Само преди дни, на 22 октомври, в Копенхаген се състоя "Nextcloud Enterprise Day".
Събитието е годишна конференция, организирана от Nextcloud, на която се представят успешни внедрявания на техните решения в публичния и частния сектор.
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Австрия (BMAW, предишно BMWET) беше подчертано като пример за успешно преминаване към отворен код, завършено в рамките на 4 месеца – от proof-of-concept до пълно внедряване.
От BMAW споделиха, че е завършена миграцията на 1200 служители към самостоятелно хоствана инфраструктура, базирана на Nextcloud за сътрудничество и споделяне на файлове, и Collabora за продуктивност (заменяйки proprietary облачни услуги). Това беше част от стратегия за цифрова суверенност и съответствие с европейските регулации за защита на данните (GDPR и NIS2).
Прехода е постепенен, като засега министерството използва Nextcloud за управление на файлове и сътрудничество, а Collabora за обработка на документи в реално време. Съществуващи proprietary решения като Microsoft Teams са временно интегрирани, но ще бъдат изведени от употреба след изтичане на лицензите.
Изявлението подчертава ангажимента на Австрия към отворен код в публичния сектор, като част от по-широка европейска тенденция за намаляване на зависимостта от неевропейски доставчици (напр. Microsoft) поради съображения за сигурност, поверителност и икономически ползи.
Успехът на BMAW се представя като модел за други институции, демонстрирайки бърза и ефективна миграция към отворен код.

Австрия извървя дълъг път и уверено и целенасочено се стреми към решения, които намаляват зависимостта ѝ от корпоративните облачни услуги и софтуер.
Министерството на правосъдието премина към OpenOffice.org (предшественик на LibreOffice) още през 2008 г. и отхвърля proprietary формати от 2009 г.
Приемането на Digital Austria Act (от 2023) с насоки за OSS (отворен софтуер) и с цел цифровизация на страната,включва анализ на пригодността на законодателството за цифрови процеси, реформи в публичната администрация и адаптиране към технологиите. Организации като OSSBIG си сътрудничат успешно с правителството за проекти.
Град Виена има Open Source Program Office от 2024 г., фокусирано върху преглед на софтуерните покупки и приноси към публични проекти (макар и след неуспешен опит с LiMux Linux през 2017г).

Австрия обаче не е единствената страна в ЕС, която се стреми към софтуерна независимост.
В Германия бе завършена миграция на 60 000 служители (вкл. полиция и съдебна система) от Microsoft Outlook, календар и офис софтуер към отворени алтернативи като Nextcloud (за сътрудничество), LibreOffice и Linux-базирани системи. Процесът започна през април 2025 г. и приключи до септември 2025 г., спестявайки милиони евро годишно. Което стана модел и за други германски провинции, с подкрепа от ZenDis (Zentrum Digitale Souveränität).

Министерството на цифровите въпроси (Digital Affairs) на Дания стартира миграция на правителствени отдели от Microsoft Windows и Office 365 към Linux, LibreOffice и отворени облачни решения. Половина от служителите преминаха до август 2025 г., с пълно внедряване до есента на 2025 г. Градове като Копенхаген и Орхус също следват примера. Спестените средства се реинвестират в локални проекти.

Във Франция, град Лион завърши миграция на административни системи към LibreOffice, Linux и отворени инструменти за сътрудничество (като Nextcloud). Това е продължение на национални инициативи, с фокус върху училища и общи услуги през 2025г в съответствие с GDPR и стремежа за намаляване на разходите, като така се спестяват около 20% от IT бюджета.
Лион се счита за "флагман" за локални власти, с положителни отзиви за интеграцията.

В по-голям мащаб, ЕК публикува през 2025г. план за OSS, с фокус върху закупуване на отворен код за cloud и IoT. Включва 70 действия, вкл. Sovereign Tech Fund за финансиране на критични проекти с резултат - увеличение на приносите към OSS с 10%, генерирайки допълнителен GDP растеж.
Според Linux Foundation Europe Report 2025, 64% от публичния сектор в ЕС използва OSS за ОС, а 52% ускоряват внедряването за AI и киберсигурност. Бариери, като закупуване на софтуер, все още съществуват, но инициативи като EuroStack (пусната през март 2025 г.) помагат.

Какво движи толкова упорито европейските страни в търсенето на независимост от корпоративните екосистеми?
Напърво, неевропейските (предимно американски) облачни услуги, като тези на Microsoft (Azure, Office 365), Google Cloud или AWS на Amazon, са подложени на американското законодателство, което създава конфликти с европейските правила за поверителност.

GDPR изисква, че данните на ЕС граждани да се обработват само в страни с "адекватен ниво на защита" или с допълнителни гаранции (като Standard Contractual Clauses – SCC). След решението Schrems II (2020) на Европейския съд за правосъдие, трансферът на данни към САЩ е признат за рисков, защото американското CLOUD Act (2018) позволява на ФБР и други агенции да изискват достъп до данни на американски компании, дори ако са съхранявани в Европа. Това подкопава европейската защита, тъй като няма еквивалент на GDPR в САЩ за защита от правителствен достъп и на практика напълно обезсмисля GDRP.
В случая на BMWET, рисковият анализ показа "значителни правни нередности и рискове за сигурността" при използване на такива услуги за обработка на чувствителни данни (от служители, компании и граждани). Министерството вижда зависимостта от non-EU доставчици като заплаха за поверителността, особено след невалидността на Privacy Shield (2018–2020).

След това идва и NIS2, която налага по-строги изисквания за киберсигурност в критични сектори (вкл. публична администрация), като задължава организаците да оценяват риска при доставчиците си на услуги и да гарантират "съответствие с нива на сигурност, сравними с тези в ЕС". Австрия трябваше да транспонира директивата до октомври 2024 г., но има забавяния (ЕК изпрати предупреждение през май 2025 г.).
Директивата е "ключов фактор", тъй като подчертава необходимостта от контрол над инфраструктурата. Неевропейските услуги не гарантират пълен контрол върху данните, което противоречи на NIS2 изискванията за локално хостване и европейска юрисдикция. Което е и една от причините изтъкнати от BMWET.
Цитат от CISO на BMWET, Florian Zinnagl: "Като публична институция носим отговорност за голямо количество чувствителни данни – от служители, компании и граждани. Затова виждаме критично да разчитаме на облачни решения от неевропейски корпорации за обработката им."

Защитата на данните и цифровата суверенност са основни (ако не и доминиращи) причини, особено в контекста на GDPR и NIS2, които са задължителни за публичния сектор. Миграцията към Nextcloud (самостоятелно хоствано в Австрия) и Collabora/LibreOffice директно решава тези проблеми, като осигурява пълен контрол.
Данните остават в ЕС, без риск от чуждестранен достъп.
Това разбира се не е единствената причина. Спестяват се и лицензионни такси (милиони евро годишно), които могат да се инвестират в европейски проекти.
Намалява се също зависимостта от един доставчик и се улеснява персонализацията.
Всичко това е част от националната стратегия (Digital Austria Act) и отразява тенденциите в ЕС, където страни като Германия и Франция правят подобни стъпки.
Може да се обобщи, че GDPR/NIS2 са катализаторът, който прави миграцията задължителна, но цифровия суверинитет я прави стратегическа.

Къде се намира България спрямо останалите страни? Имаме програма, имахме и отделен бюджет със заделени не малко средства, но изглежда резултатът е почти нулев.
Страната ни се намира в доста ранна и предимно регулаторна фаза на процеса по внедряване на решения с отворен код в публичния сектор, като е пионер в ЕС с едни от най-строгите закони за това, но с по-бавно и неравномерно прилагане на практика. За разлика от страни като Австрия, Германия или Дания, където през 2025 г. се наблюдават мащабни миграции (напр. хиляди работни станции към LibreOffice или Nextcloud), България няма значителни завършени проекти за масово заместване на proprietary софтуер тази година. Както и в предишни години.
Вместо това фокусът е върху законодателна база, отворени данни и подготовка за бъдещи стратегии.
Сред инициативите са, Закон за електронното управление (чл. 58а, от 2016 г.), Национална програма "Цифрова България 2025", Стратегия за цифрова трансформация 2026–2030 г. (проект към октомври 2025 г.), но те остават почти само инициативи.
Малко се прави.
От 2018 г. АЕУ управлява публично Git-базирано хранилище за правителствени проекти, но той се използва предимно за нови разработки, а не за миграция на legacy системи.
През 2017 г. UNDP и ISOC-Bulgaria стартираха проект за миграция към OSS в общини като Кърджали, Пещера и Враца (напр. от Microsoft Office към OpenOffice.org и Firefox). Това спести лицензионни такси и повиши IT уменията на служителите, но е ограничено до пилотни проекти. Подобни усилия продължават в съдебната система (електронно правосъдие с отворени данни) и портала за отворени данни.

Активна роля играе общността с ежегодни събития като OpenFest (вече 20 години), които популяризират OSS. През 2023 г. доклад на Interoperable Europe Portal отбелязва, че въпреки закона, приемът не е равномерен поради липса на финансиране и обучение.

Причините за забавянията като че ли остават едни и същи.
Според отчети от 2023–2025 г., основни бариери са бюджетни ограничения, липса на квалифицирани специалисти и съществуващи договори с големи доставчици. За разлика от ЕС лидери, България все още разчита значително на proprietary софтуер в централните институции.
България се възползва от фондове като Digital Europe Programme (2021–2027, €8.1 млрд.) и Horizon Europe, които финансират OSS проекти за публични услуги.
През 2025 г. има "open calls for proposals", които са публични конкурси за кандидатстване за финансиране от европейски програми, като непример децентрализирани уеб и платежни системи (напр. GNU Taler).
Всеки квалифициран кандидат (фирми, стартъпи, НПО, университети или дори индивидуални разработчици) може да подаде заявка, без специални покани.
Колко се възползваме от тази възможност, е трудно да се провери на практика и изисква значително повече време за търсене и обобщение на резултите от тази програма.
Все пак, тя позволява на български разработчици да получат финансиране за OSS проекти, като подкрепя националната стратегия "Цифрова България 2025" (координирана от Министерството на транспорта, ИКТ и комуникациите). Тя адресира забавянето в имплементацията, като насърчават локалните иновации в децентрализирани системи – напр. за по-сигурни публични услуги или платежи без зависимост от големи корпорации.
За мен по-любопитното е, че разбрах за тази програма едва в процеса на събиране на материал за тази новина.
По всичко изглежда, че липсата на достатъчно информация и публичност, липсата дори на публичен диалог по въпроса в България, допринася значително за забавянето на прехода към цифрова независимост и дигитализация на административните услуги посредством по-сигурни и гъвкави решения с отворен код.

Което ме подсеща и да оставя линкове с повече информация, за по-предприемчивите сред нас.
https://ngi.eu/opencalls/,
https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/activities/work-programmes-digital

Източник: https://fossforce.com/2025/10/austria-says-auf-wiedersehen-to-proprietary-and-willkommen-to-open-source/