
|
 |
 |
Свободно изкуство: WIRED CD
|
 |
|
|
 |
 |
от Йовко Ламбрев(1-11-2004)
Всъщност това не е особено нова новина, но понеже днес си направихме кратка дискусия по темата в този сайт, ми се струва полезно да насоча вниманието на тези, които се интересуват към факта, че понятието Free culture (свободна култура) все повече набира скорост.
Книгата на Lessig Free Culture най-добре описва тази проекция на идеите на свободния софтуер върху изкуството, културата, медиите.
Наскоро списание WIRED издаде CD със свободна музика, а за щастие такива неща вече има и от български автори. Например: http://tony.cult.bg/
Въпрос на време е да слушаме и гледаме масово GNU или Creative Commons-музика, филми, пиеси. Дори звездите вече си позволяват да мислят радикално: http://investor.bg/News/World/ViewNews.asp?ID=13282, а се появяват и специализирани сайтове за свободно съдържание като http://commoncontent.org.
Всъщност пътят не е да се легализират нелегалните mp3-ки, а да се създава Creative Commons изкуство...
Наистина ли няма издателство, което да издаде Free Culture на български език?
<< Икономика на свободния софтуер | KDE върху GameCube >>
|
 |
 |
 |
 |
Моите забележки От: Н. Антонов <nikola (a) linux-bg[ точка ]org> На: 1-11-2004@16:40 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленТов е част от коментара ми по предишната дискусия, в която се опитвам да изложа собствените си съображения относно някои изрази от позицията на философските ми и културологични опити.
Нека да изясним - културата е свободна по природа. Това е една от малкото реалности в човешкия свят, която не се ограничава от времето и пространството. В случая говорим за култура, създадена чрез средствата на свободния софтуер, така че нещата наистина са различни. Изразът "свободна култура" е тавталогия, а изразът "култура на свобдния осфтуер" е съвсем точен - това е култура, която следва принципите на свободния софтуер и се ражда чрез средствата на свободния софтуер. С няколко думи - говорим за култура, която е продукт на принципите и на самия свободен софтуер.
Именно затова се противя и ще се противя на изрази като "свободна култура" и "свободно изкуство", защото са тавталогични и собствено не казват нищо различно.
[Отговори на този коментар]
Към: Моите забележки От: Н. Антонов <nikola __@__ linux-bg< dot >org> На: 1-11-2004@16:49 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленВ допълнение - в западната фразеология има една тенденция културата да се отъждествява със собствените си продукти. Оттам идва заместването на понятия, което ражда абсурдни изрази като "свободна култура". Културата съдържа идеи, принципи, някакви смисли, логика, философия, все понятия, които са свободни по своята природа, доколкото е свободна човешката мисъл.
В случая говорим за продукти на културата, които се публикуват под свободни лицензи, наподобяващи лицензите на свободния софтуер и заимстващи идеите от тях. Не бива да забаравяме обаче, че продуктите на културата са си продукти и не са тъждествени собствено на това, което ги е произвело. Иначе попадаме в порочен кръг да дефинираме нещо чрез самото него си.
[Отговори на този коментар] Към: Моите забележки От: Йовко Ламбрев На: 1-11-2004@18:49 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленИ съм съгласен и не съм съгласен с теб, Никола. Абсолютно прав си за това, че културата е свободна по дефиниция и така и трябва да бъде. Изразът "култура на свободния софтуер" обаче може да се изтълкува и като мироглед, философия или идеология на свободния софтуер, което всъщност не означава същото като произведения на изкуството, които са свободни от оковите на лицензни ограничения.
Със свободна култура се опитвам да означа текст, картина, композиция, която е авторска, но чийто автор е "освободил" творбата си да бъде развивана от други, подобно на свободния софтуер. Изразът култура на свободния софтуер е неточен и поради факта, че самият намек за технологии предполага някак използването им.
Свободно изкуство може да бъде малко стихче, което да напиша с молив върху салфетка, без каквато и да е технология.
"Това е култура, която следва принципите на свободния софтуер и се ражда чрез средствата на свободния софтуер" си написал, но ако оставим такава дефиниция нали се сещаш, че ограничаваме средствата, с които се прави. Трябва да забравим за софтуера ако искаме да отразим идеята изцяло - това все пак е идеята за свободата, а не идеята за софтуер.
Ако създам снимка със стария си фотоапарат, където няма никакъв софтуер и искам тя да е свободна...?
Разбирам прекрасно, кое те дразни в понятията свободна култура или свободно изкуство, честно казано дълго умувах дали следва да се използват точно те, защото наистина има рекурсия в тях, но ако не вършат работа то тогава имаме терминологична дупка, която трябва да запълним с нещо... Идеи?
Иначе за мен и понятието свободен софтуер също съдържа рекурсия, защото софтуерът за мен по дефиниция си е свободен, но уви - светът мисли различно ;)
[Отговори на този коментар]
Към: Към: Моите забележки От: Nick Angelow На: 2-11-2004@7:35 GMT+2 Оценка: 1/Неутраленв такъв случай, ако правилно те схващам, не е ли по-добре да говорим за 'отворена култура', отколкото за 'свободна'? отворена в смисъл за развитие от други?
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Моите забележки От: Йовко Ламбрев На: 2-11-2004@9:52 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленАми може и така да се нарече, но тя е отворена, защото е свободна от ограничения и е свободна, защото е отворена за развитие, от което кръгът не става по-малко омагьосан :)
[Отговори на този коментар] Несъгласие и с двама ви От: Роси Димова <pocu __@__ bk< dot >ru> На: 3-11-2004@7:53 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленБез да съм чела произведението, за което говорите, ми се струва, че правите базова грешка. Тази сутрин, със сутришното кафе имах възможността да обсъдя предмета са спора с един човек на изкуството. И ми беше посочена фундаменталната брънка. И двамата грешите с твърдението <i>"че културата е свободна по дефиниция и така и трябва да бъде"</i>
Културата не е свободна! Културата е продукт и е подвластна на норми, правила, ограничения. Тя е частното понятие на общото - изкуство. Изкуството е това, което е свободно. То се променя, изразните му средства и продуктите от него се променят. Но по своята същност именно то е свободно. Неговата цел е да служи за общуване, то е език. А един език винаги е свободен. Ако не е свободен, той няма да изпълнява своята функция да бъде език.
Съгласна съм с Никола, че това, което звучи на един език по един начин, не звучи по същия начин на друг, нито на трети. <i>(един конкретен пример: българската дума за носталгия на немски е Fernweh. Само че в едната има повече копнеж, а в другата - повече болка. Не че в болката няма копнеж, не че в копнежа няма болка. Просто "количественото" съотношение е друго. Иначе обозначават едно и също душевно състояние.)</i>
Само че тук говорим за такива общочовешки схващания като: култура, изкуство, общество. И тяхната същност подлежи на обогатяване, еволюция, но не и на промяна.
Затова изразът "свободна култура", колкото и буквалистки да е, е съвсем точен. Лично на мен също не ми харесва, защото ми звучи като клише. Но не мога да предложа по-точно и по-добро понятие, а и както казах - не съм чела книгата.
[Отговори на този коментар]
Ами сега? От: Калоян Доганов <kaloian__at__doganov< dot >org> На: 3-11-2004@9:14 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСпоред теб как трябва да обозначаваме реалността, която отскоро започнахме да наричаме "свободна култура" повлияни от книгата на Лесиг?
Какво предлагаш да направим?
[Отговори на този коментар]
Към: Ами сега? От: Н. Антонов <nikola< at >linux-bg< dot >org> На: 3-11-2004@9:23 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСъжалявам, но в момента не мога да се включа адекватно в дискусията поради процесорно претоварване. Ще се радвам по-късно да я възобновим пак.
[Отговори на този коментар]
Гледна точка От: A.Raijekov На: 1-11-2004@16:51 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленАз разбирам това в смисъл: "Как третираме <продукта> от изкуството?" т.е. поне това което аз се опитвам да правя е да разпространявам проектите си, музика, софтуер (MS DBX Reader), мултимедийни инсталации и т.н. свободно.
[Отговори на този коментар] neshto takova От: deant На: 1-11-2004@16:55 GMT+2 Оценка: 1/Неутраленhttp://free4use.org edna iniciativa na dj tisho i mnogo entusiasti iskashti da spodelqt muzikalnite si idei napylno svobodno i bezvyznezdno
[Отговори на този коментар] http://free4use.org От: A.Raijekov На: 1-11-2004@16:59 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленБраво!!!
[Отговори на този коментар] Преговори с издателство От: Григор Гачев На: 1-11-2004@18:05 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленВодят се преговори с издателство. Нужно е обаче още малко време, за да се разбере ще има ли как да влезе в плановете им.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Моите забележки От: Йовко Ламбрев На: 1-11-2004@18:54 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСвободни произведения на изкуството ми звучи още по-глупаво... Или?
[Отговори на този коментар]
Към: Към: Към: Моите забележки От: Н. Антонов <nikola< at >linux-bg< dot >org> На: 1-11-2004@18:57 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленАбе глупаво звучи, ама си е вярно:)
Няма значение как ще го наричаме, важното е да знаем какво означава;)
[Отговори на този коментар]
Гледна точка От: Незнайко На: 1-11-2004@20:43 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленЗа зърнените култури какво ще кажете и те ли са свободни по природа? Смятам, че думата култура има различно значение в зависимост от контекста.По история ни учеха, че култура е всичко създадено от човека - примерно "Културното развитие през средновековието"
Аз не съм езиковед и още повече, че математиката ми вървеше повече от българския затова и несмея да правя категорични изказвания. Това което искам да кажа е, че не разбирам за какво говорим като кажем, че културата е свободна по природа.За съжаление нямам тълковен речник под ръка.
Смятам, че е правилно първо да се провери в речника каква е дефиницията на думата и дали има различни значения.
Но все пак света се развива и речниците остаряват и думите придобиват нови значения.
Все пак моето мнение е, че щом може да има "Свободен Софтуер" значи може да има "Свободно Изкуство", но софтуера и изкуството са подмножество на културата.Така, че най-общото понятие трябва да е "Свободна Култура" в смисъла на "Свободно Човешко Творение"
[Отговори на този коментар]
Към: Гледна точка От: Н. Антонов <nikola__at__linux-bg[ точка ]org> На: 1-11-2004@21:42 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленТълковният речник не е мястото, от което можеш да научиш какво е култура. Иначе думата е латинска, идва от глагола collo, който означава обработвам. Това обаче не е достатъчно, за да разбереш какво е култура, защото дотук ти работиш с етимология, а това, което ни интересува, е извън речниците.
Редактиран на: 1-11-2004@21:44
[Отговори на този коментар]
от речника От: Незнайко На: 1-11-2004@22:03 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален
1. culture, civilization;
духовна КУЛТУРА art and learning, art and letters;
материална КУЛТУРА (material) civilization;
обща КУЛТУРА general information/knowledge, attainments;
човек с (обща) КУЛТУРА а well-informed/knowledgeable/cultured person, a highly accomplished person;
човек без КУЛТУРА an uneducated/uncultivated person;
физическа КУЛТУРА physical culture;
липсва му КУЛТУРА he lacks culture/accomplishments;
2. (отглеждане на растения) cultivation, culture;
(самото растение) culture, crop;
технически култури industrial crops;
зърнени култури cereals, grain crops;
кръмни култури fodder crops;
междинни култури catch-crops.
[Отговори на този коментар]
Към: от речника От: Н. Антонов <nikola< at >linux-bg__dot__org> На: 2-11-2004@3:16 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНе мога да разбера тази склонност да се изреждат речникови значения. Сега остава някой да извади и статистика от Google:)
Работа на речника е да регистрира, а не да казва кой израз доколко е уместен и коректен, особено когато говорим за философска спекулация. Правописният речник на българския език изобилства с грешни думи, защото неговата работа е да регистрира думите, които се използват в живата реч, и да каже как се изписват правилно, а не да каже коя дума е вярна и коя не, коя кога и как трябва да се използва. Така че, изреждането на значения от речниците може да помогне само, ако се опитваме де преведем някой текст. Речниците се ограничават до текста, а ние се опитваме да дискутираме извън това ограничение.
[Отговори на този коментар] Цитат от книгата на Lessig От: Незнайко На: 1-11-2004@22:54 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален"Една свободна култура поддържа и защитава създатели и иноватори.Тя прави това директно чрез даване на права за интелектуална собственост.Но го прави (поддържането и защитаването) индиректно чрез ограничаване на обхвата на тези права, гарантирайки, че последващите създатели и иноватори остават възможно най-свободни от контрола на миналото.
Свободна култура не е култура без собственост както свободния пазар не е пазар където всичко е безплатно.
Противоположното на свободна култура е "позволяваща култура" култура при която създателите могат да създават само с позволението на могъщия или на създателите от миналото. "
[Отговори на този коментар]
Към: Цитат от книгата на Lessig От: Н. Антонов <nikola< at >linux-bg__dot__org> На: 2-11-2004@3:19 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНа Лесиг може да му приляга изразът free culture, но нека не забравяме, че той мисли на английски, а английският - струва ми се - е език различен от българския и това е достатъчно основание, за да помислим кое и доколко е уместно да се пренася на българска почва, в какъв вид, какво точно трябва да означава. Добре е да се знае, че в израза "свободна култура" влагаме нещо особено, но не бива да забравяме, че културата като жива реалност е по природа свободна.
[Отговори на този коментар]
По-нашироко От: fla На: 2-11-2004@5:33 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален
Доколкото разбирам от коментарите (дискусията в началото имам предвид), искате да кажете, че 'свободна култура' е такава, създавана със 'свободни средства', примерно 'свободен софтуер'. С което аз не съм съгласен. В такъв случай се ограничава някой автор, който ползва несвободен софтуер да направи свободен такъв. Примерно, програмира под Уиндоуз, ползва еди какви си несвободни продукти, но си пуска продукта под GPL или подобен свободен лиценз. Според горните твърдения неговият продукт няма да е свободен, защото не е правен със свободни средства. Което според мен е неправилно.
Същото и за музика и друг вид изкуство: Не се съгласявам, че трябва да е правена със 'свободни средства', за да бъде произведението 'свободно' като част от 'свободната култура'. По-скоро това е приоритет на самия автор да определи какво ще бъде произведението му.
P.S.
Освен това лично според мен терминът 'свободна култура' е подходящ. Като култура, която дава свободата на всеки да разбира, потребява и променя творенията й според своите възгледи, нужди и т.н.
Не отричам, че може да има и по-добро понятие на български. Но за момента не виждам да има други предложения. А това е добро по аналогия на понятието 'свободен софтуер'.
[Отговори на този коментар]
Към: По-нашироко От: avatar <macrosoft (a) abv< dot >bg> На: 2-11-2004@6:51 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНякой вече спомена, че културата (имайки предвид изкуството) по природа е свободна. Изхождайки от тази позиция спокойно може да пренебрегнем изразните средства, били те софтуер с отворен или със затворен код. Тоест използването на софтуер под GPL лиценз не променя същността на културата и не я прави свободна или не свободна.
Това естествено прави спора за семантиката на израза free culture безсмислен. Вторачвайки се в смисъла на думите има опасност да пропуснем най-важното, а то е духът. Според мен free culture би трябвало да е по-щироко понятие, което означава свобода на идей, свобода на обмяната им, свобода на изразните средства. (Тук знам, че някой ще ми се озъбят...) Така, че определяйки free culture, като изкуство правено със свободен софтуер, ние веднага налагаме ограничение, което удря върху смисъла на free...
[Отговори на този коментар]
Изразните средства не значат нищо От: Йовко Ламбрев На: 2-11-2004@9:57 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНе можем да се осланяме на тях - има значение освободеността/отвореността на резултата... на самото произведение на изкуството.
А и така, какво обясняваме какво е свободен софтуер или софтуер с отворен код и как имаме предвид свободата, а не безплатната бира, по същия начин можем да обясняваме какво са свободните произведения на изкуството без значение кой термин ще се наложи.
[Отговори на този коментар]
Допълнение От: Незнайко На: 4-11-2004@11:48 GMT+2 Оценка: 1/Неутраленот Н.Антонов "Културата съдържа идеи, принципи, някакви смисли, логика, философия, все понятия, които са свободни по своята природа, доколкото е свободна човешката мисъл. "
Да културата съдържа идеи, традиции, духовни ценности, но не само това.
Затова дадох извадка от речника, да се види, че културата обхваща и материални творения и продукти.
Lessig работи в сверата на законодателството и разглежда нещата от гледна точка на закона а не от гледна точка на философията.В америка не е имало комунизъм и там собственността е свято нещо.Той ни разказва, че за Американеца щом нещо (творение или идея) има стойност (ценност) и това творение или идея са твои то ти имаш права.Щом си собственик на нещо ценно то ти имаш права.
Той дефинира и пиратството така както се разбира днес - "творчеството има стойност;когато аз използвам или взимам или изграждам възоснова творчеството на другите то аз вземам от тях нещо ценно.Когато аз вземам нещо ценно от някого аз трябва да имам негвото(тяхното) позволение. Вземането на нещо ценно от някой без разрешение е грешно.Това е форма на пиратство."
Другото което казва е, че на времето по-голяма част от културата не е била обект на закона.С течение на времето хората са започнали да контролират законово част от културата и по точно комерсиалните творения.Отначало леко а в последствие обширно закона защитавал стимулите на създателите като им давал изключителни права над тяхното творение така, че да могат да го продават на комерсиалния пазар.
Сега границата между свободната и контролираната част от културата е изтрита.Като това се дължи на Интернет и на начина по който хората създават и споделят култура.Интернет разкрива изключителната възможност много хора да участват в просеса на създаване на култура.Това заплашва сегашните индустрии, а те имат сила да влияят върху законотворците.Затова той се притеснява, че уж приследвайки пиратството силните на деня всъщност се целят в новата конкуренция стремяйки се да я задушат.
След примерни разглеждания той казва, че създателите в америка и навсякъде и във всички времена са създавали на базата на предишното на това което ги заобикаля.Това изграждане винаги и навсякъде поне частично се извършва без разрешение и без компенсиране на оригиналния създател.Всяко общество е оставило определена част от неговата култура свободна за взимане.
Затова трудния въпрос не е дали културата е свободна.Всички култури (на различни държави) са свободни до някаква степен.Трудния въпрос е колко свободна е културата ни.До каква степен и каква част от културата ни е свободна за хората да вземат и да градят от нея? Тази свобода ограничена ли е до членовете на дадена партия? Или до членовете на кралското семейство?Или до топ десет на корпорациите на Ню Йорк? Или тази свобода е общодостъпна?
[Отговори на този коментар]
|
 |
|
|
|
|
|
|