Събирането на подписи на фирми и организации под подписката срещу софтуерните патенти продължава.

Желаещите да се присъединят към нея могат да заявят това в е-майл до grigor, на gatchev.info.

Текстът на декларацията е както следва (за в бъдеще са възможни правописни или други минимални редакции, които не променят същността):

ДЕКЛАРАЦИЯ

Ние, представители на българския ИТ бизнес, декларираме:

В близко време се очаква в Европейския парламент да бъде гласувана директива, която на практика легализира патентите в областта на софтуера.

Като граждани на държава, която в скоро време ще бъде приета в ЕС, ние сме изключително разтревожени от това развитие. То противоречи грубо на интересите на ЕС и на европейския ИТ бизнес. И тъй като тези интереси са и наши, ние сме обезпокоени от него.

Твърди се, че това решение защищава интересите на малкия и среден бизнес. Истината е точно обратната - погледнете кой зад какво застава с парите си. Всички поддръжници на софтуерните патенти са мегакорпорации. Всички малки и средни фирми, които този въпрос касае, са срещу тях.

Тъй като малките и средни фирми осигуряват над 70% от работните места в ИТ бизнеса, и плащат над 2/3 от данъците в него, сриването на бизнеса им ще се отрази тежко не само върху ИТ продукцията на ЕС като цяло, но и на нивата на безработица и на приходите на общините и правителствата. Отделно от това, работещите в тази сфера имат голямо влияние сред обществото, и е вероятно недоволството сред тях да срещне широк отзвук.

Твърди се, че без патенти фирмите нямат изгода да създават иновации, и прогресът ще страда. Това е невярно. Фирмите създават иновации, за да са конкуретноспособни, с или без патенти; патентите са начин навлизането на тези иновации в практиката да се ограничи, и прогресът да бъде забавен.

Твърди се, че без патенти защитата на софтуерните иновации е невъзможна. Това е невярно. Иновациите се защищават отлично от механизма на авторските права, който е узаконен и сега, и е създаден за тази цел. Патентите създават монополни права, които в сферата на софтуера са изключително опасни.

Стандартният срок на изтичане на патент - 20 години - в повечето индустрии е по-малък от полезния живот на едно откритие. В софтуера след 20 години едно откритие е вече непотребно. Това обстоятелство прави патентите в софтуера толкова полезни, колкото ако бяха вечни - положение, което пряко противоречи на самата идея на патентоването.

Всяка една реално потребима програма включва хиляди софтуерни технологии и идеи - тоест, потенциално нарушава хиляди патенти. Ако дори само няколко са в ръцете на противници на тази програма, тя няма да се появи. А няма програми, които да нямат поне конкуренти. Така софтуерните патенти ще ограничат рязко богатството на софтуер на пазара и конкуренцията сред него.

До 1980 г., когато софтуерните патенти бяха приети в САЩ, те бяха почти монополен производител на софтуер. Оттогава тенденцията се обърна - дялът им както в общото производство на софтуер, така и във върховите му технологии, намалява от година на година. Откакто Япония прие закон за софтуерно патентоване, въпреки изключителния й потенциал в ИТ областта тамошният софтуерен бизнес западна, до степен на практика вече да не съществува. Положението на ЕС в ИТ бранша е сравнимо с това на Япония преди приемането на патентите - нямаме основания да смятаме, че при нас нещата ще се развият различно.

От друга страна, държавите без софтуерни патенти показват рязък ръст в софтуерната си продукция. В Китай и Индия това може да се обясни с евтината работна ръка, но този ръст засега го има и в ЕС, където това обяснение не е в сила. Наскоро Индия категорично отхвърли приемането на софтуерни патенти, а в Китай този въпрос не се очаква да стои изобщо. Ако директивата за патентите бъде приета в ЕС, ИТ инвеститорите ще бъдат още по-изкушени да изнасят производството си другаде. Към другите стимули ще се добави и този за липсата на заплаха от литигация чрез софтуерни патенти - а той превишава като размер разликата в заплатите.

Често сред защитниците на софтуерните патенти в ЕС биват споменавани първо някои европейски фирми, но това не отразява ситуацията правилно. Огромната част от ресурсите за лобиране идват от не-европейски фирми. Това отразява реалното положение, което ще имаме след приемането на патентите - след синхронизацията на европейските патенти със световните над 90% от валидните в ЕС патенти ще бъдат на не-европейски фирми. Това поставя в дългосрочен план дори най-големите европейски фирми в неизгодно положение, и ще навреди на бизнеса им; със средните и малки фирми това ще стане веднага след приемането на директивата.

В момента ЕС има надежда да се измъкне от ИТ доминацията на не-европейски фирми, и да се превърне в сериозен играч на ИТ пазара. Утвърждаването на софтуерните патенти би унищожило тази надежда, и би поставило ЕС отново в пряка зависимост, този път не само от САЩ, но и от амбициозни държави от Третия свят. Отделно от това, ЕС би се оказал най-удобната територия за войни между патентодържателите от САЩ и софтуерните производители от Китай и Индия. Резултатът за воюващите може да бъде различен, но за територията е опустошителен във всички случаи. Като се има предвид важността на софтуера в съвременните информационни технологии, и тяхната за развитието, ЕС рискува да се превърне в трети свят, подчинен технологично на Китай и Индия.

Всичко това ни тревожи сериозно. Присъединяването към ЕС за нас почва да изглежда като присъединяване към общност, която се опитва да унищожи бизнеса си в най-перспективните му направления. По този начин, подобно членство започва да се превръща от привилегия в заплаха, за всяка държава - както за бъдещите, така и за настоящите му членки.

С уважение: