъде държана далеч от тях. За всички тях, необятните рискове и реални разходи от патентната система са толкова негативни, че евентуалните ползи нямат никакво практическо значение.

4. Патентите са в интерес на малките и средни предприятия

Много е лошо, ако някой Ви ограби и Ви вземе парите. Още по-лошо е, ако той Ви каже, че всъщност това е добре за Вас. Някои от хората, които искат да обърнат патентите срещу малките и средни предприятия, правят точно това.

Няма съмнение, че голяма част от малките и средни предприятия (МСП) са дълбоко загрижени за софтуерните патенти. Един от най-гласовитите критици на софтуерните патенти е базираната в Брюксел CEA-PME — организация, представляваща 22 асоциации на МСП от 19 страни. FFII, която е най-активната лобираща срещу софтуерните патенти група, е получила поддръжката на хиляди компании и предприятия. Когато Федералното Министерство на икономиката и труда в Германия публикува въпросник по софтуерните патенти, в рамките на 10 дни се получиха около 1000 отговора предимно от малки и средно големи компании, въпреки че се очакваха около 100.

Лицемерие е, че някои големи корпорации настояват за софтуерни патенти и твърдят, че МСП ще извлекат ползи от тях. МСП могат да направят така, че да бъдат чути. Няма нужда, нито пък те са оторизирали големите корпорации да говорят от тяхно име. По същия начин членове на патентната система, включително патентни адвокати, не са легитимни представители на МСП в този дебат. Личният интерес на тези, които правят пари от патенти, е твърде очевиден.

„Много големи компании, опериращи в глобални мащаби, включително и европейски, изглежда одобряват софтуерния патентен режим. Но повечето малки предприятия са категорично против.”
PriceWaterhouseCoopers

Единственият начин, по който МСП могат да спечелят от софтуерните патенти, е да започнат да спекулират с тях. Ако една компания няма продукти на пазара, или има само тясно специализирани такива, които основно съответстват на един софтуерен патент, то тя определено е в позиция да приложи своите патенти срещу големи корпорации. Но при всички други сценарии МСП са ощетени от патентната система. Докато големите корпорации могат лесно да си позволят да подават по няколко заявки за патенти на ден, МСП трябва да съсредоточат усилията си върху разработката на продукти. МСП не могат да си позволят толкова много отклонени вътрешни ресурси само за патентни дела.

За МСП би било самоубийствена мисия да съди голяма корпорация за патент, ако потокът от приходи на едно МСП зависи от продажбата на собствения му продукт. Да си представим една компания с един продукт, който има 300 000 реда изходен код. Това е значително количество, но не е изключително много. Има доста програми, които се състоят от милиони редове изходен код. Ако тази компания иска да съди IBM за патент, тя трябва да първо да се увери, че не “нарушава” някои от патентите на IBM. Сравняването на 300 000 реда програмен код с 40 000 патента, всеки от тях описан с текст от няколко страници и написан на абстрактен език, просто е невъзможно. Така че малката компания дори не може да опита. Ако го направи, IBM бързо ще накарат малкия играч да осъзнае “правото на силния” в патентната система.

5. Въвеждането на софтуерни патенти ще ограничи разпространението им

Онези, които искат да приемат софтуерните патенти твърдят, че искат само да систематизират практиката за издаване на патенти на Европейското Патентно Бюро „в опит да предпазят по-нататъшното й разширяване”.

Невярната част на това твърдение е, че легализирането на софтуерните патенти имат какъвто и да е ограничаващ ефект. Без директива, която разрешава софтуерните патенти, Европейската Конвенция за Патентите от 1974 все още е в сила. Сравнена със законодателните предложения, които поддръжниците на софтуерните патенти предлагат, Европейската Конвенция за Патентите има по-ограничаващ ефект. Единственият начин да се ограничи патентоването повече, отколкото е било в миналото, е то да се забрани по абсолютно ясен начин.

Освен това, идеята на законите е да дефинират законодателство, което е в полза на обществото. Целта не е да се осигури законова подкрепа на което и да е ръководство. Европейското Патентно Бюро е издало много софтуерни патенти въпреки, че Европейската Конвенция за Патентите от 1974 не прави софтуера патентируем. Европейският Съюз не е свързан с каквато и да е дейност на ЕПБ през годините, но носи отговорност за европейската икономика и общество.

Въпросът не е какво е правило ЕПБ, а какво трябва да направи за интересите на Европа. Ако концепцията за легализиране на нечия практика стане водещ принцип в законодателството, тогава ще сме в беда. В различна област, но по същата логика, САЩ биха могли да решат просто да разрешат измъчването, извършвано от военни офицери, вместо да започват разследване и да вземат мерки за неговото предотвратяване в бъдеще.

6. Досега издадените патенти не са оказали влияние на индустрията

Защитниците на софтуерниете патенти постоянно твърдят, че досега софтуерните патенти не са представлявали практически проблем, или казано с други думи, че МСП и софтуера с отворен код все още не са пострадали от патентите все още.

Не е вярно, че софтуерните патенти досега не са били прилагани в голям мащаб. Дори се случва ИТ-насочени уеб-страници да докладват два или три инцидента с патенти на ден. Общоизвестни патентни печалбари като Acacia и Forgent прилагат патенти срещу голям брой компании в момента, и гледат все повече към възможности в Европа.

Тези патентни дела, които отиват в съда, дори не са и върхът на айсберга. Oсобеност на патентните конфликти е, че те обикновено не се решават в съда. Повечето компании, особено малките и средно големите, не могат да си позволят патентни дела и което е по-важно, не могат да поемат риска евентуално съдебно решение да сложи запор върху продажбата на някои или всички техни продукти. Така че те трябва да плащат или да правят други отстъпки на притежателите на патенти.

По принцип е безотговорно да се отрича наличието на бъдеща заплаха, която се основава на миналото. Тези, които казват, че софтуерът с отворен код е процъфтял в САЩ въпреки лесната възможност за патентоване на софтуера, стигат до едно недопустимо заключение. Имаше много хора, които преди 11 септември също казваха, че сигурността на летищата е достатъчна. Ако даден риск съществува, то трябва да се вземат мерки. Ако един проектозакон създава или увеличава риска, то той трябва да бъде променен така, че да дава сигурност. Не е достатъчно да бъдеш мъдър след събитието. Европа не трябва да чака еквивалента на 11 септември по отношение на софтуерните патенти да се случи.

Повечето от притежателите на патенти чакат развръзката на законовата процедура на ЕС, преди да предприемат мерки. Те първо искат правната база, за да приложат техните патенти. Законодателството, предложено от Европейския парламент през септември 2003 би направило на практика невъзможно прилагането на патенти срещу софтуерни разработчици и потребители. Резултатът от другите предложени от ЕС директиви, ако влязат в сила, ще е широко прилагане на патентното право. Имайки предвид неясното бъдеще относно изхода на законовите процедури, притежател на патент, който заведе дело днес, може да го загуби впоследствие. Също така притежателите на патенти знаят, че всяка активност по отношение на прилагането на софтуерните патенти в Европа на този етап би увеличило вероятността ЕС да ги обяви за неприложими.

Заплахата от патенти за софтуера с отворен код не е въпрос от миналото, а бъдещ такъв с растящо значение. С различно ниво на успех, днешните лидери на пазара нямат силна мотивация да използват патенти срещу софтуера с отворен код. Има обаче болезнен праг и никой не може да предвиди с точност къде се намира той. Отвъд този праг рискът ще бъде значително по-голям, отколкото е бил в миналото.

7. Оправданието „Хармонизация на законодателството”

Несъмнено е желателно да има съвместима правна рамка в един общ пазар като ЕС. Това се нарича хармонизация. Някои използват този добре обоснован аргумент като оправдание да преследват други цели.

Въпросът не е дали ЕС би трябвало да хармонизира патентното законодателство спрямо софтуера, а какви ще са последствията от една такава хармонизация. Вярно е, че степента на прилагане на софтуерните патенти е различна в европейските страни и дори в рамките на една страна. Този факт само показва колко съмнителна е практиката на Европейското Патентно Бюро за даване на патенти.

За да бъде патентното право хармонизирано по отношение на софтуерните патенти, директивата на ЕС трябва да внесе яснота. Странното е, че много от онези, които предлагат директива с редица вратички, които ефективно налагат софтуерните патенти, твърдят, че тяхното предложение ще послужи за целите на хармонизацията. Ако те наистина искат това, биха могли по един или друг начин да прокарат друга директива, която осигурява максимална степен на яснота. Тази директива би следвало изрично да разрешава или забранява софтуерните патенти. Ако ги забранява, то това трябва да стане по такъв категоричен начин, че да прерасне в съвместими национални закони навсякъде в ЕС. Не е много правдоподобно да се настоява за хармонизация, а да се опонира на ясно очертано определение за това кое може да се патентова и кое не. Правото за получаване на патенти не може да се определи ясно без да се уточни размаха на “техническите” полета в патентното право. Тъй като почти всичко може да се категоризира като “техническо”, една директива просто ще злоупотребява с липсата на яснота.

Много едностранна гледна точка е да се твърди, че ако не е приета дадена позиция, няма съгласие, така че тя трябва да бъде приета. В законодателния процес на ЕС, Съвета на Европа и Европейския парламент трябва да намерят общ език. Някои от страните членки (които са представени в Съвета) защитават определени решения, твърдейки, че това е единствения начин да се постигне споразумение по дадена директива. Тази позиция би могла да се заеме и от Европейския парламент и неговите поддръжници по всяко време, така че това не е никакъв аргумент.

Това, което Европа заслужава, е директива, която отхвърля софтуерните патенти. Ако алтернативата е да се затрупа с камъни ефективното прилагане на патенти върху софтуера, вероятно за десетилетия, то по-малкото зло е законодателният процес да завърши без резултат. Още веднъж, това не е най-добрата възможност, но при определени обстоятелства при всички случаи ще причини по-малко вреди на европейската икономика, отколкото една директива с ужасни последствия. Хармонизацията е хубаво нещо, но може да почака, ако това е необходимо. Има много други области, в които Европа все още не е постигнала хармонизация. Например все още няма съвместими размери на данъците.

8. Патентите насърчават конкуренцията

Противно на твърдението на защитниците на софтуерните патенти, узаконяването на софтуерните патенти ще постави европейските софтуерни компании в неблагоприятно положение спрямо други страни по света.

Много слаб аргумент е този, че софтуерната индустрия в ЕС е в неизгодно положение, ако софтуера в САЩ може да се патентова, а в ЕС – не. Патентното право не прави разлика между страна на произход. Ако европейски компании искат да получат софтуерни патенти в САЩ, то те могат да го направят по всяко време. Тази възможност няма нищо общо с патентоването или липсата на такова в ЕС. По същия начин американски компании могат да получат патенти в Европа и те са го правили, и продължават да го правят непрекъснато.

Много от софтуерните патенти в Европа вече принадлежат на притежатели на патенти извън пределите на ЕС.Преди повечето от европейските компании да придобият достатъчно патенти, много американски и азиатски компании вече ще прилагат някои от безбройните патенти, които притежават. Тъй като почти всички от големите софтуерни компании в света са американски компании, те де факто ще извлекат най-голяма полза от разширеното патентоване на софтуер в ЕС. Те ще използват патентите срещу европейските си конкуренти, които ще клонят към МСП.

„Само много малка част от европейските компании са се подготвили за последствията от режима на софтуерните патенти. Тук идва въпросът как въвеждането на софтуерни патенти в Европа взаимодейства с европейската стратегия, базирана на широкото разпространение на ИКТ (информационни и комуникационни технологии).”
PriceWaterhouseCoopers

Сляпото следване на Америка по петите определено не е препоръчително за Европа. Определено има смисъл да се научи нещо от САЩ, когато то е напредничаво и успешно. Софтуерните патенти, обаче, са несъмнен провал и дори самите американци го осъзнават все повече. Ще бъде грешка с катастрофални размери, ако ЕС официално позволи софтуерните патенти, след като Федералната комисия за търговия на САЩ вече изрази загриженост за негативните последици от тях.

Правилният избор е да се забранят софтуерните патенти. Това ще защити европейската софтуерна индустрия от прииждащата вълна американски конкуренти. Това ще предотврати загубата на някои от възможностите в Европа, като софтуера с отворен код, в полза на Азия. Европейската икономика трябва да спести разходите, свързани с непродуктивни патентни дела, и да създаде по-добър инвестиционен климат, като елиминира заплахата от патенти. По конкурентноспособен софтуерен пазар в Европа би довел по-ниски цени на софтуера и по-високи нива на иновативност, което ще бъде от значителна полза и за другите европейски индустрии, далеч отвъд софтуерните и информационни технологии.

9. Патентите се използват само за патентоване на наистина значими изобретения

Някои искат да облекчат тревогите около софтуерните патенти твърдейки, че само големите постижения ще бъдат патентовани. Това просто не е реалистично, като се има предвид как работи патентната система.

Твърдението на което и да е законодателство, което казва колко висока трябва да е степента на изобретението, за да бъде то патентовано, не значи много. Това изискване може да бъде формулирано от закона по възможно най-многословния и цветущ начин и пак да няма никакъв ефект. Никъде по света няма патентно право, което изрично да допуска “тривиални патенти”. Но навсякъде се случва те да бъдат давани. Не е въпрос на законодателство, а винаги е на ниво изпълнение. На теория не би трябвало изобщо да има тривиални патенти, дори и законите за авторските права да не защитават всичко (а само това, което трябва).

Докато няма фундаментална промяна на посоката, европейската патентна система ще плоди патенти от елементарни идеи. Винаги желанието на подаващите патентни заявления е да получат патент за възможно най-широка и обща идея. Колкото по всеобхватен е патентът, толкова по-мощен ще бъде в споровете с конкуренти и изкопчването на рекет. Колкото по-високо е нивото на патентованата идея, колкото по-специфична е тя, толкова по-малко вероятно е някой друг да я “наруши” по невнимание. От това следва, че икономически оптималното ниво на една патентована идея е това да покрие минимума, който се изисква от патентното ведомство. Задачата на патентните адвокати е така да оформят патентните искове, че дори и най-простите идеи, описани по празнословен и надут начин, да правят впечатление на патентните чиновници, въпреки че не би трябвало.

Само изоставянето на количественото мислене при патентите и патентната инфлация би допринесло наистина за качеството им. Ако държавите и компаниите престанат да измерват иновативните си усилия под формата на брой патенти, тогава ще има климат, при който патентните бюра ще имат възможност да съсредоточат чиновниците си върху качеството, а не количеството. В конкретния случай с Европейското Патентно Бюро, неговото самофинансиране от патентните такси също би трябвало да бъде променено.

Дори софтуерните патенти, които не са тривиални, са негативни за европейската икономика. Несъмнено MP3 алгоритъма за компресиране на музикални данни е голямо интелектуално постижение. Но дори и такова, то не заслужава защита с патенти, тъй като през 20-те години от валидността на патента, MP3 формата по всяка вероятност би бил или е бил изобретен отново от някой друг. Обществото няма полза да дава патенти за “изобретения”, които така или иначе ще бъдат направени.

Автор: Екип на NoSoftwarePatents.com
Превод: Явор Доганов, Александър Илиев, Милен Панков
Редакция: Николай Ангелов



<< Политически въпроси около софтуерните патенти | Опасности от въвеждане на патенти върху софтуера >>