|
|
| Коментар от: dino asa__at__spnet< dot >net |
Дата: 23-08-2006 |
| [ Други коментари] |
Признавам си, че не чета (и не пиша) книги за UI и не претендирам да имам каквато и да е теоретична подготовка. Чел съм само HIG по темата.
Вместо това от 14 години непрекъснато работя с най-различни графични интерфейси на най различни платформи. От близо 10 години се занимавам и с проблемите, които хората имат със тях. Така че не се смущавам да се заям при нужда с тези, които разработват, популяризират и поддържат въпросните проблеми.
Що се отнася конкретно до HIG - Ако екипът на Ximian отделяше по-малко време за четене и писане на ръководства и научни трудове за UI и повече време за изпробване на различните съществуващи интерфейси (забележи - не казвам изчитане на литературата по въпроса) едва ли щяха да заложат толкова глупости вътре. Не съм виждал човек с актуални _практически_ познания да има време да пише книги. При взимане на решения обаче е по-удачно да се консултираш с такива хора, вместо с университетски професори, специализирали се в издаването на научни трудове. Резултатът обикновенно е по-използваем.
Давам като пример HIG не случайно. Именно по неговите изисквания са табовете за навигация в предните директории, които в страницата на Dolphin се изтъкват като негово основно предимство. Разбира се има много по-удобно и компактно решение, което при това товари по-малко системата. Те могат да са контент меню на бутона директория нагоре на тулбара. Това обаче не може да се направи според HIG, защото тулбар означава пиктограми, а пиктограмите са много по-объкващи от достатъчно подробно написаните менюта (А как пък съчетавт менютата с изискването, максимално да се намали необходимоста от четене така и не разбрах. Може би идеята е, че графичният интерфейс трябва да се базира на съчетание от разпознаване и синтезиране на глас?!). Освен това използването на бутони или табове за всяка отделна по-горна директория още веднъж демонстрира, че става дума за набор отделни обекти, а не за йерархията на една рекурсивна структура, което е много важно. Както е известно за разлика от шимпанзетата хората не са в състояние да осмислят такова нещо като рекурсивна структура (Във всеки случай ако непрекъснато им повтаряш, че не са и се погрижиш никога да няма как да проверят дали са, можеш да оправдаваш простотиите си с това, че юзерите са прости).
Най-смешно е, че след няколко седмици флейм в листите на наутилус за "пространствения" модел избраха начин на показване, максимално противоречащ на HIG (и близък до този, за който пиша), макар и все пак маскиран като меню.
Освен това не знам дали си забелязал примерно че от екипа, който разработва Opera до ден днешен са излезли невероятно много полезни идеи в областа на графичните интерфейси, но нито един научен труд по въпроса.
Що се отнася до KDE нямам оплаквания от дизайна на интерфейса им - той е достатъчно богат и многофункционален, а едновременно стова и достатъчно настройваем за да може да бъде приспособен към почти всякакви изисквания. Просто богатството на възможностите му ми идва в повече, а е трудно (и понякога невъзможно) да се откажа от тези, които не ми трябват. По бързо (и в двата смисъла) се оказва да съчетая други програми.
Редактиран на: 23-08-2006@12:39
|
| << Към: Dolphin - Лек ли??? | |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
