от al_shopov(24-10-2005)

рейтинг (35)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Защо OpenDocument спечели, а форматът Microsoft Office Open XML не успя
Дейвид А. Уийлър

$Id: why-opendocument-won-bg.xml 34 2005-10-23 21:48:51Z ash $

Copyright © 2005 Дейвид А. Уийлър

Copyright © 2005 Александър Шопов

Всички права по оригинала са запазени. Част от материала изложен тук е бил публикуван по-рано в сайта Groklaw.

Някои права по превода са запазени. Преводът се разпространява по условията на Creative Commons Attribution license.

Съдържание

Увод
Защо една администрация би предпочела OpenDocument?
И така - добър ли е OpenDocument?
Какво може да направи Microsoft?
Ама това не може да се случи!
Извод
Допълнителна информация
За автора
Увод

Както сайтовете Groklaw, FT.com, ZDNet, и някои други отбелязаха, щатът Масачузетс избра стандарта OpenDocument за офисните приложения, текстовите документи, електронните таблици, диаграмите и графичните документи като схеми и презентации. Всички подразделения на държавната администрация в Масачузетс се очаква да мигрират до 1 януари 2007г. С други думи - ще се ползва този стандарт вместо новия формат на Microsoft базиран на XML за приложенията от Microsoft Office (форматът е познат под името Microsoft Office Open XML File format).

Това е голяма новина. Понастоящем повечето хора разменят офисни документи като използват двоичните формати на Microsoft (които са известни с разширенията си - .doc, .ppt и .xls), но с разпространението и развитието на технологиите базирани на XML много хора искат да ползват XML. В общността занимаваща се с информационни технологии има обща нагласа, че ще дойде ден, когато някакъв вид формат базиран на XML ще замени остарелите двоични формати. Преди няколко години повечето хора очакваха, че това ще е форматът, който Microsoft създаде. Въпреки това изглежда, че Microsoft загубиха войната поради собствените си лоши решения.

Както може да се предположи, Microsoft надигнаха вой по този въпрос и заявиха, че са „леко смаяни“ и че решението е било „ненужно ограничително“. Най-добре Microsoft да се подготвят да бъдат още по-слисани. Държавните служители в Масачузетс, Европа и др. многократно са казвали на фирмата да престане да се преструва и най-накрая да изпълни исканията на клиентите си за пълна съвместимост без никакви ограничения. Въпреки това Microsoft непрекъснато отказват да задоволят нуждите на клиентите си, те правят това от толкова дълго време, че клиентите изоставиха формата на Microsoft. (От Microsoft твърдят, че форматът им е отворен, но хора, които са оценяли независимо текущата ситуация са установили, че това не е вярно). Подозирам, че публичният сектор на Масачузетс е просто първият от множеството администрации по света, които избират стандартите си и се готвят да достигнат до офисни формати базирани на XML. Останалата част от потребителите в индустрията най-вероятно ще последват този пример, защото и те се нуждаят от дълготрайни документи и конкуренция при доставчиците. Най-добрите източници подсказват, че всички преминават към OpenDocument поради едни и същи причини, което оставя Microsoft със собственически стандарт, който никой не иска да използва.

ДОПЪЛНЕНИЕ: Почти веднага, след като написах този абзац, Министерството за изследвания и технологии на Индонезия обяви, че ще използва настолните системи Java Desktop System (JDS) върху Linux като национален стандарт за настолни системи. Министерството планира да инсталира системите в цяла Индонезия, като започне с офисите свързани с администрацията. JDS включва офис програмата StarOffice, чиято следваща версия се очаква да поддържа формата OpenDocument като формат по подразбиране. Лавината лесно ще тръгне, като се очаква големия удар да бъде Европейския съюз.

Тази статия обяснява защо в момента положението е толкова тежко за собственическия формат на Microsoft базиран на XML и защо положението е толкова добро за OpenDocument. От една страна заявяването, че форматът OpenDocument „спечели борбата“ през септември 2005г., е прекалено преждевременно - кой знае какво може да се случи в бъдеще? От друга страна - кристалното кълбо предрича лошо бъдеще за мечтите на Microsoft еднолично да контролира формата използван от всички бъдещи документи и това не е просто статия с гръмко заглавие. Всъщност, ако не побързат, Microsoft вероятно ще станат свидетел на това как техният офисен пакет бавно отива на информационното бунище при WordStar, VisiCalc, Lotus 1-2-3, dBase и други бивши величия при офисните продукти. Вярно, че това ще е слисващо, но това се е случвало многократно. Кой предполагаше, че предшествениците щяха да се провалят? Не мисля, че в този случай това ще се осъществи, поне не толкова бързо, но със сигурност това е реален риск, ако Microsoft не променят поведението си. А това би било ужасяващо за тях - Microsoft Office носи 40% от приходите за Microsoft и е една от основните причини толкова много хора да използват тяхната операционна система (на която се дължи и повечето от останалите им приходи извън инвестициите).

Аз съм оптимист - исторически Microsoft са успявали да променят действията си, когато е трябвало да приемат стандарт, и в този случай те могат лесно да направят това. Например през 1995 те изненадващо и най-накрая приеха стандартите на Интернет, като изоставиха собствените си мрежови стандарти, които повече никой не искаше. Аз мисля (и се надявам), че благоразумието ще победи в Microsoft и в този случай, с други думи - те ще приемат OpenDocument и ще продължат да си продават продуктите. Ако можете да си позволите да прочетете само една статия по въпроса, погледнете тази на ZDNet: „Microsoft трябва да изостави политиката си за офисните продукти“. Това е добра статия. В нея ZDNet стига до следното заключение: „Пред Microsoft стои много прост път ... да включи съвместимост с OpenDocument в софтуера си. ... Те или ще приемат стандарта на индустрията, или сами ще се изолират. Те може да не харесват този избор, защото ползват формата си, за да тероризират конкуренцията си, но няма причина да избягват правила, при които всички са равни.“

Изглежда, че Microsoft играха, заложиха и загубиха. Нека да видим защо, като разгледаме нуждите на администрациите... и защо Microsoft предпочетоха да не се конкурират.

Защо една администрация би предпочела OpenDocument?

По много причини това решение беше очевидно. В момента OpenDocument изглежда, че е правилният избор, като никое правителство няма алтернативи. Единствените реални съперници бяха:

  • Двоичният формат на Microsoft Office, който текущо е ползван като формат за обмен. Но този формат в момента бива изоставен от Microsoft, не използва новите технологии на XML (и така не се възползва от предимствата им) и понеже е недокументиран, той причинява непрекъсната загуба на информация. Достатъчно е да се опитате да отворите документ на Office създаден преди 10 години - често това няма да бъде успешно. Сега си спомнете, че правителствата се нуждаят от документите си и през следващите столетия. Този формат не задоволява тази нужда и е необходима негова алтернатива.

  • Преминаване към Microsoft Office XML, който както е показано по-долу, не отговаря на минималните изисквания на администрацията - като да позволява на всеки доставчик да го реализира програмно. Да не говорим, че в момента въобще липсват имплементации, макар при сегашното положение това да няма значение.

  • OpenDocument е единственият официален стандарт. Той вече е имплементиран от много доставчици (като някои от реализациите са безплатни) и е единственият формат, който задоволява нуждите на правителствата, а и има огромна преднина във времето.

    • Другите формати не са истински конкуренти. PDF е много полезен формат за показване на документи, но неговата цел е различна. Въпреки, че прекрасно запазва форматирането, той не Ви позволява да редактирате данните по смислен начин. HTML е великолепен за уеб страници или къси документи, но често не е достатъчен като документен формат и т.н. Както HTML, така и PDF ще продължават да бъдат използвани, но те не могат да се използват като пълен заместител. Хората се нуждаят от това, което OpenDocument (или майкрософтския конкурент) предлагат.

    Нека разгледаме в детайли въпроса, защо OpenDocument е такъв очевиден успех, като първо погледнем изискванията на правителствата. Администрацията не създава офисни документи, за да бъдат те след това хвърлени на вятъра. Често тези документи трябва да са достъпни след десетилетия и даже векове, като много от тях трябва да бъдат достъпни за всеки гражданин, независимо какво оборудване използва. Нека да разгледаме проблемите, пред които администрациите (като тази в Масачузетс) се изправят, като разгледаме техните типични изисквания за модерен офисен формат:

  • Формат базиран на XML. След като вече XML е разпространен, правителствата искат единствен формат, който е базиран на XML поради многото предимства (напр. лесна и стандартизирана обработка, гъвкавост, лесно нарастване до произволни размери, лекота на коригиране на възникнали проблеми и съвместимост). Двоичните формати имат реални проблеми при нужда от разширяване. Например - ако отделят по един байт за определена величина, а по-късно се открие, че е необходимо повече, е много трудно да се промени каквото и да е, докато при XML просто се записва по-голямата стойност. Поправката също е трудна при двоичните формати. Ако част от данните в XML се развалят, останалите данни могат лесно да бъдат възстановени, което много рядко е възможно при двоични формати. (Компресираните файлове в XML като OpenDocument имат този минус, че възстановяване след мястото на възникване на проблем често е доста трудно, но като правило може да се възстановят данните преди проблемното място, а понякога може да се постигне много по-добър резултат. Двоичните формати с липсваща спецификация са много по-зле - ако програмата Ви заяви „Грешка при отваряне“ често не можете да направите нищо, дори и да съществуват възстановими данни преди проблемното място.)

    Но най-важната причина за съществуването на XML е да се направи изключително лесно всеки да може лесно и бързо да направи инструменти, с които да може да чете, пише и обработва данните. Ако има само една програма, с която да отваряте определен формат е поносимо, когато форматът е странен (какъвто е текущия двоичен формат на Microsoft). Но в момента всичко е свързано в обща мрежа, хората искат да могат бързо да взимат части информация от различни източници и да ги обединяват по нов начин, което изисква формат, който е много по-гъвкав и достъпен за всеки инструмент. XML e проектиран точно за това - ето я причината хората да искат формат базиран на него. За офисни данни изборът е или OpenDocument, или форматът на Microsoft базиран на XML.

  • Спецификация. В края на краищата всички формати изчезват. Имаше време, когато всеки използваше WordStar за текстообработка. В момента вече даже няма филтър за прочитане на неговия формат. За щастие форматът на WordStar е близък до ASCII и по този начин може да се възстанови почти изцяло. Днес не можах да отворя няколко важни файла във формат PowerPoint, версия 4 в днешната версия на PowerPoint, което е недопустимо за мен, а правителствата мислят в десетилетия и векове. И все пак загубата на информация се случва, защото все още няма спецификация за (вече безнадеждно остарелите) формати на Microsoft Office. Ако няма спецификация, значи, че няма стандарт.

    Като забележка: програмният мениджър в Microsoft - Адам Бар предложи да бъде публикувана спецификацията за остарелите двоични офисни формати на Microsoft Office. Това може много да подобри взаимната съвместимост, и ако от фирмата направят това (по начин, по който да позволи на всеки конкурент да реализира програмно форматите), аз ще бъда много доволен. Това със сигурност ще е от голяма полза, стига всеки конкурент да може да ползва форматите (за разлика от текущото лицензиране на базираните на XML формати на Microsoft). Вече даже не е ясно дали Microsoft е наистина в състояние да ограничава лиценза, понеже не би трябвало да може да се патентоват неща, които вече съществуват в публичното пространство над една година. Очевидно публикуването на стандартите няма да донесе същите ползи като XML, но може да означава, че преминаването към XML може да стане с по-бавно темпо (понеже ще има по-малка загриженост за загубата на данни, което е един от сериозните проблеми днес). За съжаление нямам никакви данни, че Microsoft ще публикуват стандартите.

  • Обслужване и поддръжка на стандарта от неутрален източник, за предпочитане - уважавана и вече съществуваща стандартизираща институция. OpenDocument е разработен и се поддържа от независима институция за стандартизация (OASIS). OASIS е дори упълномощена да подава спецификациите си директно в международната организация за стандартизиране - ISO. Дори Microsoft са член на OASIS. Със сигурност не могат да твърдят, че не са запознати с OpenDocument. Microsoft даже не са започнали стандартизационен процес за собствения си формат. През май 2004г. Европейският съюз изрично каза на Microsoft да се включи в усилията по стандартизация на OpenDocument, и че ЕС ще приемат, че „победителят“ е този, който стане международен стандарт. На този етап Microsoft бяха вече прекалено закъснели - те изпуснаха влака на стандартизацията, който пристигна на крайната си спирка с име OpenDocument. Патрик Ганон, президент и изпълнителен директор на OASIS, отбеляза, че „много европейски правителства обмислят да наложат подобна политика [да изискват OpenDocument, подобно на Масачузетс]“, което ще бъде разглеждана тема при дискусиите на европейския форум за приемана на стандартите на OASIS, който ще се проведе в Лондон на 17 октомври 2005г.

  • Участие в разработката на стандарта на множество доставчици и потребители. Единственият начин да сме сигурни, че всички критично важни нужди на потребителите и проблеми на доставчиците са били покрити, е да има много и различни организации, които съвместно са разработили спецификацията, като са приемали и разглеждали публичните забележки. Форматът на Microsoft базиран на XML не е такъв - разработката му е изцяло контролирана от Microsoft. Това е огромен недостатък за нещо, което трябва да се използва в целия свят, за неограничен период от време, за документи, които ще струват трилиони долари. Въпреки че първите предварителни версии често се създават от един човек или от малка група хора, трябва да има разглеждане от широка група, за да се получи добър финален резултат.

  • Множество програмни реализации. В момента вече има множество имплементации на OpenDocument, като скоро още много предстоят да бъдат огласени. Администрациите не искат да бъдат приковани към единствен доставчик, нито да принуждават гражданите си да бъдат зависими от единствен доставчик. Когато няма конкуренция, разходите стават неимоверно големи, а поддръжката изчезва. Само един производител наистина поддържа XML формата на Microsoft - Microsoft. Забележете, че множеството програмни имплементации са единствения начин да се проверите дали спецификацията наистина осигурява съвместимост. Организацията за стандартите в Интернет - IETF дори изисква това от своите стандарти. Microsoft започна да твърди глупости, като заяви, че OpenDocument е проектиран единствено за OpenOffice.org, но множеството вече съществуващи реализации показват, че това е лъжа.

  • Всеки да може да реализира спецификацията. Всеки може да имплементира OpenDocument, а това не е вярно за формата на Microsoft. Днес много хора и много програми трябва да имат достъп до данните в офисните документи. От критична важност е всеки да може да реализира офисния формат, особено като се има предвид, че това е причината за използването на XML.

    Изглежда този момент бива разбран най-трудно от някои хора, затова предоставям подробности, но крайният извод е следния: Microsoft лицензират формата си по начин, който казва следното: „можете да го използвате безплатно, освен ако не сте конкурент.“ Това е хапче отрова за формат като този, защото администрациите искат конкуренция.

    Самите Microsoft признават нуждата от отворен формат, като казват: „Преминаването към документни формати, които са отворени, документирани и безплатни за използване, всъщност е много полезно... [, защото води до това, че файловете Ви] изцяло Ви принадлежат [, така че] упражнявате контрол над тях.“ Чудесни думи! Обаче има думи, но трябва да има и дела - администрациите не винаги са глупави. За да отговори на такива изисквания, всеки подобен формат трябва да може да бъде използван от която и да е собственическа програма и от който и да е софтуер с отворен код, или поне тези, които използват най-честите лицензи. Преди петнадесет години беше лесно да се пренебрегва софтуера с отворен код, но днес на пазара присъстват много такива решения. В днешно време правителствата не могат да изискват стандарт, който забранява имплементации лицензирани под най-популярните лицензи за софтуер с отворен код. Подобни дискриминиращи изисквания могат да доведат до съдебни дела срещу членове на правителството.

    Нека да бъдем директни: най-популярният лиценз за софтуера с отворен код е Общия публичен лиценз (ОПЛ) на ГНУ, версия 2, така че всеки офисен формат трябва да може да бъде реализиран от програма лицензирана според ОПЛ на ГНУ. Тук е налична статистика за използването на ОПЛ. Отново прегледах данните на 1 септември 2005г. Статистиката на сайта за софтуер Freshmeat показва, че 67,41% от проектите използват ОПЛ, като следващия по честота е ПОПЛ (По-малкия ОПЛ на ГНУ) (6,06%), а на трето място е първоначалния лиценз на BSD (3,34%). Дори и да си представим, че всички лицензи извън ОПЛ са еднакви и ги съберем - те остават малцинство. Не всички поддръжници на софтуера с отворен код харесват или използват ОПЛ, но да правиш незаконно използването на толкова популярен лиценз без някаква добра държавническа причина, си е чиста лудост.

    Microsoft не са имали желание да лицензират продуктите си, така че всички да могат да ги ползват, затова и не са пожелали да изготвят спецификация, която да е подходяща за употреба за нуждите на администрацията. Вместо това Microsoft винаги са искали да публикуват спецификация, която да не може да бъде използвана от някои от основните й конкуренти, чрез странни юридически лицензионни клаузи, които да предотвратят съвместимостта и конкуренцията. Например форматът базиран на XML на Microsoft, не може да бъде имплементиран от програми лицензирани по условията на ОПЛ на ГНУ. Според законодателството на САЩ, Microsoft има правото да създава спецификации, които изключват конкуренцията, но не трябва да се правят на изненадани, когато хората решат да не ползват подобни спецификации. Особено като се има предвид, че в момента има офисни програми, които според условията на Microsoft не могат да ползват форматите й (поне Gnumeric и AbiWord използват ОПЛ, OpenOffice.org използва сходния с ОПЛ - ПОПЛ и също не е ясно дали може да ползва формата на Microsoft). Няма причина на тези участници в пазара да им бъде отказан достъп до него. Спомнете си, че основната причина за формати базирани на XML е всеки да може да ги чете и да записва в тях, ако иска.

    Тъкмо обратно е положението при OpenDocument - тази спецификация може да бъде използвана независимо лиценза на софтуера - дали е собственически или с отворен код, в това число ОПЛ на ГНУ, както и офисните програми на Microsoft по текущия им лиценз. Така че OpenDocument е свободен формат и всеки може да го реализира, включително и Microsoft... докато форматът на Microsoft базиран на XML не позволява това. Твърденията на Microsoft, че OpenDocument е„ненужно рестриктивен“ са пълни безсмислици - нещата стоят точно обратното. Бих казал, че само тази причина по себе си е напълно достатъчна да дисквалифицира формата на Microsoft базиран на XML от всякакво внимание от страна на всяко правителство, независимо качествата на стандарта, защото този стандарт не дава свободата на потребителите си да изберат каква програма или система да ползват. Microsoft просто се опитват да предотвратят появата на конкуренция. Европейския съюз, Боб Сютър от IBM и много други предупреждават да не се ползва такъв формат. Още по-малко са шансовете други страни да приемат формата на Microsoft базиран на XML, защото за Масачузетс Microsoft може да е национална компания, докато за другите страни Microsoft ще е чуждестранна компания. Другите правителства няма да бъдат въобще заинтересувани да забранят конкуренцията за една чуждестранна компания.

    Крис от Масачузетс набляга на това, че този щат не преминава поради икономически причини към отворени стандарти, а за да защити интересите на гражданите си да имат отворен и свободен достъп до публичните документи за вечни времена. „Това, от което избягахме на този етап, е използването на собственически стандарт. Ние искаме стандарти, които са публикувани и нямат юридически забрани за ползване. Също така ние не искаме два стандарта.“

    Може би една аналогия ще помогне да се изяснят нещата. Бих предположил, че от Microsoft ще бъдат много нещастни, ако администрацията на Масачузетс наложи в щата да се използва само софтуер под ОПЛ. Дори ако Масачузетс решат такова нещо, биха могли да се обосноват с предимствата на прозрачността на кода. (Не се опитвам да доказвам, че Масачузетс трябва да направят това, говоря хипотетично, за да демонстрирам тезата). Тъкмо обратното е при Microsoft, които искат в Масачузетс да се наложи забрана на използването на софтуер лицензиран според ОПЛ в пакетите с офисни програми. Няма добра държавническа причина да се направи такова нещо, вместо това има много добри причини за защитата на конкуренцията това да не се прави. Особено като се има предвид, че вече има готова алтернатива - международен стандарт, който вече е реализиран многократно, включително от няколко висококачествени, свободно достъпни реализации (което дава на щата широка гама от избор). Впечатлението ми е, че Масачузетс наистина се се опитали да работят с Microsoft, за да ги накарат да променят лиценза на нещо, което е по-приемливо, така че Microsoft да не бъде дисквалифицирана. И въпреки това Microsoft продължават да се опитват да пробутат лиценз на спецификацията си, който забранява конкуренцията. Да се очаква една администрация завинаги да забрани употребата на конкуриращи се пакети от офисни програми е абсурдно и Microsoft е трябвало да знаят това. Всъщност си мисля, че те са знаели това, просто са се надявали никой да не забележи.

  • Евтини програмни реализации. Не всеки разполага с неограничени средства. Публичният сектор трябва да си взаимодействат с хора, които са бедни, самите администрации често не разполагат с много пари. За OpenDocument това не е проблем. Някои негови имплементации могат да бъдат придобити безплатно (особено OpenOffice.org и KDE KOffice), начинът на лицензиране на които позволява това да продължи неограничено във времето. Това са хубави програми, не са нискокачествен демонстрационен софтуер. Дори да изберете имплементация, която струва пари (например StarOffice или Microsoft Office с програмна приставка за OpenDocument), определено сте на печалба, защото наличието на безплатни алтернативи е естествен ограничител на цената за платените пакети. Няма да имате подобен късмет с формата на Microsoft базиран на XML. Той е наличен единствено в последната версия на Microsoft Office. Всъщност, тяхното лицензиране е внимателно направено, за да се предотвратят най-вероятните източници на конкуренция (форматът е „свободен“ стига да не сте истинска конкуренция). За да използвате формата на Microsoft ще трябва да актуализирате софтуера на големи групи хора, което ще доведе до много големи разходи. Въобще не може да се говори за конкуренция между форматите. А има и нещо по-лошо - понеже никой освен Microsoft не поддържа формата им базиран на XML, този формат ще остане скъп за използване поради липсата на конкуренция, особено ако още хора се опитат да го използват. Това се превръща в самоизпълняващо се предсказание - ако още хора се опитат да използват техния стандарт, Microsoft ще бъдат изкушени да вдигнат цената му (за да извлекат още по-голяма печалба), което в дългосрочна перспектива ще накара хората да престанат да го използват.

  • Вече има поддръжка на OpenDocument. OpenDocument вече е публикуван и реално се използва, което намаля риска. Всъщност OpenDocument бе разработен на базата на уроците научени от по-стария формат на OpenOffice.org (форматите не са еднакви, но са подобни, а промените бяха направени на базата на дискусии и широк преглед.) При варианта на Microsoft - пълният им формат дори не е пробван в практиката (това се очаква да стане скоро), базиран е на предходна разработка за Microsoft Office 2003, но никога не е служил като основния формат на Microsoft Office, не поддържа критично важни компоненти като PowerPoint, а по-старите версии не поддържат цялата функционалност на продукта. Поддръжката на OpenDocument вече е налице и изглежда е по-зряла, особено като се има предвид поддръжката от страна на множество производители. Все още не съм видял никакво доказателство за значима поддръжка от страна на други производители за форматите на Microsoft базирани на XML.

    • Историята изглежда ясна. Microsoft заложиха на факта, че понеже повечето потребители на офисни програми използват техния пакет, потребителите биха избрали формата на Microsoft базиран на XML въпреки, че този формат не отговаря на изискванията на клиентите. Изглежда, че от Microsoft са се надявали, че чрез залагане на труднооткриваеми капани в своите лицензи, те биха изключили бъдеща конкуренция, ако успеят да направят лиценза на формата да изглежда достатъчно отворен, за да се заблудят хората от администрациите. Възможно е да да са очаквали, че хората няма да разгледат различните възможности за избор, което е странно предположение като се има предвид, че тук са заложени толкова много пари и данни. Хората от администрациите често са претоварени от работа, но също така е вярно, че има много умни хора в администрациите.

    Хората в публичния сектор могат да работят и много умно, особено когато получават добри съвети отвън. Преди няколко години тайни документи на Microsoft, които сега са известни като Halloween I (Вси светии I) и Halloween II (Вси светии II), изтекоха пред широката публика. Тези документи са били изготвени в сътрудничество с ключови хора в Microsoft. Крайният извод от тях е препоръката Microsoft да подтиска конкуренцията „като де-стандартизира“ протоколи (да създава собственически формати, които да не могат да бъдат използвани от други) и като атакува конкурентите си с патентни дела. От този момент много наблюдатели следиха внимателно и предупреждаваха, когато Microsoft се опитват да „наложат“ формати, чиито условия за ползване пречат на конкуренцията.

    ZDNet достигна до подобни заключения, и заяви, „[когато] съществуват отворени стандарти, които са в състояние да поддържат дейностите на администрацията, трябва да се направи избор, който не е дискриминиращ. Достъпността за колкото се може по-широк кръг от граждани и организации е първостепенна отговорност за всяко правителство.“ От Европейския съюз се изказаха по подобен начин: „Поради специфичната си роля в обществото, обществения сектор трябва да избягва ситуацията, в която един продукт се налага на всеки, който взаимодейства с администрацията по електронен път. По подобен начин, всеки документен формат, който не дискриминира срещу участници в пазара и който може да бъде реализиран на множество платформи, трябва да бъде насърчен. Така общественият сектор трябва да избягва всеки формат, който не гарантира равни възможности за участниците на пазара да реализират програмно приложения за обработка на документи в този формат, особено когато това може да наложи избор на продукт от страна на гражданите или фирмите. В това отношение инициативите за стандартизация ще осигурят не само справедлив и конкурентен пазар, но също ще помогнат да се запазва съвместимостта между изготвените решения, като подпомага конкуренцията и нововъведенията.“

    Потребителите, които в този случай са правителства, просто избраха да не приемат произволните условия, които Microsoft решиха да предложат. Това е логично, малко хора подписват празен лист хартия! Вместо това те разгледаха алтернативите, намериха такава, която удовлетворява техните нужди и я избраха. В момента администрациите започват официално да заявяват изискванията си във вид на производствени спецификации, така че всеки доставчик да може да удовлетвори тези нужди. Доставчиците са свободни да изберат дали да поддържат съответната спецификация и да се конкурират на базата на цена, функционалност, гъвкавост, отговаряне на обществените цели и т.н. Производителите са свободни и да не влизат в конкурентната обстановка и автоматично да загубят. С други думи администрациите могат да направят това, което обикновено правят - да наложат честни и справедливи изисквания, които всеки да може да покрие, и след това да се ползва решението на този доставчик, който най-добре отговаря на изискванията (в този случай - съвместим стандарт). Това не е политика срещу Microsoft, от години администрациите изрично са молили фирмата да разработи съвместно с други играчи формати, които всички да могат да използват. Microsoft могат да реализират в програмите си избрания стандарт - OpenDocument.

    Въпреки, че останалата част от организациите имат различни нужди от администрацията, на тези организации се налага да работят с публичния сектор, така че държавните решения понякога имат многократен ефект. Недържавните организации също притежават документи, които трябва да могат да се използват и в бъдеще, фирмите също искат по-ниските цени и по-високото качество, които са резултат от конкуренцията. Така че със започването на обявяването на административните решения в тази специфична област е напълно логично да се очаква, че голяма част от икономиката ще я последва. Вярно е, че Масачузетс не може да промени света, но този щат има същите проблеми както повечето големи администрации и е логично да се прогнозира, че щом в Масачузетс са направили такъв избор, другите администрации ще го повторят.

    И така - добър ли е OpenDocument?

    Дали OpenDocument е добър? Да. На кратко, спецификацията на OpenDocument е наистина добра. Статията „Бъдещето е открито: Какво е OpenDocument и защо това те интересува“ от Даниел Карера дава информация за предимствата на OpenDocument. Тим Брей също прави интересен коментар. Статията за OpenDocument в Уикипедия съдържа интересна информация.

    Понякога човек може да научи много за едно нещо от начина на създаването му, както и от това, кои са създателите. Това важи и в този случай. OpenDocument е създаден от много разработчици на офисни пакети, включително програмистите на OpenOffice.org, StarOffice, KOffice от KDE и Word Perfect (Corel). Освен тях в изработването на спецификацията бяха включени и много от основните потребители, за да могат те да са сигурни, че нуждите им ще бъдат удовлетворени. Boeing участва - те имат големи и сложни документи, така че участието им осигури сигурността, че големите и сложни документи ще бъдат поддържани добре. Една група за превод на Библията също помогна, те имат много сложни лингвистични нужди, включително многоезични документи и необичайни езици. Като резултат OpenDocument се справя великолепно с нуждите на интернационализацията. Публичното разглеждане и коментари също бяха позволени. Аз се възползвах от тази възможност и доброволно пратих коментарите си, както направиха и много други. Екипът за изготвяне на спецификацията използва за основа вече съществуващ формат базиран на XML (този на OpenOffice). Това им даде огромно предимство пред Microsoft, чиято предишна работа по XML за офисните им документи не покриваше ключови области (например PowerPoint). Това е пътят да се получи добра и дълготрайна спецификация - започва се с нещо съществуващо и се включват много участници с най-различни нужди, за да се коригират всички налични проблеми.

    Сравнете сега OpenDocument с формата на Microsoft базиран на XML. Последният път, когато го проверявах, абсолютно обикновени, изцяло офисни документи можеха да съдържат двоични обекти, които зависят от Microsoft Office и Windows (напр. OLE), а те нямат цялостна документация.

    Въпреки, че не участвах в комитета по изработката на OpenDocument, аз прочетох спецификацията по време на периода за публичен преглед и изпратих малко коментари. Като цяло бях доволен от спецификацията - доста хубави неща могат да се кажат за нея. За стандарт тя е много лесна за четене. Внимателната изработка, която е била следена от много хора, си проличава като резултат. Спецификацията даже е много по-кратка, защото са преизползвани вече съществуващи стандарти, а не са измисляни нови (което в повечето случаи е добра идея). OpenDocument не е съвършен, никой продукт на човешката дейност не е. В частност, не са доспецифицирани формулите в електронните таблици. Форматът покрива електронните таблици, включително форматирането, обобщаващите таблици, данни и още много други неща, дава примери за верни формули, но не дефинира в изрични подробности действителния формат на изчисляемите формули в електронните таблици. Проблемът е в недостатъчната спецификация, а не че съществуващата спецификация е лоша. За простите електронни таблици тя е достатъчна като начало. Според мен това е слабост, затова доброволно разработих документ на име „OpenFormula“. Във всеки случай, това е лесен за разрешаване проблем, определено е по-лесно да се коригира това, отколкото бъркотията забъркана от Microsoft. И понеже вече има множество програмни реализации на OpenDocument, проблемите му вече са ясни и се решават. Сравнете това положение със запретителните лицензи на Microsoft, които не позволиха появата на тестване от страна на множество производители и потребители, което е задължително условие за добър стандарт, който ще устои на времето.

    Какво може да направи Microsoft?

    В момента Microsoft е в леко затруднение. Светът вече започна да преминава към OpenDocument, а и с поддръжката на формата от толкова други доставчици, няма реална нужда да се търси негова алтернатива.

    Ако Microsoft решат изведнъж да подложат формата си на стандартизация, ще се изправят пред множество проблеми. Понеже форматът не е разработен от множество доставчици и потребители, ще са необходими години, за да бъде прегледан и да се коригират неизбежните проблеми, които се появяват, когато работиш в изолация, а тези години ги няма, те са вложени именно в OpenDocument, който вече е тук. От Microsoft могат да си наемат отбор, който да се преструва, че прави „независим“ анализ, а всъщност това да са хора, на които им плаща все същия производител. Ала и тогава резултатът от тяхната работа едва ли ще е добър. Аз се съмнявам, че Microsoft въобще ще заинтригува общността по стандартизация, защото стандарт вече има и няма нужда същата работа да се прави втори път. Всичко това презумира, че Microsoft ще коригират проблемите по лицензирането си, което не изглежда вероятно. Всичко това е възможно да се случи, но те забавиха встъпването си в процес на стандартизация толкова дълго, че изобщо не е ясно дали някой въобще вече се интересува от стандартизация на техния формат. В частност - трудно е да си представим, че другите производители на офисни пакети ще се заинтригуват, защото те вече са инвестирали години в създаването на един чудесен формат. Вероятно е производителите да отговорят на формата на Microsoft базиран на XML подобно на репликата от Monty Python - „Много е хубавичък, но ние вече си имаме.“ А без участието на множество производители, които създават офисни пакети, този тип стандартизация ще бъде определена (съвсем правилно) като симулация.

    Microsoft могат да решат и да използват единствено собствения си формат базиран на XML, но понеже никой друг не може да го чете (включително повечето текущи инсталации на техните офисни програми), а хората вече са стандартизирали ползването на OpenDocument вместо това, потребителите могат просто да разберат, че не искат последната версия на Office, освен ако Microsoft не побърза и не използва стандарта. Силният натиск може да доведе до неизползване на новата версия на Microsoft Office, вместо да стимулира хората да преминат към този продукт.

    Една от основните възможности за използване на формата на Microsoft базиран на XML е той да послужи като основа за отделна програма, която да преобразува техния формат в OpenDocument. Ако офисен пакет, който е лицензиран под лиценз като ОПЛ - нещо, което не се харесва на Microsoft, включи такава възможност, Microsoft могат да се възползват от лиценза си и силно да му попречат. Но ако става дума за отделна програма, не е ясно какво биха направили от Microsoft. Те биха могли да забранят ползването на такъв конвертор, но това не би попречило на конкуренцията им, а освен това такова действие ще разкрие на всички, че тяхното лицензиране е антиконкурентно, без действието да е нанесло вреда на доставчиците на офисни пакети. (Разкриването, че условията са антиконкурентни, може да има смисъл от бизнес гледна точка, ако можеш да накараш конкуренцията си да излезе от пазара, преди законоприлагащите институции да реагират, но няма никакъв смисъл, ако действието те прави отговорен за нанесени вреди, без да е навредило на конкуренцията). Ако те не попречат на ползването на програмата за преобразуване на форматите, тя ще помогне на потребителите още по-бързо да мигрират към нещо различно от Microsoft Office.

    Изпитвам истинско съжаление към хора като Брайън Джоунс от Microsoft. Те са вложили част от своя живот, за да вкарат формат базиран на XML в Microsoft Office и са се постарали този формат да е поне частично отворен. А изглежда хората, които взимат решения в Microsoft, са си забили сами нож в гърба. Силно се съмнявам, че хора като Брайън Джоунс са взели юридическите решения, които изглежда доведоха до поражението на формата на Microsoft базиран на XML. Те не трябва да бъдат осъждани заради тези решения.

    Всъщност няма необходимост това задължително да навреди на Microsoft. Всеки може програмно да реализира OpenDocument, така че Microsoft могат лесно да добавят код към Microsoft Office и той да поддържа OpenDocument. Лесно е да се направи, но ще могат ли те да си преглътнат гордостта и да ощастливят своите потребители? Надявам се това да стане. Някой така или иначе ще го направи. OpenOffice.org може да се използва като филтър, ако няма друго решение. Има инструменти за преобразуването на XML към XML (например XSLT), които трябва да облекчат този процес. Подозирам, че ако Microsoft добавят добро взаимодействие с OpenDocument към офисния си пакет, много хора биха си го купили. От друга страна, ако се наложи хората да ползват OpenOffice.org като програмна приставка към Microsoft Office, същите тези хора ще започнат да се питат защо въобще им е необходим Microsoft Office.

    Microsoft са свободни да решат какво ще правят, но същата свобода имат и техните клиенти. Клиентите искат един напълно отворен стандарт, а Microsoft решиха да не отговорят на изискванията на клиентите си. Ако Microsoft продължават с това си държане, трябва да очакват и отлив на клиенти - пазарът работи така. Не могат да твърдят, че не са знаели, че клиентите им искат напълно отворени стандарти. Администрациите повтарят това от десетилетия. Microsoft знаят правилата, просто са решили да не ги спазват.

    Ама това не може да се случи!

    Всъщност може. Един пазарен лидер може да се окаже, че не отговаря на исканията на клиентите си и тогава или ги удовлетворява, или напуска пазара. Това вече се е случвало многократно. Microsoft решиха в този случай да игнорират стандартите и затова ще трябва да настигнат останалите, ако възнамеряват да се конкурират с тях. Те са свободни и да не го направят, и ако пренебрегват клиентите си да си понесат последствията. Историята ни посочва някои примери, така че нека да им хвърлим един поглед.

    В края на 80-те и до 1995 Microsoft не приемаше стандартите на Интернет - TCP/IP (както по-късно - стандартите на Световната мрежа - WWW) и се опитаха да накарат всички да използват техните собственически протоколи за мрежова свързаност. Въпреки че всички използваха клиентски машини базирани на Microsoft, пазарът отхвърли техните стандарти за мрежите и си слагаха програмни приставки или преставаха да ползват продуктите на Microsoft. От фирмата изведнъж усетиха, че клиентите им си отиват и по-такъв начин Microsoft щеше да се окаже напълно маргинализирана. През 1995 Бил Гейтс нареди на войските си да направят обратен завой и да побързат да осигурят много по-добра поддръжка на TCP/IP и WWW. Тя не беше достатъчно добра по това време, но за доста кратък период те успяха да реализират поне нещата, които им позволиха да останат конкурентни. Microsoft от дълго време е много силна компания, но не е всесилна. Когато пазарът тръгне в посока към важни стандарти осигуряващи съвместимост, обикновено Microsoft смогват на края да ги поддържат, дори и да са се опитвали да продават своите си алтернативи.

    Всъщност вече се е случвало пазарните лидери точно в тази ниша да бъдат прегазени. WordStar, Word Perfect, VisiCalc, Lotus 1-2-3 и dBase - всички са били офисни продукти доминиращи на пазара по някое време и са били поддържани от компании, които са били силно мотивирани да останат водещи на пазара. Всички те загубиха, защото пренебрегваха нуждите на клиентите си като преминаването към 16-битови компютри, графичния потребителски интерфейс или просто стабилност. Потребителите искат да се премине към стандартен формат базиран на XML за офисните данни, за да може всеки да ги имплементира. Потребителите искат това все по-силно. Те са още по-мотивирани сега, защото това е страничен ефект от цялостната мрежова свързаност: при това положение всеки трябва да може да взема и да извлича различни данни, по най-различни нови начини, така че има нужда от формат, който всички да могат да поддържат. Microsoft просто не са взели това достатъчно на сериозно.

    Очевидно е, че дори да държиш днес пазара в ръцете си, няма никакви гаранции, че това ще е така и в бъдеще. Книгата на Дейвид Халберстам „Разплатата“ дава друг такъв пример от автомобилостроенето: „Тримата големи производители на коли в САЩ си мислеха, че могат да диктуват на пазара, който са «пленили», какво да се купува, но гражданите на САЩ им показаха, че това не е така през средата на 70-те. Единствените оцелели от тази ера на тежки и огромни коли със задно предаване (макар и в умален и много подобрен вариант) са моделите Ford Crown Victoria/Mercury Grand Marquis и Lincoln Town Car. Всяко друго возило е някаква модификация на т.нар. шаси K-car.“

    Може ли група доставчици да победят една голяма компания? Естествено. Погледнете войната на стандартите при видеокасетите през 80-те - VHS срещу Sony Betamax. Sony бе голяма компания, която се опита да контролира индустрията, чрез формата, който създаде. Но останалата част от индустрията реши да използва VHS, което позволи появата на много доставчици (Sony здраво контролираше, кой може да произвежда апаратура базирана на Betamax, докато спецификацията на VHS бе много по-открита за използване от страна на другите производители. ) Групата от поддръжници на VHS започнаха бързо да се конкурират един с друг, като всички продължиха да ползват стандарта, клиентите започнаха да предпочитат стандарта, при който имаше конкуренция на доставчиците и групата около VHS просто завзеха пазарния дял на Betamax. В английския език даже се появи жаргонен израз на базата на тази случка: „to betamax“ (да се избетамакся) означава „да заложа на собственически стандарт, който бива пометен на пазара от друг формат, който позволява конкуренция при производителите“. Това не изчерпва всичко в тази случка, разбира се, но моята цел бе да покажа, че да си голям не означава, че всеки твой продукт ще бъде приет от пазара. Фактът, че даже се е появил жаргон за това трябва да Ви покаже и нещо друго - от време на време някой доставчик ще се опита да изиграе този номер. Големите компании често се изкушават (от алчност) да се опитат изцяло да контролират един пазар чрез собственически формат. Тогава другите производители (които се страхуват, че ще бъдат изтикани извън пазара) се обединяват с потребителите (които се страхуват, че ще остане един единствен доставчик) и те заедно разработват и разпространяват формат, който не е толкова затворен. В дългосрочен аспект стандартите, които са разработени широко печелят, защото потребителите са тези, които правят крайните решения, а малко са потребителите, които искат да са зависими от единствен доставчик. Разностранното участие в създаването на един формат спомага за посрещането на всички важни нужди. В дадения случай Microsoft се избетамаксиха, а това лошо.

    Microsoft даже открито признават, че клиентите не обичат да са оковани към единствен доставчик поради формата на офисните документи. Проблемът е, че Microsoft непрекъснато твърдят, че форматът им няма да причини това. Никой независим оценител не е на мнението на Microsoft, нещо повече - някои от тях публикуваха доклади, в които обясняват точно поради каква причина Microsoft не са покрили и минималните изисквания.

    Винаги ли официалните стандарти печелят на пазара? Разбира се, че не! Много стандарти са се проваляли в миналото, защото не са имали реализации, реализациите са им били слаби или пък са били много по-скъпи от конкуренцията си. Но никой не твърди, че сага ситуацията е такава. Включително във финансовия доклад на Microsoft за периода свършващ през юни 2005 се признава, че конкуренцията, на OpenOffice.org в частност, е рисков фактор за тях. Основните причини, поради които се случва стандартите да не спечелят, не са на лице в случая. От друга страна са налице всички признаци, че лидерът на пазара ще хлътне с двата крака, в това число - пренебрегването на критично важни потребителски изисквания и опит за налагане на собственически стандарт срещу отворен стандарт, който се поддържа от много производители и е приет от потребителите.

    Няма съмнение, че този процес ще коства пари. Всеки преход, дори и малък - като преминаването към нова версия на същия продукт, струва пари. Всичко това са еднократни разходи, докато запазването на текущото положение ще доведе до загуба на още данни. Вместо това като се каже на всички в момента на къде отиват нещата, всички ще могат да се движат в едно направление (като се спечели време и се намалят рисковете и разходите). Уеб сайтът на Масачузетс - Saugus.net показва, че този преход няма да е толкова труден, колкото си го представят всички: „Това въобще няма да повлияе на повечето от по-големите сайтове в системата на Saugus (понеже Saugus.net поддържа отворените формати общо взето от 1998г., когато са влезли в сила допълнителните разпоредби по закона Saugus, а новите училищни сайтове на Saugus като проектът TAHG вече са включили поддръжка на отворените стандарти).“ Със сигурност този преход ще изисква планиране, както всяка друга политика в сферата на информационните технологии, но за това си има хора, които се наемат да управляват инфраструктурите в ИТ.

    Извод

    В момента изглежда, че OpenDocument е най-разумното и най-нискорисковото дългосрочно решение, въпреки, че на пръв поглед този резултат може да е изненадващ. Всеки пазарен лидер има повече козове от другите играчи, но изглежда, че Microsoft силно са надценили картите си в това раздаване.

    Старият формат на Microsoft Office е без спецификация и ще продължи да води до загуби на данни, освен това не използва предимствата на XML. Дори и Microsoft изоставят този формат. От друга страна - новият формат на Microsoft, въпреки че е базиран на XML, вместо да насърчава съвместимостта, ще я предотвратява. С това просто не отговаря на типичните нужди на администрациите - рестриктивните условия на лицензиране пречат на истинската конкуренция, а форматът въобще не е минал през процес на стандартизация (а това бе поискано от Европейския съюз и от други лица). Вярно е, че хората предпочитат по-лесния начин, но само ако той отговаря на техните условия.

    Като огласяват целите си рано, администрациите, като тази на Масачузетс, си улесняват постигането им, защото ранната разгласа дава време на хората да планират прехода и на доставчиците да изпълнят изискванията. Изглежда, че много администрации (включително тези в Европа) стигат до същите изводи и по същите причини. Масачузетс не е отхвърлил програмния пакет Microsoft Office, а само новия формат на Microsoft базиран на XML. Вместо него щатът избра международния стандарт. Дори и Масачузетс да не изпълни това решение (а това винаги е възможно, като се има предвид как техническите аргументи, често се надцакват от шуробаджинащината), изглежда, че другите организации ще преминат на международния стандарт. Всъщност - полесражението ще се премести на новия фронт: Европа.

    През 2004 Европа много ясно огласи исканията си. В частност, те казаха на Microsoft да обмисли „ползата от това да подаде форматите си базирани на XML към международна организация по стандартизиране, като изборът на организацията е на Microsoft“ както и „публично да огласи и обещае, че ще публикува стандартите и ще даде възможност на всички, без никаква дискриминация, да имат достъп до бъдещите версии на спецификацията WordML“. Европа също така заяви, че ако „може да се ползва единствен формат за редактируеми документи, той трябва да се базира на консенсус между производителите, което да бъде демонстрирано, чрез приемането на стандарт за формата.“ Microsoft не успяха да усетят намека, не преминаха процес на стандартизация и не осигуриха недискриминационен достъп до формата си. Microsoft могат да се опитат да догонят влака в последния момент, но е възможно клиентите просто да решат, че не е задължително нуждите им да са задоволени. С всеки изминал ден това става все по-съмнително. Администрациите в момента правят това което са казвали - избират стандарта отговарящ на техните нужди.

    Аз не съм от вечните противници на Microsoft, мои приятели дори работят в тази компания. Със сигурност бих похвалил добрите решения, които правят. Но в този конкретен случай, мисля че изборът им беше лош, а резултатът от него бе лесно предвидим. Предвиждането на бъдещето си е трудна работа (или поне му се носи такава слава), тази прогноза не е толкова сигурна, колкото фактът, че слънцето изгрява всеки ден, но положението в момента въобще не е розово за собственическия стандарт на Microsoft базиран на XML. Това че са лепнали думата „отворен“ в името му, въобще не го прави отворен стандарт, а уговорката „безплатен е, ама не за всичките ми конкуренти“ днес не се приема от хората. Дори старите двоични формати на Microsoft не са с толкова обременяващи изисквания!

    Сигурно е, че ще има хора, които ще ползват новия формат на Microsoft - не ми е такава тезата. Аз твърдя, че вече е напълно ясно, че е много малко вероятно новите формати на Microsoft да доминират при бъдещите офисни формати, подобно на начина, по който старите им двоични формати са доминиращи днес, освен ако не се случи нещо наистина изключително. Старите двоични формати на Word, Excel, и т.н. са станали толкова вездесъщи, че на практика всеки офисен пакет трябва да може да ги чете и да записва в тях. Тази разпространеност, която не е подкрепена със спецификация и е основана на ограничеността на двоичните формати, вече е проблем. На практика тези стари формати са черна кутия, трудно се обработват и прекалено много зависят от архаичните структури от ниско ниво на старите версии на Microsoft Office. Често се случва дори и последните версии на Microsoft Office да не успяват да прочетат този формат. С обновяването на програмите, форматите стават все по-малко четими за потребителите си. Понеже дори и програмите на Microsoft не съумяват да прочитат надеждно старите версии на форматите, явно е че този модел е фундаментално грешен. Това е причината за огромната необходимост от стандартен формат базиран на XML.

    Дейвид Берлинд от ZDNet мисли по подобен начин като мен: „Предчувствието ми е, че има много държавни агенции, както наши, така и чуждестранни, които внимателно следят тази игра на котка и мишка, игра която Microsoft няма да спечелят“

    Няма да е технически трудно за Microsoft да се справят с тази ситуация, просто трябва да добавят програмен код за поддръжката на OpenDocument. Така или иначе вече поддържат формати като RTF, ASCII, HTML, Word Perfect, както и много други. Истинският въпрос е може ли Microsoft да преглътне гордостта си, за да задоволи нуждите на клиентите си... или са готови да заложат бъдещето на цялата компания, надявайки се, че клиентите им всъщност не ги интересува какви са собствените им нужди? Да се надяваме, че гласът на разума ще надделее и Microsoft просто ще започнат да поддържат единствения международен стандарт в това отношение. Все пак става дума просто за един формат.

    Няма съмнение, че Microsoft ще държат на своето си още известно време, и ще се опитат да накарат „всички да приемат и двата формата“. Обаче пак е невъзможно всички да приемат и двата стандарта, защото лицензирането на Microsoft не позволява това. А и няма смисъл да се ползват два формата за едно и също нещо. Ако ще има единствен формат, потребителите ще искат всеки да може да се конкурира реализирайки стандарта, без никакви ограничения.

    Няма ползва за Microsoft да се оплаква, че техният собственически стандарт не бил избран. Microsoft твърди, че OpenDocument е специфичен за OpenOffice.org 2.0, но това е невярно. Много програми поддържат OpenDocument, да не говорим, че първата програма поддържаща формата бе KOffice. Обратно е положението при формата на Microsoft, където текущо само една компания има негова реализация. Освен това има общо мнение, че форматът на Microsoft е специфичен за тях, както и че Microsoft са взели сами всички решения по формата. Обвинението им може да се отправи единствено към тях. На Microsoft бе казано, че потребителите искат международен стандарт, който да може да се използва от всички, без изключения. Това им се повторя от години. Въпреки това Microsoft не желаят да доставят това, което се иска от клиентите им. Сега други (по-настървени) доставчици излязоха на сцената, за да задоволят нуждите на клиентите. Останалите доставчици рискуват пазарният им дял да премине към тези, които действително искат да задоволят нуждите на клиентите си. Именно така функционират пазарите.

    Допълнителна информация

    Още информация има в статии като „Microsoft трябва да изостави текущата си политика за офисни програми“ на ZDNet, „Мястото, където се взимаха решения в Масачузетс“ на Тим Брей, „Open XML е несъвместим с ОПЛ“ на Питър Гали (в изданието на eWeek от 20 юни 2005г.) и „Проучване за взимането на решения“. По-широк контекст е достъпен в статията посветена на OpenDocument в Уикипедия. Според Паула Руни от Information Week случилото се не трябва да е никаква изненада: „Администрацията и софтуерната компания са в хватка от две години по тези въпроси“, през януари 2005г. от Microsoft заявиха, че ще облекчат лицензните си условия, но въпреки че направиха няколко малки промени, те не коригираха лиценза на формата си по начин, който да позволи на всички конкуренти да го ползват.

    Статията „Масачузетс срещу Microsoft?“ на Джейсън Брукс (публикувана в eWeek на 9 септември 2005) казва, че „Планът [на Масачузетс] да премине към отворени стандарти не е глупав, ако щатът счита, че ще може по-добре да обслужва данъкоплатците като се избегне обвързването с един доставчик.“ Мнението му е подобно на моето: „Не обвинявам Microsoft, че прави това, което счита за най-добро за своя бизнес, но нека, също така, да не обвиняваме взимащите решение в Масачузетс, че са направили това, което считат, че е най-добро за щата си... Масачузетс реши да използва тези файлови формати, които дават еднакъв шанс на всички разработчици или фирми да създават приложения, които правят и потребяват такива документи, като по такъв начин осигурява избор и гъвкавост за себе си и за населението. Къде тук е противоречието или фанатизма?“ Дискусия относно скорошните грешки на Microsoft (в по-общ аспект) има в тази статия на CRN. Да се надяваме, че Microsoft ще съумее да се съвземе и да достави на клиентите си това, което те искат.

    Посетете домашната ми страница: http://www.dwheeler.com. Можете да погледнете и есето ми „Повече от гигакинта: Оценка на размера на GNU/Linux“, статията ми „Защо софтуер с отворен код и свободен софтуер? Погледнете цифрите!“, както другите разработки и книгата ми как да се разработват сигурни програми.

    За автора

    Дейвид А. Уийлър е автор на няколко книги в областта на програмирането, особено в света на сигурните програми. Той е по-известен с есетата си посветени на свободния софтуер и софтуера с отворен код:

  • „Защо софтуер с отворен код и свободен софтуер? Погледнете цифрите!“

  • „Повече от гигакинта: Оценка на размера на GNU/Linux“

  • „Направете си програмите с отворен код съвместими с ОПЛ. Или иначе...“

    • Той е роден 1965г., а в момента живее в Северна Виржиния, САЩ.



    << | >>