(Следното интервю с Аарон Сейго, разработчик в KDE, един от ръководителите на Plasma, беше проведено на 16 септември 2008 г.
Интервюиращият бях аз, Светослав Александров.
Приятно четене!)

-Кога се присъединихте към екипа на KDE?

-Присъединих се към екипа на KDE точно около пускането на 2.0. Като повечето новаци аз просто правих малки пачове тук и там... По това време използвах само приложението Kmail, защото тогава той беше най-добрият графичен клиент,  но не си пусках цялата десктоп среда KDE. Бях заклет почитател на Blackbox.


-Уоу, това е било доста отдавна! Защо избрахте да работите за KDE? Какво е уникално за този проект в сравнение с други отворени проекти като OpenOffice, например?

-KDE 2 ми привлече вниманието и интереса заради архитектурата и дизайна. Стана ми ясно, че дори и да не беше завършена тази среда (2.0 все още не беше излязло на бял свят), концепцията на Kparts, XMPLGUI, DCOP и така нататък беще това, от което десктопът наистина има нужда! А това, което ме задържа, беше екипът – технически спецове, приятелски настроени, отворени да допринасят за идеята.

-Аз съм убеден, че вие, разработчиците на KDE, сте отлични специалисти. KDE 3 беше страхотно! Имате ли идея колко на брой приблизително са ви били потребителите до излизането на KDE 4? Хиляди? Милиони?

-Ние имахме много повече от милиони на този етап! Ние имаме екип в Бразилия, който работи с училищната система, на практика всичките им 50 милиона ученици използват KDE в класните си стаи! И това е само един от екипите! Също така KDE се предлага със всяко Линукс базирано EЕE PC, а ASUS са продали милиони копия софтуер!
Също така ние имаме голям брой потребители, които представляват целия спектър – от обикновени хора по домовете, някои от които може да не са изобщо наясно, че ползват KDE – такъв е случая с EEE PC, до училищата (освен в Бразилия имаме училищни екипи и в Испания и Грузия), а също така и правителства (няколко екипа в Германия и Франция). Да не забравяме и корпорациите!

-И аз мисля, че една голяма част от потребителите в България ползват KDE. Например тук много хора са фенове на Slackware, а както знаем, тази дистрибуция не идва с GNOME.

-Да, Slackware не е единствената такава дистрибуция. Даже Линукс дистрибуциите, които не са KDE-центрични, имат потребители с KDE, които понякога достигат 30-60% от общия брой. Което е изключително, като се има предвид че компаниите правят промоция на други продукти. Хората избират KDE, защото тази десктоп среда работи по-добре за тях.

-Това е изключително. И всичко вървеше добре до момента, когато излезе KDE 4.0. Имаше много не-конструктивна и негативна критика. Имаше много гневни реплики, и да си призная честно, дори и от мен! Защо се стигна до този момент? Защо има хора, които се оплакват?

-Няма една-единствена причина, а по-скоро комплекс от причини. Част от тези причини са страх от промяна, промяна в очакванията на потребителите, културата на обществото...
KDE 3.5 е изключително стабилен продукт. Не е лесно да се съревноваваш с него и нашите потребители са свикнали с качествата му. KDE 4 представлява голям набор от промени. Въпреки че тези промени са за по-добро и ни дават увереност да считаме, че KDE си остава един жизнен проект, който устоява на препятствия, промените са си промени. По природа хората не обичат да се променят, особено когато става въпрос за нещо, което обичат и разчитат на него.
Освен това сегашните потребители не са същите от времето, когато направихме последната подобна промяна (KDE 2.0). Съвременните потребители са част от множеството, те са много по-консервативни и не толкова опитни в техническо отношение. Много от тях са работили през живота си само с KDE 3 и не са се сблъсквали с предните ни версии. Ето защо е трудно за много хора да се адаптират и да разберат какво всъщност става.
Също така искам да кажа, че културата около свободния софтуер се е променила, и за съжаление не в добра посока. Днес не-конструктивната критика и явните нападки не просто се толерират, а направо окуражават. Това е нещо, за което всички трябва да работим. То разделя и разрушава.
На последно място искам да кажа, че проектът KDE си споделя плановете от самото начало и ние не отделихме много от времето си да определяме графици или детайли или технически трудности, които по принцип за нас са пределно ясни.  Това доведе до очаквания в потребителския свят, които не отговаряха на реалността.
Така че разбираш, че имаше много проблеми, които допринесоха за „голямата буря“.

-А мислите ли, че промяната беше наложителна? Хората очевидно се радваха на това, което имаха в KDE 3.5 – имаха Карамби и прочие...

-Да, промяната бе абсолютно необходима! Хората бяха щастливи с оригиналния Макинтош през 80-те, но изискванията се променят с течение на времето. Хардуерните изисквания се променят. Очакванията на потребителите се променят. Можеш ли да си представиш да ползваш MacOS 8 днес? Не мисля, че повечето хора биха го използвали, ако се предлагаше на пазара в този момент. От Apple го разбраха и затова направиха Mac OS X. Подобна е ситуацията и с KDE 3.5. Тя служеше вярно на потребителите си, но освен това имаше и някои слабости. Имахме лоша интеграция с хардуера, например. Мултимедията беше бъркотия. Библиотеките бяха дезорганизирани. Обвивката на десктопа бе просто неспособна да се справи с това, което потребителите очакват тези дни. Спомена Superkaramba, но тя също не беше добре интегрирана, хабеше много ресурси и имаше много ограничения по отношение на това, което може да прави.
Така че ние се променихме, за да се справим с тези промени. Ние повишихме използването на споделени стандарти (като D-Bus или базите данни mimetype), неща, които са полезни за потребителя посредством повишена интеграция и по-малко цялостни системни изисквания в една смесена работна среда.

-Дори това не е удовлетворило критиците, според наблюденията ми. Има такива, които продължават да казват, че вие, разработчиците, не ги слушате. Знам, че е трудна тема за разговор, но – реакцията на Трой беше забелязана навсякъде (бележка от интервюиращия – Трой беше разработчик на KDE, който написа гневен пост в своя блог с изрази като „ KDE не е задължена на потребителите си. Ние не сме длъжни да ви оправяме бъгове и неща, които искате“).

-Аз мисля, че е важно да се отбележи, че когато стане въпрос за критик, който казва, че разработчиците на KDE не слушат потребителите си, всъщност той имат в предвид: „Някой от KDE не направи това, което лично аз поисках в точно този момент, когато заявих своето изискване“. Ако погледнеш bugs.kde.org ще забележиш, че постоянно работим с хиляди доклади от потребители всеки месец. Ние сме взели много решения в KDE, базирани директно на проучвания на нашия потребителски набор.  Ние дори започнахме сайт, базиран на Wiki, специално да подобри потребителския ни опит: userbase.kde.org. Където и да погледнеш в KDE, ще забележиш, че дизайнът е потребителско-центричен.
Блогът на Трой, за който говориш, е типичен пример за това какво става в тези ситуации. Някои потребители се опитват да демонстрират колко антисоциални могат да бъдат и разработчиците загубват търпение. Тогава те пишат нещо, което се разбира погрешно от тези същите потребители, а потребителите съответно го използват за да подкрепят аргумента си. Аз наистина се надявам, че хора в нашето общество, които са по-зрели, ще помогнат да се ръководи ситуацията, защото такива индивиди рушат обществата.
Ако имаш десет разработчика, но нито един потребител, ти все още имаш софтуерен продукт, който да използваш. Един продукт е добър докато се работи по него. Ако има софтуерен продукт с 100 000 потребители, но няма нито един останал софтуерен разработчик, какво ще стане, ако същият продукт има нужда от подобряване?
Това е особено вярно за десктоп средите. Ако трябва да се избере между потребителите и разработчиците, естествено, че стойността на разработчика е по-висока, особено за останаващите потребители. Най-хубаво обаче е да не се избира и да имаме както разработчици, така и потребители. Но понякога самите потребители не ни остават тази възможност. Всъщност много малка група от хора счита, че е правилно да се тормозят и изнервят разработчиците.
Но винаги има начин да се дискутира с останалите по не-деструктивен начин, дори и когато сте на коренно различни мнения.

-Това е наистина тъжно, защото от това, което казвате, опираме не до критика, а до личностни атаки. Много тъжно. Затова според мен е по-добре да игнорирате тези хора.

-Имаше много личностни атаки, да, някои от които толкова груби, че някои от разработчиците на KDE бяха оприличени (по име!) с Хитлер и Сталин. Не е приемливо да очакваш от хората, които помагат, просто да игнорират такива лица, защото човешката природа не е такава. Тези, които помагат, заслужават най-малкото приятно място да работят и да се наслаждават на труда си.
За да постигнем това, ние сме създали общински съвет, който взема различни мерки, най-вече свързани с комуникацията. Така ние трябва да сме сигурни, че гласът на истинския потребител се чува и тонът остава конструктивен.
Добрите новини са, че с излизането на KDE 4.1 и със започването на KDE 4.2 много хора, които навремето са били критични, започват да схващат смисъла и да се радват на новото KDE. Надявам се, че тези, които реагираха остро, ще се трогнат от всичко това.

-Страхотно! Паралелно забелязах на форума на KDE, че скоро ще стартира нов проект за „fork“-ване на старото KDE (fork=разклонение). Какъв е вашият коментар за това? KDE е голям проект.

-Не мисля, че „fork“-ването е реалистично, KDE е огромно, а ние не ръководим нашия код зле. Скокът от 4.0 до 4.1 говори достатъчно добре. Тези, които поискаха да „fork“-ват, нямат необходимите поддръжници.
Всъщност, издеята за „fork“ дойде от един журналист, който подметна това в собствения си блог. Като проект KDE продължава да бъде обединен с ясна цел.

-Добре, нека да спрем с негативизма. Кое според вас е най-важното нововъведение в KDE 4, освен Плазма?

-Има множество забележими иновации в KDE 4. Една от тях е Nepomuk, която допринася не само за мощни способности на десктопа по отношение на търсенето, но освен това представлява забележителна рамка за асоцииране на информация (файлове, мейли, пр.) за време, хора, място и друга контекстуална информация.
С помощта на Nepomuk ние даваме възможност на потребителя да намира нещата по-бързо, но също така и да създава асоциации с помощта на програмите, които той може да ги хареса по-късно, като например: „С кого имах разговор за моите идеи?“
Ние също така искаме да внедрим идеята така, че като кажеш на твоя компютър (или категорично, или чрез действия), че си зает и имаш работа, приложенията да могат да се адаптират към твоя режим. Така например ако работиш по някакъв проект с хора, може би Kopete ще е в състояние да ти направи приоритетни определени хора от листата.

-Има и много нови приложения в KDE 4!

-Да, много приложения вече имат своите версии за KDE 4. Това наистина допринася за високата стойност на KDE, защото тези приложения не са просто порт, но са и голяма стъпка напред за тяхната функционалност!
Okular, който навремето се казваше KPDF, вече е нещо повече от четец на PDF файлове, сега поддържа повече от дузина файлови формати, включително видео (да, видео!), анотации и пр...
Marble е първият завършен и изчерпателен свободен софтуер, който предоставя глобус за десктопа. Той се интегрира с Openstreetmap добре. Появява се цяла категория функционалности за десктопа с отворен код.
Kontact най-сетне се появи в KDE 4, и приложението от следващото поколение за съхраняване на информация, Akonadi, започна да узрява.
Сега прибави всичко това към Amarok2, K3B, нова инфраструктура за печата, много нови игри, листът от нови или подобрени приложения е поразителен! А са минали едва 9 месеца от излизането на KDE 4.0!

-Кога ще имаме стабилна версия на Amarok2 и кога ще излезе
Kaffeine за KDE 4? Вмомента използвам xine-ui за филми.

-Защо ползваш xine-ui, като имаме Dragonplayer в KDE 4, с него могат да се гледат филми? Не виждам смисъл.
Amarok2 ще излезе към края на годината, портът на Digikam за KDE 4 напредва със сходни темпове. Kaffeine е почти готов да бъде публикуван. Следващите шест месеца най-вероятно ще са достатъчни да се запълни липсващия софтуер в KDE 4.

-Всъщност, трябва ми xine-ui за субтитри. Как си представяте KDE 4 след три или четири години?

-За тези години ще имаме достатъчно време да интегрираме цялата основна технология в  компонентите на KDE 4 – Solid, Phonon, ThreadWeaver към приложенията. Целта ни е те да станат по-качествени по отношение на използваемостта и дизайна. Така че, за това време приложенията, а също и самата обвивка на десктопа, ще станат достатъчно зрели и надеждни. Точно сега ние започваме да доближаваме това, което се предлага от Microsoft и Apple, а дотогава ще водим в надпреварата!

-А вярвате ли, че Microsoft ще вземе някои от нововъведенията на KDE ?

-На практика преди няколко години KDE бе споменат като висш приоритет в едно от техните патентни заявления. Не мисля, че с това всичко ще приключи. Сега всеки се опитва да заеме от другия колкото се може в повече, докато се стигне до някоя уникална и нова идея.
Ако погледнеш на Windows, Mac OS, KDE, ще забележиш неща, които си приличат и напомнят за останалите системи. Това, което се промени в KDE е, че докато проектът преди беше ангажиран в догонване на комерсиалния софтуер, сега той върви наравно с него.

-Като се заговорихме за Windows, защо адаптирате приложенията си за него?

-Ние адаптирахме приложенията си поради няколко основни причини – има много софтуерни разработчици, които работят на Windows или Mac, а като отваряме приложенията си към тези платформи, ние бихме могли да разширим обществото на разработчиците за KDE или за отворения софтуер като цяло.
Винаги е било трудно за разработчиците да избягат от Microsoft Exchange, например, дори и да има добри алтернативи, както безплатни (Kolab), така и комерсиални. Това е така, защото единственият добре поддържан и широко разпространяван груупуеър клиент на Windows е Outlook, и той работи най-добре с Exchange. Като публикуваме Kontact на всички платформи, става възможност за организациите да изберат сървъра си който искат, независимо от десктопа, който използват, когато става въпрос за поща и календар.
Най-накрая искам да спомена, че това много помага на тези, които са започнали да мигрират към безплатни алтернативи като Линукс.

-Има много потребители, включително и аз, които чакаха KОffice да излезе за Windows. OpenOffice е тежко приложение, докато Koffice е по-лек. Това е само пример.

-Това е страхотен пример, наистина. Koffice е още един начин да сме сигурни, че ODF се разпространява.

-Какво си мислите, че все още липсва на KDE?

-Има все още технологични дупки, които съществуват. Радвам се, че са по-малки и по-малко в сравнение с това, което беше преди само няколко години.
Добре би било да имаме добър финансов софтуер, понеже няма достатъчно разработени такива в днешно време. Хубавото е, че виждаме приложения като KmyMoney за лични финанси и Kraft за малък бизнес на стават все по-добри.
Също така липсва наистина наистина добър и юзър-френдли инструмент за създаване на мултимедия, но това не е характерно само за KDE. Ние нямаме нищо, което се съревнова с приложенията за редакция на музика и видео.

-Наистина! Наистина! Отчаяно се нуждая от софтуер, подобен на Windows Movie Maker!

-Преди пет години беше различно. Не можеше да се огледаш около себе си без да се сблъскаш с приложение, което ти липсва

-Konqueror винаги е бил интегрална част от KDE от 2.0 насам.
Какви са промените след KDE 4 при него и какво е неговото бъдеще? Тук има и още един момент, за който ви критикуват – защо трябваше да създавате нов файлов мениджър, при положение, че имаме съществуващ?
Това е абсолютно невярно, повечето хора чувстваха, че имаме нужда от файлов мениджър, докато само някои си мислеха, че нямаме. Идеята не е да заместваме Konqueror, а да добавим нещо полезно към него. Както има хора, които имат нужда от различен размер обувки или панталони, така те имат и различни софтуерни изисквания. Konqueror е програма за браузване с други мощни екстри. Dolphin е за управление на файловете (което е различно от браузване!), базиран на чист и ергономичен интерфейс. Това ни позволява да удовлетворим нов клас потребители, с които Konqueror жестоко се проваляше. И то без да унищожаваме Konqueror.
Като предлагаме двете програми заедно, ще можем да предложим най-доброто за повечето хора, без да се правят компромиси. Добрата новина е, че двете приложения споделят голямо количество скрит  код.
А що се касае за браузването, опитът ни в KDE 4 с Konqueror става все по-добър и по-добър, но все още изоставаме в сравнение с това, което имахме в KDE 3. Екипът по KHTML продължава да работи по него и има наистина голям прогрес, но ние също така имаме новия Webkit, а QT 4.5 ще ни донесе много полезна и функционална QtWebkit библиотека.
Искам да кажа, че скоро ще имаме две възможности за избиране – да използваме KHTML или Webkit, които произлязоха от един и същ сорс в KDE и пазарът ще реши кое е най-доброто за тях. Аз вече използвам Webkit, но той е все още много нов и ограничен, докато KHTML на този етап е по-функционален. Мисля, че ще има поне още две издания на KDE пред нас, за да можем да се съревноваваме наистина с Firefox, Safari или Internet Explorer. Но със сигурност ще постигнем това.

-По какъв начин хората от България биха могли да помагат на KDE, ако са заинтересувани?

-Хората могат да помогнат по много начини, почти всички умения са полезни. Те могат да играят роля на съпорт (поддръжка) за останалите потребители на KDE, могат да участват в промоцията на локални технологични събития (не само тези около отворения софтуер), могат да помогнат, превеждайки KDE или пишейки документация, и разбира се, пишейки код!
Така че има много начини хората да се включат към KDE, и всичко това би било полезно.
За  техническа помощ може да откриете много насоки на techbase.kde.org, също така на нашия мейлинг лист (http://kde.org/mailinglist)

-Някакви заключителни пожелания за българските потребители на Линукс?
-Надявам се, че обществата за отворен и свободен софтуер ще помогнат да се разпространи софтуерната свобода във вашата страна, и разбира се, веселете се през това време :)