|
|
| Коментар от: growchie growchie< at >yahoo[ точка ]com |
Дата: 6-07-2005 |
| [ Други коментари] |
Навих се да пиша по тази статия понеже има доста такива умни глави, които дават идеи без да си дават ясно сметка, че гну/линукс си има собствен живот и си е собствена екосистема. Доста хора четат после тези статии и правят изказвания като тези за родеото и понитата, за които не са виновни самите те. Има настроени, че линукс е труден за потребителя грозен и с две думи трябва да стане като макос или уиндоус за да го ползваме.
Тая статия показва какво значи да имаш предрасъдъци по дадена тема и да не можеш да вникнеш в нюансите. На неговите забележки ще отговоря следното:
1. Installing Applications is complicated
Package management is one of those concepts that seems great on the outset, but fails in practice. The issue is that each package has a complex chain of dependencies unique to itself. In order to be certain that a package is compatible with all installations, all combinations of installed packages must be tested! As it is unlikely that anyone would go through so much trouble, the incompatibilities between packages accumulate, and before long the packaging system is rejecting new installs.
Е нали за това са системите за управление на пакетие. Yum и apt-get решават тези въпроси... Това твърдение е пълна простотия и няма нищо общо с действителността.
Instead of launching a GUI and selecting the applications he wants, the user must open a terminal and begin typing cryptic commands for which he has no training for.
Преди няколко дни дръпнах gnomeicu на рпм и реших да го инсталирам по юзърския начин, а не както обикновенно правя през шела. И натискам значи под юзърския си акаунт във федора 4 рпм-то и какво се случи:
1. Излезе ми прозорец и ме попита за паролата на руут акаунта.
2. Излезе ми джам който ми каза, че ще се инстариа това и това.
3. Излезе прогрес бар, че нещата се инсталират.
4. Излезе съобщение, че всичко е минало успешно.
Това невероятно трудна процедура, изискваща 3 висши образования ли е?! Коментарът е излишен.
Unfortunately, package managers still drive most Linux desktop distributions.
Бих казал за щастие.... Тук просто личи манталитет на човек, не вникващ в същината на проблема. Прехваленият МакОСХ на дали идва дори с 5% от софтуера, с който идват почти всички линукс дистрибуции. За разлика от потребителя на тези системи, на линукс потребителят почти не му се налага да инсалира допълнително всички приложения, които са му нужни за ежедневната му работа. Единственото което трябва да свърши е, след като атоматично инсталира всичко да каже на yum или apt-get да инсталира подръжка за затворените медийни формати, което е проблем не на линукс, а на алчните .... (знаете кои).
2. Directory structures can be confusing to navigate
....
(I'm sure we've all heard about or seen the guy who deleted his Windows folder and then expected everything to work properly.)
Мдаааа, така е като операционната система дава неограничени права на потребителя... За това ние линукс потребителите сме научени за ползваме обикновенни акаунти.
Пункт 2 и конкърър и наутилус крият при стандартно стартиране сложната йерархия. да не забравяме, че всички потребителски на стройки са вече с . преди името. Отново предрасъдъци, без да се отчитат реалностите.
3. Interface is confusing and inconsistent
Тук може да се приемат някои критики, но с навлизането на Ubuntu, където всички приложения са GTK или Kubuntu (QT) обвиненията за непоследователност просто не са верни. Освен това с всяка модерна дистрибуция може да се направи доста еднородна среда, където приложенията да са писани с един тулкит. За объркващия интерфейс доказателства въобще в статията не се прилагат. Просто звучи изсмукано от пръстите.
4. Steep learning curve required to understand system functions
Забележка 3 и 4 се обсъждат заедно, като коментара ми е твърде неясен и не мога да разбера какво иска да покаже с целия този абзац.
А сега да видим какви решения на "проблемите" се прилагат.
Commercial Unix distributions long ago realized the difficulties with this scheme and introduced the "/opt" directory under which programs can create their own sub-directories. Unfortunately, no such standard has emerged under Linux.
Другарят блогописец поглеждал ли е SuSE?
Предложенията за AppFolder като и компилирането (кой потребител компилира нали имаме система за управление на пакети и хранилища с 15000+ програми в тях) са подходящи за вендори като майкрософт и епъл, които не виждат къде може да се постави диалога за въвеждането на серийния номер по време на инсталация. Системите за управлени е на пакетите имат и друг огромен недостатък, който тези предложения преодоляват. Изключително се затруднява процеса на активиране на продукт, управление на лицензите и доброволна регистрация на продкута на сайта на производителя.
Single File vs. Directory
Боже опази!!! Този човек май не се замисля по въпросите за производителността и ресурсите от използването на предложената от него идея. Защо смята, че за изпълнението на програмка 200 к (например Icq) трябва да пожертвам системни ресурси за монтиране на виртуално устройство. Изключвам техническата страна на въпроса, какво може да се постигне с това и дъли въобще е възможно по начина по който го описва.
Друго гениално прозрение File Management. Предложение - база от данни. Майкрософт доста грубо се разделиха с тази си илюзия. Епъл не се хванаха, новел направиха бийгъл.
И разбира се вечното реджистри. Не е имало статия, която да не съретва линукс как да направи такава система за съхранение на настройките, която да изисква редовна преинсталация, ако се желае прилична скорост машината. Хората ползват линукс за да се спасят от ада на уиндоус реджистрито, а тука се предлага да направим точно обратното. Просто ужас. Ако ти е трудно да се справяш имаш YaST.
Смятам да спра до тук с конкретните критики по статията. Просто личи манталитета на поредния МакОС фен, който иска да си има любимата операционна ситема, само че безплатна....
В заключение ще кажа, че някои хора като пишат за линукс се опитват да припознаят в него операционната система която са ползвали до сега. Линукс не е нито Уиндоус нито МакОС. Ако намирате системата с която сте си свикнали за подходяща, просто не се занимавайте с линукс и не се опитвайте да искате той да заприлича на това с което сте свикнали, само защото е трудно да се приспособите. Колкото до критиките, в конкретния случай ги намирам за безпочвени и по скоро в посока "да превърнем линукс в любимия ни комерсиален продукт, за да си го ползваме за безпари".
|
| << Hmmzz | Интересни идеи >> |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
