|
|
| Коментар от: Вени Марковски veni (a) veni[ точка ]com |
Дата: 31-08-2004 |
| [ Други коментари] |
Проблемът на весовците в нашето общество е, че та са свикнали с мисълта, че всички хора са равни. Те не могат да повярват (както комунистите не вярваха, че Партията може да греши, а фашистите - че Хитлер не е Господ), че хората са различни и не са с равни способности.
За такива хора е необяснимо как на някои все им върви - да правят проекти, да бъдат назначавани на ключови позиции или избирани в конкурентна борба на високи постове. За тях всичко това има обяснение в "неразбирането на чужденците", в "подвеждането на политиците", в "неразвитото ни общество". Във всяко друго нещо, но не и:
- в признанието, че успехът не идва случайно;
- че за да се работи по високите международни стандарти се изискват сериозни качества, на които - уви! - са способни не всички българи;
- в способностите на онези, които успяват.
За щастие, в нашия бранш няма борци, иначе вероятно успехите на "Интернет общество - България" щяха да се обясняват с това, че сме такива. За щастие, историята на Интернета в България е описана - откъси има и тук: http://www.veni.com/parvite.html
И в нея няма весовци. Има други хора, които сме се занимавали с развитието на Интернет действително от а-б-в, когато още нямаше и един цифров телефон, нито пък един оптичен кабел, нито дори серийни телефони... И понеже от самото начало на работата ни винаги сме имали принципни позиции по въпросите, които ни засягат, именно заради това весовците не могат да ни търпят. Изобщо не става дума за това, че аргументите им си приличат като две капки вода с аргументите на хората, които направиха скандалните сделки на "Майкрософт" с държавната администрация. Това е съвпадение, но не е случайно - то показва какво е мисленето на весовците. Те предпочитат да охулят всяка идея, която не се осъществява с тяхната "благословия" или с тяхното участие.
Ето и още един факт: Весо публично се опитва да ни заблуждава, че той самият много искал да помага за проекта на ПРООН за ЮИ Европа. Неговото желание очевидно е било много съкровено и запазено само за него си, защото останалите го разбрахме едва днес. Как да се нарече подобно поведение? Все ми е едно. Като не можеш / не искаш да помагаш, поне не пречи. Да, ама не! Не може да не се пречи, защото току-виж проектът е успешен, откъде-накъде?!?
И забелязахте ли нещо интересно по-горе? Той каза, че "Да слагаме софтуер на работни станции знаем и ние". Нима? И като знаят, защо не го правят тези "ние"? Какво им е попречило да се замислят какви ползи ще донесат на обществото, ако предложат на общините свободен софтуер? Дори само това да бяхме направили за българските общини, щях да считам проекта за изпълнен. А ние все пак сме почнали преди има-няма два месеца и имаме пред нас още доста време и възможности.
Не само затова не мога да приема обидните квалификации на весовци по отношение на "Интернет общество".
Хайде, да говори по мой адрес каквото си иска - ще ми накриви шапката; такива като него не стават дори и за майтап, защото е жалко за изгубеното време.
Но да отправя неоснователни нападки срещу хората, които работят по този и по други проекти, свързани с популяризирането на свободния софтуер, това вече не бива да му се прощава. Защото той не е глупав, а е само злобен. Глупостта може да бъде разбрана и простена, злобата - никога.
|
| << да | Към: За мишките и весовците... >> |
- Цензура, цензура... [31-08-2004] {1/Неутрален}
- да [31-08-2004] {1/Неутрален}
- За мишките и весовците... [31-08-2004] {1/Неутрален}
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Международната Мрежа за Отворен Код на ООН помогна в
реализирането и рекламирането на първия ден за софтуерна
свобода - 28 август, 2004-та година.
