от DeepUltramarine(7-04-2026)

Германия задължително въвежда Open Document Format (ODF) като стандартен формат за документи в публичната администрация в рамките на новата си "суверенна цифрова инфраструктура" наречена Deutschland-Stack.

Това е публикувано от Федералното министерство за цифрова трансформация и модернизация на държавата. Рамката определя технически стандарти за единна, съвместима цифрова среда на всички нива на управление (федерално, провинциално и местно).

По-конкретно, изисква се използването на:

  • ODF (отвореният стандарт, който се ползва от LibreOffice и подобни)
  • PDF/UA - стандарт за универсална достъпност (Universal Accessibility) на PDF документи.
    Официално се нарича ISO 14289 и определя строги технически изисквания за структурата на PDF файловете, така че те да са лесно четими и навигируеми от хора с увреждания (със screen readers, брайлови дисплеи и други assistive технологии).

    • Собственически (proprietary) формати като .docx се изключват от официална употреба.

    Основната цел на това е:
    Да се осигури последователност при работа с документи
    Да се осигури съвместимост между системите
    Дългосрочна достъпност на официалните записи - почти всяка промяна в основните версии на офис пакета на Microsoft е водела до несъвместимост с новите файлови формати и след въвеждането на нови. Старите документи стават нечетими от новите версии на софтуера. Намаляване на зависимостта от един доставчик (vendor lock-in) По-голяма цифрова суверенност чрез отворени стандарти, отворен код и локално съхранение на данни

    Ето и какво казва Florian Effenberger (изпълнителен директор на The Document Foundation):
    Решението на Германия да постави ODF в основата на националния си суверенен стек потвърждава това, за което аргументираме от години: отворените, независими от доставчик формати за документи не са нишова тема за техно-специалисти и привърженици на свободния софтуер. Те са фундаментална инфраструктура за демократични, съвместими и суверенни публични администрации.
    Отбелязва се още, че това е в синхрон с европейските политики за цифрова суверенност (European Interoperability Framework, Cyber Resilience Act и др.).

    Deutschland-Stack ще ръководи развитието на общата цифрова инфраструктура до 2028г. и ще влияе върху обществените поръчки и софтуерните избори в целия публичен сектор. Основните компоненти на Deutschland-Stack трябва да са готови дотогава. Вече има предварителни решения от 2025г. за постепенно преминаване към ODF до 2027г.

    Официалната страница на Deutschland-Stack където се обясняват целите, стратегията, кои са за задължителните формати за администрацията и новите технически изисквания, както и целите на тези промени (на немски): https://deutschland-stack.gov.de/gesamtbild/

    Линк към съобщението на The Document Foundation: https://blog.documentfoundation.org/blog/2026/03/19/germanys-sovereign-digital-stack-mandates-odf/ Както и втори пост с повече детайли: https://blog.documentfoundation.org/blog/2026/03/20/big-news-germany-has-just-made-odf-mandatory/

    Решението има значителни последици както за Германия, така и потенциално за целия Европейски съюз.
    Това е задължителен стандарт за целия публичен сектор - от федерално ниво, през провинциите, до общините. Всички официални документи (текстове, таблици, презентации) трябва да са в ODF (като .odt, .ods, .odp), а финалните/архивирани документи – в PDF/UA (достъпен PDF). Собственически формати като .docx (Microsoft Word) се изключват от официална употреба.

    Намалява се зависимостта (vendor lock-in) — Германия вече няма да е "заключена" в екосистемата на Microsoft Office. Това намалява риска от внезапни промени в лицензи, цени или политики от страна на един доставчик.

    Осигурява се по-голяма цифрова суверенност — документите остават дългосрочно достъпни и четими, независимо от бъдещи софтуерни продукти. Данните се съхраняват локално или в европейски облаци, а не под юрисдикцията на закони като американския CLOUD Act.

    Също така, по този начин се гарантира и по-добра оперативна съвместимост и достъпност — всички институции ще могат лесно да обменят документи без загуба на форматиране. PDF/UA гарантира, че документите са достъпни за хора с увреждания (съгласно European Accessibility Act).

    Ще има промяна и при обществените поръчки — доставчиците на софтуер за държавата ще трябва да поддържат пълноценно ODF. Това дава силен тласък на LibreOffice, Collabora и други open-source решения, но и на Microsoft (ако иска да остане конкурент, ще трябва да подобри поддръжката си).

    Като най-голямата икономика в ЕС Германия се явява и основен двигател за промени.
    Когато тя налага стандарт, доставчиците на софтуер за целия европейски пазар се адаптират. Това може да стане "де факто" стандарт и в други държави, без да се чакат нови директиви.

    Сегашното решение е в пълна хармония с европейнките политики:
    European Interoperability Framework (EIF) — препоръчва отворени стандарти като ODF.
    Cyber Resilience Act.
    Както и с общата цел за намаляване на зависимостта от неевропейски (най-вече американски) технологии.

    Подобна промяна обаче налага и свои изисквания, но носи и
    Обучение и преквалификация на стотици хиляди служители в държавната администрация, провинциите и общините. Преминаването от Microsoft Office към LibreOffice (или други ODF-съвместими инструменти) изисква време и курсове.
    Миграция на съществуващи документи — конвертиране на огромни архиви от .docx в .odt, което може да доведе до временни несъответствия в форматирането и нужда от ръчни корекции.
    Еднократни инвестиции в IT инфраструктура, поддръжка и разработка на интеграции. Да припомним например, че Windows 11 изискваше изцяло нови машини, за да се инсталира изобщо. Което е огромен разход само за хардуер.
    Например в провинция Schleswig-Holstein еднократните разходи за подобен преход са около 9 милиона евро през 2026г. За дооборудване на работни места, доразработка на open-source решенията и завършване на миграцията).
    Но, спестявани над 15 милиона евро всяка година (за Windows, Microsoft Office 365 и свързаните продукти). Това са пари, които преди са отивали директно към касичката на Microsoft.
    Период на възвръщаемост - по-малко от 1 година (някои източници казват дори под 6–9 месеца). След това всяка следваща година държавата спестява чистите 15+ милиона евро.

    По-добрата поддръжка на отворени стандарти за целия европейски пазар ще доведе до по-ниски цени за всички държави в ЕС, ще бъде стимул за развитие на европейска софтуерна индустрия, а общите спестявания за публичните бюджети в Европа (някои оценки говорят за потенциал от стотици милиони до милиарди евро годишно в целия ЕС при масово преминаване), ще могат да се пренасочат другаде.

    В дългосрочен план икономическите последствия могат да се считат със сигурност за положителни – спестявания, по-голяма независимост и стимулиране на конкуренцията. Първоначалните краткосрочните разходи са реални, но обикновено се изплащат за 1–2 години (както показва примерът с Schleswig-Holstein).

    Какво показва този пример на практика?
    Бърза финансова полза - преходът не е "скъп в дългосрочен план". Напротив – той се изплаща много бързо и след това генерира постоянни спестявания от бюджета.
    Мащабите само в споменатата провинция: около 30 000 работни места в държавната администрация (плюс още за имейл системата – над 44 000 пощенски кутии). Към края на 2025г. вече са прехвърлени около 80% от работните места на LibreOffice, а имейлът е напълно мигриран към open-source алтернативи (Open-Xchange + Thunderbird).

    Допълнителните ползи също са значителни.
    Парите вече не отиват към САЩ, а остават в европейската икономика или се реинвестират в разработка на отворен софтуер.
    Зависимостта от един доставчик е значително по-малка (vendor lock-in) — държавата може по-свободно да преговаря и да избира. По-голямата конкуренция за предоставяне на специфичен софтуер и услуги също така стимулира и софтуерната индустрия.
    По-добра и по-евтина дългосрочна поддръжка — документите в ODF остават четими след години, без нужда от нови лицензи или миграции.

    Ако повече държави последват успешния пример на Schleswig-Holstein, спестените разходи на национално ниво ще достигнат стотици милиони и дори милиарди евро.

    И тук е момента да огледаме и родната картинка.
    България е на доста по-различен етап от Германия по отношение на ODF и отворените стандарти в публичната администрация.

    Няма задължителен национален стандарт за ODF като в Deutschland-Stack. Не съществува закон или стратегия, която да забранява .docx или други собственически формати и да прави ODF единствения официален формат за документи в държавната администрация.

    Страната ни има своя Българска национална рамка за оперативна съвместимост (от 2010-те години, актуализирана) и Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост. Всички администрации са задължени да обменят електронни документи през Единната среда за обмен на електронни документи (ЕСОЕД).

    Отворени формати се препоръчват, но не са задължителни за всички документи. В обществени поръчки и технически задания често се изисква доставчикът да предоставя документи в ODF / Office Open XML / PDF / RTF и т.н. – тоест ODF е приемлив, но не е единственият.

    Националният портал за отворени данни (data.egov.bg) публикува данни в машинночетими отворени формати (CSV, JSON и др.). Това позволява бързата обработка на данни, изграждане на статистически модели и по-бързи оценки. Тук не сме толкова назад, но в Германия интеграцията е доста по-голяма.

    От 2016 г. има законово изискване (изменение в Закона за електронното управление): при нови разработки или големи обществени поръчки за софтуер се предпочита open source. Това е една от най-ранните подобни политики в ЕС.

    Стратегията за цифрова трансформация 2026–2030 е в процес на обществено обсъждане и одобрение.
    Акцента е върху "Digital by default", оперативна съвместимост, пълно съответствие с европейските политики (European Interoperability Framework) и киберсигурност.
    Но няма споменаване на ODF като задължителен стандарт или на "суверенен стек" като в Германия. Изглежда форматът на документите изобщо или почти не се обсъжда.
    Публичният сектор все още разчита в голяма степен на Microsoft Office, но постепенно се увеличава използването на LibreOffice в някои общини и ведомства (главно по икономически причини).

    България като цяло следва европейските препоръки за оперативна съвместимост и отворени данни и има добра правна основа за open source софтуер, но не е направила решителната крачка като Германия към задължителен ODF. Това означава, че все още сме в "смесен" режим – спестяваме от лицензи там, където можем или по-скоро сме принудени, но нямаме национална политика, която да изключва Microsoft Office.

    Решителни стъпки липсват, но се надявам, че примерът на Германия ще бъде последван от повечето от останалите държави в ЕС и може би ние ще сме сред тях, ако не отново на опашката.

    Източник: https://linuxiac.com/germany-mandates-odf-for-public-administration/ Използвани са и други източници за допълнителна информация.


    << | nft по подразбиране в Arch >>