от silidimi(24-02-2006)

рейтинг (76)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

В статията по-надолу, аз наричам всички разновидности GNU/Линукс операционни системи, както и разнообразните проекти за безплатен или отворен код софтуер, с обобщаващия термин "Линукс". Така е по-просто. . .

Линукс не е Windows

Ако прекарвате толкова време в Линукс форуми колкото и аз, непременно с времето ще ставате все по-раздразнен, също като мене, от многото постинги, които звучат подобно на този:

"Здравейте! Използвам Линукс от няколко дена и като цяло е чудесен. Но, срамота е, че [това или онова] не работи така, както работи в Windows. Защо не се хванат всички разработчици и да пренапишат изцяло всичкия софтуер така, че той да прави всичко като Windows? Сигурен(а) съм, че така Линукс ще спечели много повече потребители!"

Може даже някога да сте се опитвали да отговорите на някои от тези въпроси, но само за да бъдете позорно опроверган от някакъв новак в Линукс, който си мисли, че неговата идея, основана на многогодишния му опит с една различна операционна система (ОС) и няколко часа в Линукс, е брилянтна и революционна! А също и че вие не я харесвате само защото сте Линукс потребител от „старата школа”, който си мисли, че графичния интерфейс (ГИ) е творение на Дявола и всички трябва да бъдат принуждавани насила да се придържат към интерфейса на командния ред (КРИ).

Настоящата статия има за цел да обясни на тези новаци защо техните идеи не биват радушно приемани, а напротив – са категорично отхвърляни.

Преди всичко, най-съкрушаващия аргумент е: "Ако Линукс направи това, той би привлякъл много повече хора, които ще се прехвърлят от Windows!"

Така че позволете ми да обясня нещо, което е в основата на разбирането на Линукс: Линукс общността не се опитва да предложи на средностатистическия Windows потребител една заменяща ОС. Целта на Линукс не е "Линукс на всеки компютър!".

Сериозно, наистина не е. Да, вярно е, че и двете са ОС. Вярно е, че и двете могат да бъдат използвани за едни и същи неща. Но това прави Линукс алтернатива, а не заместител. Тази разлика може да изглежда доста незначителна, но всъщност тя е от жизненоважно значение.

Линукс Windows е като Мотоциклети Автомобили: И двете са моторни превозни средства, които могат да те закарат от точка A до точка B използвайки пътната мрежа. Но те са с различна форма, с различен размер, имат различни управления и работят по съвършено различен начин. Те не са напълно взаимозаменяеми. Имат различни употреби и различни силни и слаби страни, и вие би трябвало да си изберете това, което ви трябва, а не да изберете едното и да очаквате, че то ще прави всичко, което и другото.

Някой, който кара кола може един ден да си седи в колоната на някое огромно задръстване и да види мотор, който минава покрай него. Той може да завиди на мотоциклетиста за способността му да се промушва през места, които са немислими за кола. Ако този шофьор тогава си каже "Аз знам всичко за колите, така че би трябвало да знам и всичко за мотоциклетите!", той би сбъркал.

· Ако този шофьор си купи мотор и след това открие, че се бърка, понеже газта не се подава с педал, натискан с крак, ами се подава с ръка, която върти кормилната дръжка, то той може да се оплаче, че мотоциклетите би трябвало да се произвеждат с педал за газта.

· Ако този шофьор има жена и две деца, той може да остане неприятно изненадан от вместимостта на мотора. Той би предложил мотоциклетите да бъдат отново проектирани така, че да могат да носят четирима души с кошове от двете страни.

· Ако след като потегли, шофьорът падне с мотора, само защото не е свикнал да пази равновесие, той може да предложи нов дизайн на мотоциклетите с четири колела.

· Ако този шофьор открие, че трябва да „ляга” на завоите, той може да предложи новите мотоциклети да се оборудват със стабилизатори, които да го държат изправен като завива.

· Ако шофьорът иска да не му откраднат мотора, той може да се оплаче, че няма врати, които да държат крадците отвън.

· Ако шофьорът счита, че каската е прекалено неудобна за носене, той може да предложи да се вгради въздушна възглавница някъде в кормилото на мотора, като нейна алтернатива.

Но в който и да е случай, той би сбъркал. Понеже той мисли, че мотоциклетът замества автомобила, той предполага, че моторът може и би трябвало да прави всичко, което и колата прави. Той мисли, че „липсващите” качества на колата просто могат да бъдат присадени на мотора.

По същия начин добронамерени Линукс новаци правят предложения за променянето на Линукс към нещо, с което те са повече свикнали. И по същите причини техните предложения не се взимат под внимание. И Линукс и Windows могат да се използват за едни и същи цели, също както колата и мотоциклета. Това обаче не означава, че може веднага да преминеш от едното на другото и също така не означава, че качества и характеристики на едното могат или трябва да бъдат прехвърлени директно на другото.

Прекалено много хора си мислят, че преминаването от Windows към Линукс е като да минеш от BMW на Мерцедес. Те си мислят, че управлението трябва да е същото, че техният опит би трябвало да може да се прехвърли директно, и че всички разлики би трябвало да са само козметични. Те си мислят “Имам нужда от кола, за да използвам пътя; имам нужда от ОС, за да използвам компютър. Всички коли работят по един и същи начин, ето защо и операционните системи би трябвало да работят по един и същи начин." Но това не е вярно. "Имам нужда от кола, за да използвам пътя; имам нужда от ОС, за да използвам компютър. Знам как да карам кола, но си нямам представа какво е мотор. Знам как да използвам Windows, но си нямам представа какво е Линукс."това е вярното.

Един Windows потребител трябва да осъзнае, че той е само един опитен Windows потребител, а не опитен компютърен потребител; по същия начин, по който един шофьор на кола е само шофьор на автомобил, а не на всички моторни превозни средства изобщо. Един Windows потребител в Линукс трябва да осъзнае, че току-що отново е станал учeщ се, точно както един автомобилен шофьор на мотоциклет. Windows потребителят трябва да е склонен да научи, че има различни начини да се изпълни някаква задача, по същия начин, по който един шофьор трябва да се научи да използва ръчките на кормилото на мотора, вместо волана на колата и да свикне с каската, която никога преди това не се е налагало да носи. А също трябва да е подготвен и да признае, че „различен” не означава „по-лош”.

Този прост факт причинява доста трудности на по-напредналите Windows потребители. Te идват в Линукс с много придобити от Windows навици и отношение на: "Аз знам много добре как да използвам компютър, мерси." Проблемът е, че на знаят. Te знаят само как да използват Windows. Когато пристъпят към различна OС, тези "закоравели потребители" могат да са точно хората с най-много проблеми: Те имат много повече да отучват.

Докато един новак би казал просто: "Не знам." и би започнал да търси и да пита по форуми, закоравелият Windows потребител ще каже: "Аз знам как става това, просто правя това, това, това и тогава… Не става! Тъпа ОС!" И след това ще каже: "Ако знаещ човек като мене не можа да го накара да тръгне, един новак няма никакъв шанс! Линукс изобщо не е готов за употреба върху настолни компютри!". Подобни хора не осъзнават, че цялото им знание в тази област работи срещу тях, създавайки им повече проблеми, отколкото на не толкова знаещите потребители. Те правят грешката да си помислят, че Линукс е просто един различен софтуер, който прави същото като Windows, а всъщност истината е, че той е различен софтуер, който прави различни неща. Той не върши лоша работа за същите задачи, той върши добра работа за алтернативни задачи.

Линукс е алтернатива на Windows, а не заместител. Той никога няма да бъде заместител, защото цели им са несъвместими. Целта на Майкрософт е да сложат техния софтуер на колкото се може повече персонални компютри, тъй като приоритета им е печалбата. Линукс изобщо няма такава цел, защото Линукс е безплатен. Той има други приоритети.

Да се разбере това, означава да се разбере идеята на безплатния софтуер и/или на софтуера с отворен код (Free/Open Source Software – FOSS). Напълно нормално е, започващите с Линукс все още да не го разбират – за тях тази идея е новост. Те са свикнали да мислят за софтуера само в смисъл на собственост. Така че нека обясня:

Типичният FOSS софтуер се създава от някой, който се поразтърсва, не намира вече съществуващ софтуер, който да му харесва и затова си го написва сам. След това, понеже е много готин пич, той оставя кода отворен и казва "Заповядайте!" на целия свят. Той може да направи това, защото нищо не струва да се копира софтуер, така че за него е все едно дали ще го даде на целия свят или ще го запази само за себе си. Той с нищо не бива ощетен чрез отдаването на този софтуер.

Има едно много важно нещо обаче, което трябва да се помни – чрез отдаването на този софтуер, той нищо и не печели. За разработчика няма никаква разлика дали софтуера ще бъде използван само от един човек, или от един милиард души. Е, вярно, той получава някакво удовлетворение знаейки, че е създал един широкоразпространил се продукт: Но броя на хората използващи неговия софтуер, ако изобщо някой ги брои, може да е само гъдел за авторовото его, без това изобщо да му носи някакви пари: софтуерът е FOSS.

Ако софтуерът е успешен, други хора се заинтересуват от него и започват да помагат да се подобри – това е най-голямото предимство на FOSS: всеки потребител е потенциален разработчик. Всеки може да се включи и да даде своя принос в направата на по-добър софтуер, който може да прави повече неща и да има по-малко бъгове и засечки. Чудесно е когато някой софтуер привлече една общност от разработчици. Но това е чудесно за софтуера. То прави самия софтуер по-добър, а не самите разработчици по-богати. Само отнема част от времето им.

FOSS е пълната противоположност на собственическия софтуер от типа на Windows: идеята на FOSS е самия софтуер. Идеята му не е броя на крайните потребители. Софтуер, който работи добре, но има само няколко потребители се счита за провал според комерсиалните софтуерни стандарти, но е успех според стандартите на FOSS.

Смисъла на FOSS е да се прави висококачествен софтуер; такъв, който може да ВЪРШИ работа. Ако искате да го използвате, от вас се очаква да инвестирате малко време за да се научите как да го използвате. Той е бил създаден и ви е бил даден безплатно от хора, които са вложили доста от своето собствено време в него и то без никаква лична облага. Най-малкото, което вие можете да направите, за да се отплатите по някакъв начин за техните усилия, е да отделите малко от вашето собствено време, преди да се оплаквате, че не работел по същия начин като аналогичния му Windows софтуер.

"Аха, сега те хванах натясно," - казва новака самодоволно. "Съществуват Линукс проекти, чиято цел е да заменят Windows, а не просто да са негова алтернатива."

Лесно е да се види откъде произтича тази идея. KDE и Gnome, например, ни осигуряват една графична среда на работния плот, която доста повече наподобява тази на Windows отколкото типичните за Линукс мениджъри на прозорци или пък КРИ. Linspire е една такава дистрибуция, която почти изцяло се основава на идеята да направи Линукс подобен на Windows.

Въпреки това обаче, колкото и парадоксално да звучи, именно това доказва повече моята гледна точка, отколкото тази на новака.

Защо? Защото тези проекти са обикновени FOSS проекти, основавайки се изцяло на идеята за подобряване на софтуера. Единствената разлика е само в една от дефинициите за качество при тези проекти, а именно: "Колко лесно би било това за един Windows потребител да го използва?"

След като си дадете сметка за това, не може да не се съгласите, че подобни дистрибуции са си 100% типичен Линукс, с единствената цел да бъде подобрен софтуера. Това са проекти, които се правят от даже още по-себеотрицателни Линукс разработчици: те не правят софтуера за свои собствени нужди, тъй като очевидно вече познават отлично Линукс. Вместо това, те правят софтуер изцяло в полза на други хора – софтуер, който би направил преминаването от Windows към Линукс по-лесно.

Тези разработчици са осъзнали, че има Windows потребители, които искат да преминат на Линукс и съответно са вложили много усилия за създаването на Линукс среда, която Windows потребителите да намерят за позната и удобна. Но те не са направили това в опит да заменят Windows, въпреки че крайния резултат може да ни остави с такова впечатление. Крайната цел представлява съществената разлика – целта не е да се направи заместител на Windows; целта е да се улесни преминаването на Windows потребителите към Линукс.

Не е необичайно да се проявява враждебност от страна на Линукс-общността към подобни проекти. От една страна по напълно рационални и разбираеми причини ("KDE яде много ресурси, използвайте Fluxbox”), но от друга, от чиста ирационална враждебност, "Windows-подобния софтуер е лош". Това всъщност не е някакво анти-Mайкрософт или анти-Windows отношение. По-скоро то е обяснимата неприязън към нещо, което по принцип не се разбира.

„Типичният” Линукс потребител се занимава с компютри за хоби: той използва компютрите, защото му е забавно, програмирането е забавно, хакването е забавно. А Линукс е далеч по-добра ОС за някой, на когото хобито му е да хаква: той може да си я разглоби до най-малките й градивни частици и след това да си я сглоби точно така, както на него му харесва.

Понастоящем обаче, свежият наплив от нови Линукс потребители съдържа голям процент не-хекери, хора, за които компютрите не са хоби. Те искат компютър, който Просто Да Работи – компютър, който да работи като Windows. Те не искат да прекарват време в настройки на Линукс, за да го накарат да работи по начина, по който те искат – те искат той просто да тръгне веднага щом го извадят от кутията.

И в това няма нищо лошо, но от гледна точка на типичния Линукс потребител, това изглежда като някой, който много иска да има количка от конструктор ЛЕГО, но си я купува предварително сглобена и залепена, така че да не се разпадне. За типичния Линукс потребител това е извънземно на неговите схващания. Единственият начин, по който той би реагирал на подобна новина, е с едно изумено: "Ама, защо изобщо би искал някой подобно нещо?"

Наистина е объркващо. Ако искате предварително сглобена количка, купете си играчка. Ако искате количка, която да можете сам да си сглобите и разглобите, купете си ЛЕГО. Защо изобщо би искал някой ЛЕГО количка, която единствено може да се използва като играчка? Смисълът на ЛЕГО е да ви е забавно докато сам си я сглобявате!

Ето как би отговорил типичния Линукс потребител на цялата тази: "Ама, не може ли Просто Да Работи??" тълпа: "Ако искате Просто Да Работи, използвайте Windows. Ако искате да го хакнете, използвайте Линукс. Защо ще искате да се прехвърляте към Линукс, ако изобщо не искате да се възползвате от отворения му код?"

Отговорът обикновено е, че хората не искат всъщност да преминат на Линукс. Те просто искат да се махнат от Windows: Те бягат от вируси, искат да се отърват от малуер (вреден софтуер – англ. „malware”); те желаят да се освободят от ограниченията върху използването на платения си софтуер; опитват се да избягат от лапите на ЛСКП (Лицензионно Споразумение с Краен Потребител). Те не се опитват да навлязат в Линукс, те се опитват да излязат от Windows. Линукс просто е най-добре познатата алтернатива.

Повече върху този въпрос малко по-късно. . .

Вие може да си помислите "О кей, това обяснява защо разработчиците не полагат някакви нарочни усилия да направят софтуера си работещ като Windows. Но със сигурност на Линукския софтуер може да му се даде ГИ, който да е малко по-познат на Windows потребителите, без да се накърняват с това принципите на FOSS?"

Има няколко причини защо това не се прави:

Първо: Наистина ли си мислите, че когато някой създава даден софтуер, той нарочно му слага някакъв лош потребителски интерфейс?

Когато някой посвети огромна част от собственото си време, за да създаде даден софтуер, той ще направи потребителския интерфейс (ПИ) колкото се може по-добър. ПИ е изключително важна част от софтуера, иначе няма смисъл да имате чудесна функционалност, ако нямате достъп до нея през ПИ. Може вие да нямате представа защо е такъв, но винаги има причина ПИ да работи по начина, по който работи. Причината? Защото това е бил най-добрият ПИ създаден от автора.

Преди да започнете да настоявате, че един по-Windows-наподобяващ ПИ би направил софтуера по-добър, замислете се за следното: Създателят на този софтуер, програмистът, който по дефиниция знае доста повече от вас точно за този софтуер, не е съгласен с вас. Той може и да греши, но има огромна вероятност да не е така.

Второ: Вече има готини, лесни за Windows-потребителско ползване ГИ. Като се замисля, не мога да се сетя за нито една функция, която да не можете да контролирате чрез някакъв ГИ. Можете за компилирате ядрото (make xconfig), да си настроите вашата защитна “огнена стена” – firewall (fwbuilder), да си разцепите твърдия диск (qtparted). . . Всичко си е там, красивичко, интерактивно, интуитивно и приятно за потребителя.

Но самият пазарен цикъл на Линукс не е като този на Windows. Не получавате завършен, излъскан ГИ пакет, пуснат на пазара още от самото начало. ГИ добавя сложност, но не и функционалност към софтуера. Един разработчик не си седи и просто да измисля дизайни на готини ГИ, които нищо не правят – той сяда и създава софтуер, който прави това, което е нужно.

Първото нещо, което трябва един софтуер да прави, е да бъде използваем от интерфейса на командния ред (КРИ). По всяка вероятност той ще има най-различни опции на командите и може би доста дългичък конфигурационен файл. Така се започва, защото това, което се изисква е функционалност. Всичко друго идва след това. А дори и след като даден софтуер има вече приятен ГИ, важно е да се помни, че той все още може обикновено да бъде напълно контролиран от КРИ и конфиг файловете.

· Това е така, защото КРИ има много предимства: КРИ е универсален. Всяка Линукс система има КРИ. Всеки изпълним файл може да бъде пуснат от КРИ. Лесно се управлява софтуер чрез КРИ при отдалечено включване.
Нито едно от горните не е вярно за ГИ: Някои Линукс машини нямат инсталирана X11 (системата за прозорци); някой софтуер няма ГИ; някой софтуер не е наличен през менютата на ГИ; често не е лесно или практично да се използва ГИ при отдалечено включване.

Така че преди да попитате:"Как да . . .?" си спомнете, че по всяка вероятност ще ви се каже как да го направите през КРИ. Това не означава, че то може да бъде направено само през КРИ. То просто отразява относителната важност, която КРИ има в сравнение с ГИ при разработването на софтуерни проекти.

· Windows е напълно ГИ-центричен. Той е ОС основана изцяло на ГИ с кофти (но бързо подобряващ се) КРИ. Почти не съществува такова нещо като не-ГИ Windows софтуер. Това кара хората да си мислят, че ГИ е жизненоважна и неделима част от софтуера. Но в Линукс, софтуерът се пуска в обръщение веднага след като е функциониращ. Едва след като е станал стабилен, сравнително обогатен на функции и изчистен от бъгове, той става достоен и си струва да му се прибави ГИ.
Опитайте се да мислите софтуера без помощен ГИ като за предварителна "тестова версия", а не като за завършен продукт. FOSS е много рядко “завършен”, той постоянно бива подобряван. С времето той ще бъде направен лесен за потребителите. Но в повечето случаи, по-важно е да бъде направен да работи по-добре, отколкото да изглежда по-добре. Трябва да сте благодарни, че имате вече функциониращ софтуер доста преди да са задоволени всички хленчения за хубав ГИ, вместо да настоявате за утрешния софтуер днес. FOSS е по-скоро пътуване, отколкото крайна цел.

Последното нещо, което трябва да имате предвид е, че често ГИ-и за даден софтуер са самите те отделен софтуер. Може понякога даже да са били разработени напълно независимо от софтуера първоизточник, от съвършено различни разработчици. Ако искате ГИ, има вероятност той да е отделна инсталация, вместо да идва всичко заедно като един пакет.

Естествено това означава, че е нужна и малко повече допълнителна работа за да се докара точното 'Windows-ско' поведение на машината в ГИ, но от друга страна в момента можете да направите почти всичко, което поискате и от други ГИ-и, които са също красиви и “почти-като-Windows". Просто трябва да помните, че ГИ обикновено е последната стъпка, а не първата. В Линукс формата не идва преди функцията.

Tрето: Линукс е умишлено проектиран за добре информирания, знаещ потребител, а не за неграмотния новак. Това е така поради две причини:

· Незнанието може и да е блаженство, но също така има и кратък живот. Знанието е вечно. Може да минат дни, седмици или месеци докато нивото на знанията ви се вдигнат от "Линукс новобранец" до "средностатистически Линукс потребител", но веднъж след като сте го постигнали ви очакват години наред работа с Линукс.
Набирането на хиляди програмни редове само за да се направи даден софтуер по-лесно смилаем за новодошлите е като заваряване на помощни странични колелца на всички велосипеди – отначало са много полезни и пазенето на равновесие с тях е по-лесно, но след това . . .
В момента вие не бихте си купили велосипед с помощни колелца, сигурен съм. И това няма да е така, защото сте някакви анти-“лесно-за-употреба“ изроди. Не, по-скоро ще го направите, защото те вече не ви трябват и само биха ви се пречкали. Всъщност те не биха трябвали на никой друг, освен на начинаещите.

· Без значение колко съвършен е някакъв софтуер, той е толкова добър колкото е неговия потребител. И най-сигурната врата в света не е никаква преграда пред крадците, ако оставите прозореца отворен, вратата отключена или ключовете в ключалката. И най-мощният двигател на Земята няма да стигне много далече, ако му сипвате дизел, вместо бензин.
Линукс слага цялата сила в ръцете на потребителя. Това включва и силата да се самоунищожи. Никой не би спечелил в тази ситуация. Единственият начин да задържите Линукс работещ добре, е да научите достатъчно, за да знаете какво правите. Ако нещата се направят по-лесни за човъркане от потребител, който така или иначе не разбира какво прави, само ще се увеличи шанса той неволно да забърка още по-голяма каша.

Четвърто: Къде, в целия текст по-нагоре, видяхте начин за FOSS да спечели от привличането на много типични Windows потребители?

Препрочетете го отново, ако искате. Аз ще почакам.

Водещият принцип на Линукс и FOSS е "правете добър софтуер". Не е "правете Windows-заместващ софтуер". Единственото нещо, с което тълпата от типични Windows потребители би допринесла за Линукс, ще са оплаквания. За какво биха се оплаквали те?: "Не работи така както при Windows."

Ами, не работи така. Ако работеше като Windows, Линукс щеше да е много зле. Щеше да е някакво жалко подобие, което никой нямаше да използва. Причината, поради която толкова много хора са страстно запалени по Линукс, е, че той не работи като Windows. Той не прави всичко вместо теб, той не предполага, ти си вечно тъпият начинаещ, не скрива “кухнята” на нещата от тебе.

Windows те вози из системата; Линукс ти връчва ключа и те слага зад волана. Ако не можеш да караш, проблемът си е твой. И ти си виновен. Много хора биха ти помогнали да се научиш, ако искаш. И ако направите предложение да се сложи нещо като автоматична трансмисия, може и да ви чуе някой: това би премахнало част от усилията да караш, но все пак оставя шофьорът да контролира нещата. Но до никъде няма да стигнете, ако се опитвате да убедите някого, че Линукс всъщност има нужда от шофьор.

"Но това би направило Линукс толкова по-използван!", вика новака.

Може и да го направи. Но колко Линукс разработчици биха спечелили от увеличеното му потребление? Линукс е безплатен като въздуха. Никой от тези, които създават Линукс, не печели нещо от увеличения му брой потребители. Никой от хората в Линукс форумите не печели нещо от увеличения брой потребители . Целта на Линукс не е "дайте да спечелим по-голям брой потребители" – това е целта на собственическия софтуер.

Целта на Линукс е да се направи една наистина добра операционна система. Разработчиците са заети да добавят нови функции, да отстраняват бъгове, да подобряват съществуващите приложения. Те не си запълват времето с окачването на билбордове рекламиращи колко е добра продукцията им. Това би трябвало да ви подскаже нещо за приоритетите им.

И вижте как се е отразил с времето този подход на броя Линукс потребители: той постоянно е нараствал. Линукс е започнал като миниатюрен, а е станал огромен. Каква е причината за това широкомащабно привличане? Понеже неговият фокус винаги е бил качеството. Потребителите привлечени от Линукс са потребители, които искат свободата и качеството, което само FOSS може да им осигури. Линукс стана голям, защото не се интересуваше колко голям ставаше. Разработчиците се интересуваха единствено от това да го накарат да работи, да работи добре, и така те привлякоха потребители, които искаха ОС, която работи и работи добре.

Да се захвърли всичко това и изведнъж да се съсредоточим само върху задачата да направим Линукс единствено заместител на Windows, ще означава да се убие всичко, което е направило Линукс, каквото той е. По широкия свят има разни корпорации и големи фирми, които видяха че Линукс расте и поискаха да се възползват от това. Те се фрустрират от Общия Публичен Лиценз (GPL), който ги затруднява да продават Линукс на цените на Майкрософт. "Линукс ще умре, ако остане отворен," казват те, "тъй като никой няма да има интерес от него така."

Те не разбират, че да се направи Линукс собственост ще означава да се убие кокошката, която снася златните яйца. Линукс се разрастна защото беше FOSS, и никой не се опитваше да го направи заместител на Windows . Линукс процъфтява, именно защото се бори с Windows на един фронт, на който Майкрософт никога няма да го победят: качество и отвореност.

За повечето Windows потребители, Линукс е просто едно по-некачествено копие на Windows. Той има по-малко видима функционалност, по-малко интегрираност и доста по-голяма сложност. Този тип потребители, възприемат Линукс като еднa лоша ОС. И напълно оправдано: той не посреща нуждите им. А техните нужди са за една ОС, която е много проста за употреба и прави всичко сама, без да се налага те да учат каквото и да било.

Windows е създадена за неразбиращите от техника потребители. Широкоразпространено схващане сред тези потребители е, че Линукс е труден за употреба. Това изобщо не отговаря на истината, но е разбираема заблуда.

Линукс всъщност е много лесен за употреба. Наистина. Невероятно лесен за употреба. А каква е причината, че не го възприемат като такъв? Защото терминът "лесен за употреба" е бил силно изроден. В общоприетия смисъл, "лесен за употреба" сега означава "лесно да прави нещата, без да се знае как всъщност става". Но това не е всъщност "лесен за употреба", нали? Това е "лесна процедура за зазубряне". Това е същото като разликата между:

· Един сейф с бележка над него, на която пише "Можете да отворите този сейф като завъртите циферблата на 32 след това на 64, после на 18 и накрая на 9, след това завъртете ключа и повдигнете дръжката нагоре".

и

· Кола, която може да бъде отключена с натискането на бутона “Отключи” на дистанционното на алармата.

Доста по-лесно е отключването на колата, нали? Натискаме едно копче от където и да е близо до колата, вместо многоходовата “цифрова” операция на сейфа. Всъщност, по-лесно е да се отключи сейфа отколкото колата, за някой, който си няма представа как да отключи нито едното нито другото: защото сейфът от своя страна си има ясни инструкции на място, докато колата има просто дистанционно, което даже не е прикрепено към самата кола.

Линукс е по същия начин. Лесен е за използване, ако знаете как да го използвате. Лесен е за употреба, но не винаги е лесен да се научи. Само ако имате желание да инвестирате от времето си да научите Линукс, ще ви се стори лесен. Неизбежно, колкото повече раздробявате някаква задача на прости стъпки, толкова повече стъпки ще ви се наложи да предприемете за да я изпълните.

Като наистина елементарен пример може да ни послужи следното сравнително просто упражнение: налага ви се да преместите пет реда текст (един абзац) от средата на някакъв текстов документ в края.

В МS Word; MS WordPad; или MS Notepad; всички тези "лесни за употреба" текстови редактори на Windows, най- бързия начин да го направите е следния:
- Ctrl-Shift-Стрелка Надолу
- Ctrl-Shift-Стрелка Надолу
- Ctrl-Shift-Стрелка Надолу
- Ctrl-Shift-Стрелка Надолу
- Ctrl-Shift-Стрелка Надолу
- Ctrl-X
- Ctrl-End
- Ctrl-V

(Това са действията, ако предположим, че работите само с клавиатурата. Иначе, имате нужда от малко операции с кликане-и-влачене с мишката и хубав авто-скрол.)

Във vi, обаче, това става така:
- d5d
- Shift-g
- p

(Или ако познавате vi наистина отлично, просто ":1,5m$" върши същата работа!)

Vi, който е възможно най-лесен за употреба, бие Майкрософтските програми. Защо? Защото vi е бил разработван да е максимално функционален, докато Майкрософт правят дизайн, който да е максимално лесен за потребителя. Майкрософт разделят всичко на малки лесни стъпки и така отива доста повече време и стъпки за да се изпълни същата задача.

Това прави от vi далеч по-бърз и лесен инструмент за буквално всички задачи по редакцията на даден текст. Стига да знаете как да го използвате. Ако не знаете, че "d5d" означава "Постави пет реда от текста в буфера и ги изтрий от документа" тогава ще ви е доста трудно да накарате vi да работи бързо за вас. Но ако НАИСТИНА го знаете, тогава просто ще хвърчите.

Така че когато някой новак види как един опитен vi потребител прави нещата бързо и лесно, той веднага би се съгласил, че vi превъзхожда Word в редактирането на текстове. След това обаче се опитва сам. Пуска го и получава един екран пълен със “~s”, а като се опита да въведе нещо, нищо не се появява на екрана.

След това научава за въвеждането на текст и командния режим и се опитва да използва vi с ограничените си знания за всичките му функции. Той се мъчи, зъщото има толкова много неща, които трябва да се усвоят, за да се накара vi да работи. И тогава той се оплаква:"vi щеше да е толкова по-добър, ако беше лесен за употреба като Word!"

Но истинският проблем е "Не знам как да използвам vi и въобще не ми се занимава да се уча." Само че в този случай това би означавало, че проблемът е в потребителя, но вместо това е много по-лесно да се обвини софтуера. Хилядите хора, които щастливо използват vi без никакви проблеми нямат никакво значение: много е трудно за употреба, значи трябва да се промени!

И повярвайте ми, ако той можеше да направи текстов редактор, който да има леснината на Word и функционалността на vi, щяха да го посрещнат с бурни овации. Всъщност, може даже и да спечели Нобеловата Награда за Изключителна Съобразителност, тъй като никой досега не е успял да го направи. Но ако само хленчи, че vi бил прекалено труден за използване, няма да го посрещнат с нищо повече от презрение, защото проблемът не е във vi, а в него самия.

Това е като да си купите четката на Леонардо да Винчи и след това да се оплачете, че пак не можете да рисувате. Не четката е направила Мона Лиза, а уменията на художника. Четката е просто един инструмент, който е зависим от сръчността на потребителя. И няма друг начин да се придобие някакво умение, освен чрез упражнение.

Същото е и с vi. Същото е и с много друг Линукс софтуер, който новите потребители се оплакват, че бил "прекалено труден" или "не достатъчно интуитивен", независимо дали говорят за текстов редактор, за пакетен мениджър или за самия команден ред.

Преди да започнете да настоявате, че нещо в Линукс трябва да бъде оправено, попитайте се следния важен въпрос: "Имат ли опитните потребители проблем със същото нещо?"

Ако отговорът е "Не", значи проблемът е във вас. Щом като други хора могат да го използват успешно, защо вие не можете? Отделили ли сте време да се научите как да го използвате? Или просто очаквахте да започне да работи веднага щом кажете 'Давай!'?

"лесен-за-употреба" и "сурова функционалност" са взаимоизключващи се. Всичките излишни бутони и падащи менюта, без които не може да се направи даден софтуер лесен за употреба, са просто препятствия, които се пречкат на опитния потребител. Разликата е като да отидеш от точка A до точка B с карта и компас и да отидеш от A до B, следвайки пътните знаци: всеки може да отиде там по знаците, но това ще отнеме сигурно два пъти повече време отколкото на някой, който знае как да отиде направо в В директно.

Ако искам да копирам и поставя някаква стойност на формула в Excel, трябва да го направя чрез менюто Редактиране->Специално Поставяне->Постави Стойността (Edit->Paste Special->Paste Values). Но аз не искам да се лутам из всичките тия досадни 'лесни' менюта, под-менюта и диалогови кутийки. Аз просто искам да го направя. И ако трябва да бъдем честни, ако препрограмирам кратките клавишни комбинации и запиша някои макроси, аз мога да накарам Excel и Word да правят повечето неща само с едно натискане на копчето.

Но това не е наистина лесен-за-употреба, нали? Това пак изисква от потребителя да отдели доста време за разучаването на този софтуер. Линукс ви кара да вложите време да се научите как да използвате съществуващата функционалност. "Лесния-за-ползване" софтуер ви кара да вложите време да създадете функционалността.

Ако това е начина по който предпочитате нещата, чудесно, давайте и го направете по този начин. Но не забравяйте факта, че вината е във вашата некомпетентност, а не в самия софтуер. Целият софтуер на Линукс е съвършено лесен за употреба, ако знаете как да го използвате. Ако не знаете, няма да ви е лесно, но това няма да е по вина на софтуера.

Сега може да почнете да си мислите че Линукс си има проблеми с отношението към новопристигналите. Той не желае потребители, не желае де улеснява живота на потребителите си. . . той е просто за сноба l33t h4xx0r5!

Но нищо не може да е по-далеч от истината. Естествено, че Линукс иска потребители! И естествено, че не иска да усложнява нещата излишно. Точно обратното: софтуер, който е труден за употреба, по дефиниция е лош софтуер.

Но трябва да осъзнаете, че неговите дефиниции може да са различни от вашите и от дефинициите на културата на „традиционния“ собственически софтуер.

Линукс иска потребители, които искат Линукс. Но това не означава само името. То означава всичко: свободният, безплатен софтуер с отворен код; възможността да се ровичкаш в софтуера; позицията да си на мястото на шофьора, да си в пълен контрол.

Ето това е Линукс. Хората минават на Линукс, защото им е писнало от вируси, писнало им е от Синия Екран на Смъртта (BSOD), дошло им е до гуша от „шпионски“ софтуер (spyware). Това е разбираемо. Но тези хора не искат Линукс. Те всъщност искат само Windows без проблемите. Те не искат Линукс наистина. Така че защо той да ги иска ?

Но ако те решат да дадат шанс на Линукс и да го опитат заради вирусите и шпионския софтуер, и след това решат, че им харесва идеята за ОС, която те могат да контролират. . . Тогава вече те искат Линукс заради самия него.

Преди да решите, че искате да минете на Линукс, се попитайте "Защо изобщо искам да мигрирам?"

Ако отговорът е "Искам ОС, която да поставя цялата сила в ръцете на потребителя и очаква от него да знае как да я използва": Линукс е за вас. Ще трябва да инвестирате значителна част от времето и усилията си преди да го докарате до там, до където искате, но в крайна сметка ще бъдете възнаградени с компютър, който работи точно по начина, по който искате.

НО. . .

Ако отговорът е "Аз всъщност искам Windows само че без проблемите": направете си наново чиста инсталация на Windows XP SP2; настройте си добре защитната „огнена стена“ (firewall); инсталирайте си хубава анти-вирусна програма; никога не ползвайте Internet Explorer за разглеждане на Интернет; редовно си правете надстройките и обновяванията (upgrades); рестартирайте след всяка инсталация на софтуер; и вземете да прочетете нещо за добрите практики на сигурността и защитата. Самият аз използвам Windows още от 3.1 през 95, 98, NT, и сега XP, и никога, нито веднъж не съм имал вирус, шпионски софтуер или пък да са ми краквали компютъра. Windows може да бъде безопасна и стабилна ОС, но тя разчита на вас да я пазите като такава.

Ако отговорът е "Искам заместител на Windows, но без проблемите": Купете си Apple Mac. Чувал съм чудесни неща за Tiger версията на тяхната ОС X, пък и те имат много приятно изглеждащ хардуер. Ще ви струва нов компютър, но ще ви даде това, което искате.

И в двата последни случая, обаче, не минавайте на Линукс. Ще се разочаровате и от софтуера и от хората в Линукс-общността. Линукс не е Windows.

автор на статията: Dominic Humphries

източник на оригинала (на английски език): http://linux.oneandoneis2.org/LNW.htm

превод: Иван Димитров (silidimi@abv.bg)



<< GPRS в Linux | Създаване на chroot среди във Fedora Core и RHEL >>