
|
 |
 |
Основа се "Сдружение Свободен Софтуер"
|
 |
|
|
 |
 |
от Ал. Шопов(27-11-2001)
Целите му са да подкрепи развитието и използването на
свободния софтуер, както и да запознае потребителите с
етичните, правните и техническите апекти на софтуера.
София, 2001. На 25 ноември 2001 г. в Ректората на МГУ-София
се основа сдружение "Свободен Софтуер". Негови
учредители бяха привържениците на свободния софтуер и
софтуера с отворен код.
В България вече има сдружение, което ще се занимава с
популяризирането на свободния софтуер, като операционната
система Линукс и най-популярния Интернет сървър - Апачи. То
се нарича "Сдружение Свободен Софтуер", основан на
25 ноември 2001 г. в София и е с нестопанска цел. Негови
учредители са представители и ръководители на ИТ фирми,
работещи в областта на ИТ технологиите, преподаватели,
ученици и студенти, които се занимават със свободен
софтуер.
Огромната популярност, която свободния софтуер набра през
последните години, завиши силно интереса към него. Едни от
най-големите производители на хардуер и софтуер вече
предлагат на своите клиенти решения базирани на свободен
софтуер. Логично е и в България тази световна тенденция да
се прояви.
Учредителите на сдружението определиха своите цели, както и
управителния орган на сдружението. В него участват Васил
Колев, Любен Каравелов, Васко Томанов, Антон Зиновиев,
Росица Димова, Тодор Белев и Николай Калчев.
Целите на сдружението са да популяризира използването на
свободен софтуер, да подкрепя разработката и използването на
свободен софтуер и свободна документация. То ще спомага за
запознаване на обществото с етичните, политическите и
техническите въпроси, свързани със свободите при използване
на софтуер.
Председателят на сдружението, г-н Любен Каравелов, заяви:
"Това сдружение бе очаквано от дълго време в нашата
страна. Свободният софтуер се използва все повече в
инфраструктурата, както у нас, така и по света, и е
наложително в България да има сдружение, което да подкрепи
разитието му."
Господин Томанов сподели, че фирмата, която ръководи -
ТопТийм, използва свободен софтуер, като операционната
система Линукс, офис пакета Оупън Офис (Open Office) и
графичната среда Гном (Gnome), от две години. "От
гледна точка на корпоративния и бизнес потребител,
свободният софтуер е изключително изгоден. Простотата на
неговото лицензиране спестява както пари при инсталирането
му, така и осигурява спокойствие на ИТ отделите на фирмите
пред закона."
Свободата на потребителя, която се гарантира от този
софтуер, е първостепенна за г-н Антон Зиновиев, асистент в
Софийския Университет, официален разработчик на Дебиан и
един от най-дейните хора в областта на българизацията на
компютрите: "Свободният софтуер дава свободата на
потребителите си да го ползват, да го изменят и да го
разпространяват. Това именно ни позволява така да променим
програмите, че да използват български език, да имат
български интерфейс и документация на български, както и
най-важното - да споделим тези подобрения с всички
потребители на компютърни програми.
Според Росица Димова свободният софтуер неиминуемо ще
затвърди все по-големи позиции при приближаването на момента
на приемането ни в Европейския съюз: "Франция и
Германия отдавна имат стратегия за въвеждането на системи с
отворен код и свободен софтуер. Европа като цяло оценява
свободата и независимостта, която този тип програми дават на
техните правителства и администрации".
Николай Калчев посочи значението на свободния софтуер за
образованието и българските програмисти: "Този софтуер
позволява на хората да се развиват. Той гарантира на
българските програмисти правото да го изменят, а това за
един човек, който иска да постигне върховете в областта на
програмирането, е от решаващо значение. Свободният софтуер е
на практика и основната възможност за българските училища да
се осигури компютърно образование на учениците. В момента
само за лицензи се дават толкова пари, колкото и за хардуер,
ако не и повече. При свободния софтуер липсват лицензионни
такси, а това ще позволи закупуването на повече компютри и
обучението на повече ученици."
Учредяването на сдружение "Свободен Софтуер" се
планира от дълго време. Неговите основи лежат в
организацията на Групата на потребителите на Линукс в
България. Това е най-голямото българско виртуално общество с
най-големия пощенски списък.
За повече информация:
Любен Каравелов: председател на Сдружение Свободен
Софтуер
02/9877088
luben@bgone.net
***********
Примери за свободен софтуер:
Най-разпространеният Интернет сървър: Apache. Според
NetCraft той облужва близо 2/3 от всички Интернет сайтове в
света.
Операционната система GNU/Linux, която според различни
изследвания има между 5 и 27 милиона потребители в
света.
BIND, софтуерът, който позволява да пишете в браузъра си
имена (например www.yahoo.com), вместо цифровите Интернет
адреси (в дадения случай 64.58.76.179).
Sendmail - най-популярният сървър за пренос на електронна
поща.
GCC - компилаторът, който поддържа най-много различни
компютърни архитектури.
<< Направете си радиостанция с AM под Линукс | Опера 6 за Линукс: най-сетне... >>
|
 |
 |
 |
 |
Коментар от: fire v_valchev< at >prosyst[ точка ]bg |
Дата: 29-11-2001 |
[ Други коментари] |
.. или за кое точно става въпрос?<p>
Със сигурност не става въпрос за Windows, Линукс или други, както забелязахме противоречиви и конфликтни теми.<p>
Нека не се караме коят операционна система е добре - това, че съм един от учередителите на това сдружение не значи, че не работя с Windows!<p>
Не става въпрос, че Линукс или Windows е по-добър - въпросът е, че като Българин и данокоплатец аз виждам алтернатива на платеният софтуер в свободният и безплатен такъв. Аз наистина искам да мога да убедя правителството и останалите държавни институции, че този софтуер е използваем и именно за това участвах във учереждяването на това Сдружение. Аз го виждам, като една PR агенция, която би трябвало да изгради имиджа на свободният софтуер в България, защото той е използваем и определено по-сигурен.<p>
Разбира се този софтуер понякога се случва да има грешки, но нима софтуерът за който дадеш $200 или повече е гарантирано безгрешен??<p>
Съгласен съм, че ние Българите, нямаме да предложим кой знае какво, но свободният софтуер създаден от други е също свободен. Колкото и малък да е приносът на нашата малка държава за свободният софтуер - той все пак съществува. Това обаче е още една насока за работа на сдружението - да убеди българските фирми, че писането на отворен софтуер не значи и безплатен софтуер - съществуват много лицензи, с които един софтуер може да се разпространява заедно със кода му и все пак трябва да се плати някаква цена за комерсиалната му употреба. Трябва да се каже на фирмите, че от такъв софтуер може да се печели и не директно чрез него, а чрез продажбата на Support пакети, които по мои наблюдения надвишават неколкократно цената и на платеният софтуер.<p>
За момента обаче от българска страна на фронта на свободният софтуер действат отделни личности, които малко или много допринасят за изграждането на един по-приемлив образ на Open Source инициативата. Смятам, че трябва да се отбележат едни от най-добрите и успешни български проекти, като работата по локализирането на KDE, KOffice, GNOME и дори инсталационният процес на Linux Mandrake 8.1, за което можете да се уверите от книгата, над която в момента работя заедно с Георги Данчев и която е свободно достъпна на адрес <a href="http://linux-book.hit.bg">linux-book.hit.bg</a>.<p>
Такива проекти са нужни и трябва повече да се набляга на тях. Колкото повече ги има толкова по-малко ще са критиките от фенове на Windows - като най-фанатични представители на защитниците на платеният софтуер (макар да съм убеден, че все още малко от тях наистина плащат за него).<p>
Също така бих желал да отговоря на теза която беше зададена приблизително така:<br>
"Когато нещо се 'счупи' в Линукс не е толкова лесно да го оправиш, колкото е в Windows" - донякъде съм съгласен, но истината е, че Линукс не 'чупи' толкова лесно напоследък и то най-вече благодарение на йурналата файлова система, каквато притежават Windows NT, 2k .. и вероятно XP. Работата е там, че Windows потребителите вече са свикнали с преинсталирането на всеки 2-3 месеца (признавам, че тук може и да преувеличавам).<p>
Поглеждайки отново темата, която сложих искам да се съглася с една друга тема - "Не дали, а кога?" - това зависи само от нас и доколко сдружението, което учередихме, ще може да помогне "кога" да бъде най-скоро.
|
<< Kirilica i Bylgarska distribuciq | Ne mislite li the govorite gluposti ? >> |
|
 |
|
|
|
|
|
|