от NoSoftwarePatents.com(6-04-2005)

рейтинг (-49)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Политическата борба за софтуерните патенти е много интензивна. Борба на парите срещу съзнанието. Личният интерес за облагодетелстване, срещу обществения интерес от конкуренция и нововъведения.

Във фокуса на вниманието на висшите корпоративни интереси са няколко законодателни процеса в Европейския парламент, като директивата за софтуерните патенти е единият от тях. Все още влиянието на общественият интерес върху политиката в съюза е много ограничено. Пример за това е ниската избирателна активност в изборите за Европейски парламент. Но много голям процент от законите в страните, членки на съюза са всъщност локално приспособени директиви от Европейския парламент.

Поради тоталната липса на информация относно структурите и процедурите на Европейския съюз, този сайт съдържа някои основни точки по този проблем. Така че не се притеснявайте, ако нямате представа как се изготвят законите. На този сайт можете да намерите цялата информация за европейското законодателство в контекста на софтуерните патенти.

Много хора подценяват своята възможност да оказват влияние върху политическите решения, особено в структурите на Европейския съюз. В действителност има много начини да се помогне на политиците да вземат правилното решение. Ясно е на всички, че политиците не са експерти във всяка област. Трябва тези, които са потенциално засегнати да отстояват правата си, докато все още имат възможност.

1. История и настоящо състояние на патенттите върху софтуер

За първи път Европа решава да не допусне софтуерни патенти през 1974 г., когато е ратифицирана Европейската Патентна Конвенция.

Европейската патентна конвенция (ЕПК) от 1974 г. е споразумение, което не е свързано с ЕС. То е отделен, многонационален договор, ратифициран първоначално през 1974 г., след което, с течение на времето, към Европейската патентна организация (ЕПО) се присъединяват и други страни. Европейското патентно бюро (ЕПБ) се формира на базата на ЕПК и държавите, членки на Европейската патентна организация (по същество управляващото тяло на Европейското патентно бюро), въплъщават принципите на ЕПК в тяхното национално патентно право.

Член 52 от ЕПК дефинира какво подлежи на патентоване доста ясно. Тук ще откриете пълния текст на този член. Във втория му параграф се казва, че “математическите методи” и “компютърните програми” не са изобретения, подлежащи на патентоване. След това, в третия му параграф, се казва, че това се отнася както за самия предмет по предходните клаузи (методите и програмите б. пр.), така и за свързаните с него дейности като такива.

Целият проблем със софтуерните патенти в Европа възниква от начина, по който патентната система все по-широко интерпретира двете малки думи “като такива”. Здравият разум не би придал особена важност на това. Очевидно съществуват, с или без този параграф, множество технически изобретения, в които математическите методи или алгоритми могат да играят спомагателна роля. Ненаситната патентна система обаче, се хвана за тях като за сламка. Казаха си: “Това означава, че просто трябва да измислим някакво техническо алиби и след това можем да патентоваме софтуера като кажем, че не го патентоваме като такъв. Патентоваме софтуера, като го представяме за неделима част от техническото изобретение.”

Областта на приложимост на този подход, съгласно практиката на Европейското Патентно Бюро, надхвърля всякакво въображение. Например, за тях индикатора за напредък (progress bar) на компютърния екран е техническо изобретение, а не софтуер. Как оправдават подобна класификация? Като твърдят, че индикаторът за напредък прави по-ефективно използването на технически ресурс или устройство, и че екранът е техническо устройство с ограничен брой пиксели.

Те скалъпиха абсурдния термин “компютърно-реализирани изобретения”. Обучиха патентните адвокати да представят чисто софтуерни концепции и математика по начин, който е в съответствие със странната логика на Европейското патентно бюро. Сега те и техните политически приятели, както и големите корпорации с техните специални интереси, искат да превърнат една съмнителна интерпретация на Европейската патентна конвенция в директива на Европейският съюз.

Не се подвеждайте от приказките за “компютърно-реализирани изобретения”. Противно на това, което ще чуете, няма нищо наистина техническо при повечето от тях. Изискванията за техническо алиби са извънредно ниски. Патентните адвокати разполагат с шаблонни описания и диаграми (на компютърни мрежи и други “технически конфигурации”) в компютрите си и ги използват отново и отново, за да се сдобият със софтуерни патенти. Може да прочетете повече за подвеждащата същност на термина “компютърно-реализирани изобретения” тук. Или пък, ако сте психически подготвени да видите един малък магазин на ужасите с 20 такива “компютърно-реализирани изобретения” от вида на кошница за пазаруване или концепцията за поръчка по мобилен телефон, то хвърлете един поглед на това.

2. Идеята за европейската патентна директива

Законодателният процес във връзка с директивата за софтуерните патенти в ЕС тече вече няколко години. В момента той се намира в решителен етап, където окончателно решение може да бъде (или да не бъде) взето в рамките на броени месеци.

Доведената до крайности интерпретация на Европейската патентна конвенция от страна на Европейското патентно бюро създаде значителни противоречия между националните юрисдикции. Тези, които се опитаха да наложат софтуерните патенти, издадени от ЕПБ, не успяха да го направят по един неоспорим начин. В някои страни съдиите са склонни да не зачитат тези патенти, докато в други страни е тъкмо обратното. Нещо повече, в някои страни дори съществуват несъответствия между решенията на отделните съдилища, или пък отделните съдии в един и същи съд, във връзка с опитите за налагане на такива софтуерни патенти.

Европейската Комисия реши, че е време да се въведе хармония в ЕС по отношение на софтуерните патенти, но тази инициатива е нещо много повече от това. Разбира се, че е правилно да се смята, че в един обединен пазар като този на ЕС трябва да има максимално ниво на съответствие за всичко свързано с търговията. Не би трябвало да съществуват фундаментални разлики по отношение на възможността за налагането на един и същ патент да речем в Обединеното Кралство или в Италия. В действителност обаче, комисарят по вътрешния пазар, който поде инициативата (Фриц Болкенщайн — Frits Bolkenstein), постави много по-големи цели. Той искаше освен всичко това и съществено да разшири обхвата на приложимост на патентите.

Директивата за софтуерните патенти на ЕС може да има само косвен ефект върху Европейското патентно бюро. ЕПБ не е институция на ЕС и като такава не е формално обвързана с нито един закон на ЕС. Бюрото се управлява съгласно Европейската патентна конвенция от 1974 г., която е отделен многонационален договор, подписан и от страни, които не членуват в ЕС, като Швейцария например. Същевременно, има значително припокриване между страните членки на ЕС и страните подписали Европейската патентна конвенция. На практика това припокриване важи за над 90% от пазарните ниши. Следователно, ако ЕПБ издаде патенти, които не се признават от страните членки на ЕС, това, в крайна сметка, ще доведе до много недоволни клиенти, които на практика няма да получат нищо от тези патенти.

3. Процедура по вземане на решение

ЕС има три различни процедури за изготвяне на закони. Тази, към която спада директивата за софтуерните патенти е процедурата за съвместно решение, в която Европейският Парламент и Съветът на Европа трябва да постигнат общо съгласие.

Има три основни институции, които играят съществена роля в процедурата за съвместно решение: Европейската Комисия, Съветът на Европа и Европейският Парламент. Познаването на всички детайли не е необходимо, но е важно да се разбере какво представляват тези институции и какви са техните функции.

Европейската Комисия е, най-общо казано, инициатор и ръководител на проектите. Проектозаконите се изготвят и представят първо от нея. За разлика от законодателните практики в повечето от страните, тук парламентът не прави първата стъпка. Европейската Комисия се намира в Брюксел и в нея работят служители от страните членки на ЕС. Президентът и комисарите на Европейската комисия се назначават от Съвета на Европа и изискват одобрението от Европейският парламент.

Европейският парламент има ограничени права в сравнение с националните парламенти, но все пак при процедурата за съвместно решение има повече възможности отколкото при останалите процедури. Депутатите от Европейския парламент се избират пряко от страните членки на ЕС. Последните избори за Европейски парламент бяха през месец юни 2004 г. Броят на депутатите от отделните страни е свързан с големината на страните членки, но не е пропорционален. Германия например, като най-голяма страна избира 99 депутата, а Люксембург – 6. По този начин на 800 000 германци се пада 1 депутат, докато близо наполовина по-малко (400 000 б. пр.) граждани на Люксембург избират 6 депутата.

Съветът на Европа е представителството на страните членки. Ако направим аналогия със структурите на една компания, то Съветът на Европа би бил общото събрание на акционерите, на което всички собственици на компанията се събират за да взимат заедно решения. Страните членки се представляват от техните правителства. Съветът на Европа обикновено има повече власт от Европейския парламент. Това създава някои проблеми, включително и в случая с директивата за софтуерните патенти, но в противен случай страните членки биха били принудени да направят по-големи компромиси със суверенитета си. Ако ЕС беше истинска парламентарна демокрация, то бихме имали „Обединени Европейски Щати“, докато сега ЕС е по-скоро конгломерат от свободна търговска зона и суверенна държава.

Освен в случаите на извънредно широк консенсус относно даден проектозакон, процедурата за съвместно решение изисква движение между Европейския парламент и Съвета на Европа. Във всяка институция са възможни до три четения. Ако на първо четене, в която и да е институция, не се постигне съгласие, то се извършва второ четене в европейския парламент. Ако то доведе до различна позиция от тази на Съвета на Европа при първото четене, то се извършва второ четене и в Съвета. Ако отново постигне съгласие, то се инициира процес за изглаждане на различията. Ако при него се постигне резултат, което не е сигурно и може да отнеме доста време, то и Съветът на Европа и Европейският Парламент започват трето четене, за да одобрят постигнатия резултат.

На пръв поглед, в този процес Съветът на Европа и Европейският парламент са равнопоставени, но това не е съвсем вярно. Европейският парламент се намира в по-неизгодно положение, защото при второто четене не може да предложи никакви нови поправки, а може само да препотвърди тези от първото четене. Нещо повече, за да препотвърди която и да е поправка, или за да отхвърли изцяло проектозакона, е необходимо абсолютно мнозинство на всички членове на парламента във всеки отделен случай. С други думи, всяко неприсъствие или въздържане на практика означава поддръжка за законопроекта на Съвета на Европа. Необходимо е много голямо мнозинство в Европейския парламент, за да се постигне каквото и да е на второ четене.

4. Други предложения

Досега в процеса на обичайното движение между институциите на ЕС са разглеждани три проекта на директивата за софтуерните патенти. Първият и третият от тях биха узаконили софтуерните патенти, докато вторият би ги отхвърлил.

На 20 Февруари 2002 г. Европейската Комисия представи своя първоначален законопроект, който легализира софтуерните патенти в ЕС. На пръв поглед изглеждаше, че това предложение за „директива относно патентоването на компютърно-реализирани изобретения“ ще разреши само патентите за софтуерно-управлявани технически изобретения, но не и за софтуерни концепции. Всъщност, не бе очертана ясна граница между техническо изобретение, съгласно общоприетото разбиране (за техническо изобретение – б. пр.) и чисто програмна логика. Това не беше случаен пропуск, тъй като действителното намерение беше да се разрешат софтуерните патенти без това да се признае.

На 24 Септември 2003 г., Европейският парламент гласува множество поправки, които обърнаха първоначалното предложение на Европейската Комисия на 180 градуса, що се отнася до софтуерните патенти. Фундаменталната разлика се състои в това, че Европейският Парламент реши да дефинира много ясно какво е „техническо“ изобретение по смисъла на патентното право и какво не е такова. Например, обработката на данни беше изрично изключена от дефиницията на „техническо“, докато контрола върху природните сили беше определен като задължителен елемент за издаване на патент.

Това предложение на Европейския парламент не означава, че изобщо никакъв софтуер не би могъл да се патентова. То просто ограничава областта на приложимост на патентоването до тези софтуерни концепции, които имат съществен ефект върху реалния свят. Така, че Европейската комисия не можеше да продължава да твърди, че индикатора за прогрес (progress bar) има „технически ефект“ понеже прави по-ефективно използването на компютърния екран. Една виртуална пазарна количка не би могла да се разглежда като техническа, само защото има определена обмяна на информация между няколко компютъра. От друга страна, една компютърно управлявана спирачна система за кола би подлежала на патентоване дотолкова доколкото тя е по-добра спирачна система, защото спирането на една кола е свързано с контрол върху природните сили. А софтуерът за спирачната система би бил винаги защитен от закона за авторското право.

Европейският парламент в действителност предложи един много добре дефиниран компромис. Създателите и потребителите на стандартен компютърен софтуер щяха да бъдат предпазени от патентни искове. Програмистът, пишещ програми би бил сигурен, че всичко, което пише собственоръчно, му принадлежи. От друга страна, действително техническите изобретения биха подлежали на патентоване що се отнася до въпросите свързани с контрола върху природните сили.

На 18 Май 2004 г., Европейският съвет оповести за „политическо споразумение“ върху текста на друга версия на директивата, който е много сходен с този на Европейската комисия и не отразява волята на Европейския парламент. Нещо повече, Европейският съвет отиде още по-далеч от Европейската комисия по отношение на така наречените „програмни искове“. Работната група за софтуерните патенти на Европейският съвет се състои предимно от хора, които са част от патентната система, така че не е чудно, че те упражниха натиск за разширяването, а не за ограничаването на областта на приложимост на патентите. Политическото споразумение от 18 Май 2004 г., все още не представляваше формално приемане на това предложение от Европейският съвет. На 18 Май 2004 г. нямаше формално гласуване. Също така, дори и Европейският съвет да беше приел това предложение, то все още нямаше да има ефект, а щеше да бъде върнато обратно в Европейския парламент.

Ако искате да прочетете повече за отделните законопроекти и тяхното юридическо тълкуване бихме Ви препоръчали нещо. Критиците на софтуерните патенти от Фондацията за свободна информационна инфраструктура — FFII (Foundation for a Free Information Infrastructure) са публикували множество текстове, които дискутират специфични страни на тези законопроекти.

5. Роля на страните-членки

Чрез Европейския Съвет страните членки на ЕС влияят на законодателния процес за директивата за софтуерните патенти.

Страната, която до момента упражнява най-силен натиск за приемането на софтуерните патенти, е Ирландия. По време на нейното председателство на Европейския Съюз, през първата половина на 2004 г., Европейският Съвет, при доста съмнителни обстоятелства, стигна до “политическо споразумение” за директивата за софтуерните патенти. Ирландия е данъчен рай за европейските филиали на големите американски корпорации, като Microsoft например. Тези американски компании плащат изключително ниски данъци (от порядъка на 10%), ако основат европейските си филиали в Ирландия. Ирландската икономика е силно зависима от тези компании и е общоизвестно, че Microsoft беше спонсор на ирландското председателство на ЕС.

Ниските данъци за софтуерните компании в Ирландия и в момента са проблем за останалата част от Европа. Страните, в които съответните компании правят по-голямата част от печалбата си, не получават почти никакви данъци. Това е така, защото софтуерните компании обявят своите филиали в другите страни за местни чисто търговски представителства. По този начин те заплащат на тези филиали за техните “услуги” съвсем малко повече отколкото разходите си?!? Продуктите, от друга страна, се доставят от Ирландия, където впоследствие се формира и печалбата. В опитите си да наложи допълнително и режима на софтуерните патенти в Европа, Ирландия преследва собствените си краткосрочни цели и в противоречие с интересите на останалата част от Европа. Това е егоистично и недалновидно (тъй като дори и Ирландия би трябвало да е заинтересувана от конкурентоспособна и иновационна софтуерна индустрия). Проблемът е, че много от останалите страни не го разбират.

Влиянието на големите корпорации върху управителните органи на различните страни, членки на ЕС като цяло е доста силно. В някои страни, държавната позиция за софтуерните патенти се определя от няколко големи корпорации. Финландия и Швеция са типични примери за това. Във Франция също съществува тенденция да се обръща повече внимание на интересите на големите корпорации, отколкото на малките и средните предприятия (МСП).

Дебатът за софтуерните патенти е особено силен в Германия. В нея интересите на големите корпорации като Siemens и Bosch се сблъскват със силна и жизнена общност на ”Mittelstand” (немския термин за МСП) за отворен код и обществените администрации, които масово са възприели софтуера с отворен код. Съобщението, че градската администрация на Мюнхен временно замразява проекта си за миграция към Линукс още повече разпали дебата за софтуерните патенти в Германия. Германските правителствени органи препоръчват на публичните администрации в цялата страна да преминат към отворен код (”колкото по-скоро, толкова по-добре”), но въпреки това те носят голяма част от отговорността за постигането на обявеното на 18 Май 2004 г. от Съвета на Европа, политическо споразумение относно софтуерните патенти.

Испания зае най-непримирима позиция срещу софтуерните патенти на 18 Май 2004 г. Докато повечето от страните се въздържаха, като по този начин не подкрепиха патентоването на софтуер в Европейския Съвет, Испания изпрати дори по-ясно послание като се превърна в единствената страна гласувала “против” софтуерните патенти.

Най-общо казано, ситуацията все още е силно променлива. Съществува надежда, че все повече и повече страни ще се присъединят към тези, които разбират негативните последствия от софтуерните патенти за Европа. Най-добрият начин да останете в крак с политическото развитие е да посещавате тази страница от време на време и да ни позволите да Ви препоръчаме по-специално преглеждането на дискусионните форуми тук. Също така, страницата на ФСИИ е известна с това, че винаги разполага с последните новини относно софтуерните патенти.

6. Роля на политическите партии

Из целия политически спектър има опоненти и защитници на софтуерните патенти. Единственото общо нещо между тях е, че всички те казват, че не искат софтуерни патенти. Някои казват това и правят точно обратното.

Политиците в центъра и в двата края са разбрали, че софтуерните патенти са лоша идея за Европа. Има обаче и политици в този политически спектър, които или не са разбрали или не искат да разберат това, понеже са твърде близки до онези, които искат софтуерните патенти.

Дори в някои политически партии има противоположни мнения относно софтуерните патенти. Германското червено-зелено коалиционно правителство подкрепи софтуерните патенти на 18 май 2004 в Съвета на Европейския съюз, докато Мюнхен, който се управлява от същите две политически партии, изрази категорично становище против софтуерните патенти по малко от три месеца по-късно.

Някои неправилно описват съпротивата срещу софтуерните патенти като интерес на левицата. Мнозинството, което гласува против софтуерните патенти на 24 септември 2003 обаче нямаше да е възможно без значителния брой консерватори, които подкрепиха съответното предложение. Дясноцентристките правителства на Австрия и Италия също не подкрепиха легализацията на софтуерните патенти в Съвета на Европейския съюз на 18 май 2004.

Всъщност никоя политическа партия не може да подкрепи софтуерните патенти без да наруши принципите си. Просто няма партия, чиито принципи да се градят около идеята за подсилване на монополистите за сметка на малкия и средния бизнес и обществото. Също така има твърде малко патентни адвокати и патентни бюрократи, за да бъдат представени от партия. Консерваторите не могат да подкрепят софтуерните патенти без да отчуждят един от най-лоялните си поддръжници – собствениците на малки и средни фирми. Социалдемократите не могат да подкрепят софтуерните патенти без да жертват работни места, което ще да направи богатите още по-богати. Либералите не могат да подкрепят софтуерните патенти без да изложат на риск икономическата свобода и свободата на информацията и общуването. Ако един политик е за софтуерните патенти, това е или поради липса на разбиране или поради желанието му да “сводничи” на лобистите на голямата индустрия.

В този уеб-сайт можете да се информирате какво казват и правят политическите партии в Европа по отношение на софтуерните патенти. Тъй като всички те пишат подробно и цветисто до своите избиратели, че са против софтуерните патенти, ние ще осигурим коректното информиране на вас и останалите посетители на този сайт. Неумолимо ще развенчаваме лъжите. Ако политическа партия работи срещу вас, вие имате правото да го знаете. Моля, посещавайте форума често, защото там публикуваме последната информация за изказванията и действията на политиците и техните партии по въпроса за софтуерните патенти.

7. Роля на обществените организации

Трудно се намират организации, които да говорят официално срещу софтуерните патенти. Има много, които би трябвало да го правят, но са под контрола на големи корпорации.

Водещата организация срещу софтуерните патенти е Фондацията за Свободна Информационна Инфраструктура (ФСИИ). Без усилията на ФСИИ, Софтуерните патенти вероятно щяха да бъдат легализирани в Европа бързо. ФСИИ е фокусирана върху продължаващия законодателен процес в Европейския Съюз. Постигнала е толкова голям успех и известност, че вероятно е водещата организация от критици на софтуерните патенти в световен мащаб.

Най-голямата индустиална асоциация, която се бори срещу софтуерните патенти е групата CEA-PME, членовете на която са компании от малкия и средния бизнес от 19 различни европейски страни. Всичко на всичко CEA-PME представлява 500,000 фирми. На тази страница можете да видите кои организации във вашата страна са част от CEA-PME. Членовете на CEA-PME са по-добре познати от самата CEA-PME, особено в собствените си страни.

Организациите за свободен софтуер и софтуер с отворен код обикновено, но не винаги, са против софтуерните патенти. За съжаление големи корпорации се опитват да създадат организации за свободен софтуер и софтуер с отворен код, които поддържат софтуерните патенти. Затова трябва да внимавате. Фондацията за Свободен Софтуер и Европейския й клон са ясно срещу софтуерните патенти, но няма никаква сигурно относно всички, които твърдят, че имат нещо общо с тях.

В голямата си част групата на исдустриални асоциации EICTA иска софтуерните патенти. Германската част на EICTA, група наречена BITKOM, твърди, че е против софтуерните патенти, но всъщност лобира за тях. Има обаче някои асоциации членки на EICTA, които вече изразиха несъгласието си с позицията на EICTA. Политиката на EICTA и на някои от ключовите членове като BITKOM в Германия по отношение на патентите е нагодена към интересите на няколко големи корпорации, които са с голямо влияние там.

Автор: Екип на NoSoftwarePatents.com
Превод:Явор Христов, Александър Илиев, Христо Йонов
Редакция: Николай Ангелов



<< 15 аргумента в полза на Linux | Заблуди и неистини свързани със софтуерните патенти >>