|
|
| Коментар от: Людмила Кирова lkirova< at >mail __точка__ bg |
Дата: 12-04-2003 |
| [ Други коментари] |
Радвам се, че това съобщение предизвика такъв отзвук, макар и в неочаквана за мен посока. Предполагах, че от компютърните специалисти ще чуя повече мнения, подкрепящи инициативата на “колегите” им математици (аз съм лингвист). Признавам, че мнението ми е противоречиво и намирам идеята за утопична. Чувствам се длъжна съм да изтъкна няколко факта, които може би се изплъзват:
1. Напразно обвинявате езиковедите от ИБЕ. Болшинството от тях не разбират за какво точно става дума. Доколкото им стана ясно след излагането на проблема от математиците, те заеха точно вашата позиция. Всъщност не може да се отрече, че често съществува конкретен практически проблем при изпращане на съобщения на електронна поща на кирилица. Вие забравяте, че това е най-употребяваната И-нет услуга. Огромната част от хората не знаят “къде да бръкнат”, какво и как да си инсталират, за да избегнат подобни проблеми, дори когато за вас те са елементарни. Те пишат как да е на латиница, при това на различна клавиатура, в резултат на което един ползвател на БДС трябва здравата да се потруди, за да отгатне, че някой заклет привърженик на BPhonetic под “~ “ разбира “ч”. Задачата е с много точно определена цел: Ако съществува ЕДНОЗНАЧНА ОБРАТИМОСТ между българските и латинските букви , програма ще извършва превръщането на кирилския текст в латиница или обратно. Т.е. това ще е код, който програмата ще ползва, а не ние. Така напълно ще се избегне писането на български език с латиница, поне офлайн. Никой не иска да посяга на българската азбука или език, тъкмо напротив.
Аргументите, които са в защита на подобно предложение, са сходни на мнението на господин Енев на сайта http://bgit.net/?id=55621. А и на практика аз вече ги изложих. Полезно е да има такава програма, но е нереално въвеждането и приложението на такъв стандарт.
Контрааргументи (ако предложението се разглежда извън рамките на транслитерилаща програма):
За онлайн комуникация или писане офлайн, но без помощта на транслитерираща програма, предлаганият вариант би изпълнявал прагматичните си функции, ако принципът еднозначност е проведен докрай – на всяка буква от кирилицата да съответства латинска. Това не е спазено за Щ, Я и Ю, а точно техният синтетичен характер е едно от достойнствата на кирилицата. (Дори хората, дължащи на някаква система и стил, да не харесваме употребата на 4 и 6 като букви, тя нараства, защото е удобна и съответства на езика ни. Аз също, макар да пиша на БДС, използвам “q” за “Я”, защото е изключително честа буква и избягвам предаването й по различен начин в зависимост от позицията.)
Латинските букви не стигат, а при използването на други знаци се губи логическата основа на връзката между заместващите се знаци. Определено не мога да свържа буквата X от латиницата с българската гласна “Ъ”.
Изключително трудно е да се наложи изкуствен стандарт, който не е разпространен в практиката.
В лична кореспонденция всеки може да пише както си иска, защото има различен опит, цел и събеседници. Единственият фактор, който регулира това, е, че той се стреми да бъде разбран.
Всеки стандарт е приета официално норма, която се отличава с единство, стабилитет и е задължителна. Следователно, не дай си боже, но така утвърдена система от латински букви би могла да се кандидатира да ни стане азбука!!! Особено ако направим така, че да улесним честото й използване.
2. Съществува официален държавен стандарт за транслитерация на кирилицата с латински букви на основата на английската азбука, основан на международния – ISO 9. Това е стандартът, който беше използван в новите лични карти и международните паспорти. Той е задължителен за всякакви документи, изискващи употребата на латиница. Пита се защо тогава има нужда И от друг, след като този ЩЕ ПРОДЪЛЖИ да съществува:
Той не е идеален поради проблемите с Й, Ъ и Я (напр. абсурдно е името Maria да се предава като Mariya). (вж. също коментара на Андрей от 5.04 със заглавие БДС на http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&id=&key=349801345.)
Този стандарт е създаден с друга цел – един чужденец да може без проблеми ДА ПРОИЗНЕСЕ нетипични за неговия език собствени имена, както и за да бъдат те ЗАПИСВАНИ ЕДНОТИПНО на латиница.
Проблемът е, че за писане в Интернет рядко някой спазва този стандарт, защото:
Болшинството от хората не познават БЪЛГАРСКИЯ СТАНДАРТ.
Принципът на писане в Интернет, особено онлайн, е МИНИМАЛНО УСИЛИЕ ПРИ МАКСИМАЛНА БЪРЗИНА.
3. Факт е, че са изключение хората под 30 години, пишещи на БДС (аз лично познавам само един). Не е ли това повад да узаконим клавиатурата, въведена от Datecs с Flex Type или неин леко модифициран вариант?
Аргументи:
Съществува масова практика и въвеждането на този стандарт ще задължи фирмата “Малки меки прозорчета” да я вгражда като опция за българските потребители.
Фонетичната клавиатура явно е измислена да улесни хората, които работят изключително много с английски език. Тя им дава възможност да пренесат усвоения (и ясно видим пред тях) стандарт QWERTY при писане на български, което ги прави независими от клавиатурата, в която и страна да се намират. Но...
Контрааргументи:
Клавиатурата, която е максимално ЕРГОНОМИЧНА и осигурява по-висока степен на БЪРЗОПИС поради факта, че е създадена създадена специално за българския език е БДС. Тя е изработена след многобройни изследвания за:
- честотата, с която се срещат различните букви;
- честотата, с която се срещат двойки букви, като определените като най-разпространени се разполагат на съседни и близки клавиши;
- натоварването на пръстите при различно разположение на клавишите.
Ако сте прочели коментара на Андрей от 5.04 със заглавие БДС, той ви е припомнил известния на хората от поколението на пишещите машини факт, че QWERTY е създадена с цел да намалява бързината на писането.
Днес в България всички клавиатури са осигурени за писане на БДС, следователно става въпрос за по-ограничени ситуации на употреба извън страната.
Нека да се възползваме от постиженията си, които пазят нашето здраве и ни осигуряват ФУНКЦИОНАЛНОСТ, а не да регресираме в посока на компромисите, поради преувеличаването на един частен проблем с потребителите в чужбина и поради мързел да усвоим БЪЛГАРСКАТА КЛАВИАТУРА, адекватна на нашия език. За тази цел едно от основните умения, което да се усвоява в първите училищни класове, трябва да бъде компютърния машинопис. Двигателните упражнения само ще спомогнат за затвърждаването на българските букви, ако това се въведе веднага след научаването на азбуката. Писането на латиница от друга страна, може да се свърже с ранното езиково обучение. Така всяко дете ще овладее навика да разграничава, че всеки език е отделна система, която се означава със съответната азбука, която го обслужва.
Извод: Разполагаме със стандарти, които са приложими в повечето ситуации, в които попадаме. Нека положим усилия да ги научим – ДА ПОЗНАВАМЕ и ИЗПОЛЗВАМЕ българските стандарти.
Когато сме възпрепятствани от обстоятелствата да направим това, ще можем да прибегнем до резервните варианти, утвърдени в практиката – фонетичната клавиатура или при кореспонденция в ограничен познат кръг с неофициална цел – приетите в тази общност кодове и жаргони.
Всъщност, пътят е българските програмисти да правят продукти, които да преборват всички проблеми пред равноправното използване на езика и азбуката ни. Те са необходими и за българите, и за Европейския съюз, който ние трябва да научим да работи с документи и системи на нашия език. Колкото по-добри и повече са тези продукти, толкова по-добре. Ако искаме да ни уважават.
Без подкрепата на български програми, които да наложат определена практика, въвеждането на стандарти, засягащи употребата на компютри е невъзможна.
P.S. За пуристите:
Твърдо дълго работихме с програми изцяло с менюта на английски, а сега – дори да има алтернатива на български – продължаваме да го правим, защото така сме свикнали. Хубаво е, когато има избор. В езика вариантите почти винаги се специализират за определена среда и ситуация. (Не навсякъде можеш да кажеш “снифя”, но когато обясняваш на колега – колко е удобно, нали?.)
Людмила Кирова
|
| << Математици... | Към: фактr, които може би се изплъзват >> |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
