от Ал. Шопов(27-11-2001)

Целите му са да подкрепи развитието и използването на свободния софтуер, както и да запознае потребителите с етичните, правните и техническите апекти на софтуера.

София, 2001. На 25 ноември 2001 г. в Ректората на МГУ-София се основа сдружение "Свободен Софтуер". Негови учредители бяха привържениците на свободния софтуер и софтуера с отворен код.

В България вече има сдружение, което ще се занимава с популяризирането на свободния софтуер, като операционната система Линукс и най-популярния Интернет сървър - Апачи. То се нарича "Сдружение Свободен Софтуер", основан на 25 ноември 2001 г. в София и е с нестопанска цел. Негови учредители са представители и ръководители на ИТ фирми, работещи в областта на ИТ технологиите, преподаватели, ученици и студенти, които се занимават със свободен софтуер.

Огромната популярност, която свободния софтуер набра през последните години, завиши силно интереса към него. Едни от най-големите производители на хардуер и софтуер вече предлагат на своите клиенти решения базирани на свободен софтуер. Логично е и в България тази световна тенденция да се прояви.

Учредителите на сдружението определиха своите цели, както и управителния орган на сдружението. В него участват Васил Колев, Любен Каравелов, Васко Томанов, Антон Зиновиев, Росица Димова, Тодор Белев и Николай Калчев.
Целите на сдружението са да популяризира използването на свободен софтуер, да подкрепя разработката и използването на свободен софтуер и свободна документация. То ще спомага за запознаване на обществото с етичните, политическите и техническите въпроси, свързани със свободите при използване на софтуер.

Председателят на сдружението, г-н Любен Каравелов, заяви: "Това сдружение бе очаквано от дълго време в нашата страна. Свободният софтуер се използва все повече в инфраструктурата, както у нас, така и по света, и е наложително в България да има сдружение, което да подкрепи разитието му."

Господин Томанов сподели, че фирмата, която ръководи - ТопТийм, използва свободен софтуер, като операционната система Линукс, офис пакета Оупън Офис (Open Office) и графичната среда Гном (Gnome), от две години. "От гледна точка на корпоративния и бизнес потребител, свободният софтуер е изключително изгоден. Простотата на неговото лицензиране спестява както пари при инсталирането му, така и осигурява спокойствие на ИТ отделите на фирмите пред закона."

Свободата на потребителя, която се гарантира от този софтуер, е първостепенна за г-н Антон Зиновиев, асистент в Софийския Университет, официален разработчик на Дебиан и един от най-дейните хора в областта на българизацията на компютрите: "Свободният софтуер дава свободата на потребителите си да го ползват, да го изменят и да го разпространяват. Това именно ни позволява така да променим програмите, че да използват български език, да имат български интерфейс и документация на български, както и най-важното - да споделим тези подобрения с всички потребители на компютърни програми.

Според Росица Димова свободният софтуер неиминуемо ще затвърди все по-големи позиции при приближаването на момента на приемането ни в Европейския съюз: "Франция и Германия отдавна имат стратегия за въвеждането на системи с отворен код и свободен софтуер. Европа като цяло оценява свободата и независимостта, която този тип програми дават на техните правителства и администрации".

Николай Калчев посочи значението на свободния софтуер за образованието и българските програмисти: "Този софтуер позволява на хората да се развиват. Той гарантира на българските програмисти правото да го изменят, а това за един човек, който иска да постигне върховете в областта на програмирането, е от решаващо значение. Свободният софтуер е на практика и основната възможност за българските училища да се осигури компютърно образование на учениците. В момента само за лицензи се дават толкова пари, колкото и за хардуер, ако не и повече. При свободния софтуер липсват лицензионни такси, а това ще позволи закупуването на повече компютри и обучението на повече ученици."

Учредяването на сдружение "Свободен Софтуер" се планира от дълго време. Неговите основи лежат в организацията на Групата на потребителите на Линукс в България. Това е най-голямото българско виртуално общество с най-големия пощенски списък.


За повече информация:

Любен Каравелов: председател на Сдружение Свободен Софтуер
02/9877088
luben@bgone.net

***********
Примери за свободен софтуер:

Най-разпространеният Интернет сървър: Apache. Според NetCraft той облужва близо 2/3 от всички Интернет сайтове в света.
Операционната система GNU/Linux, която според различни изследвания има между 5 и 27 милиона потребители в света.
BIND, софтуерът, който позволява да пишете в браузъра си имена (например www.yahoo.com), вместо цифровите Интернет адреси (в дадения случай 64.58.76.179).
Sendmail - най-популярният сървър за пренос на електронна поща.
GCC - компилаторът, който поддържа най-много различни компютърни архитектури.




<< Направете си радиостанция с AM под Линукс | Опера 6 за Линукс: най-сетне... >>