|
|
|
ИДЕИ/МНЕНИЯ
|
Защо OpenDocument спечели
|
|
|
|
|
|
от al_shopov(24-10-2005)
рейтинг (35)
[ добре ]
[ зле ]
Вариант за отпечатване Защо OpenDocument спечели, а форматът Microsoft Office Open XML
не успя Дейвид А. Уийлър $Id: why-opendocument-won-bg.xml 34 2005-10-23 21:48:51Z ash $ Copyright © 2005 Дейвид А. Уийлър Copyright © 2005 Александър Шопов Всички права по оригинала
са запазени. Част от материала изложен тук е бил публикуван по-рано в
сайта Groklaw. Съдържание - Увод
- Защо една администрация би предпочела OpenDocument?
- И така - добър ли е OpenDocument?
- Какво може да направи Microsoft?
- Ама това не може да се случи!
- Извод
- Допълнителна информация
- За автора
Както сайтовете Groklaw,
FT.com, ZDNet,
и някои други отбелязаха, щатът Масачузетс избра стандарта
OpenDocument за офисните приложения, текстовите
документи, електронните таблици, диаграмите и графичните документи
като схеми и презентации. Всички подразделения на държавната
администрация в Масачузетс се очаква да мигрират до 1 януари 2007г. С
други думи - ще се ползва този стандарт вместо
новия формат на Microsoft базиран на XML за приложенията от Microsoft
Office (форматът е познат под името Microsoft Office Open XML File
format). Това е голяма новина. Понастоящем повечето хора разменят офисни
документи като използват двоичните формати на Microsoft (които са
известни с разширенията си - .doc, .ppt и .xls), но с
разпространението и развитието на технологиите базирани на XML много
хора искат да ползват XML. В общността занимаваща се с информационни
технологии има обща нагласа, че ще дойде ден, когато някакъв вид
формат базиран на XML ще замени остарелите двоични формати. Преди
няколко години повечето хора очакваха, че това ще е форматът, който
Microsoft създаде. Въпреки това изглежда, че Microsoft загубиха
войната поради собствените си лоши решения. Както може да се предположи, Microsoft надигнаха вой по този
въпрос
и заявиха, че са „леко смаяни“ и че решението е било
„ненужно ограничително“. Най-добре Microsoft да
се подготвят да бъдат още по-слисани. Държавните служители в
Масачузетс, Европа и др. многократно са казвали на фирмата да престане
да се преструва и най-накрая да изпълни исканията на клиентите си за
пълна съвместимост без никакви ограничения. Въпреки това Microsoft
непрекъснато отказват да задоволят нуждите на клиентите си, те правят
това от толкова дълго време, че клиентите изоставиха формата на
Microsoft. (От Microsoft твърдят, че форматът им е отворен, но хора,
които са оценяли независимо текущата ситуация са установили, че това
не е вярно). Подозирам, че публичният сектор на Масачузетс е просто
първият от множеството администрации по света, които избират
стандартите си и се готвят да достигнат до офисни формати базирани на
XML. Останалата част от потребителите в индустрията най-вероятно ще
последват този пример, защото и те се нуждаят от дълготрайни документи
и конкуренция при доставчиците. Най-добрите източници подсказват, че
всички преминават към OpenDocument поради едни и
същи причини, което оставя Microsoft със собственически стандарт,
който никой не иска да използва.
ДОПЪЛНЕНИЕ: Почти веднага, след като написах този абзац,
Министерството за изследвания и технологии на Индонезия обяви, че ще
използва настолните системи Java Desktop System (JDS) върху Linux като
национален стандарт за настолни системи. Министерството
планира да инсталира системите в цяла Индонезия, като
започне с офисите свързани с администрацията. JDS включва
офис програмата StarOffice, чиято следваща версия се очаква да
поддържа формата OpenDocument като формат по подразбиране. Лавината
лесно ще тръгне, като се очаква големия удар да бъде Европейския
съюз.
Тази статия обяснява защо в момента положението е толкова тежко
за собственическия формат на Microsoft базиран на XML и защо
положението е толкова добро за OpenDocument. От една страна
заявяването, че форматът OpenDocument „спечели борбата“
през септември 2005г., е прекалено преждевременно - кой знае какво
може да се случи в бъдеще? От друга страна - кристалното кълбо
предрича лошо бъдеще за мечтите на Microsoft еднолично да контролира
формата използван от всички бъдещи документи и това не е просто статия
с гръмко заглавие. Всъщност, ако не побързат, Microsoft вероятно ще
станат свидетел на това как техният офисен пакет бавно отива на
информационното бунище при WordStar, VisiCalc, Lotus 1-2-3, dBase и
други бивши величия при офисните продукти. Вярно, че това ще е
слисващо, но това се е случвало многократно. Кой предполагаше, че
предшествениците щяха да се провалят? Не мисля, че в този случай това
ще се осъществи, поне не толкова бързо, но със сигурност това е реален
риск, ако Microsoft не променят поведението си. А това би било
ужасяващо за тях - Microsoft Office носи 40% от приходите за Microsoft
и е една от основните причини толкова много хора да използват тяхната
операционна система (на която се дължи и повечето от останалите им
приходи извън инвестициите). Аз съм оптимист - исторически Microsoft са успявали да променят
действията си, когато е трябвало да приемат стандарт, и в този случай
те могат лесно да направят това. Например през 1995 те изненадващо и
най-накрая приеха стандартите на Интернет, като изоставиха собствените
си мрежови стандарти, които повече никой не искаше. Аз мисля (и се
надявам), че благоразумието ще победи в Microsoft и в този случай, с
други думи - те ще приемат OpenDocument и ще продължат да си продават
продуктите. Ако можете да си позволите да прочетете само една статия
по въпроса, погледнете тази на ZDNet:
„Microsoft трябва да изостави политиката си за офисните
продукти“. Това е добра статия. В нея ZDNet стига до
следното заключение: „Пред Microsoft стои много прост път ... да
включи съвместимост с OpenDocument в софтуера си. ... Те или ще
приемат стандарта на индустрията, или сами ще се изолират. Те може да
не харесват този избор, защото ползват формата си, за да тероризират
конкуренцията си, но няма причина да избягват правила, при които
всички са равни.“ Изглежда, че Microsoft играха, заложиха и загубиха. Нека да
видим защо, като разгледаме нуждите на администрациите... и защо
Microsoft предпочетоха да не се конкурират. Защо една администрация би предпочела OpenDocument? По много причини това решение беше очевидно. В момента
OpenDocument изглежда, че е правилният избор, като никое правителство
няма алтернативи. Единствените реални съперници бяха: Двоичният формат на Microsoft Office, който текущо е ползван
като формат за обмен. Но този формат в момента бива изоставен от
Microsoft, не използва новите технологии на XML (и така не се
възползва от предимствата им) и понеже е недокументиран, той причинява
непрекъсната загуба на информация. Достатъчно е да се опитате да
отворите документ на Office създаден преди 10 години - често това няма
да бъде успешно. Сега си спомнете, че правителствата се нуждаят от
документите си и през следващите столетия. Този формат не задоволява
тази нужда и е необходима негова алтернатива. Преминаване към Microsoft Office XML, който както е показано
по-долу, не отговаря на минималните изисквания на администрацията -
като да позволява на всеки доставчик да го реализира програмно. Да не
говорим, че в момента въобще липсват имплементации, макар при
сегашното положение това да няма значение. OpenDocument е единственият официален стандарт. Той вече е
имплементиран от много доставчици (като някои от реализациите са
безплатни) и е единственият формат, който задоволява нуждите на
правителствата, а и има огромна преднина във времето.
Другите формати не са истински конкуренти. PDF е много полезен
формат за показване на документи, но неговата цел е различна. Въпреки,
че прекрасно запазва форматирането, той не Ви позволява да
редактирате данните по смислен начин. HTML е
великолепен за уеб страници или къси документи, но често не е
достатъчен като документен формат и т.н. Както HTML, така и PDF ще
продължават да бъдат използвани, но те не могат да се използват като
пълен заместител. Хората се нуждаят от това, което OpenDocument (или
майкрософтския конкурент) предлагат. Нека разгледаме в детайли въпроса, защо OpenDocument е такъв
очевиден успех, като първо погледнем изискванията на правителствата.
Администрацията не създава офисни документи, за да бъдат те след това
хвърлени на вятъра. Често тези документи трябва да са достъпни след
десетилетия и даже векове, като много от тях трябва да бъдат достъпни
за всеки гражданин, независимо какво оборудване
използва. Нека да разгледаме проблемите, пред които администрациите
(като тази в Масачузетс) се изправят, като разгледаме техните типични
изисквания за модерен офисен формат: Формат базиран на XML. След
като вече XML е разпространен, правителствата искат единствен формат,
който е базиран на XML поради многото предимства (напр. лесна и
стандартизирана обработка, гъвкавост, лесно нарастване до произволни
размери, лекота на коригиране на възникнали проблеми и съвместимост).
Двоичните формати имат реални проблеми при нужда от
разширяване. Например - ако отделят по един байт за определена
величина, а по-късно се открие, че е необходимо повече, е много трудно
да се промени каквото и да е, докато при XML просто се записва
по-голямата стойност. Поправката също е трудна при двоичните
формати. Ако част от данните в XML се развалят, останалите данни могат
лесно да бъдат възстановени, което много рядко е възможно при двоични
формати. (Компресираните файлове в XML като OpenDocument имат този
минус, че възстановяване след мястото на
възникване на проблем често е доста трудно, но като правило може да се
възстановят данните преди проблемното място, а
понякога може да се постигне много по-добър резултат. Двоичните
формати с липсваща спецификация са много по-зле - ако програмата Ви
заяви „Грешка при отваряне“ често не можете да направите
нищо, дори и да съществуват възстановими данни преди проблемното
място.) Но най-важната причина за съществуването на XML е да се направи
изключително лесно всеки да може лесно и бързо да
направи инструменти, с които да може да чете, пише и обработва
данните. Ако има само една програма, с която да отваряте определен
формат е поносимо, когато форматът е странен (какъвто е текущия
двоичен формат на Microsoft). Но в момента всичко е свързано в обща
мрежа, хората искат да могат бързо да взимат части информация от
различни източници и да ги обединяват по нов начин, което изисква
формат, който е много по-гъвкав и достъпен за всеки инструмент. XML e
проектиран точно за това - ето я причината хората да искат формат
базиран на него. За офисни данни изборът е или OpenDocument, или
форматът на Microsoft базиран на XML. Спецификация. В края на
краищата всички формати изчезват. Имаше време, когато
всеки използваше WordStar за текстообработка. В
момента вече даже няма филтър за прочитане на неговия формат. За
щастие форматът на WordStar е близък до ASCII и по този начин може да
се възстанови почти изцяло. Днес не можах да отворя няколко важни
файла във формат PowerPoint, версия 4 в днешната версия на PowerPoint,
което е недопустимо за мен, а правителствата мислят в десетилетия и
векове. И все пак загубата на информация се случва, защото все още
няма спецификация за (вече безнадеждно остарелите) формати на
Microsoft Office. Ако няма спецификация, значи, че няма
стандарт. Като забележка: програмният мениджър в Microsoft - Адам Бар
предложи
да бъде публикувана спецификацията за остарелите двоични офисни
формати на Microsoft Office. Това може
много да подобри взаимната съвместимост, и ако от
фирмата направят това (по начин, по който да позволи на всеки
конкурент да реализира програмно форматите), аз ще бъда много доволен.
Това със сигурност ще е от голяма полза, стига всеки конкурент да може
да ползва форматите (за разлика от текущото лицензиране на базираните
на XML формати на Microsoft). Вече даже не е ясно дали Microsoft е
наистина в състояние да ограничава лиценза,
понеже не би трябвало да може да се патентоват неща, които вече
съществуват в публичното пространство над една година. Очевидно
публикуването на стандартите няма да донесе същите ползи като XML, но
може да означава, че преминаването към XML може да стане с по-бавно
темпо (понеже ще има по-малка загриженост за загубата на данни, което
е един от сериозните проблеми днес). За съжаление нямам никакви данни,
че Microsoft ще публикуват стандартите. Обслужване и поддръжка на стандарта от
неутрален източник, за предпочитане - уважавана и вече съществуваща
стандартизираща институция. OpenDocument е разработен и се
поддържа от независима институция за стандартизация (OASIS). OASIS е
дори упълномощена да подава спецификациите си директно в
международната организация за стандартизиране - ISO. Дори Microsoft са
член на OASIS. Със сигурност не могат да твърдят, че не са запознати с
OpenDocument. Microsoft даже не са започнали
стандартизационен процес за собствения си формат. През май
2004г. Европейският съюз изрично каза на Microsoft да се включи в
усилията по стандартизация на OpenDocument, и че ЕС ще приемат, че
„победителят“ е този, който стане международен стандарт.
На този етап Microsoft бяха вече прекалено закъснели - те изпуснаха
влака на стандартизацията, който пристигна на крайната си спирка с име
OpenDocument. Патрик Ганон, президент и изпълнителен директор на
OASIS, отбеляза, че
„много европейски правителства обмислят да наложат подобна
политика [да изискват OpenDocument, подобно на
Масачузетс]“, което ще бъде разглеждана тема при
дискусиите на европейския форум за приемана на стандартите на OASIS,
който ще се проведе в Лондон на 17 октомври 2005г. Участие в разработката на стандарта на
множество доставчици и потребители. Единственият начин да
сме сигурни, че всички критично важни нужди на потребителите и
проблеми на доставчиците са били покрити, е да има много и различни
организации, които съвместно са разработили спецификацията, като са
приемали и разглеждали публичните забележки. Форматът на Microsoft
базиран на XML не е такъв - разработката му е изцяло контролирана от
Microsoft. Това е огромен недостатък за нещо, което трябва да се
използва в целия свят, за неограничен период от време, за документи,
които ще струват трилиони долари. Въпреки че първите предварителни
версии често се създават от един човек или от малка група хора,
трябва да има разглеждане от широка група, за да
се получи добър финален резултат. Множество програмни
реализации. В момента вече има множество имплементации на
OpenDocument, като скоро още много предстоят да бъдат огласени.
Администрациите не искат да бъдат приковани към единствен доставчик,
нито да принуждават гражданите си да бъдат зависими от единствен
доставчик. Когато няма конкуренция, разходите стават неимоверно
големи, а поддръжката изчезва. Само един производител наистина
поддържа XML формата на Microsoft - Microsoft. Забележете, че
множеството програмни имплементации са единствения начин да се
проверите дали спецификацията наистина осигурява
съвместимост. Организацията за стандартите в Интернет - IETF дори
изисква това от своите стандарти. Microsoft започна да твърди
глупости, като заяви, че OpenDocument е проектиран единствено за
OpenOffice.org, но множеството вече съществуващи реализации показват,
че това е лъжа. Всеки да може да реализира
спецификацията. Всеки може да имплементира OpenDocument, а
това не е вярно за формата на Microsoft. Днес
много хора и много програми трябва да имат достъп до данните в
офисните документи. От критична важност е всеки да може да реализира
офисния формат, особено като се има предвид, че това е причината за
използването на XML. Изглежда този момент бива разбран най-трудно от някои хора,
затова предоставям подробности, но крайният извод е следния: Microsoft
лицензират формата си по начин, който казва следното: „можете да
го използвате безплатно, освен ако не сте конкурент.“ Това е
хапче отрова за формат като този, защото администрациите
искат конкуренция.
Самите Microsoft признават нуждата от отворен формат, като
казват: „Преминаването към документни формати, които са
отворени, документирани и безплатни за използване, всъщност е много
полезно... [, защото води до това, че файловете Ви] изцяло Ви
принадлежат [, така че] упражнявате контрол над тях.“ Чудесни
думи! Обаче има думи, но трябва да има и дела - администрациите не
винаги са глупави. За да отговори на такива изисквания, всеки подобен
формат трябва да може да бъде използван от която и да
е собственическа програма и от който и да
е софтуер с отворен код, или поне
тези, които използват най-честите лицензи. Преди петнадесет
години беше лесно да се пренебрегва софтуера с отворен код, но днес на
пазара присъстват много такива решения. В днешно време правителствата
не могат да изискват стандарт, който забранява имплементации
лицензирани под най-популярните лицензи за софтуер с отворен
код. Подобни дискриминиращи изисквания могат да доведат до съдебни
дела срещу членове на правителството. Нека да бъдем директни: най-популярният
лиценз за софтуера с отворен код е Общия публичен лиценз (ОПЛ) на ГНУ,
версия 2, така че всеки офисен формат трябва да може да бъде
реализиран от програма лицензирана според ОПЛ на ГНУ. Тук е налична
статистика за използването на ОПЛ. Отново прегледах данните
на 1 септември 2005г. Статистиката на сайта за софтуер
Freshmeat показва, че 67,41% от проектите използват ОПЛ,
като следващия по честота е ПОПЛ (По-малкия ОПЛ на ГНУ) (6,06%), а на
трето място е първоначалния лиценз на BSD (3,34%). Дори и да си
представим, че всички лицензи извън ОПЛ са еднакви и ги съберем - те
остават малцинство. Не всички поддръжници на софтуера с отворен код
харесват или използват ОПЛ, но да правиш незаконно използването на
толкова популярен лиценз без някаква добра държавническа причина, си е
чиста лудост. Microsoft не са имали желание да лицензират продуктите си, така
че всички да могат да ги ползват, затова и не са пожелали да изготвят
спецификация, която да е подходяща за употреба за нуждите на
администрацията. Вместо това Microsoft винаги са искали да публикуват
спецификация, която да не може да бъде използвана от някои от
основните й конкуренти, чрез странни юридически лицензионни клаузи,
които да предотвратят съвместимостта и конкуренцията. Например
форматът базиран на XML на Microsoft, не може да бъде имплементиран от
програми лицензирани по условията на ОПЛ на ГНУ. Според
законодателството на САЩ, Microsoft има правото да създава
спецификации, които изключват конкуренцията, но не трябва да се правят
на изненадани, когато хората решат да не ползват подобни спецификации.
Особено като се има предвид, че в момента има офисни програми, които
според условията на Microsoft не могат да ползват форматите й (поне
Gnumeric и AbiWord използват ОПЛ, OpenOffice.org използва сходния с
ОПЛ - ПОПЛ и също не е ясно дали може да ползва формата на
Microsoft). Няма причина на тези участници в пазара да им бъде отказан
достъп до него. Спомнете си, че основната причина за формати базирани
на XML е всеки да може да ги чете и да записва в
тях, ако иска. Тъкмо обратно е положението при OpenDocument - тази спецификация
може да бъде използвана независимо лиценза на софтуера - дали е
собственически или с отворен код, в това число ОПЛ на ГНУ, както и
офисните програми на Microsoft по текущия им лиценз. Така че
OpenDocument е свободен формат и всеки може да го реализира,
включително и Microsoft... докато форматът на Microsoft базиран на XML
не позволява това.
Твърденията на Microsoft, че OpenDocument е„ненужно
рестриктивен“ са пълни безсмислици - нещата стоят точно
обратното. Бих казал, че само тази причина по себе си е напълно
достатъчна да дисквалифицира формата на Microsoft базиран на XML от
всякакво внимание от страна на всяко правителство, независимо
качествата на стандарта, защото този стандарт не дава свободата на
потребителите си да изберат каква програма или система да ползват.
Microsoft просто се опитват да предотвратят появата на конкуренция.
Европейския
съюз, Боб
Сютър от IBM и много други предупреждават да не се ползва
такъв формат. Още по-малко са шансовете други страни да приемат
формата на Microsoft базиран на XML, защото за Масачузетс Microsoft
може да е национална компания, докато за другите страни Microsoft ще е
чуждестранна компания. Другите правителства няма да бъдат
въобще заинтересувани да забранят конкуренцията за една
чуждестранна компания. Крис от Масачузетс набляга на това, че този щат не преминава
поради икономически причини към отворени стандарти, а за да защити
интересите на гражданите си да имат отворен и свободен достъп до
публичните документи за вечни времена. „Това, от което избягахме
на този етап, е използването на собственически стандарт. Ние искаме
стандарти, които са публикувани и нямат юридически забрани за
ползване. Също така ние не искаме два стандарта.“ Може би една аналогия ще помогне да се изяснят нещата. Бих
предположил, че от Microsoft ще бъдат много нещастни, ако
администрацията на Масачузетс наложи в щата да се използва само
софтуер под ОПЛ. Дори ако Масачузетс решат такова нещо, биха могли да
се обосноват с предимствата на прозрачността на кода. (Не се опитвам
да доказвам, че Масачузетс трябва да направят това, говоря
хипотетично, за да демонстрирам тезата). Тъкмо обратното е при
Microsoft, които искат в Масачузетс да се наложи
забрана на използването на софтуер лицензиран
според ОПЛ в пакетите с офисни програми. Няма добра държавническа
причина да се направи такова нещо, вместо това има много добри причини
за защитата на конкуренцията това да не се прави. Особено като се има
предвид, че вече има готова алтернатива - международен стандарт, който
вече е реализиран многократно, включително от няколко
висококачествени, свободно достъпни реализации (което дава на щата
широка гама от избор). Впечатлението ми е, че Масачузетс наистина се
се опитали да работят с Microsoft, за да ги накарат да променят
лиценза на нещо, което е по-приемливо, така че Microsoft да не бъде
дисквалифицирана. И въпреки това Microsoft продължават да се опитват
да пробутат лиценз на спецификацията си, който забранява
конкуренцията. Да се очаква една администрация завинаги да забрани
употребата на конкуриращи се пакети от офисни програми е абсурдно и
Microsoft е трябвало да знаят това. Всъщност си мисля, че те са знаели
това, просто са се надявали никой да не забележи. Евтини програмни реализации.
Не всеки разполага с неограничени средства. Публичният сектор трябва
да си взаимодействат с хора, които са бедни, самите администрации
често не разполагат с много пари. За OpenDocument това не е
проблем. Някои негови имплементации могат да бъдат придобити безплатно
(особено OpenOffice.org и KDE KOffice), начинът на лицензиране на
които позволява това да продължи неограничено във времето. Това са
хубави програми, не са нискокачествен демонстрационен софтуер. Дори да
изберете имплементация, която струва пари (например StarOffice или
Microsoft Office с програмна приставка за OpenDocument), определено
сте на печалба, защото наличието на безплатни алтернативи е естествен
ограничител на цената за платените пакети. Няма да имате подобен
късмет с формата на Microsoft базиран на XML. Той е наличен единствено
в последната версия на Microsoft Office. Всъщност, тяхното лицензиране
е внимателно направено, за да се предотвратят най-вероятните източници
на конкуренция (форматът е „свободен“ стига да не сте
истинска конкуренция). За да използвате формата на Microsoft ще трябва
да актуализирате софтуера на големи групи хора, което ще доведе до
много големи разходи. Въобще не може да се говори за конкуренция между
форматите. А има и нещо по-лошо - понеже никой освен Microsoft не
поддържа формата им базиран на XML, този формат ще остане скъп за
използване поради липсата на конкуренция, особено ако още хора се
опитат да го използват. Това се превръща в самоизпълняващо се
предсказание - ако още хора се опитат да използват техния стандарт,
Microsoft ще бъдат изкушени да вдигнат цената му (за да извлекат още
по-голяма печалба), което в дългосрочна перспектива ще накара хората
да престанат да го използват. Вече има поддръжка на
OpenDocument. OpenDocument вече е публикуван и реално се
използва, което намаля риска. Всъщност OpenDocument бе разработен на
базата на уроците научени от по-стария формат на OpenOffice.org
(форматите не са еднакви, но са подобни, а промените бяха направени на
базата на дискусии и широк преглед.) При варианта на Microsoft -
пълният им формат дори не е пробван в практиката (това се очаква да
стане скоро), базиран е на предходна разработка за Microsoft Office
2003, но никога не е служил като основния формат на Microsoft Office,
не поддържа критично важни компоненти като PowerPoint, а по-старите
версии не поддържат цялата функционалност на продукта. Поддръжката на
OpenDocument вече е налице и изглежда е по-зряла, особено като се има
предвид поддръжката от страна на множество производители. Все още не
съм видял никакво доказателство за значима поддръжка от страна на
други производители за форматите на Microsoft базирани на XML. Историята изглежда ясна. Microsoft заложиха на факта, че понеже
повечето потребители на офисни програми използват техния пакет,
потребителите биха избрали формата на Microsoft базиран на XML
въпреки, че този формат не отговаря на изискванията на
клиентите. Изглежда, че от Microsoft са се надявали, че
чрез залагане на труднооткриваеми капани в своите лицензи, те биха
изключили бъдеща конкуренция, ако успеят да направят лиценза на
формата да изглежда достатъчно отворен, за да се заблудят хората от
администрациите. Възможно е да да са очаквали, че хората няма да
разгледат различните възможности за избор, което е странно
предположение като се има предвид, че тук са заложени толкова много
пари и данни. Хората от администрациите често са претоварени от
работа, но също така е вярно, че има много умни хора в
администрациите. Хората в публичния сектор могат да работят и много умно, особено
когато получават добри съвети отвън. Преди няколко години тайни
документи на Microsoft, които сега са известни като Halloween I
(Вси светии I) и Halloween II
(Вси светии II), изтекоха пред широката публика. Тези
документи са били изготвени в сътрудничество с ключови хора в
Microsoft. Крайният извод от тях е препоръката Microsoft да подтиска
конкуренцията „като де-стандартизира“ протоколи (да
създава собственически формати, които да не могат да бъдат използвани
от други) и като атакува конкурентите си с патентни дела. От този
момент много наблюдатели следиха внимателно и предупреждаваха,
когато Microsoft се опитват да „наложат“ формати, чиито
условия за ползване пречат на конкуренцията.
ZDNet достигна до подобни заключения, и заяви, „[когато]
съществуват отворени стандарти, които са в състояние да поддържат
дейностите на администрацията, трябва да се направи избор, който не е
дискриминиращ. Достъпността за колкото се може по-широк кръг от
граждани и организации е първостепенна отговорност за всяко
правителство.“ От Европейския
съюз се изказаха по подобен начин: „Поради специфичната
си роля в обществото, обществения сектор трябва да избягва ситуацията,
в която един продукт се налага на всеки, който взаимодейства с
администрацията по електронен път. По подобен начин, всеки документен
формат, който не дискриминира срещу участници в пазара и който може да
бъде реализиран на множество платформи, трябва да бъде насърчен. Така
общественият сектор трябва да избягва всеки формат, който не гарантира
равни възможности за участниците на пазара да реализират програмно
приложения за обработка на документи в този формат, особено когато
това може да наложи избор на продукт от страна на гражданите или
фирмите. В това отношение инициативите за стандартизация ще осигурят
не само справедлив и конкурентен пазар, но също ще помогнат да се
запазва съвместимостта между изготвените решения, като подпомага
конкуренцията и нововъведенията.“ Потребителите, които в този случай са правителства, просто
избраха да не приемат произволните условия, които Microsoft решиха да
предложат. Това е логично, малко хора подписват празен лист хартия!
Вместо това те разгледаха алтернативите, намериха такава, която
удовлетворява техните нужди и я избраха. В момента администрациите
започват официално да заявяват изискванията си във вид на
производствени спецификации, така че всеки доставчик да може да
удовлетвори тези нужди. Доставчиците са свободни да изберат дали да
поддържат съответната спецификация и да се конкурират на базата на
цена, функционалност, гъвкавост, отговаряне на обществените цели и
т.н. Производителите са свободни и да не влизат в конкурентната
обстановка и автоматично да загубят. С други думи администрациите
могат да направят това, което обикновено правят - да наложат честни и
справедливи изисквания, които всеки да може да покрие, и след това да
се ползва решението на този доставчик, който най-добре отговаря на
изискванията (в този случай - съвместим стандарт). Това не е политика
срещу Microsoft, от години администрациите изрично са молили фирмата
да разработи съвместно с други играчи формати, които всички да могат
да използват. Microsoft могат да реализират в програмите си избрания
стандарт - OpenDocument. Въпреки, че останалата част от организациите имат различни нужди
от администрацията, на тези организации се налага да
работят с публичния сектор, така че държавните решения
понякога имат многократен ефект. Недържавните организации също
притежават документи, които трябва да могат да се използват и в
бъдеще, фирмите също искат по-ниските цени и по-високото качество,
които са резултат от конкуренцията. Така че със започването на
обявяването на административните решения в тази специфична област е
напълно логично да се очаква, че голяма част от икономиката ще я
последва. Вярно е, че Масачузетс не може да промени света, но този щат
има същите проблеми както повечето големи администрации и е логично да
се прогнозира, че щом в Масачузетс са направили такъв избор, другите
администрации ще го повторят. И така - добър ли е OpenDocument? Дали OpenDocument е добър? Да. На кратко, спецификацията на
OpenDocument е наистина добра. Статията „Бъдещето
е открито: Какво е OpenDocument и защо това те интересува“ от
Даниел Карера дава информация за предимствата на
OpenDocument. Тим
Брей също прави интересен коментар. Статията за
OpenDocument в Уикипедия съдържа интересна информация. Понякога човек може да научи много за едно нещо от начина на
създаването му, както и от това, кои са създателите. Това важи и в
този случай. OpenDocument е създаден от много разработчици на офисни
пакети, включително програмистите на OpenOffice.org, StarOffice,
KOffice от KDE и Word Perfect (Corel). Освен тях в изработването на
спецификацията бяха включени и много от основните потребители, за да
могат те да са сигурни, че нуждите им ще бъдат удовлетворени. Boeing
участва - те имат големи и сложни документи, така че участието им
осигури сигурността, че големите и сложни документи ще бъдат
поддържани добре. Една група за превод на Библията също помогна, те
имат много сложни лингвистични нужди, включително многоезични
документи и необичайни езици. Като резултат OpenDocument се справя
великолепно с нуждите на интернационализацията. Публичното разглеждане
и коментари също бяха позволени. Аз се възползвах от тази възможност и
доброволно пратих коментарите си, както направиха и много
други. Екипът за изготвяне на спецификацията използва за основа вече
съществуващ формат базиран на XML (този на OpenOffice). Това им даде
огромно предимство пред Microsoft, чиято предишна работа по XML за
офисните им документи не покриваше ключови области (например
PowerPoint). Това е пътят да се получи добра и дълготрайна
спецификация - започва се с нещо съществуващо и се включват много
участници с най-различни нужди, за да се коригират всички налични
проблеми. Сравнете сега OpenDocument с формата на Microsoft базиран на
XML. Последният път, когато го проверявах, абсолютно обикновени,
изцяло офисни документи можеха да съдържат двоични обекти, които
зависят от Microsoft Office и Windows (напр. OLE), а те нямат цялостна
документация. Въпреки, че не участвах в комитета по изработката на
OpenDocument, аз прочетох спецификацията по време на периода за
публичен преглед и изпратих малко коментари. Като цяло бях доволен от
спецификацията - доста хубави неща могат да се кажат за нея. За
стандарт тя е много лесна за четене. Внимателната изработка, която е
била следена от много хора, си проличава като резултат. Спецификацията
даже е много по-кратка, защото са преизползвани вече съществуващи
стандарти, а не са измисляни нови (което в повечето случаи е добра
идея). OpenDocument не е съвършен, никой продукт на човешката дейност
не е. В частност, не са доспецифицирани формулите в електронните
таблици. Форматът покрива електронните таблици,
включително форматирането, обобщаващите таблици, данни и още много
други неща, дава примери за верни формули, но не дефинира в изрични
подробности действителния формат на изчисляемите формули в
електронните таблици. Проблемът е в недостатъчната спецификация, а не
че съществуващата спецификация е лоша. За простите електронни таблици
тя е достатъчна като начало. Според мен това е слабост, затова
доброволно разработих документ на име „OpenFormula“. Във
всеки случай, това е лесен за разрешаване проблем, определено е
по-лесно да се коригира това, отколкото бъркотията забъркана от
Microsoft. И понеже вече има множество програмни реализации на
OpenDocument, проблемите му вече са ясни и се решават. Сравнете това
положение със запретителните лицензи на Microsoft, които не позволиха
появата на тестване от страна на множество производители и
потребители, което е задължително условие за добър стандарт, който ще
устои на времето. Какво може да направи Microsoft? В момента Microsoft е в леко затруднение. Светът вече започна да
преминава към OpenDocument, а и с поддръжката на формата от толкова
други доставчици, няма реална нужда да се търси негова
алтернатива. Ако Microsoft решат изведнъж да подложат формата си на
стандартизация, ще се изправят пред множество проблеми. Понеже
форматът не е разработен от множество доставчици и потребители, ще са
необходими години, за да бъде прегледан и да се коригират неизбежните
проблеми, които се появяват, когато работиш в изолация, а тези години
ги няма, те са вложени именно в OpenDocument,
който вече е тук. От Microsoft могат да си наемат отбор, който да се
преструва, че прави „независим“ анализ, а всъщност това
да са хора, на които им плаща все същия производител. Ала и тогава
резултатът от тяхната работа едва ли ще е добър. Аз се съмнявам, че
Microsoft въобще ще заинтригува общността по стандартизация, защото
стандарт вече има и няма нужда същата работа да се прави втори
път. Всичко това презумира, че Microsoft ще коригират проблемите по
лицензирането си, което не изглежда вероятно. Всичко това е възможно
да се случи, но те забавиха встъпването си в процес на стандартизация
толкова дълго, че изобщо не е ясно дали някой въобще вече се
интересува от стандартизация на техния формат. В частност - трудно е
да си представим, че другите производители на офисни пакети ще се
заинтригуват, защото те вече са инвестирали години в създаването на
един чудесен формат. Вероятно е производителите да отговорят на
формата на Microsoft базиран на XML подобно на репликата от Monty
Python - „Много
е хубавичък, но ние вече си имаме.“ А без участието на
множество производители, които създават офисни
пакети, този тип стандартизация ще бъде определена (съвсем правилно)
като симулация. Microsoft могат да решат и да използват единствено собствения си
формат базиран на XML, но понеже никой друг не може да го чете
(включително повечето текущи инсталации на техните офисни програми), а
хората вече са стандартизирали ползването на OpenDocument вместо това,
потребителите могат просто да разберат, че не искат последната версия
на Office, освен ако Microsoft не побърза и не използва
стандарта. Силният натиск може да доведе до неизползване на новата
версия на Microsoft Office, вместо да стимулира хората да преминат към
този продукт. Една от основните възможности за използване на формата на
Microsoft базиран на XML е той да послужи като основа за отделна
програма, която да преобразува техния формат в OpenDocument. Ако
офисен пакет, който е лицензиран под лиценз като ОПЛ - нещо, което не
се харесва на Microsoft, включи такава възможност, Microsoft могат да
се възползват от лиценза си и силно да му попречат. Но ако става дума
за отделна програма, не е ясно какво биха направили от Microsoft. Те
биха могли да забранят ползването на такъв конвертор, но това не би
попречило на конкуренцията им, а освен това такова действие ще разкрие
на всички, че тяхното лицензиране е антиконкурентно, без действието да
е нанесло вреда на доставчиците на офисни пакети. (Разкриването, че
условията са антиконкурентни, може да има смисъл от бизнес гледна
точка, ако можеш да накараш конкуренцията си да излезе от пазара,
преди законоприлагащите институции да реагират, но няма никакъв
смисъл, ако действието те прави отговорен за нанесени вреди, без да е
навредило на конкуренцията). Ако те не попречат на ползването на
програмата за преобразуване на форматите, тя ще помогне на
потребителите още по-бързо да мигрират към нещо различно от Microsoft
Office. Изпитвам истинско съжаление към хора като Брайън Джоунс от
Microsoft. Те са вложили част от своя живот, за да вкарат
формат базиран на XML в Microsoft Office и са се постарали този формат
да е поне частично отворен. А изглежда хората, които взимат решения в
Microsoft, са си забили сами нож в гърба. Силно се съмнявам, че хора
като Брайън Джоунс са взели юридическите решения, които изглежда
доведоха до поражението на формата на Microsoft базиран на XML. Те не
трябва да бъдат осъждани заради тези решения. Всъщност няма необходимост това задължително да навреди на
Microsoft. Всеки може програмно да реализира OpenDocument, така че
Microsoft могат лесно да добавят код към Microsoft Office и той да
поддържа OpenDocument. Лесно е да се направи, но ще могат ли те да си
преглътнат гордостта и да ощастливят своите потребители? Надявам се
това да стане. Някой така или иначе ще го направи. OpenOffice.org може
да се използва като филтър, ако няма друго решение. Има инструменти за
преобразуването на XML към XML (например XSLT), които трябва да
облекчат този процес. Подозирам, че ако Microsoft добавят добро
взаимодействие с OpenDocument към офисния си пакет, много хора биха си
го купили. От друга страна, ако се наложи хората да ползват
OpenOffice.org като програмна приставка към Microsoft Office, същите
тези хора ще започнат да се питат защо въобще им е необходим Microsoft
Office. Microsoft са свободни да решат какво ще правят, но същата
свобода имат и техните клиенти. Клиентите искат един напълно отворен
стандарт, а Microsoft решиха да не отговорят на изискванията на
клиентите си. Ако Microsoft продължават с това си държане, трябва да
очакват и отлив на клиенти - пазарът работи така. Не могат да твърдят,
че не са знаели, че клиентите им искат напълно отворени
стандарти. Администрациите повтарят това от десетилетия. Microsoft
знаят правилата, просто са решили да не ги спазват. Ама това не може да се случи! Всъщност може. Един пазарен лидер може да се окаже, че не
отговаря на исканията на клиентите си и тогава или ги удовлетворява,
или напуска пазара. Това вече се е случвало многократно. Microsoft
решиха в този случай да игнорират стандартите и затова ще трябва да
настигнат останалите, ако възнамеряват да се конкурират с тях. Те са
свободни и да не го направят, и ако пренебрегват клиентите си да си
понесат последствията. Историята ни посочва някои примери, така че
нека да им хвърлим един поглед. В края на 80-те и до 1995 Microsoft не приемаше стандартите на
Интернет - TCP/IP (както по-късно - стандартите на Световната мрежа -
WWW) и се опитаха да накарат всички да използват техните
собственически протоколи за мрежова свързаност. Въпреки че всички
използваха клиентски машини базирани на Microsoft, пазарът отхвърли
техните стандарти за мрежите и си слагаха програмни приставки или
преставаха да ползват продуктите на Microsoft. От фирмата изведнъж
усетиха, че клиентите им си отиват и по-такъв начин Microsoft щеше да
се окаже напълно маргинализирана. През 1995 Бил Гейтс нареди на
войските си да направят обратен завой и да побързат да осигурят много
по-добра поддръжка на TCP/IP и WWW. Тя не беше достатъчно добра по
това време, но за доста кратък период те успяха да реализират поне
нещата, които им позволиха да останат конкурентни. Microsoft от дълго
време е много силна компания, но не е всесилна. Когато пазарът тръгне
в посока към важни стандарти осигуряващи съвместимост, обикновено
Microsoft смогват на края да ги поддържат, дори и да са се опитвали да
продават своите си алтернативи. Всъщност вече се е случвало пазарните лидери точно в
тази ниша да бъдат прегазени. WordStar, Word Perfect,
VisiCalc, Lotus 1-2-3 и dBase - всички са били офисни продукти
доминиращи на пазара по някое време и са били поддържани от компании,
които са били силно мотивирани да останат водещи на пазара. Всички те
загубиха, защото пренебрегваха нуждите на клиентите си като
преминаването към 16-битови компютри, графичния потребителски
интерфейс или просто стабилност. Потребителите искат да се премине към
стандартен формат базиран на XML за офисните данни, за да може
всеки да ги имплементира. Потребителите искат
това все по-силно. Те са още по-мотивирани сега, защото това е
страничен ефект от цялостната мрежова свързаност: при това положение
всеки трябва да може да взема и да извлича различни данни, по
най-различни нови начини, така че има нужда от формат, който всички да
могат да поддържат. Microsoft просто не са взели това достатъчно на
сериозно. Очевидно е, че дори да държиш днес пазара в ръцете си, няма
никакви гаранции, че това ще е така и в бъдеще. Книгата на Дейвид
Халберстам „Разплатата“ дава друг такъв пример от
автомобилостроенето: „Тримата големи производители на коли в САЩ
си мислеха, че могат да диктуват на пазара, който са «пленили», какво
да се купува, но гражданите на САЩ им показаха, че това не е така през
средата на 70-те. Единствените оцелели от тази ера на тежки и огромни
коли със задно предаване (макар и в умален и много подобрен вариант)
са моделите Ford Crown Victoria/Mercury Grand Marquis и Lincoln Town
Car. Всяко друго возило е някаква модификация на т.нар. шаси
K-car.“ Може ли група доставчици да победят една голяма компания?
Естествено. Погледнете войната на стандартите при видеокасетите през
80-те - VHS срещу Sony Betamax. Sony бе голяма компания, която се
опита да контролира индустрията, чрез формата, който създаде. Но
останалата част от индустрията реши да използва VHS, което позволи
появата на много доставчици (Sony здраво контролираше, кой може да
произвежда апаратура базирана на Betamax, докато спецификацията на VHS
бе много по-открита за използване от страна на другите производители.
) Групата от поддръжници на VHS започнаха бързо да се конкурират един
с друг, като всички продължиха да ползват стандарта, клиентите
започнаха да предпочитат стандарта, при който имаше конкуренция на
доставчиците и групата около VHS просто завзеха пазарния дял на
Betamax. В английския език даже се появи жаргонен израз на базата на
тази случка: „to betamax“ (да се избетамакся) означава
„да заложа на собственически стандарт, който бива пометен на
пазара от друг формат, който позволява конкуренция при
производителите“. Това не изчерпва всичко в тази случка,
разбира се, но моята цел бе да покажа, че да си голям не означава, че
всеки твой продукт ще бъде приет от пазара. Фактът, че даже се е
появил жаргон за това трябва да Ви покаже и нещо друго - от време на
време някой доставчик ще се опита да изиграе този номер. Големите
компании често се изкушават (от алчност) да се опитат изцяло да
контролират един пазар чрез собственически формат. Тогава другите
производители (които се страхуват, че ще бъдат изтикани извън пазара)
се обединяват с потребителите (които се страхуват, че ще остане един
единствен доставчик) и те заедно разработват и разпространяват формат,
който не е толкова затворен. В дългосрочен аспект стандартите, които
са разработени широко печелят, защото потребителите са тези, които
правят крайните решения, а малко са потребителите, които искат да са
зависими от единствен доставчик. Разностранното участие в създаването
на един формат спомага за посрещането на всички важни нужди. В дадения
случай Microsoft се избетамаксиха, а това лошо. Microsoft даже открито признават, че клиентите не обичат да са
оковани към единствен доставчик поради формата на офисните документи.
Проблемът е, че Microsoft непрекъснато твърдят, че форматът им няма да
причини това. Никой независим оценител не е на мнението на Microsoft,
нещо повече - някои от тях публикуваха доклади, в които обясняват
точно поради каква причина Microsoft не са покрили и минималните
изисквания. Винаги ли официалните стандарти печелят на пазара? Разбира се,
че не! Много стандарти са се проваляли в миналото, защото не са имали
реализации, реализациите са им били слаби или пък са били много
по-скъпи от конкуренцията си. Но никой не твърди, че сага ситуацията е
такава. Включително във
финансовия доклад на Microsoft за периода свършващ през юни 2005 се
признава, че конкуренцията, на OpenOffice.org в частност, е
рисков фактор за тях. Основните причини, поради които се случва
стандартите да не спечелят, не са на лице в случая. От друга страна са
налице всички признаци, че лидерът на пазара ще хлътне с двата крака,
в това число - пренебрегването на критично важни потребителски
изисквания и опит за налагане на собственически стандарт срещу отворен
стандарт, който се поддържа от много производители и е приет от
потребителите.
Няма съмнение, че този процес ще коства пари. Всеки преход, дори
и малък - като преминаването към нова версия на същия продукт, струва
пари. Всичко това са еднократни разходи, докато запазването на
текущото положение ще доведе до загуба на още данни. Вместо това като
се каже на всички в момента на къде отиват
нещата, всички ще могат да се движат в едно направление (като се
спечели време и се намалят рисковете и разходите). Уеб сайтът на
Масачузетс -
Saugus.net показва, че този преход няма да е толкова труден,
колкото си го представят всички: „Това въобще няма да повлияе на
повечето от по-големите сайтове в системата на Saugus (понеже
Saugus.net поддържа отворените формати общо взето от 1998г., когато са
влезли в сила допълнителните разпоредби по закона Saugus, а новите
училищни сайтове на Saugus като проектът TAHG вече са включили
поддръжка на отворените стандарти).“ Със сигурност този преход
ще изисква планиране, както всяка друга политика в сферата на
информационните технологии, но за това си има хора, които се наемат да
управляват инфраструктурите в ИТ. В момента изглежда, че OpenDocument е най-разумното и
най-нискорисковото дългосрочно решение, въпреки, че на пръв поглед
този резултат може да е изненадващ. Всеки пазарен лидер има повече
козове от другите играчи, но изглежда, че Microsoft силно са надценили
картите си в това раздаване. Старият формат на Microsoft Office е без спецификация и ще
продължи да води до загуби на данни, освен това не използва
предимствата на XML. Дори и Microsoft изоставят този формат. От друга
страна - новият формат на Microsoft, въпреки че е базиран на XML,
вместо да насърчава съвместимостта, ще я предотвратява. С това просто
не отговаря на типичните нужди на администрациите - рестриктивните
условия на лицензиране пречат на истинската конкуренция, а форматът
въобще не е минал през процес на стандартизация (а това бе поискано от
Европейския съюз и от други лица). Вярно е, че хората предпочитат
по-лесния начин, но само ако той отговаря на техните условия. Като огласяват целите си рано, администрациите, като тази на
Масачузетс, си улесняват постигането им, защото ранната разгласа дава
време на хората да планират прехода и на доставчиците да изпълнят
изискванията. Изглежда, че много администрации (включително тези в
Европа) стигат до същите изводи и по същите причини. Масачузетс не е
отхвърлил програмния пакет Microsoft Office, а само новия формат на
Microsoft базиран на XML. Вместо него щатът избра международния
стандарт. Дори и Масачузетс да не изпълни това решение (а това винаги
е възможно, като се има предвид как техническите аргументи, често се
надцакват от шуробаджинащината), изглежда, че другите организации ще
преминат на международния стандарт. Всъщност - полесражението ще се
премести на новия фронт: Европа. През 2004
Европа много ясно огласи исканията си. В частност, те казаха
на Microsoft да обмисли „ползата от това да подаде форматите си
базирани на XML към международна организация по стандартизиране, като
изборът на организацията е на Microsoft“ както и
„публично да огласи и обещае, че ще публикува стандартите и ще
даде възможност на всички, без никаква дискриминация, да имат достъп
до бъдещите версии на спецификацията WordML“. Европа също така
заяви, че ако „може да се ползва единствен формат за
редактируеми документи, той трябва да се базира на консенсус между
производителите, което да бъде демонстрирано, чрез приемането на
стандарт за формата.“ Microsoft не успяха да усетят намека, не
преминаха процес на стандартизация и не осигуриха недискриминационен
достъп до формата си. Microsoft могат да се опитат да догонят влака в
последния момент, но е възможно клиентите просто да решат, че не е
задължително нуждите им да са задоволени. С всеки изминал ден това
става все по-съмнително. Администрациите в момента правят това което
са казвали - избират стандарта отговарящ на техните нужди. Аз не съм от вечните противници на Microsoft, мои приятели дори
работят в тази компания. Със сигурност бих похвалил добрите решения,
които правят. Но в този конкретен случай, мисля че изборът им беше
лош, а резултатът от него бе лесно предвидим. Предвиждането на
бъдещето си е трудна работа (или поне му се носи такава слава), тази
прогноза не е толкова сигурна, колкото фактът, че слънцето изгрява
всеки ден, но положението в момента въобще не е розово за
собственическия стандарт на Microsoft базиран на XML. Това че са
лепнали думата „отворен“ в името му, въобще не го прави
отворен стандарт, а уговорката „безплатен е, ама не за всичките
ми конкуренти“ днес не се приема от хората. Дори старите
двоични формати на Microsoft не са с толкова обременяващи
изисквания! Сигурно е, че ще има хора, които ще ползват новия формат на
Microsoft - не ми е такава тезата. Аз твърдя, че вече е напълно ясно,
че е много малко вероятно новите формати на Microsoft да доминират при
бъдещите офисни формати, подобно на начина, по който старите им
двоични формати са доминиращи днес, освен ако не се случи нещо
наистина изключително. Старите двоични формати на Word, Excel, и
т.н. са станали толкова вездесъщи, че на практика
всеки офисен пакет трябва да може да ги чете и да
записва в тях. Тази разпространеност, която не е подкрепена със
спецификация и е основана на ограничеността на двоичните формати, вече
е проблем. На практика тези стари формати са черна кутия, трудно се
обработват и прекалено много зависят от архаичните структури от ниско
ниво на старите версии на Microsoft Office. Често се случва дори и
последните версии на Microsoft Office да не успяват да прочетат този
формат. С обновяването на програмите, форматите стават все по-малко
четими за потребителите си. Понеже дори и програмите на Microsoft не
съумяват да прочитат надеждно старите версии на форматите, явно е че
този модел е фундаментално грешен. Това е причината за огромната
необходимост от стандартен формат базиран на XML. Дейвид Берлинд
от ZDNet мисли по подобен начин като мен: „Предчувствието
ми е, че има много държавни агенции, както наши, така и чуждестранни,
които внимателно следят тази игра на котка и мишка, игра която
Microsoft няма да спечелят“ Няма да е технически трудно за Microsoft да се справят с тази
ситуация, просто трябва да добавят програмен код за поддръжката на
OpenDocument. Така или иначе вече поддържат формати като RTF, ASCII,
HTML, Word Perfect, както и много други. Истинският въпрос е може ли
Microsoft да преглътне гордостта си, за да задоволи нуждите на
клиентите си... или са готови да заложат бъдещето на цялата компания,
надявайки се, че клиентите им всъщност не ги интересува какви са
собствените им нужди? Да се надяваме, че гласът на разума ще надделее
и Microsoft просто ще започнат да поддържат единствения международен
стандарт в това отношение. Все пак става дума просто за един
формат. Няма съмнение, че Microsoft ще държат на своето си още известно
време, и ще се опитат да накарат „всички да приемат и двата
формата“. Обаче пак е невъзможно всички да приемат и двата
стандарта, защото лицензирането на Microsoft не позволява това. А и
няма смисъл да се ползват два формата за едно и също нещо. Ако ще има
единствен формат, потребителите ще искат всеки да може да се конкурира
реализирайки стандарта, без никакви ограничения. Няма ползва за Microsoft да се оплаква, че техният
собственически стандарт не бил избран.
Microsoft твърди, че OpenDocument е специфичен за OpenOffice.org
2.0, но това е невярно. Много програми
поддържат OpenDocument, да не говорим, че първата програма поддържаща
формата бе KOffice. Обратно е положението при формата на Microsoft,
където текущо само една компания има негова реализация. Освен това има
общо мнение, че форматът на Microsoft е специфичен за тях, както и че
Microsoft са взели сами всички решения по формата. Обвинението им може
да се отправи единствено към тях. На Microsoft бе казано, че
потребителите искат международен стандарт, който да може да се
използва от всички, без изключения. Това им се повторя от
години. Въпреки това Microsoft не желаят да доставят това,
което се иска от клиентите им. Сега други (по-настървени) доставчици
излязоха на сцената, за да задоволят нуждите на клиентите. Останалите
доставчици рискуват пазарният им дял да премине към тези, които
действително искат да задоволят нуждите на
клиентите си. Именно така функционират пазарите. Още информация има в статии като
„Microsoft трябва да изостави текущата си политика за офисни
програми“ на ZDNet,
„Мястото, където се взимаха решения в Масачузетс“ на Тим
Брей,
„Open XML е несъвместим с ОПЛ“ на Питър Гали (в
изданието на eWeek от 20 юни 2005г.) и „Проучване
за взимането на решения“. По-широк контекст е достъпен
в статията
посветена на OpenDocument в Уикипедия. Според
Паула Руни от Information Week случилото се не трябва да е
никаква изненада: „Администрацията и софтуерната компания са в
хватка от две години по тези въпроси“, през януари 2005г. от
Microsoft заявиха, че ще облекчат лицензните си условия, но въпреки че
направиха няколко малки промени, те не коригираха лиценза на формата
си по начин, който да позволи на всички конкуренти да го
ползват. Статията
„Масачузетс срещу Microsoft?“ на Джейсън Брукс
(публикувана в eWeek на 9 септември 2005) казва, че
„Планът [на Масачузетс] да премине към отворени стандарти не е
глупав, ако щатът счита, че ще може по-добре да обслужва
данъкоплатците като се избегне обвързването с един доставчик.“
Мнението му е подобно на моето: „Не обвинявам Microsoft, че
прави това, което счита за най-добро за своя бизнес, но нека, също
така, да не обвиняваме взимащите решение в Масачузетс, че са направили
това, което считат, че е най-добро за щата си... Масачузетс реши да
използва тези файлови формати, които дават еднакъв шанс на всички
разработчици или фирми да създават приложения, които правят и
потребяват такива документи, като по такъв начин осигурява избор и
гъвкавост за себе си и за населението. Къде тук е противоречието или
фанатизма?“ Дискусия относно скорошните грешки на Microsoft (в
по-общ аспект) има в
тази статия на CRN. Да се надяваме, че Microsoft ще съумее да
се съвземе и да достави на клиентите си това, което те искат. Посетете домашната ми страница: http://www.dwheeler.com. Можете
да погледнете и есето ми „Повече от
гигакинта: Оценка на размера на GNU/Linux“,
статията ми „Защо софтуер с
отворен код и свободен софтуер? Погледнете цифрите!“,
както другите разработки и книгата ми как да се разработват
сигурни програми. Дейвид А. Уийлър е автор на няколко книги в областта на
програмирането, особено в света на сигурните програми. Той е
по-известен с есетата си посветени на свободния софтуер и софтуера с
отворен код:
„Защо
софтуер с отворен код и свободен софтуер? Погледнете
цифрите!“ „Повече от
гигакинта: Оценка на размера на GNU/Linux“ „Направете си
програмите с отворен код съвместими с ОПЛ. Или иначе...“
Той е роден 1965г., а в момента живее в Северна Виржиния, САЩ.
<< | >>
|
|
|
|
|
Пореднят ЛАИК От: LordJohn На: 24-10-2005@13:03 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСтатии от този род направо ме докарват до истеричен смях. Незнам защто се шуми за поредната глупост на някой си. По-лошото е, че хората почват да вярват в тези бози просто, защото не са запознати с основите и нямат никъкъв опит в материята.
Хубаво било да се съберат много фирми да го мислят стандарта. Дрън, дрън. HTML и CSS стандартите са нагледен пример за нещастния край към, който се върви. Уж няма browser, който да не ги поддържа, уж всичко изглежда по-добро и по-истинско и еднакво добре на всякъде. Да ама само на ужким. Питайте програмистите какво им струва за да е така. Код се пише за всеки browser по-отделно. Е нали имало стандарт? Да ама този стандарт всички, го четат като дявола евангелието. То защо ли намесвам дявола при положение, че те, теченията в една религия, която и да било тя, четът различно една и съща книга, пък какво остава за останалите.
Мисля, че достатъчно казах. Който е умен е схванал, който не е - си е за негова сметка.
И само не ми говорете за OpenSource. Още не съм видял нещо свястно написано, що-годе вършещо работа и да е OpenSource. Е те такова животно нема. Обикновенно тръгват най-много примерите и а мръдна малко в ляво и утече. И след като с дори и с вълшебните думички не е тръгнало, ти оства просто да послушаш мнението на обиденият им support /след като си казал мнението за техния продукт и те просто нямат факти за да те оборят/ и да си го напишеш сам.
[Отговори на този коментар] поредният глупав коментиращ От: Георги Чорбаджийски <georgi< at >unixsol[ точка ]org> На: 24-10-2005@16:28 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленДа кажеш, че dwheeler е лайк е меко казано смешно.
[Отговори на този коментар] няма край От: Иван На: 24-10-2005@16:42 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленПак се появи някой дет да увони с изказванията си.
Кат не ти харесва имаш и джамеците....Незнам дявола чете ли но ти за мен си прочетена книга.От хората дет на черното викат бяло.Ай със здараве.
[Отговори на този коментар] хихи От: Karaman На: 24-10-2005@21:11 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНали знаете, че на крива ракета, космосът й е крив!
[Отговори на този коментар] Не е съвсем така... От: Мартин Лазаров <lazarov< at >mail__dot__bg> На: 24-10-2005@23:10 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленHTML и CSS, съвсем са си стандарти и почти всеки браузер работи коректно със стандартите - повтарям СЪС СТАНДАРТИТЕ, а не нещата които MS се опитва да наложи, а в точно този случай MS вкарват тонове лайна без те да са станали стандарти. Може и неприятно да се лъжа, но до толкова съм запознат с html и неговата история през вековете.
[Отговори на този коментар] Малко ирония От: rado <rado_petsov (a) abv__dot__bg> На: 25-10-2005@1:44 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСтатията е добра(не съвсем но беше увлекателна( лично мое мнение)).Една част от нея(където описваше краха на старите дефакто формати) особено приличаше на коментарите на самият Бил Геитс в неговата книга "The Road Ahead".Но контекста в нея естествено бе доста по-различен от твоя.
[Отговори на този коментар] само така до победата :о) От: rusty На: 25-10-2005@8:13 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленИ за мен статията беше малко "скучна", но я изчетох докрай, защото е много ВАЖНА(в повечето случаи важните неща са "тежки" за асимилиране, но ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ)!!!!!
Браво на автора, успял е да обхване почти на 100% проблема(колкото за първия коментиращ - "брато, оди се гръмни" - М$ са монополисти и ако искат да са в играта, тоя път трябва да се съобразят с правилата), а той - проблема, този път е крайъгълен - малко по-малко хората се ориентират към отворените стандарти и правото на свободен избор при писането на документи, обработката им, избор на програми, които най-добре и най-точно оправдават очакванията им и не ги ограничават с лицензи, собственически стандарти и пр.(визирам най-вече М$), така скоро М$ офиса няма да е доминиращ продукт, също и операционната система на Редмънт, просто защото няма да са най-ефективните и необходими в случая.
[Отговори на този коментар] Внимание - трол! От: Н. Антонов <nikola (a) linux-bg __точка__ org> На: 25-10-2005@10:14 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленМоля, не се връзвайте на евтини и плоски тролски прояви, подминавайте ги с достойнство и не си губете времето. Ако ще коментираме нещо, да е по същество. Тук не е място за даване на психологическа помощ. За това си има специализирани заведения.
[Отговори на този коментар] До Коментаторите От: LordJohn На: 26-10-2005@15:33 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленАми съжалявам, но така и никой не приложи нещо смислено при опитите да ме обори.
Явно никой от вас не е написал и един ред код в живота си или просто сте се ограничили до ползването на приложените примери, към де що е OpenSource.
Аз пък примери мога да ви преведа бол, просто всеки ден ми се налага да използвам въпросните продукти за сериозни цели.
Ето ви един топъл, топъл пример. Hibernate. И по-точно инструментите за ревърсване на база данни. Базата: Postgres 7.x, 30-тина таблици организирани в схеми. По документация би следвало точно тази база да се поддържа, схемите - също. Да да ама - не.
Който се интересува подробно какво си хортувахме с МАХ, така им се казва баш-разбирача, може да поразгледа форума - винаги ползвам един и същи ник. По-странното за мен беше, че никой не се беше сблъсквал с проблема до сега. Единственото което мога да кажа по въпроса е, че уж това е най-използваният продукт от този род разпространява се заедно с JBoss. Представете си колко сериозни програмисти го ползват - николко - няма такива.
И само с него да беше проблема човек да го подмине с пренебрежение. Поглеждаме при конкуренцията - Apache и техният продукт Torque. Според създателите страшен продукт, на него са базаирани куп други - можете и сами да прочетете кои са те. И какво - положението е даже по-зле. Не само, че не поддържа схеми, ами дори кавички на SQL-те не слага - тези дето поназнайват и сами се сещат какви ограничения налага това.
Добре, пописахме си и с техния разбирач, той пък каза, че идеите ни били страхотни ама нямал време да ги реализира. Смех. Е реализирахме ги ние сами - двама, човека - за 2 дена. Пратихме ги - и какво от това, още на са имплементирани.
Смятам, че примерите чудесно илюстрират несъстоятелността на OpenSource проектите - за току що прохождащи програмисти, работещи за собствено удоволствие - стават - за сериозна работа - НЕСТАВАТ.
А, щях да забравя - всички third-party tools, към въпросните продукти също не поддържат схеми.
Та като край - Голем Смех.
[Отговори на този коментар] ок lordjohn От: deki На: 27-10-2005@9:42 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНе мисля да оборвам фактите, които си приложил. Знам обаче, че качеството на софтуера зависи не от един или двама човека, надали зависи и от това дали е опън сорс или не. Софтуер, на който потребителите са много, е ДОКАЗАЛ СЕ софтуер, за множеството от случаите, които ползват споменатите потребители, най-малкото заради фийдбека. Мисля че си съгласен, че това е по-добрият ориентир за качество на софтуер...
ААА и друго :) пробвай да оправиш бъговете следващият път в "не опън" софтуер, да видим тогава дали ще се оправите "двама човека" за "два дни" :)
[Отговори на този коментар] До LordJohn от преводача От: al_shopov <al_shopov__at__yahoo __точка__ com> На: 27-10-2005@16:03 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленLordJohn,
Никой не може и не се опитва да оборва това, което си написал, защото е толкова общо, правиш такива безпочвени индукции, че за да бъдеш оборван, просто трябва да те замерят с книги по логика.
Ще напиша отговор на това, което си избълвал, но не е защото имам и най-малката надежда, че ще успея да те убедя, а защото безумното ти мнение остава някак висящо.
> Незнам защто се шуми за поредната глупост на някой си.
Като изключим, че "не знам" са две думи, а в "защто" няма "т" - Дейвид Уийлър си е изградил име с няколко добри есета, които популяризират и показват практическите ползи от свободния софтуер и софтуера с отворен код. Обикновено се аргументира много добре, макар и да е многословен. Освен това участва в изготвянето на спецификации като OpenFormula.
> HTML и CSS стандартите са нагледен пример за нещастния край към, който се върви.
HTML и CSS са великолепни стандарти. На тяхна база е изграден и XML, който просто днес е много добре поддържан и разпространен. Проблемите при HTML и CSS са наследство от упорството за изличаването на конкуренцията между фирмите.
Ако беше малко по-запознат с Internet Explorer щеше поне да знаеш, че от версия 6.0 даже има режим на по-плътно придържане към стандарта: http://msdn.microsoft.com/library/en-us... По отношение на CSS и IE погледни тук http://blogs.msdn.com/ie/archive/2005/0...
За браузър като Mozilla в повечето случаи можеш да си четеш стандарта като учебник.
Възможността да имаш толкова различни и конкуриращи се платформи води до популярността на Интернет. Не мога да съм сигурен, но мисля, че на теб мечтата ти е - една имплементация, една фирма, всичко да е едно. Дори да се случи такова нещо (а е отвратително да работиш в такава обстановка, защото фирмата започва да си прави каквото иска) с поредната версия на софтуера - нещата отново се променят. Именно наличието на стандарт води до стабилност на интерфейси и на решения.
Изключително рядко ми се случва да пиша различен код за различни браузъри. Вярно е, че браузърите са различни и че понякога различният код е нещо неизбежно, обаче има и техники за скриване на разликите. От друга страна - ако пишеш (например) JavaScript и вместо да търсиш наличие на API, директно проверяваш за конкретна версия на браузър - мога да ти кажа две неща:
1. Вярно е, че да правиш така е мъчение;
2. Нека ти, след като не знаеш как да избягваш тези проблеми.
> Мисля, че достатъчно казах. Който е умен е схванал, който не е - си е за негова сметка.
Тук си прав. Дори и началото беше достатъчно и всички схванахме Н. Антонов даже спомена, че тук не е сайт за психическа помощ, но на мен ми се пада неприятното задължение да ти отговоря. Доста време и труд хвърлих по превода на статията.
> И само не ми говорете за OpenSource.
Статията беше за общодостъпни стандарти, не за конкретни имплементации. Нерде Стамбул, нерде варбург. Идеята зад OpenDocument е ВСЕКИ (не само софтуера с отворен код или свободния софтуер, а и собственическия) да го реализира програмно.
> Още не съм видял нещо свястно написано, що-годе вършещо работа и да е OpenSource.
От всички проекти на http://freshmeat.net/ и http://sourceforge.net/ никой ли не ти хареса? Всъщност - възможно е. Може нуждите ти да са специални и никоя свободна програма да не може да ги задоволи. Както каза Никола - има си специализирани заведения и специалисти за това.
> Явно никой от вас не е написал и един ред код в живота си или просто сте се ограничили до ползването на приложените примери, към де що е OpenSource.
Мдаа, никой. Успокоявай се, успокоявай.
> НЕСТАВАТ
Две думи са. Ако искаш да подчертаеш нещо в текстов вид - прието е да се прави _така_. А аналога на получер шрифт е *ето така*. Главните букви са крещене. Ето едно ръководство за етикет в Интернет: http://www.faqs.org/rfcs/rfc1855.html
> просто всеки ден ми се налага да използвам въпросните продукти за сериозни цели.
Ако някой те е заставил с оръжие, обади се на 166. Можеш да потърсиш закрила не само в полицията, но и във всяка прокуратура. Ако не е толкова сериозно - няма ли начин да пробваш нещо друго? Защо се самонараняваш? Поне в България няма закон да те задължава да ползваш Hibernate или Torque.
> Който се интересува подробно какво си хортувахме с МАХ, така им се казва баш-разбирача, може да поразгледа форума - винаги ползвам един и същи ник.
След като погледнах http://forum.hibernate.org/viewtopic.ph... мога само да те поздравя, че използваш еднакъв прякор навсякъде. Така хората ще могат да те избягват от самото начало.
Пич - светът не ти е длъжен. Ще се възползвам от възможността изрично да ти го кажа: LordJohn - държал си се като говедо!
> Та като край - Голем Смех.
С това също се съгласявам - смях се. Не защото мненията ни се различават. Смешното е, че си вярваш.
ал_шопов
Редактиран на: 27-10-2005@16:25
[Отговори на този коментар] долавя се горчивина От: bozhan На: 27-10-2005@16:57 GMT+2 Оценка: 1/Неутралендолавя се горчивината че не са ти оценили двата дена труд ... жалко за теб.. като го жклиючат включат.. ако пак това е толкова преспективно и важно форквай постгер-то и трупай слава...
баси ...
а оtоностно тва че нямало опън сорс софтуер дето да работи за да не се заблуждаваш друг път постоянно си повтаряй : apache, mysql, php, perl, samba....постоянно
:)))
[Отговори на този коментар] Най-вече до преводача От: LordJohn На: 31-10-2005@10:00 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленЧовече, до там стигна, че сам обори себе си.
Цитирам:
> HTML и CSS са великолепни стандарти.
и малко по надолу:
> Изключително рядко ми се случва да пиша различен код за различни браузъри. Вярно е, че браузърите са различни и че понякога различният код е нещо неизбежно, обаче има и техники за скриване на разликите.
Ако стандартите бяха добри вервай ми нямаше да ти се налага изобщо. Или просто не си наясно "Що е то стандарт и има ли, то почва у нас". Ама то от лаици какво да искаш повече. Отвори си тълковния речник за справка.
И още:
>От друга страна - ако пишеш (например) JavaScript и вместо да търсиш наличие на API, директно проверяваш за конкретна версия на браузър - мога да ти кажа две неща:
1. Вярно е, че да правиш така е мъчение;
2. Нека ти, след като не знаеш как да избягваш тези проблеми.
Значи хем се мъчиш, хем стандарта бил добър, обаче имало проблеми и те трябвало да се избягват. Ами така е, както казах всеки си го чете стандарта, като дявола - евангелието. Излиза, че тук ме подкрепяш. А относно това, какво знам и какво не, щом рядко ти се налага да пишеш код за различните browser-и, то просто нищо сериозно не си написал. С две думи занимавай си се преводите - другото не ти се отдава.
> Пич - светът не ти е длъжен.
Виж тука си прав. Тук си проличава истинската същност на писачите на OpenSource: "абе надраскал съм два реда когато ма е хванала музата, що да не се изпъча пред свето?!?!". Ама това, че музата бързо го е напуснала, пък и е пълно с бъгове: "е карай, ще чекат следващата муза да ми доде, ако доде. Па като не ви аресва напишете си го сами!" Смятам, че доста добре обрисувах чертите.
Относно правописа - аз несъм писател - не искам и да ставам. Пиша на примависта, като не ти харесва, не го чети!
>Ще се възползвам от възможността изрично да ти го кажа: LordJohn - държал си се като говедо!
Тук си проличава какво си чел, и какво - разбрал, а така също количеството интелектуален багаж, което носиш. Не си спомням да съм те обиждал някъде, ако греша поправи ме. Е освен, ако за теб "лаик" е обида, макар че от друга страна ти си само преводач, от което следва, че обидата не е насочена към теб. Или може би се изявяваш, нещо като обществен защитник ... Ти си знеш най-добре.
А относно "славата" или чувството за "недооцененост", които ми приписвате ти и останалите, не, не ме интересуват и двете просто мразя някои да си засере работата на средата, че пък и да се хвали с това. Нищо лично, ако някой се е почувствал засегнат.
[Отговори на този коментар] Спокойствие и здрава храна за LordJohn От: al_shopov <al_shopov (a) yahoo< dot >com> На: 31-10-2005@16:16 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален> Човече, до там стигна, че сам обори себе си.
LordJohn, аз се представям с името си. Имаш ли смелост да се представиш и да застанеш зад думите си?
> Ако стандартите бяха добри вервай ми нямаше да ти се налага изобщо.
Не ти „вервам“. Не забравяй, че стандартите не W3 не са задължителни. Обаче като чета техните документи, мога да разработвам код, който да върви на достатъчно много браузъри. Подобно е и положението с протоколите TCP/IP - никой не е длъжен да се съобразява с тях и все пак те са се наложили. Примерите с HTML и CSS показват, че колкото им да се иска на Microsoft да се отцепят от колектива, пак се съобразяват със стандарта. (Има и стандарти, които са задължителни по закон или друг нормативен акт - например за комуникационната техника, електрическата техника и др.)
> Или просто не си наясно "Що е то стандарт и има ли, то почва у нас". Ама то от лаици какво да искаш повече. Отвори си тълковния речник за справка.
Давай, давай. Успокоявай се. Идеята за справка с тълковен речник не е лоша. Направи го. Не мога да намеря български тълковен речник в Интернет, но пробвай с първа глава „Общи положения“ на „Закона за националната стандартизация“ http://www.bds-bg.org/Files/ZNS.html. Погледни и често задаваните въпроси към ISO: http://www.iso.org/iso/en/faqs/faq-gene...
> Значи хем се мъчиш, хем стандарта бил добър, обаче имало проблеми и те трябвало да се избягват. Ами така е, както казах всеки си го чете стандарта, като дявола - евангелието.
Задължителна сила на стандарт ще имаш при наличието на конкретно законодателство или нормативна уредба в тази област. HTML, CSS, OpenDocument са стандарти, които всички могат да реализират. Не знам какво е твоето определение за „добър“ стандарт.
> Излиза, че тук ме подкрепяш.
Не, не излиза, че те подкрепям. И в предното писмо ти казах, че имаш проблеми с логическите съждения. В дадения случай ми приписваш думи и идеи, които не са мои.
> А относно това, какво знам и какво не, щом рядко ти се налага да пишеш код за различните browser-и, то просто нищо сериозно не си написал. С две думи занимавай си се преводите - другото не ти се отдава.
Давай, давай. Успокоявай се.
>> Пич - светът не ти е длъжен.
> Виж тука си прав. Тук си проличава истинската същност на писачите на OpenSource: "абе надраскал съм два реда когато ма е хванала музата, що да не се изпъча пред свето?!?!".
Като не ти харесва, просто не ползвай такъв софтуер. Защо се самонараняваш?
> Ама това, че музата бързо го е напуснала, пък и е пълно с бъгове: "е карай, ще чекат следващата муза да ми доде, ако доде. Па като не ви аресва напишете си го сами!" Смятам, че доста добре обрисувах чертите.
Нещата, които следва да направиш, за да се почувстваш по-добре, са следните:
1. Успокояваш се.
2. Не ползваш Hibernate, не ползваш Torque.
3. Ако лоши хора те карат да ползваш тези програми *насила* - съобщаваш в полицията.
> Относно правописа - аз несъм писател - не искам и да ставам. Пиша на примависта, като не ти харесва, не го чети!
Може да не си писател, но имаш поне основно образование. Имаш и поне една програма за проверка на правопис. Отговарям ти на бълнуванията, за да не висят без отговор. Гледай поне кода си да не пишеш по подобен начин.
>> Ще се възползвам от възможността изрично да ти го кажа: LordJohn - държал си се като говедо!
> Тук си проличава какво си чел, и какво - разбрал, а така също количеството интелектуален багаж, което носиш. Не си спомням да съм те обиждал някъде, ако греша поправи ме.
Това не беше обида, LordJohn. Това беше констатация. Държал си се отвратително. Отиваш на форума на Hibernate, прочиташ какво си бръщолевил тука: http://forum.hibernate.org/viewtopic.ph... , след което се засрамваш, разкайваш се публично и сам си отиваш в ъгъла - наказан си. Няма да си играеш с другите деца.
ал_шопов
[Отговори на този коментар] Проблем: стандартите са за да се спазват. От: LordJohn На: 1-11-2005@10:05 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленС всеки следващ напън се все повече затвърждаваш собственото ми мнение по въпроса.
Но да караме подред:
> LordJohn, аз се представям с името си. Имаш ли смелост да се представиш и да застанеш зад думите си?
ал_шопов ли се казваш? Прощавай, че е с малки букви ама просто те цитирам. На мен ми се вижда по скоро като ник. Ама както и да е. Както вече казах LordJohn е ник който използвам на всякъде, дори и в ICQ или пък в телевизионните предавания в които съм участвал, така че да се говори, че се крия е просто смешно. Специално за теб, приятно ми е казвам се Иван Петров Петров. Надявам се да е достатъчно.
> Не ти „вервам“. Не забравяй, че стандартите не W3 не са задължителни. Обаче като чета техните документи, мога да разработвам код, който да върви на достатъчно много браузъри. Подобно е и положението с протоколите TCP/IP - никой не е длъжен да се съобразява с тях и все пак те са се наложили. Примерите с HTML и CSS показват, че колкото им да се иска на Microsoft да се отцепят от колектива, пак се съобразяват със стандарта. (Има и стандарти, които са задължителни по закон или друг нормативен акт - например за комуникационната техника, електрическата техника и др.)
Ей тук си нямаш на представа колко много ме улесняваш в оборването на теорията, която ти защитаваш. Да прав си стандартите които спомена са само препоръчителни, включително и OpenDocument, и да имплементации може да си прави сульо и пульо. Именно тука е проблемът, над който вие (поддръжниците на идеята) не сте се замислили. Няма да дискутирам темата, точно защо не сте се замислили - това си е ваш проблем.
Та къде е проблемът? Аз не случайно ви насочих вниманието към 2 подобни стандарта HTML и CSS, но вие сте толкова залепени, че въпреки, че сами изтъкнахте недостатъците им и от какво са породени те, неможахте забележите, че същите проблеми ще ги има и в OpenDocument, и че в крайна сметка това ще е поредният провал от който Microsoft, само ще спечели.
Още малко за HTML и CSS. Изобщо не си прав, че разликите между отделните browser-и са дребни и незначителни и това можеш и сам да го видиш ако погледнеш, количествата JavaScript, изписани за да може всички сериозни сайтове да изглеждат еднакво добре, на различните browser-и. Честно казано бройката на що годе спазващите стандартите browser-и е равна на 2 - IE и Mozila. Всичко останало може да се поричисли към графата "талаш". За съжаление обаче, дори и тези 2 browser-а не поддържат стандартите напълно и то в доста отношения. И докато IE са се опитали да допълнят стандарта с полезни добавки, които определено улесняват живота на програмиста, давайки му по-голяма свобода, то Mozila просто не спазва стандарта. Защо? Не е тук мястото да дискутираме този проблем.
Е дойдохме и до основният проблем. Защо OpenDocument стандарта ще се провали? Ами по-наблюдателните вече би следвало да се досетили.
За останалите: Взимаме две фирми решили да имплементират стандарта - А и Б. А имплементира 90% от стандарта смятайки, че това е достатъчно, че стандарта е прекалено раздут, че не е достаъчно добър и прочие техни си причини пример Mozila. Б имплементира 85% от стандарта, имаики същите или подобни предразсъдъци, но освен това имплементира и допълнителни 15% благинки за ползвателите на продукта, които са си тяхно изобретение - разбирай IE.
Отделно от А и Б останалите фирми до Я имплементират различен процент от НЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ стандарт.
Какви са последиците? ТРАГИЧНИ. Уж документа е писан по определен стандарт, но в 80% от случаите нама да може да се отвори, а в останалите 20 ще изглежда различно в зависимост от това как се е харесало на фирмата да имплеметира НЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ стандарт.
Тоест цялата идея е опорочена и обречена на провал още от зародиш!
Има си и поговорка по случая - "Много баби - хилаво дете!"
Смятам, че бях достатъчно многословен и дадох достатъчно примери, за да бъда разбран правилно.
Сега жече трябва да е станало ясно на кой точно му куца логиката. А отностно моето спокоиствие - аз съм спокоен човек. Чесно казано вашите заблуждения изобщо не ме касаят, особенно когато се разбирате от дума.
Айде със здраве!
ПП: Относно констатациите свързващи ме с разни там животни. Не смятам да слизам на твоето ниво, твърде е ниско. Но ще те светна малко относно Hibernate: Получих това което исках: внимание и отговор на всички поставени въпроси, макар че пича така и не вдяна за какво точно става въпрос, в рамките на 2-3 часа. Говедата не са способни на това вервай ми ;)
[Отговори на този коментар] Много спорен съпрос. От: pstoianov <admin< at >zeon __точка__ bg> На: 1-11-2005@11:19 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСъгласен съм с статията - "да" и "не"
Съгласен съм с LordJohn - "да" и "не"
Нещета и от OpenSource страната и от към Microsoft не е такава каквато изглежда и куца здраво. OpenOffice с електронните таблици е инвалид, PowerPoint пък осакати стандарта на FAST Multimedia...
Истината никога не е една и никога не е цялата!
[Отговори на този коментар] Това е от мен, LordJohn. От: al_shopov <al_shopov__at__yahoo[ точка ]com> На: 1-11-2005@15:51 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален> ал_шопов ли се казваш? ... Специално за теб, приятно ми е казвам се Иван Петров Петров. Надявам се да е достатъчно.
Явно съм те объркал. Аз си мислех, че си Георгиев. Иначе името и фамилията ми стоят точно в началото на статията.
>> Не ти „вервам“. Не забравяй, че стандартите не W3 не са задължителни...
> Ей тук си нямаш на представа колко много ме улесняваш в оборването на теорията, която ти защитаваш. Да прав си стандартите които спомена са само препоръчителни, включително и OpenDocument,
Коя теория защитавам аз? Все ми се струва, че все едно участваш в спора „ЦСКА срещу Левски“. Спазването на повечето стандарти в България е доброволно. Пише го даже в закона, към който ти пратих линк. Според теб с какво стандартите за OpenDocument, HTML, CSS са по-различни от останалите стандарти?
> и да имплементации може да си прави сульо и пульо.
Точно така. Явно вече разбираш какво означава отворен стандарт - всеки да може да го реализира. Без дискриминация.
> Та къде е проблемът? Аз не случайно ви насочих вниманието към 2 подобни стандарта HTML и CSS ...
Не съм пророк да предсказвам бъдещето, но ти дадох линк към сайтове на Microsoft, за да се увериш, че и те започват да се придържат по-плътно към стандарта. (Ясно е, че Microsoft им се ще да направят най-несъвместимата щуротия на света, за да изтласкат останалите извън пазара. Те се опитват да направят това непрестанно, но Д. Уийлър е дал и примери, в които се случва точно обратното).
> , но вие сте толкова залепени, че въпреки, че сами изтъкнахте недостатъците
Кои недостатъци? С какво HTML или CSS са по-различни от TCP/IP? Имаше време, когато царуваха разни протоколи като NetBEUI (на Microsoft), IPX (на Novel) и още по-големи екзотики. Днес тях ги няма, въпреки че компаниите им даваха мило и драго да унищожат конкуренцията чрез несъвместимост.
> Още малко за HTML и CSS. Изобщо не си прав, че разликите между отделните browser-и са дребни и незначителни
Да, разлики има. Те са резултат от наследеното положение. Ако използваш XHTML Strict - разликите са много по-малки. Ако си обвиеш разликите в API-тата на JavaScript - може да пишеш еднакъв код.
> и това можеш и сам да го видиш ако погледнеш, количествата JavaScript, изписани за да може всички сериозни сайтове да изглеждат еднакво добре, на различните browser-и.
Световната мрежа никога не е била предназначена да изглежда еднакво навсякъде. Погледни http://www.google.com/apis/maps/documen... - голямо нещо направено на JS. Ползва се по еднакъв начин от браузърите, защото са обвили различните API-та в еднакви функции.
> Честно казано бройката на що годе спазващите стандартите browser-и е равна на 2 - IE и Mozila.
Аз бих изхвърлил IE и бих добавил Konqueror, Galeon, Epiphany.
> И докато IE са се опитали да допълнят стандарта с полезни добавки, които определено улесняват живота на програмиста, давайки му по-голяма свобода, то Mozila просто не спазва стандарта. Защо?
Оле-мале, ей сега нещата се омазаха. Би ли могъл да посочиш примери за нарушаване на стандартите от Mozilla (например XHTML strict и CSS1)? Би ли посочил полезните добавки облекчаващи програмиста на IE? (Не изказвам твърдение, просто си мисля, че говориш наизуст.) Mozilla е с поколения пред IE при улесняването на разработчика. По-лесно е да разработваш за Mozilla код за IE, отколкото с IE за IE. (а за това смятам да правя лекция на „Linux за българи“).
> Защо OpenDocument стандарта ще се провали?
Е, това ще можем да проверим с течение на времето.
> Взимаме две фирми решили да имплементират стандарта - А и Б. А имплементира 90% от стандарта... Б имплементира 85% от стандарта ...имплементира и допълнителни 15% благинки...
Така е при всеки незадължителен стандарт, LordJohn. Така е и с TCP/IP. Можеш ли да ми покажеш някаква качествена разлика между TCP/IP и OpenDocument?
> ПП: Относно констатациите свързващи ме с разни там животни. Не смятам да слизам на твоето ниво, твърде е ниско.
В интерес на истината - аз не съм фен на футбола. Бях забравил, че „говедо“ е и жаргонен израз за „фен на Левски“. Ако си фен на друг отбор - може би си приел констатацията ми твърде тежко.
> Но ще те светна малко относно Hibernate: Получих това което исках: внимание и отговор на всички поставени въпроси,
На цената на какво? На това, че си се държал грубо с разработчика му? Не стига, че си го ползвал Hibernate свободно, ами на всичкото отгоре си имал и наглостта да изискаш разработчика да ти стои диван-чапраз.
LordJohn, на мен ми омръзна тази дискусия. Аз повече не смятам да пиша, ако искаш да имаш последната дума - заповядай.
ал_шопов
Редактиран на: 1-11-2005@15:53
[Отговори на този коментар] Не държа да съм последен - давам примерите От: LordJohn На: 2-11-2005@10:28 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленТотална идиотщина. Съжалявам за тежкия израз, ама си е баш така.
> Ако си обвиеш разликите в API-тата на JavaScript - може да пишеш еднакъв код.
Да пишеш API на друго API, само защото първото е написано некадърно .... Е на това за му викам идилия. Благодаря, по добре да си го напиша сам и от начало. Поне ще е като трябва да бъде.
>> и да имплементации може да си прави сульо и пульо.
> Точно така. Явно вече разбираш какво означава отворен стандарт - всеки да може да го реализира. Без дискриминация.
Като вземем под внимание това което споделих по-горе, то по-добре ще е да има дискриминация - така поне няма да се налага да пишеш API на друго API.
>> Честно казано бройката на що годе спазващите стандартите browser-и е равна на 2 - IE и Mozila.
> Аз бих изхвърлил IE и бих добавил Konqueror, Galeon, Epiphany.
Тук ти е проблема всъщност тези дето ги добвяш са талаш и не стават за нищо. Те се справят супер зле с CSS2 стандарта, а и Mozila-та също не е цвете с него. Така че, от изброените най-добре се справя IE, макар че и тои не поддържа всичко.
>> И докато IE са се опитали да допълнят стандарта с полезни добавки, които определено улесняват живота на програмиста, давайки му по-голяма свобода, то Mozila просто не спазва стандарта. Защо?
> Оле-мале, ей сега нещата се омазаха. Би ли могъл да посочиш примери за нарушаване на стандартите от Mozilla (например XHTML strict и CSS1)? Би ли посочил полезните добавки облекчаващи програмиста на IE? (Не изказвам твърдение, просто си мисля, че говориш наизуст.) Mozilla е с поколения пред IE при улесняването на разработчика. По-лесно е да разработваш за Mozilla код за IE, отколкото с IE за IE.
Първо за примера за несправяне е с <DIF style="position: relative; visibility: hidden"> има и още но като поработиш достатъчно ще ги откриеш и сам.
Полезните добавки в IE са бол. Ето ти само две: Модален диалогов прозорец и document.getElementByName(), поне не ми се налага да слагам и id-та.
Има още бол, като си отвориш MSDN-а ще ги видиш!
Айде със здраве и напиши поне малко код преди да избълваш поредните си глупости!
[Отговори на този коментар] Така ли? От: John Smith <john__at__smith< dot >com> На: 30-04-2007@21:30 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленАз защо не съм я видял тази "победа"? Май никой не я е видял :Д
[Отговори на този коментар]
|
|
|
|
|
|
|
|