Преди само 11 дни, на 4 октомври Free Software Foundation (FSF) представи тяхната инициатива за мобилна операционна система, която да следва принципите при основаването на FSF преди 40 години - да предостави на хората операционнна система и софтуер, които те да могат да използват свободно.
За което ви споменахме накратко тук.

Докато преди половин живот, това се е отнасяло до персоналните компютри, света днес е много по-различен. Ние днес носим компютрите в джоба си, понякога и по два и ги използваме почти за всичко. Огромно множество от хората не притежават персонален компютър у дома или дори лаптоп, защото това, от което се нуждаят се побира в дланта им.
Инициативата на FSF според мен доста закъсня.
Доминацията на двете мобилни платформи - Android и iOS - е толкова голяма, че изключенията са под 1%.
Новопоявилата се HarmonyOS е също корпоративна опериационна система. Да не споменаваме и китайското правителство, което със сигурност направлява някои аспекти от разработката ѝ. Такава намеса има и при другите две системи, ако не искаме да бъдем съвсем наивни.

Доскоро нямаше нещо наистина толкова притеснително, защото имахме някакъв избор, относителна свобода. Почти отсъстваща при iOS и далеч по-голяма при Android.
Но тя неусетно изчезва.
От Apple бяха изградили напълно затворена екосистема за различните им устройства и то до такава степен, че не можеше да се прехвърлят файлове между тях и устройства, използващи Windows, Android или Linux, без специален софтуер. За да се промени това, беше нужно да се намеси закона.
Тенденциите обаче при Android и Windows следват същия утъпкан от Apple път. Съвсем скоро при Android няма да бъде възможно да инсталираме пакети, които сме свалили от интернет, вместо да използваме Google Play. Колко време ще отнеме и на Microsoft, за да направят същото при Windows?
Компаниите изграждат екосистеми, които да предоставят почти или всички услуги, от които бихме имали нужда.

Докато на пръв поглед, това е нещо добро и може би удобно, капанът е повече ог очевиден.
Ако един хипермаркет в който се продава всичко необходимо съумее да унищожи малките магазинчета в един град, той накрая ще може да контролира и цените и така да придобие достатъчно власт, че компанията накрая да управлява и града. И нас.

Тук идва и проблемът със сигурността и поверителността. Повече от наясно сме, че такива при телефоните не съществуват. Докато при настолните операционни системи имаме Linux, който може да задоволи всичик наши нужди и който можем да считаме за достатъчно сигурна система, картинката не е същата при мобилните устройства.

Досега имаше не малко опити да се направи мобилна операционна система, базирана на Linux, но сами виждаме, какво е положението на "пазара" в момента. Те си остават само за ентусиасти.
За да качим такава система на някой смартфон, трябва да отключим преди това bootloader-а му, ако производителя изобщо е позволил да направим това.
Ако не е, сме с вързани ръце.
Google го позволяваха на техните Pixel устройства, но наскоро обявиха, че това повече няма да е възможно.

От FSF вчера обявиха, че инициативата им Librephone стартира.
Тя няма за цел да създаде цяла операционна система базирана на Linux от нулата, а да замени несвободните компоненти в телефоните (като binary blobs, proprietary drivers и firmware) в съществуващите.
Това е стъпка напред от предишни усилия на FSF, като подкрепата им за Replicant (свободна версия на Android), но все още е в ранна фаза – без конкретен крайни срокове за масово пускане или партньорства с големи хардуерни производители. Това е част от по-широката им мисия за софтуерна свобода.
Но това е само поставянето на начало.
Проблемите са много. Споменахме заключените bootloader-и, но също и хардуерни несъвместимости.
Повечето смартфони (особено от Samsung, Google, Apple) имат заключени bootloaders, които предотвратяват инсталация на алтернативни ОС. Дори отрючващите се модели (като Pixel, но и това приключва скоро) изискват компромиси с драйвери за камера, GPS или модем, които често са proprietary. FSF признава това като ключов проблем и планира да се фокусира върху "най-лесно фиксваемите" устройства, но без масова хардуерна подкрепа (напр. от Qualcomm или MediaTek), прогресът е бавен.

След това идва недостатъчно разнообразната, неустойчива екосистема.
При Linux мобилните ОС липсват масовите приложения (като банкови, социални мрежи), тъй като разработчиците се фокусират върху Android/iOS. Проекти като Anbox или Waydroid опитват да стартират Android apps, но с ограничения. Такива подходи при iOS дори са невъзможни.

Също тоталната доминация на Android (72-75%) и iOS (25-28%) е огромна пречка. Те контролират 99% от пазара и са с мощни екосистеми и маркетинг. Нишовите проекти рядко надхвърлят 0.1-0.5% дял.

И накрая опираме до расурсите и ангажирането на достатъчен брой хора.
FSF е некомерсиална организация, фокусирана върху етика и свобода, не върху печалба или масов маркетинг. Минали проекти като FreeRunner показаха потенциал в общностно развитие, но не постигнаха повече поради липса на финансиране и партньорства.

Но перспективите не са толкова сиви или дори мрачни, въпреки изразения скептицизъм от някои хора в платформи като Hacker News и Reddit, базирани на миналите опити.

Google подготвя поддръжка за Linux apps на Android (чрез VM с Debian), което може да улесни хибридни решения. Проекти като Lindroid позволяват да се стартира Linux дистрибуции на Android устройства, намалявайки бариерите. Ако FSF партнира с компании като Fairphone или Pine64, или ако регулации (напр. EU DMA) принудят по-отворени bootloaders, шансът расте.

FSF подчертава сътрудничеството си с глобалната общност, което може да ускори развитието, както при desktop Linux (Ubuntu, Fedora), а отскоро и Arch.

Успехите в нишови пазарни сегменти като privacy-focused потребители (напр. чрез интеграция с Tor или encrypted комуникации) може да доведе до умерено разпространение (като 1-5% в специфични региони).
Към това трябва да се добави и все по-затягащите се регулации на медии, социални платформи от различни правителства, повсевмесното наблюдение и събиране на данни и все повече загрижени за свободата си хора, които биха потърсили с готовност алтернативи, ако такива им се предоставят.

Въпреки старта на амбициозния LibrePhone, историята показва, че без революция в хардуера и поддръжката му, на екосистемата, такива проекти остават ограничени до ентусиасти и малък брой устройства. FSF може да постигне технически успех в "освобождаването" на няколко модела, но широко разпространение (напр. десетки милиони потребители) изисква комерсиален тласък, който не е в тяхната оперативна сфера.
Дали ще се появят компании и успешни стартъпи, които да поискат да се възползват от тази възможност, ни предстои да видим.
Но няма да е скоро.
Прогноза за някакъв положителен ефект от този проект може да се дадат за след 5-10 години.
Но може и да греша. Всъщност надявам се, да греша.
С бурното развитие при ИТ технологиите и софтуера, при автоматизацията, нищо чудно и да станем свидетели на първите жизнеспособни телефони без корпоративно ДНК, по-скоро от това.

Линк към анонса на FSF: https://www.fsf.org/news/librephone-project