от Иван Георгиев(15-03-2011)

рейтинг (24)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Здравейте,

Това е първата статия която се опитвам да напиша. Надявам се ще ми простите езиковите и техническите грешки, ако има такива и ще се отнесете с положителна критика. Темата е "Персоналния Компютър и Линукс". Целта е да се получи текст "направи-си-сам", от който бъдещите потребители на Линукс да се възползват. Ще покрия много на бързо:

  • Инсталация
  • Инсталиране на софтуер
  • Критични "tips & tricks"

Ще се съсредоточа САМО в-у използването на графичната среда. Изборът ми пада върху GNOME като утвърден стандарт, работещ върху Fedora 14. Да се отбележи, че Fedora 15, се очаква да премине към GNOME 3, т.е. ще има съвсем различен интерфейс.

Инсталация? Не още!

Инсталирането на даден софтуер, често не е проста задача. На лаптопа Ви може да няма нотариални актове, но и загубата на снимките от последния купон си е кофти. За това имаме няколко предложения:

  1. Преди да решите да инсталирате Линукс, имайте предвид хардуера, който използвате. За предпочитане е да имате видео адаптер на ATI/nVidia/Intel за да може нещата да тръгнат. Адаптера за безжичен интернет е добре да бъде Intel/Broadcom/Atheros. Ако купувате хардуер специално за Линукс, нека видеото да бъде от nVidia или нова ATI. Intel-картите имат също добра поддръжка, но използват все още Shader Model 1.2 (в момента е 3). Също така начинаещите е добре да инсталират i686 версиите, защото някой 64-битов софтуер може да се окаже проблемен.

  2. Използвайте софтуер само от официалните източници.Fedora е безплатен продукт, който може да изтеглите от официалната страница. Изтеглянето на системата от тракери с пиратски софтуер, може да компроментира сигурността на компютъра Ви!

  3. Инсталацията на Линукс отнема доста малко време (~10-15 мин) на съвременен компютър. За това може да си позволим лукса на предварителен тест с VirtualBox. Самата конфигурация на виртуална машина не е проста, но е добре документирана ( next... next...)Ако не сте наясно как става, добре е да поканите другарче на гости ;).

  4. Задължителен и алтернативен на т.2 тест е Live CD. Почти всички Линукс дистрибуции вече се инсталират от жив диск. Това значи, че операционната система е напълно функционална преди инсталирането си и преди да е направила каквито и да е промени на вашия компютър. Възползвайте се от тази услуга - запишете сваления .iso файл на CD/DVD ( опция записване на изображение ), стартирайте компютъра от диска и проверете звука, мрежата, безчижен интернет ( ако не знаете как - моля дочетете статията ), общо взето отделете половин час за "разцъкване". Ако забележите грешки - имайте ги в предвид и разучете предварително.

Инсталация... най-накрая!

Тези стъпки не са от най лесните. Мойят съвет е:

  • Винаги избирайте Български език за инсталацията. Процеса е МНОГО добре документиран!
  • Винаги избирайте US клавиатура. Езиците за въвеждане се добавят много лесно, когато се запознаете със системата, но на този етап могат да доведат до объркване
Все пак ето отново как трябва да протече една нормална инсталация:
  1. Ако използвате Убунту, може да се възползвате от Wubi. Това е програма, която ви позволява да "инсталирате" и "деинсталирате" Линукс като приложение от познатата Ви вече Windows среда. Силно се препоръчва за начинаещи. За жалост няма да се спираме на Убунту в тази статия ( силно се надявам някой да покрие и тази част )

  2. Ако все пак искате да инсталирате Линукс като автономна система има две опции:

    • Имате вече инсталиран Windows и трябва да и заделите място на диска. За напреднали потребители, желаещи повече софтуер - препоръчвам около 13 ГБ. Потребителските файлове ( музика, филми и т.н. ) са вън от сметката. За оразмеряване на диска ползвайте само софтуер, с който сте запознати. Линукс може да ви помогне, но не това е помощта която търсите ( поне според мен ). След като сте заделили място на диска използвайте "Use custom layout" или "Use free space" от инсталатора.
    • От друга ако разполагате с чиста система може да използвате стандартните настройки в инсталатора и просто да натискате "Next". Самата инсталация от живите дискове не предлага особени опции освен настройките на дяловете на диска и инсталирането на Boot Loader ( програмата с която си избирате - Линукс ли ще е или Windows в началото, да - двете си живуркат много добре заедно )
    • Ако сте ентусиаст и сте любопитен за самото заделяне на дялове препоръчвам ( да - няма C:, D: ):
       Място на монтиране   Файлова системa      Размер
       /boot                 ext3                200 MB
       /                     ext4                12 GB
       /home                 ext4                всичкото останало място
       swap                  swap                1 GB 
       

      За swap - ако няма да използвате хибернитизиране (лаптоп) и 200 МB са достатъчни.

      За напреднали потребители с повече RAM и SWAP( >= 1 GB ) памет: Добре е да поставим /tmp и /var/tmp фаилова системи във виртуално пространство. Така ще предотвратим оставането на ненужни файлове по системата. Това става като добавим следните 2 реда в /etc/fstab:

       tmpfs			/tmp			tmpfs	defaults	0 0
       tmpfs			/var/tmp			tmpfs	defaults	0 0
       
      За да изчистим файловете, които вече са били там обаче, трябва да следваме следната процедура:
      #init 1 #преминаваме в Singe User Mode за да спрем всички приложения, използващи тази файлови системи
      #rm -rf /var/tmp/* /tmp/* #изтриваме ненужните файлове
      #shutdown -r now # рестартираме системата
      (Благодаря за коментарите)
  3. След-инсталационни настройки ( драйвери ) и как да инсталираме допълнителен софтуер. Ето че минахаме голямото разархивиране на пакети, рестартирали сме компютъра и сме се логнали в системата. Противно на Windows методологията, тук ще следваме следните стъпки:

    • Трябва да разберем как да инсталираме софтуера. Това става с така-наречения пакетен менъджър и съответния софтуер, с който търсим в хранилищата на операционната система. Да - целия софтуер за дистрибуцията обикновено седи качен в интернет хранилища, от които ние го сваляме и инсталираме ( Сещате ли се за Android Marketplace, AppStore ?) Обикновено програмата която се грижи за това е поставена в System -> Administration -> Add/Remove software. Какъвто и вид да има, общото е: търсене , категории и списъци с тонове програми. Контролите са интуитивни и няма да се спирам на тях. Уловката обаче е, че трябва първо да кажем на тази програма от къде да инсталира софтуер. За Fedora са избрани стандартните хранилища, които НЕ съдържат софтуер, потенциално нарушаващ лицензни права ( Няма да може да си изтеглите любимия видео плеър ). За това ще добавим нaй-голямото хранилище за Fedora - Rpm-Fusion.

      • Кликваме: RPM Fusion free for Fedora 12, 13 and 14 Firefox ще ни предложи да инсталираме дадения пакет. Съгласяваме се.
      • По същия начин за RPM Fusion nonfree for Fedora 12, 13 and 14
      • Готово! Вече може да използваме Add/Remove software и да инсталираме (почти) каквото си искаме. ЗАБЕЛЕЖКА: За бъдещи версии на Fedora проверявайте в сайта.
    • Как да инсталираме видео драйвера? Дори и само да потърсим за NVIDIA ще видим имената на драйвера за различните ядра. На нас ни трябва пакет: xorg-x11-drv-nvidia (NVIDIA's proprietary display driver for NVIDIA cards ). Това е мета-пакет, който ще инсталира всичко необходимо. За ATI драйветът се казва xorg-x11-drv-catalyst ( AMD's proprietary display driver for ATI graphic cards ). За Intel - няма нужда от намеса - драйверът е вграден в ядрото. Инсталирането на драйвери за безжичен интернет също става автоматично. Ако имате USB адаптер за безжичен интернет, може би ще трябва да потърсите в интернет за името на търсения драйвер, да инсталирате съответния firmware през Add/Remove Programs и да рестартирате.

  4. Как да се ориентираме в системата? Може би вече сте забелязали че системата изглежда доста по-различно от другите графични среди. Важно е да запомним някой лесни неща:

    • Всички програми които инсталираме се появяват в Applications менюто ( понякога не там където искаме )

    • Всички модули за конфигурация към GNOME проекта се появяват в GNOME Control Center, който се достъпва като кликате върху името си - горе в дясно на екрана и изберете "Preferences". Полетата с настройки там са сортирани по групи: "Personal", "Internet and Network", "Hardware", "System". Инструмента представлява подобие на Cotrol Panel в Windows, но е ориентиран повече за крайните потребители. Съветвам ви да се запознаете максимално бързо с този инструмент.

    • А къде са файловете? В линукс не съществуват различни устройства като C: и D: примерно. Дисковете се монтират в определени поддиректории на главната ( / ). На този етап обаче, трябва да знаете, че всички файлове се намират във вашата домашна директория. Достъпва се от Places->Home Folder (/home/потребител - разбрахте ли сега защо направихме /home най-голяма ). В същото меню може да забележите, че има препратки към други "места" ( подпапки - Music, Pictures...; монтирани дискове - закачена флашка, фотоапарат...; Мрежови устройства, последно отваряни документи и т.н.). Използването на това меню, вместо ровенето из файловата система значително ще ускори работата ви. Естествено винаги може да си добавите препратки - просто пуснете папка в левия панел на файловия мениджър.

    • Нямам права? Често може да се сблъскате с проблем, че нямате права да редактирате нещо, да добавите нещо или изтриете нещо. За това се иска достъп на администратор ( в Линукс - root, паролата трябва да сте я задали при инсталация ). Използването на този акаунт е СТРОГО НЕпрепоръчително. За настройване на мрежа, външен вид на системата, монтиране на флашка и други дейности, които по принцип са рутина за обикновения потребител НЕ се изисква администраторски достъп.

    • Къде се пишат командите? НЕ пишете команди! И все пак, ако се наложи потърсете в Application->System Tools или Applications->Accessories за програма Terminal. Администрацията често става през root. Ето как могат да се придобият права на роот:

      • Aко използватe дистрибуция базирана на Debian (Ubuntu, Mint), може да изпълните команда от името на root с помощта на sudo. Ето пример:

         sudo poweroff #Натискаме Enter.
         Password: #Пишем паролата на текущия потребител ( нашата ). Не излизат звездички! Натискаме Enter.
         
      • Ако използвате дистрибуция базирана на Red Hat (Fedora, Mandriva, PCLinuxOS ), трябва да смените текущия потребител по следния начин:

         su - #Натискаме Enter
         Password: #Пишем паролата на администратора, която сме задали при инсталацията на системата
         
        Може би се досещате, че "sudo su -" в Debian-базираните дистрибуции също ще смени текущия потребител с root, само че ще се поиска потребителската парола, а не администраторската.
Tips & Tricks
  1. За настройка на Интернет. Конфигурацията бива най-често два вида - статични настройки или автоматични през DHCP.

    • За да ви тръгне Интернета с автоматични настройки не се иска никаква намеса - само включете кабела в компютъра.
    • Със статични настройки имате нужда от: IP address, Network Mask, Default Gateway, DNS server. Настройките могат да се добавят или чрез десен клик върху иконата на NetworkManager-a в системния трей, или от System->Preferences->Network Connections.
    • Когато направите настройките сложете кабела, и вижте дали ще се появи нотификация за сте се свързали с мрежата.
    • Безжичният интернет - Проверете дали копчето за Wireless на лаптопа Ви показва, че хардуера работи. Когато цъкнете с десен клик в-у иконата на NetworkManager, трябва да има отметки на "Enable Networking" и "Enable Wireless". Ако е така, значи драйверите за адаптера са инсталирани и при клик с левия бутон в-у иконата на NetworkManager-a трябва да виждате достъпните мрежи.
    • NetworkManager-a трябва да е вашия прозорец към Интернет. Обърнете внимание, че може да се профилира доста добре. Също толкова интуитивно е с вързването през PPPoE и създаването на VPN тунел. Вече има добавена опция за клониране на MAC адрес. Съвети:

      • Винаги изваждайте мрежовия кабел преди да променяте настройки! Понякога интернет доставчиците имат навика да спират нета за по час-два, ако засекат грешния клиент на грешното място ;)
      • Не променяте ръчно конфигурационни файлове, защото NetworkManager-a така или иначе ще ги промени ( /etc/resolv.conf примерно ).
    • Как да тестваме дали Интернетът ни работи

      Първо бъдете сигурни, че разполагате с правилните настройки за вашия компютър. Грешни адреси или конфигуриране на грешна услуга още в началото водят до загуба на време.

      Търсенето на проблема става главно, чрез конзолата. За стандартно PC, мрежовите карти се означават като ethX, където X започва от 0 и расте. Адаптерите за безжичен интернет могат да се казват wlanX ( използващите iw драйвера ) или athX ( madwifi драйвера за Atheros ) Може да погледнете конфигурацията за тези устройства през терминал ( System-> System Tools->Terminal , трябва да се логнете като root с командата "sudo su -" или "su -"). Командата която Ви трябва е "ifconfig". Ето как се използва и няколко забележки:

      #ifconfig -a #показва настройките на всички устройства;
      #ifconfig ethX #Мисля, че е ясно - ако са зададени адреси, ще ги пише в полето "inet addr". Важно е да проверите стойността на това поле!
      #netstat -rn #показва рутиращата таблица на компютъра, т.е. накъде отиват всички пакети. Интересува ви полето Gateway с Flags: UG. Това е Default Gateway-a, който вашия доставчик Ви е осигурил.
      #cat /etc/resolv.conf # в полетата nameserver се виждат DNS-ите, които вашия интернет доставчик е предоставил
      #ping address #показва дали има връзка до някой адрес

      След като се запознахме с някой основни команди, нека да започнем търсене за евентуален мрежов проблем:

      • ifconfig не показва адрес на устройството. Вариантите са два: вие използвате Интернет, който раздава автоматично настройки, но има проблем с връзката(Рестартирайте рутера, вкарайте и изкарайте кабела ) или използвате статични настройки, които не са зададени на правилното устройство ( Проверете конфигурацията на Network Manager, активен ли е зададения профил? )

      • Настройките са наред, но нямам Интернет Дойде момент да използваме наученото по-горе: с "netstat -rn" вземете адреса на вашия Gateway и използвайте "ping address" за да проверите дали има връзка до там. Ако имате връзка ще видите как ще се изпише информация за времето необходимо на пакета да пристигне. Ако нямате връзка - няма да видите нищо или ще се изпише грешка ( No route to host, Destination unreachable, и други ). В случай на неуспех - проверете кабелите и дали сте задали правилния Gateway. Ако не откривате грешка - най-добре се консултирайте с Интернет доставчика си.

      • Има връзка до Gateway, но още няма интернет. Дойде момента да проверим DNS конфигурацията. Изпълнете "cat /etc/resolv.conf" и вземете произволен адрес от поле nameserver. Изпълнете "ping address" и докладвайте на доставчика ако няма връзка. Като временно решение може да сложите друг DNS сървър ( Google: 8.8.8.8 ).

      • Имам интернет но е ужасно бавен. Често проблемът е свързан с DNS и ipv6 модула. Firefox се опитва да търси адресите на сайтовете през ipv6 протокол, какъвто Вие най-вероятно нямате конфигуриран. Има два начина за решение:

        - напишете about:config в адреса на Firefox и намерете поле network.dns.disableIPv6. Направете стойността му на true с двоен клик и рестартирайте Firefox.

        - логнете се като root в терминала и напишете: "echo blacklist ipv6 >> /etc/modprobe.d/blacklist.conf". След това спрете firewall за ipv6: "chkconfig ip6tables off" и рестартирайте системата.

  2. Кирилицата: Конфигурира се лесно от System->Preferences->Kayboard->Layout.Специално за GNOME се случва понякога да не може да се пише на кирилица в програмите ( като GEdit ). Решение: System->Preferences->Input Method Selector ( изберете IBUS )
  3. Програми, които ще ви трябват ( Всички могат да се инсталират през "Add/Remove Programs":

    • VLC - Видео плеър, който поддържа много формати. Не изисква кодеци. * Има правила за автоматичното пускане на субтитрите: да са в същата папка като филма; да има същото име на файла (без разширението ); Да е зададен правилен енкодинг: Tools->Prefenreces->Subtitles & OSD -> Default Encoding: Изберете Cyrilic (Windows-1251).
    • gstreamer-ffmpegs, gstreamer-plugins-bad, gsteamer-plugins-bad-free, gstreamer-plugins-bad-free-extras, gstreamer-plugins-bad-nonfree, gstreamer-plugins-ugly. Всичко това са кодеци. От тях GNOME-a направо ще запее!
    • nautilus-sound-converter, nautilus-image-converter - Файловият ви менъджър ще може да извлича аудио и да превръща аудио файлове само с един дискретен десен клик ;) . Същото важи и за картинките.
    • Adobe Flash Player. Избираме ".rpm for Linux". Firefox изтегля файла и ни предлага да го инсталираме с инсталатора на софтуер. Салгъсяваме се. Ако Firefox не ви предложи да го инсталирате, просто го запишете на десктопа и десен клик + Open With Package Installer.
    • Pitivi - Видео редактор с интуитивен интерфейс.
    • Pidgin - Instant Messaging клиент. Най-хубавото му е, че има плъгин ( pidgin-sipe ), който поддържа Мicrosoft Office Communicator. Инсталирането на pidgin-otr позволява да водите криптографски защитен разговор.
    • LibreOffice/OpenOffice - офис пакети за Линукс.
    • Skype - Просто кликнете download и изберете пакета за любимата дистрибуция.
    • За музикален плеър ползвам RhythmBox, който идва инсталиран с Fedora. Хубавото на този плеър е, че ако има проблем с някой кодек, ще си го изтегли сам. Иначе използва gstramer-* кодеците. Ако имате mp3 плеър или телефон, който не се разпонава като такъв, а искате да си синхронизирате плейлисти, може да използвате следния хак: поставете файл .is_audio_player в устройството. В него може да добавите примерно: audio_folders=Music ;)
    • nano - това е текстов редактор за терминала. Според мен е доста интуитивен и е подходящ за начинаещи. Ще се възползвам да кажа, че ако просто напишете nano в терминала като root и сте свързани с интернет, системата сама ще предложи да ви го инсталира ( Разбира се става и с "Add/Remove Programs" ). Ето пример как да променим конфигурация на системата, когато се изисква достъп на root:
      #su - # Натискаме Enter и пишем администраторската парола
      #nano /etc/resolv.conf (С Ctrl+O записваме; Ctrl+X излизаме )
  4. Програмки за по-напреднали:

    • liveusb-creator - Много полезен инструмент, според мен за федора е по-удобен от unetbootin. Прави Fedora Bootable флашка за нула време.
    • Bluefish Editor - удобен редактор ( главно за Web - разработване )
    • Netbeans s плъгин за C/C++ - специално под Fedora работи по-бързо и удобно от Eclipse.
    • Mono Develop - за почитателите на .NET. Не може и на малкия пръст да стъпи на специализираните инструменти, но все пак си заслужава да се има на компютъра.
    • За предпочитанията на по-напредналите просто споменавам, че Fedora идва с пълна десктоп интеграция на ABRT ( Automatic Bug Reporting Tool - крашовете в ядрото или програми/плъгини се логват и се извежда нотификация в трей-а ), Включена графична администрация на iptables и SELinux ( включен в permissive режим - всеки неоторозиран опит за достъп: мрежов или от локален клиент се докладва под формата на "готинка" нотификация в системния трей ). Напълно интегрирана в дисплей мениджъра и потребителския контрол(System->Administration->Authentication) възможност за настройка на логин с пръстов отпечатък, smart карта/цифров подпис, LDAP, NIS и т.н.

      Въпреки, че крашове рядко се случват ( най-вече флаша ), abrt си дъмпи яко във /var/cache/abrt, така че гледайте да не се окаже някой ден, че не може да си включите компютъра.

  5. Как да запазим системата функционираща? Истината е,че Линукс като всяка друга система се чупи. Хубавото е, че оставен в едно начално състояние с добре подбран софтуер е много по-неподатлив на неочаквани счупвания за разлика от конкуренцията. Ето какво бих препоръчал на един начинаещ потрбител:
    • Избирайте софтуера си мъдро! Разберете, че тестови библиотеки, Web Server, SQL Server, Игрални сървъри и всякакви други сървърни услуги (с изключение на SAMBA) не са подходящи за десктоп. Тези приложения имат много зависимости, разработват се извън OSS и могат да доведат до нежелани резултати ( промерно orphaned пакети ). Отделянето на тези услуги във виртуални машини е по-лесно от гледна точка на администрация и сигурност. Инсталирането на "свалени от интернет" пакети също НЕ се препоръчва за начинаещи.
    • Бъдете верни на графичната среда!. Линукс ви дава избор на графична среда ( KDE, GNOME, XFCE, LXDE и други ). Всеки потребител би следвало да избере една и да се стреми да използва само прилежащия и софтуер. Ето примерна ситуация, която води до неприятности за крайния потребител: Използвате GNOME като среда, но слушате музика от Amarok (КDE). За да се случи това Amarok зарежда в паметта Qt библиотеките, прилежащия clip-art от страна на KDE ( икони, цветове, ... ), KDE системата за звук и т.н. Резултатът е забавяне на вашия компютър и недоволство. Тук трябва да добавя, че средите предоставят и други сложни услуги, които могат да не са интероперативни.
    • Използвайте чист и стандартен външен вид! Може би вече сте забелязали красивите screenshots на какви ли не дистрибуции и графични среди. Наистина хаотичността е по-близка до реалния живот, но във виртуалния създава главоболия ( в буквален смисил ). Придържайте се към стандартните контроли - те са тествани с години, а приложенията са нагаждани към тях. Ето пример: избрали сте да смените стандартния GNOME-панел с "ефектния" cairo-dock. Тук пролемите ви веднага могат да започнат, в случай че системата за 3d ефекти ( compiz ) се счупи, сложите си допълнителен монитор, използвате приложения като Firefox и т.н. Като допълнителен съвет за прекарващите дълго време пред компютъра - внимавайте с цветовите схеми. Ако комютъра ви изглежда като терминал от Star Trek, главоболието няма да закъснее.
    • Избягвайте да конфигурирате неща, които не разбирате! Съществуват стотици решения на даден проблем. Играта забива, флаша не работи, звука накъсва - все проблеми които са решавани по форумите. Решенията не са универсални и зависят строго от архитектурата на системата и хардуера. copy & paste изпълняването на команди в терминала на края просто ще дочупи компютъра ви. Личен съвет: не се страхувайте да пускате теми във форумите, но спазвайте правилата - давайте цялата описана в правилата за пускане на тема информация, дори и да ви се струва очевидна или маловажна. Ще спестите време на Вас и на хората, които се опитват да помогнат.

Надявам се четивото, да е било полезно някому!

С уважение,
Shoshon


<< Първа помощ за десктоп с Линукс... част втора | Не на Скйап >>